Едно семейство в Газа

Гледала съм десетки документални филми и видеа за положенеито в Газа, за разрушенията и загубите след израелското нападение в края на 2008 година.
Но това видео е от най-силните за мен. Може би защото се фокусира върху едно единствено семейство, върху любовта на родителите към децата им, върху убежденията на бащата – вярата му в ненасилствената съпротива и върху това, че е запазил добротата си и не търси отмъщение за смъртта на едно от децата си, невръстния Ибрахим.

Освен, че са загубили едно от децата си, семейството загубва и дома си. Или както казва бащата във видеото:

Без дом човек не притежава нищо.
Човек не може да има сигурност, щастие или стабилност.
Нищо не е пълно без дом.
Когато унищожиха къщата, унищожиха всичко.
Но не позволих това да разруши семейството ми или нравствените принципи, на които бях научил децата си.
Най-трудното е сега да осигуря сигурност за децата ми, да запазя нивото на тяхното образование,
социалното им ниво, психическото им здраве.
Поведението им не е същото.

И продължава:

Това, което не може да оправим или премахнем до ден днешен е страхът.
Страх има в децата, в очите им, в емоциите им.
Може да пребориш глада като нахраниш детето –
даваш му храна и то вече не е гладно. Възможно е.
Но как да пребориш страха? Как да накарам децата си да се чустват сигурни?

Не мога да премахна или излекувам това..
Защо? – Защото е запечатано в паметта им.
Не е кошмар, който ще изчезне.
Той вижда булдозер и мисли, че идва да разруши къщата.
Стреля се от самолет.
Войник – арабин или евреин – няма значение какъв войник –
за тях означава, че идва да ги убие.

Въпреки, че се опитвам да ги държа далеч от насилието, това, което преживяха ги кара да изразят своя страх чрез насилие.
Когато ме целува, чуствам насилието в целувката. Той ме целува и след това ме отблъсква

Аз съм против насилието и войната във всичките ѝ форми.
Подкрепям мирните начини. Така живея и така възпитавам децата си.
Възпитавам ги в мир и ненасилие.
Разбира се, че се опитвам да ги държа далеч от насилието и да им помогна да забравят какво им се е случило.
Но не мога да изтрия това от паметта им.
Спомените за страха са част от тяхната кръв.

Когато убиха Ибрахим, направихме плакат за него.
Показаха ми различни дизайни – с кърпа на лицето, държейки оръжие – за дете!
Ибрахим никога не бе бурен, той не обичаше оръжията.
Винаги беше усмихнат.
За това не исках никаква форма на насилие или оръжия върху плаката.
или политически препратки към Хамас или Фатах…
Върху постера има звезди, деца, светло бъдеще…
пълен е с надежда и усмивка.

На въпроса какво е посланието му към израелците, бащата отговаря:

Въпросът ти е много труден… да отговоря ми е трудно… може би отговрът ми ще те очуди.
Въпреки, че войникът бе израелец и евреин, а синът ми е мъртъв…
Не му пожелавам да преживее това, през което аз преминах.
Синът му да бъде екзекутиран в ръцете му.
Не само синът му да умре, а да умре в ръцете му,
а той да не може да направи нищо, дори да не може да го погледне, защото се страхува, че оръжия са насочени в него.
Не искам никой човек да изпита това, нито арабин, нито израелец.

И завършва:

Не моля никого да ми построи дом като милостиня.
Не искаме такава помощ.
Имаме нужда от помощ, която ще повиши нашите ценности като човешки същества,
която ще ни позволи да се чуствам като мъж, жена ми като жена, синът ми като дете.
Но как? Това е въпросът.
Как мога да изградя семейство, в което да няма насилие?
Ако някой има отоговр или познава този, който има отговора
Моля ви подайте ръка и ми помогнете.
Това е всичко, което искам.

Семейство Ауаджах пред палатката, в която живеят по време на заснемането на филма през август 2009 година

Палестинци в Газа са изобразявани най-вече или като терористи или като безпомощни жертви. Семейството Ауаджах противоречи на този изграден образ.

Чрез историята на това (не)обикновено семейство, авторката на краткия филм, Jen Marlowe, ни показва по-голямата трагедия на Газа, а именно – смелостта и издръжливостта на палестинкия народ, която досега е усепшно заглушавана и скривана.

Advertisements

Posted on януари 5, 2011, in Видео, Газа and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: