Токсичното разпадане на еврейската мечта за безопасна родина

автор Lillian Rosengarten

Това е цитат от съобщение на организацията International Solidarity Movement в Газа от 24 декември 2010 г:

Вчера сутринта, докато 20-годишният Салама Абу Хашиш е пасял овцете и козите си в Бейт Лахиа, в северната част на Газа, израелските окупационни сили са го застреляли без предупреждение. Куршумът е улучил гърба му и е преминал директно през един от бъбреците му. Той е претърпял операция, но е починал в 5:30 в интензивното отделение на болницата в Kamal Adwan. Израелските войнци не само са отнели живота на Абу Хашиш, но са направили една млада жена вдовица, а бебе, роденo само преди ден – сираче.

През 1945 г. войната срещу нацистите приключи. Тогава бях на 10 години, дъщеря на емигрирали в Ню Йорк евреи. В продължение на години, както и в зряла възраст, изпитвах омраза и се бунтувах срещу нацистка Германия и приемах ролята си нa „добра“ американка. Юдаизмът като религия не означаваше нищо за мен. Определях се като принадлежаща към еврейската „култура“. По този начин запазвах част от моята еврейска идентичност. Омъжих се за социалист и политиката се превърна в моя религия.

Няколко години по-късно, когато вече бях на повече от петдесет години, някои мисли започнаха да ме измъчват, пряк резултат от многобройните ми посещения в Израел, където посещавах роднините си, бежанци от Германия, които подкрепяха израелската политика. Но най-влиятелен, скъп и довел до промяната в мисленето ми за мен бе един първи братовчед на баща ми, който стана мой ментор и пример за подражание, едновременно като критик и любител на Израел.

Ханс Лебрехт, който е бивш защитник на човешките права и журналист, сега на повече от 90 години, ми показа истината за нарушенията на човешките права на палестинците в Израел, за ненаситния глад за земя, която не е израелска и за расизма спрямо сефарадските евреи и бедуините. Бях шокирана да науча всички това, до сега бях изпитвала единствено любов към кибуците и идеята за демократична и безопасна израелска родина.

Как са могли да изградят този живот в социалистически стил в земя, която не е тяхна? Тове не се връзваше.Днес, вече петнадесет години по-късно, съм свикнала с чувството на мъка, което изпитвам ,когато става дума за освобождението на Палестина и злоупотребите, извършени от израелската държава. Чувствам в мен един от аспектите на „охулвания евреин, който трябва да бъде премахнат от Германия и Европа.“ Тази част от мен бе останала пасивна в продължение на много десетилетия от живота ми. Тази „омраза към евреите“ и останалите се смята за движещата сила, създадена от чудовищото на немския национализъм.

Знам, че Германия не е била единствена. В Камбоджа е имало подобен холокост. Там с токсична омраза са били систематично убити всички интелектуалци и специалисти от населението, за да се създаде раболепна държава.

Изведнъж аз станах твърд поддръжник на палестинските права и освобождението им от окупацията и омразата. Мъката не си отива, тя става все по-силна с всеки изминал ден, защото съм всеки палестинец, който бива охулван, убит и прогонван от родината си в гета на отчаянието. Аз съм всеки бежанец без дом.

Расизмът е болест. Той се разпространява като онкологичните заболявания, омразата не може да бъде хуманна. Ислямското учение осъжда расизма и насърчава равенството и братството на всички човешки същества. Освен това, ислямът учи, че расизмът, национализмът и етническата дискриминация са недопустими и неприемливи. Тези учения са подобни на това, което означава да си евреин. Тези религии са толкова близки.

Това, което виждаме в Израел, е нарушаване на юдаизма и опит от страна на израелската държава да настоява, че Израел упражнява еврейските ценности, както и че притежава морално превъзходство (обърнете внимание на оксиморона „най-моралната армия“). Всъщност това не може да бъде по-далеч от истината. Истинският юдаизъм е против кражбата на земя, окупацията и изгонването на палестинците от родината им. Отличителна черта на ционизма в Израел е грубият национализъм, който е наложен по напълно незаконен и аморален начин върху палестинското население. Еврейските американци, както и тези, които наричат себе си прогресивни са с промити мозъци благодарение на израелското лоби и Американския еврейски комитет, които имат контрол върху американските медии. Чува се само израелската страна на историята, мюсюлманите са заклеймявани, а окупацията на палестинските земи е оправдавана. Вярвам, че емоционалната връзка на евреите като жертви на Холокоста играе важна роля при получаване на подкрепа за жестокото поробване, което Израел извършва.

Светът подкрепя демократичен Израел в стремежа си за мир и сигурност. Това, което обаче не се обсъжда е как това твърдение на Израел, че е „демократична “ държава, където хората се радват на своите човешки права и достойнството не съвпада с истината за апартейдния расизъм и унизителното отношение спрямо палестинците. В допълнение се смята за престъление да критикуваш Израел, използвайки холокоста като средство за предизвикване на чувство за вина и срам.

Всички ние, които желаем мирно съвместно съществуване в Близкия изток, трябва да имаме смелостта да се изправим срещу всички форми на расизъм, независимо как те биват оправдавани. Расизма разкъсва обществото по един отровен и необратим начин.

Advertisements

Posted on януари 14, 2011, in Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: