В името на “Мира”

Автор: Sameeha Elwan

В името на мира.

Мирно се събуждаш всяка сутрин с най-мирните намерения за провеждане на мирен ден в иначе хаотичното ти всекидневие.

Независимо дали случайно или не, гласът на Файруз, с които предпочиташ да пиеш сутрешното си кафе, мирно, вместо да слушаш за всички видове конфликти, смърт или болка по другите радиостанции, се превръща в мъчителен, изпълнен с болка, „камбанен звън на връщането“, чуваш го в съзнанието си, ти, който си бил предназначен да пееш песни за Палестина, принуден да живееш далеч от родината.

Мирно се качваш в таксито, докато умът ти е пълен с най-приятните мисли за това как мирно да разрешиш проблемите с шефа си. Изпразваш съзнанието си от тези агресивни мисли, вместо това предпочиташ да гледаш от прозореца на колата, копнеейки за мир. Само така, очите ти се срещaт с фиксираните очите на стотици лица, висящи по стените на улиците. Може би ще разпознаеш едно или две, или дори десетина от тях; ти, който си загубил толкова много хора, които някога са били радостта на живота ти. Те бяха слънцето в живота ти, докато не бяха убити, застреляни, разскъсани, изгорени или погребани под разломките. Сега те са се превърнали във временни “паметници“ по стените, които скоро ще бъдат заменени с други.

Мирно отиваш да пазаруваш за Айд (Байрамa) с най-приятните намерения, типични за всеки пазарен ден, когато всичко, за което мислиш, е дали ще намериш червената блуза. Единственият акт на агресия ще бъде насочен към продавача, с когото спориш, но мирно. Нарастването на виковете на хората около вас внезапно се заменя с писъци от ужас, сякаш бомбен атентат разтърсва мястото, на което се намираш. След секунди, възстановяваш ентусиазирания си спор с търговеца, мирно; ти все пак много добре знаеш как да изчислиш колко е голяма вероятната опасност. Вече нямаш нужда от медиите за да знаеш, че това, което чу току що бе бомбардировка с F16 на място, далеч от тебе. Ти вече добре знаеш това, за това продължаваш да пазаруваш, мирно.

Чакай малко,

Твоето разбиране за думата “мир“ е погрешно. Мирът вече не е „състоянието“ на ума. Той е по-скоро процес. Моля, имай предвид, че за да съществува процесът мир, някои действия са задължителни:

Забрави:

Забрави за думата свобода. Свободата е относително понятие, изобретено от абсолютни идеалисти. Свободата винаги трябва да бъде поставяна под екстремен контрол и ограничаване, иначе би преодоляла контрола. Трябва да се научиш да живееш при някои абсолютно не вредни ограничения. Контролните пунктове са там само поради съображения за сигурност, стотици от тях са осеяни по пътищата на Западния бряг, въпреки че ограничиват движението ти само за кратко време, те може да струват живота на човек, но знай, че те са поставени там с цел гарантиране на мирния процеса.

Забрави за твоята история. Твоето минало не струва нищо. Историята ти трябва да започне от 1967 година, когато всичко, което бе останало за теб бе част от Западния бряг и Ивицата Газа. Историята на хилядите години от преди това трябва да бъде изтрита от паметта ти, трябва да се научиш да приемаш, че Палестина е само парчета земя, пръснати из пределите на границите от 1967 година.

Забрави за думата завръщане. Това е термин, валиден само за евреите, които твърдят, че са били прогонени по целия свят преди хиляди години. Палестинците, които бяха трагични прогонени по целия свят преди шейсет и две години трябва да се научат да живеят там, където се намират.

Прости:

Бъди толерантен и се научи да прощаваш. Прости им за войните, за кланетата, за кръвта, която проляха, за децата, които бяха убити, за земите, които бяха отнети, за дърветата, които бяха изкоренени, за изтезанията, както и за униженията, които причиняват. Прости им за всичко и се научи да живееш в мир.

Прости им и се здрависай с мръсните им ръце, изцапани с кръвта на твоя народ и се усмихни пред камерата за да имаш срамна снимка с тях.

Прости им и им се усмихвай, докато караш своите хора да върнат оръжие и да приемат офертата им за прощаване. Стоиш пред тях с празни ръце, дори нямаш и маслинови клонки, защото вече си загубил дори и тях.

Докато избираш да живееш този мир, дотогава ще се моля “Да почиваш в мир“.

Advertisements

Posted on януари 18, 2011, in Газа, Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: