Двоен стандарт

Philip Weiss, основател на страницата http://mondoweiss.net сравнява желанието и борбата на египетския народ за свобода, борба, която е подкрепяна от Америка и Западния свят, с тази на техните палестински съседи:

1. „Достойнство“.
В хубавата си реч, произнесена вчера, Барак Обама заяви, че в основата на египетската революция е човешкото достойнство. „Става дума за силата на човешкото достойнство, което никога не може да бъде отричано.“

Но палестинското достойнство бива многократно нападано от Израел. Или както съдия Голдстоун пише в знаковия си доклад за конфликта в Газа, доклад, който Обама се опита да блокира при всяка възможност, в Газа:

[Блокадата] се описва като криза на човешкото достойнство … Достойнството на населението в Газа остава сериозно незачитано.

И за Западния бряг:

Когато контролно-пропускателните пунктове се превърнат в място за унижение на защитеното население от страна на военни или цивилни лица, това води до нарушение на член 75 (2) (б) от Допълнителния протокол I към Женевската конвенция … който забранява „нарушаване на личното достойнство чрез оскърбително и унизително отношение“.

2. Сълзотворен газ.
По време на заседание на Комисията по външна политика, Хауърд Бърман заяви, че американски сълзотворен газ е бил използван при потушаването на демонстрациите в Египет и САЩ не трябва да позволява това да се случва. Слушах за използван в Египет американски сълзотворен газ през цялото време в новините.

Но както организацията Адала-Ню Йорк многократно е документирала, американски сълзотворен газ се изпозлва редовно срещу ненасилствените демонстранти в Западния бряг. Една палестинка бе убитa в началото на годината след задушаване с газ. През 2009 г. нейният брат бе убит от кутия сълзотворен газ, изстреляна в гърдите му. А по-рано миналата година американската студентка Емили Хенохоуиц загуби лявото си око след като израелските сили бяха улучили главата ѝ с туба сълзотворен газ. Преди няколко години американският активсит Тристан Андерсън също е бил осакатен след такъв изстрел.

Къде е Берман в тези случаи? Къде са американските медии?

3. Ненасилствени демонстрации.
Демонстриращите в Египет тълпи бяха мирни. Поздравете ги, да! Целият свят им се радваше.

Но когато в Палестина протестите срещу окупацията са мирни, когато палестинците показват невероятна сдържаност, когато палестински Ганди-та из целия Западен бряг протестират срещу конфискуването на земя, вода, посеви и домове, то тогава тези демонстрации биват разпръсквани и нападани от Израел без признание от американското правителство или медии.

4. Затворници.
По Си Ен Ен коментират за политическите затворници в Египет. Израел е задържал хиляди палестинци в затвори, много от тях заради политически „престъпления“. Никой не подкрепя тях. Призовавам всички читатели, за които двойните стандарти в този пост за нещо ново да видят как Филип Кроули от Държавния департамент не казва нищо за лишения от свобода мирен демонстрант Абдула Абу Рахма след като журналистът от АП Мат Лий на няколко пъти задава въпроса защо американското правителство не прави нищо в този случай.

5. Избори.
Всеки се радва на свободни и честни избори. Американските лидери дори показват уважение към факта, че и „Мюсюлмански братя“ ще участват.

Трябва ли да ви напомням, че „Хамас“ са малко по-различни от Братята – една ислямистка партия, която отхвърля връзки с Ал Кайда? И след като спечелиха свободни и честни избори през 2006г., палестинците от „Хамас“ бяха отхвърлени от САЩ и Израел, което доведе до засилване на разделението в палестинското общество и изолиране на ивицата Газа от човечеството. Освен това, изборите в Израел рутинно лишават от граждански права палестинците, тъй като арабски партии никога не са били включени в управляващата коалиция. Вместо това, еврейски партии коалират, независимо дали са десни на леви – партии на труда или религиозни – те изграждат коалиционно мнозинство без да включват арабски партии. (Спомнете си за Демократическата партия от 1964 г., когато те отказаха да дадат място в управлението на черните свободни демократи от Мисисипи в президентските номинации; именно там се намира и Израел).

6. Тояги.
Всички говорят с уважение за египтяните, които с пръчки и други подръчни средства защитаваха домовете си от нападенията на бандити. Журналистите им се възхищаваха.

Е, когато флотилията с помощи се опита да достигне блокираното от света населението в Газа през май миналата година и израелските командоси се спуснаха над един от плавателните съдове в международни води и убиха 9 души – американските и израелските медии не спираха да критикуват факта, че някои хора на кораба са посрещнали мародерстващите войници с тояги.

7. Камъни.
Когато бандити се опитаха да превземат площад Тахрир, хората ги посрещнаха с камъни. Хората от задниите линии донасяха в одеяла и щайги камъни на тези, които стояха отпред. Предните линии воюваха храбро. Тези действия бяха отличени по целия свят. Журналистите не критикуваха тези бойци, те ги поздравяваха за храбростта.

Е, какво ще кажете за децата в окупирания Силуан, палестински квартал в незаконно анексирания Източен Йерусалим, които се противопоставят на израелските заселници като понякога хвърлят камъни по техните коли и поради това биват арестувани и атакувани, тези деца се разглеждат в нашите медии като злосторници. Или когато по време на демонстрации в окупираното село Билин, децата започват да хвърлят камъни по войниците, които пък стрелят по тях със сълзотворен газ; и въпреки, че сред самите палестинци често се водят дълги и мъчителни дебати по въпроса дали хвърлянето на камъни не е в ущърб на палестинското движение. Ще бъдат ли тези палестински действия някога оправдани? Нито дума в нашите медии.

8. Окупация.
В последното си изказване Хосни Мубарак се опита да привлече сънародниците си на своя страна като заяви, че най-хубавия момент в живота му е бил краят на окупацията на Синай. Тази окуапция е продължила 15 години. Палестинците живеят под окупация вече 44 години. Какво ще кажете за това?

9. Мъченици.
Колко пъти сте чували нашите репортери да използват тази дума? Медиите нямат нищо против, когато египтяните смятат 300-та жертви сред протестиращите за мъченици. Те прогониха насилника чрез своята мъченическа смърт и ние можем да ги поздравим за това.

Но когато думата мъченик се използва в Палестина, американската кръв замръзва. А ако сравняваме броя на жертвите, какво да кажем за 300 палестински деца в Газа, чийто живот бе отнет в рамките на 22 дни поради огромното израелско нападение преди 2 години? Деца. Аз дори не включвам възрастните. Но нашия президент не изрази скръб за тези деца мъченици.

10. Арабски език.
Забелязали ли сте как всички репортери използваха арабски думи? Господ да ги благослови. Това е страхотна тенденция. Америка ще се влюби в арабския свят, казвам ви.

Но когато ги слушате да пеят с висок глас Ал Хория, не забравяйте, че по време на демонстрации, в затворите, в контролно-пропускателните пунктове и пред разделителната стена, палестинците също пеят тези думи, те също искат свобода!

Кога този ужасен двоен стандарт ще свърши?

Advertisements

Posted on февруари 12, 2011, in Анализи and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: