Палестински евреин? Възможно ли е това?

статия на Audrey Farber

Двама братя седят на дивана до мен, говорейки бързо арабски и отпивайки бира. Въпреки, че те са със светла кожа, те нямат различим акцент и според мен техният арабски е безупречен. Предполагам, че те са араби въпреки, че не виждам нищо арабско в тях. Но ние сме на парти, така че скоро превключваме да говорим на английски за важните неща в живота: вино, бира и мотопеди.

Един час по-късно говоря с тях отново и думите им ме поразиха. „Те сa евреи!“ Аз съм смаяна, не защото няма евреи, които могат да говорят арабски, аз самата мога – но защото те правят това без никакви усилия. Те не се правят на важни или на някой, които не са. Те се държат напълно спокойно с другите хора на партито, които са най-вече араби, шегуват се с тях с приятелска непринуденост. Но те са евреи, и ние сме в Израел, така че те трябва да бъдат израелци, така че …. какво?

– „Вие евреи ли сте?“
– „Да, ние сме палестинци и ние сме евреи.“

Аз съм още по-зашеметена. Моята първоначална реакция бе, че те са палестински евреи от преди основаването на държавата – разбира се, че има евреи, които живеят в Близкия изток още преди Израел да съществува. В по-голямата част те са Мизрахи (арабски евреи или буквално преведедно: източни евреи) – те са част от израелското общество, макар, че е налице дискриминация спрямо тях, но и по-голямата част от тях никога няма да се самоопределят като палестинци. Но аз имам набито око и знам, че те не са Мизрахи евреи. Те изглеждат твърде много като мен, тоест като евреи-ашкенази или като моите бели християнски приятели.

„Нашите баби и дядовци са от Полша и Украйна. Те са били комунисти, когато са имигрирали тук от Европа. Но нашите родители ни отгледаха като палестинци – да, ние сме Ашкенази, но ние сме палестинци. Посещавахме арабско училище, говорим арабски. Нашите приятели са араби.“

Втрещена, аз ги помолих да продължат. Предполагам, че можеше да бъде и от вино, но тези палестински евреи ме изумиха.

– „Но как така сте палестинци?“
Те отговориха с един прост въпрос: „Ти си американка, нали?“

Осъзнах, че все още съм ограничена от моята рамка на jahiliyya (невежест, на арабски), в която палестинецът може да бъде само арабин. Аз съм в края на краищата продукт на мирогледа, рамката и конвенционалния дискурс около нас, които ни казват, че подобна идентичност (евреин палестинец) е невъзможна. Колкото и да негодувам и да се противопоставям на тази наложена рамка, подсъзнателно смятах все още палестинеца и евреина за врагове.

Казват ни, че еврейската и палестинската идентичност са несъвместими и ние възприеме това. Освен това, слетите идентичности „израелец“ и „евреин“ са налагани постоянно върху нас и са винаги съпоставени с арабската и палестинска идентичност. Всъщност, този случай на сгрешена самоличност е толкова широко разпространен в световен мащаб, че всеки приема палестинците за араби и израелците за евреи.

Преди няколко години четох от една детска книга на студентите ми по иврит. Книгата бе за едно еврейско и едно палестинско момче, които играят заедно като деца. След като пораснаха, те станаха вражески войници във войната между Израел и Палестина, защото се предполага, че това е неизбежната – макар и тъжна – истина на тази земя. Това е, което са ни учили и това е, на което ние все още учим децата ни.

Вкарани в капана на преобладаващия разказ за “евреите срещу палестинците“, дори и тези от нас, които са „просветени“, имат проблем да се оттърсят от този манталитет. Но кой казва, че те не могат да бъдат приятели? Има ли разделителна линия между тези две идентичности? Толкова сме свикнали, че тези идеи са взаимно изключващи се – но се обзалагам, че когото и да попитате, ако му дадете момент да помисли, той ще каже, че един евреин може да бъде арабин. Така че защо да не може един евреин да бъде палестинец, или един палестинец да бъде евреин?

Кой нарисува тази граница между двете идентичности и защо се придържаме към тях? Противопоставянето палестинец-евреин не само ни е наложено, промивайки мозъците ни, но е и изцяло изкуствено. За да бъдеш евреин трябва да си част от една религия, наследство, култура и традиция. Това не е националност. Повтарям, Нетаняху, запиши си: ЕВРЕИН НЕ Е НАЦИОНАЛНОСТ. От друга страна, да си палестинец означава да си част от общност, чиито членове могат да проследят родословието си в тая земя, семейства, които исторически са имали собственост, жилища и имоти в този край на света. За много хора, това, че живеят тук ги прави палестинци. Това е национална идентичност, обща история и общо място. Палестинците са разнородна група: мюсюлмани, християни, атеисти, бедуини, друзи, израелци, йорданци, американци, комунисти, марксисти, капиталисти, анархисти … дори и евреите.

Противопоставянето, ако изобщо съществува такова не е палестинско-еврейско. Разумната дихотомия би била между тези, които вече са били тук, срещу тези, които са дошли по-късно, тоест тези, които смятат, че не са местни, така както аз смятам себе си за местен жител на САЩ, защото съм родена и израснала там. (Има голямо количество пост-колониална литература по тази тема, в която über-колониалистите усвояват местната национална идентичност в опит си да обявят земята за своя, определяйки себе си за местни. Бих казала, че именно това се случи в САЩ, а тези братя са първите представители на този феномен тук.) По същия начин, по който аз не съм местен американец (тоест индианец), но все пак съм американец, те се палестинци. Аз считам себе си за идваща от там, там е моята култура и моя дом. Те са родени и отгледани тук, потопени в палестинско-арабската култура, това е техният дом. Те са израелски граждани, които подобно на много от палестинските граждани на Израел, се идентифицират с палестинската национална идентичност, отхвърляйки идеята за държава, която в своята същност е расистка, етнократична, ксенофобска, граничеща с теокрацията.

Тяхната палестинска еврейска идентичност и сложните въпроси, които тя пораждаше, започнаха да ме привлечат не само заради необекновеността на самоличността им, а и защото можех да видя много от себе си в тях – über-колониалист, евреин с противоречива идентичност, някой, на който винаги се казва, че не може да бъде този, който смята, че е. Бях привлечена от тяхната история, защото тя бе огледало на моята собствена.

Те са били аутсайдери през целия си живот. Те са идвали от единственото бяло еврейско семейство в квартал, в който са живеели само арабски мюсюлмани, евреи от Централна Азия и етиопски евреи. Те са били единствените не-араби в своите класове в продължение на цялото си образование в арабско християнско училище. По-големият от тях е запазил своята самоличност в тайна от своята група от еврейски израелски приятели. Те знаят, че е привърженик на левите партии, че говори арабски и че не е служил в израелската армия, но не знаят „истината“. За разлика от повечето еврейски израелски граждани, те не са служели в армията въпреки (донякъде) задължителната военна служба. Тъй като те определят себе си за палестинци, това не е тяхната армия.

„Армията не ме иска така или иначе“, каза един от братята. „Трябваше да ги накарам да ме отхвърлят“, заяви другият. (Той ми разказа, че адвокат, приятел на родителите им, ги е информирал, че съществува малко известен закон, според който всеки – дори и израелски евреин – който се идентифицира с арабската култура повече, отколкото с израелската еврейска култура може да бъде освободен от армията, така като арабите, които не са евреи са освободени от служба).

Но тяхната сложна самоличност не винаги бива разбрана от другите палестинци. „Един човек ми каза, че не мога да бъде палестинец, защото не съм арабин, но това е погрешно. Да бъдеш палестинец е националност, а не етнос.“ Техният живот винаги е бил в пряка опозиция със системата, която им казва какво могат и какво не могат да бъдат и в какво могат и в какво не могат да вярват, те отхвърлят това и създават своя собствена, уникална идентичност.

Аз съм еврейка. Баща ми е евреин. Майка ми е била отгледана като презвитерианка и никога не е искала да стана еврейка. Преди сестра ми и аз да сме се родили, родителите ми са имали дискусия относно религията; баща ми никога не се е интересувал от организираната религия, така че му е било все едно, но за майка ми е било важно бъдем част от нещо. Баща ми тогава е поставил условието, че ако има религия в дома му, то трябва да бъде юдаизмът. Така че, сестра ми и аз посещавахме еврейска предучилищна паралелка, след това училище по иврит, празнувахме нашето бат мицва (еврейски обичай при достигането на религиозно пълнолетие), почитахме празниците и дори живеехме кошер в продължение на няколко години. И двете дори обмисляхме да станем ортодоксални евреи. Въпреки това, през целия ми живот ми казваха, че – независимо от моите убеждения или спазване на традиции и други практики – тъй като майка ми не е евреин, аз не съм евреин.

Да бъда евреин е важна част от моята идентичност, и няма да се откажа от нея или пък да позволя на някой друг да определя каква съм. По същия начин, палестинската еврейска идентичност е като шамар в лицето на определения стандарт за идентичностите в Израел и Палестина. Тези идентичности са продукт на дискурса, създаден от борбата за власт в Израел, според който палестинската и арабската идентичност не могат да имат нищо общо с евреите.
Така са създадени граници, който ограничават това, което може да кажем, това, което може да мислим и дори това кои сме ние самите.

Тази криза на идентичността ще продължи, докато евреите в Израел вече не могат да определят сами собствената си идентичност. Аз мога да бъда американка и еврейка, а те могат да са палестинец и евреин, защото националността и религията не са взаимно изключващи се. В днешния свят, в който църквата и държава са отделени, те трябва да бъдат допълващи се характеристики.

Ако това да бъдеш палестинец и евреин е противоречие, това означава, че нито палестинците, нито евреите са готови да живеят заедно, тъй като по своята същност това са несъвместими идентичности. Възможността да се съчетаят в едно тези идентичности е предпоставка за равенство в Израел. За да се постигне това, юдаизмът трябва да бъде смятан за религиозна, културна или етническа – но не и гражданска идентичност. А палестинската идентичност трябва да е светска, национална, свързана с мястото и гео-политическата история. В тези условия няма причина евреинът да не може да бъде палестинец, или палестинецът да не може да бъде евреин.

„Ние сме бъдещето „, казва шеговито единият брат. „Това не е шега“, казва брат му. Единственото добро бъдеще е това, в което манталитетът “ние срещу тях“ бъде премахнат. Те вярват, че скоро – може би след тридесет години – Израел, както я знаем днес, ще изчезне и те ще бъдат подготвени. Те вече ще са се отървали от манталитета, според който всеки е враг на другия. Чрез интернализиране на двете страни на това противопоставяне, те са бъдещето. Аз също съм част от това бъдеще, ние се борим срещу реториката, наложена ни от традиционните медии и създадена от политическите нужди на Израел, ние използваме сами думите за да създадем своята собствена идентичност, която да отразява тези, които искаме да бъдем, а не тези, който друг ни казва, че сме.

Advertisements

Posted on януари 26, 2011, in Гласове за мир. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Само религиозните приемат евреите като религиозна група.
    Да, „евреин“ не е националност, „израелец“ е националност, няма Еврейландия.
    Евреин – етнос, може да се счита също и за религиозна принадлежност.
    Палестинец – оригиналното значение е човек, живеещ в Палестина, която не е много стриктно дефинирана област през вековете.
    Днешното значение е на арабските жители на областта, тоест палестинците са регионално обособена част от арабския етнос, със свои специфични черти.
    „Палестинец“ е използвано в текста малко като македонец (използвано не от македонист).

    Иначе всеки може да се определя за какъвто си иска. Аз съм полу-българин, полу-марсианец.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: