За смъртта на палестинката Джауахар и демокрацията

Четейки реакциите след смъртта на Джауахар се питам колко ли е болезнено дни след като си загубил детето/майката/сестрата си да бъдеш обвинен, че лъжеш относно обстоятелставта около смъртта на този скъп човек.

Всъщност “атаката“ към семейството и приятелите на Джауахар започва часове след смъртта ѝ. В статия в най-четения изралелски всекидневник от 1ви януари 2011г. репортерът Yair Altman заявява ясно още в заглавието на своята статия, че

Палестинците обещават отмъщение след смъртта на Абу Рахма. „Отговорът на Израел, донесъл смърт за една от нас, няма да мине необезпокояван.“

И започва статията с думите, че

“Протестиращите срещу строежа на стената обещават отмъщение, докато армията започва разследване …“

Четейки статията до края така и не става ясно кой и кога е изпратил подобни заплахи. Единстевните думи, цитат от протестираш срещу стената, са на Мухамад Катиб:

„Нечовешкият отговор на Израел срещу народната кампания срещу стената няма да бъде пренебрегнат. В началото на новото десетилетие е дошло времето светът да поиска от Израел да поеме отговорност за своите действия и да спре окупацията“.

Отмъщение? Или просто мирен призив към световната общественост?

Но това не е всичко, на специален брифинг на 3ти януари израелските военни информират специално подбрани блогъри, подкрепящи армията, че
1. Абу Рахма дори не е присъствала на протеста
2. Абу Рахма е умряла вкъщи
3. Абу Рахма е била хронично болна
Друга допускана от армията версия (макар и малко вероятна) е, че Джауахир и билa жертва на убийство на честта – убита е от роднини, защото е била бременна.

Първото и второто твръдение са лесно оборими – стотици присъстващи свидетелстват, че са видели Джауахар по време на демостарцията. Ето думите на израелеца Йонатан Полак:

„Видях как Джауахар взе активно участие в протеста.
Видях как я вкараха в линейката, която я е отвела в болница. Знам със сигурност, че тя е пристигна там и е останала, а по-късно е починал в болницата“.

Третото твърдение се позовава на факта, че тя е посетилa болницата преди няколко дни. Хмм…кой ли не го е правил?
Четвъртото е толкова абсурдно, че дори не смятам да го коментирам.

Армията също така публикува снимки на деца, хвърлящи камъни, твърдейки, че сълзотворният газ е бил в отговор именно на камъните. Участниците в протеста не смятат така или както Noam Sheizaf разказва:

Протестите в Билин се провеждат на път, който води до стената. Обикновено, повечето протестиращи просто се опитват да стигнат до оградата, когато армията решава да ги разпръсне със сълзотворен газ и гумени куршуми.
Ако някой започне да хвърля камъни, то обикновено е, след като армията е изстреляла газ и куршуми. Много малко хора хвърлят камъни – обикновено са няколко палестински деца
. Що се отнася до войниците, те стоят на хълма, силно защитени, тоест камъните обикновено не представляват реална опасност за тях.

По време на собствената ми военна служба съм се сблъсквал с реални бунтове в Западния бряг, когато стотици хора хвърляха камъни по нас, докато се намирахме в една малка уличка в даден град. Колкото и да беше страшно тогава, ние не използвахме толкова голяма огнева мощ, каквато използва армията сега в Bil’in и в други села, който съм посетил. Не само, че смъртта на Басам и Джауахар Абу Рахма не е изненадваща за мен, всъщност, трябва да се чустваме щастливи, че повече хора не са били ранени или убити в тези невъоръжени протести.

Друг израелски блогър се пита на какво ни научи случилото се в Билин:

Първо, протестите в село Билин се провеждат всяка седмица в продължение на почти пет години, като целят прилагането на решение на Върховния съд от 2004 да премахнат стената от земите им. И все пак стената остава там. Като резултат на това, палестински граждани протестират, позовавайки се на решение на израелския висш съд, но биват убити от страна на правителството, което всъщност е длъжно да спазва решението на собствения си съд.

Второ, не съществува причина да бъдат спирани седмични протести, намиращи се на миля от израелски цивилни (да не говорим, че тези цивилнни всъщност са незаконни заселници). Тази политика е в противоречие с твърдението на Израел, че е либерална демокрация: израелците могат да протестират редовно, но палестинците не могат да се съберат на 500 метра от домовете си? Остава ми само да попитам: „Добре, Израел, това не е ли апартейд?“

––––––––––––––-

А сега да се върнем към понятието демокрация.
Израело-канадската авторка Lisa Goldman напомня за интервю от преди година и половина, в което израелският министър-председател коментира демонстрациите в Иран и насилието, използвано срещу протестиращите. Той отбелязва различният начин, по който демократичните и недемократичните страни реагират на демонстарциите.

„Демократичните страни“, казва Нетаняху, „не изпращат въоръжени агенти за да спрат брутално демонстрантите. Да ви кажа ли какво правя аз: Обаждам се на лидерите им! Говоря с тях! Това е, което демократичните държави правят.“
Премиерът продължава с обяснението, че действията на силите за сигурност на Иран откриват „маската на режима“ и „показват каква е истината“.
Вижте видео с изказването:

Advertisements

Posted on януари 6, 2011, in Активисти от ненасилствената съпротива, Видео, Живот под окупация, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: