Палестинското кино – 1 част

Освен, че е определяно за седмото изкуство, освен, че е приятно забавление и препочитан начин за прекарване на свободното време, киното е и едно от най-силните оръжия, когато става дума за предаване на дадено послание до възможно повече хора. Не случайно палестинското кино днес е важна част от палестинския живот и борба за независимост.

Но какво включва палестинското кино – филмите на кои режисьори могат да бъдат определени за палестински?
Според Абед Ал Катеб, палестинско-американски културен деец, специализирал в историята на палестинското кино, палестински режисьор е режисьорът, чийто корени се намират в историческа Палестина и който е участвал в производството на филм за палестинско-израелския конфликт, независимо дали е бил късометражен или игрален, фантастика или не-фантастика, експериментален или класически . Важното е да е филм, който е получил внимание по време на палестински, арабски или международни филмови фестивали. В редки случаи, не-палестински арабски режисьори също са категоризирани като палестински режисьори, ако те са посветили значителни усилия за заснемането на палестински филми.

Изгнанието и етническото прочистване на палестинския народ оказват влияние и върху палестинското филмово изкуство – палестинските режисьори са разпръснати из целия свят. Това прави проследяването на тях и техните филми трудно предизвикателство. Но благодарение на Интернет, тази задача стана по-лесно през последното десетилетие.

Скоро след като евтиното цифрово кино направи своя дебют в арабския свят, много талантливи палестински кинодейци се възползваха от това мощно средство, за да разкажат своята история. Преди това, правенето на кино е било запазено само за малкото богати палестинци или за тези, които са имали достъп до западни и правителствени източници на финансиране. Това в много случаи се е оказвало пречка за създаване на истински независими филми.

Днес ситуацията е разлчина. Евтините цифрови филми променят пейзажа на палестинското кино завинаги. Нови палестински имена се утвърждават. Списъкът на режисьорите, които наричат себе си палестинци нараства експоненциално през последните десетина години.
На страницата Palestinian Cinema може да намерите база данни на всички палестински режисьори и филмови фестивали с тяхното участие.
На страницата на проекта Dreams of a Nation има списък с голяма част от палестинските филм.

A това е блог, който предлага връзки към различни палестински филми: Palestinian Film Supporters جمهور الأفلام الفلسطينية

История на палестинското кино
Политическите събития в Близкия Изток, и най-вече в Палестина, са имали голямо влияние върху палестинските кино. Колониализмът винаги е бил сериозно препятствие, което е пречило на естественото развитие на различните сектори на палестинското общество.
Независимо от това, палестинското кино е успяло да запази своя имунитет срещу всички външни влияния и да оцелее въпреки всички трудности.

Палестинската филмова индустрия се освобождава бавно от пашкула си, в който е стояла в продължение на много години. Засенчено от пан-арабското кино и доминирано от египетската филмова индустрия, палестинксото кино е било пасивно в продължение на много години, в които е произвеждало едва шепа политически и културни документални филми. Въпреки това, през последните 15 години се наблюдава ново поколение палестински режисьори, които пресъздават своя личен поглед върху политическата борба по нов, различен и много изразителен начин.

В миналото, благодарение на нестабилността в региона единствените хора, които са имали ресурсите за да правя филми са били политически мотивирани организации, чиято цел е била да насърчи идеята за палестинска свобода и национална държава. Това започва да се променя последните десетилетия, в които палестинските режисьори станаха по-уверени, започнаха да експериментират и вместо да правят документални филми, те използват метафори и художествени и стилистични интерпретации, с които да покажат реални ситуации.

Трудности при заснемането на филми
Въпреки че цифровата технология е помогнала на палестински режисьори до голяма степен, нужното специално оборудване и съоръжения  трудно могат да бъдат намерени в окупираните територии.

Палестинците също така трябва да се справят с цял набор от пречки, свързани с живота под окуапция, който неслучайно е показван в повечето палестински филми: произволното преместване или затваряне на гранични и контролно-пропускателни пунктове; отнети заснети филмови материали; ограничаване на движението; заплахата от военни действия, сред които бомби и стрелба на снайперисти; липсата на източници на финансиране и оборудване; намиране на пазар за създадения филм, след като местните кина са затворени.

“Рай сега“ (Paradise Now):

Един от най-известните и успешни палестински филми е филмът “Рай сега“ (Paradise Now), който през 2006 година печели Златен глобус за най-добър чуждестранен филм, както и номинация за Оскар в същата категория, плюс редица други награди и номинации от фестивали в Германия, Канада, Аржентина, Холадния и САЩ. Режисьор на филма е Хани Абу Асад, палестинец, роден в Назарет през 1961 година и емигрирал през 1980 година в Холандия.

При получаването на своя Златния глобус, г-н Абу Асад заяви, че се надява това отличие да допринесе за “признаване на факта, че палестинците заслужават свобода и безусловно равенство“.
В интервю за британския вестник Guardian , макар и да не съжалява за тези свои думи, той признава „Смятам, че така моят филм намали своята стойност като изкуство. Но именно тези думи изразяваха чуството ми в този момент. С тях превърнах филма в политическо послание, което той всъщност не е. Филмът е артистичен поглед върху политически проблем. Политиците виждат само черното и бялото, докато изкуството разказва човешки истории.“

Всъщност филмът представя последните 48 часа от живота на двама млади мъже, добри приятели, израснали заедно в окупираните територии – те се подготвят да се превърнат в самоубийствени атентатори.
Но филмът не ги представя като фундаменталисти-фанатици. Техните мотиви са дълбоко лични. Бащата на единият палестинец е бил измъчван и осакатени от израелските войници, а другият живее със срамното съзнанието, че баща му е бил сътрудник. Има и друг мотив: бедността. Абу Асад обръща внимание и на колебанието, на несигурността, до последния момент двамата приятели не могат да решат дали да извършат атентат или не.

„Независимо дали ни харесва или не, те са хора“, казва Абу Асад. „Тези хора не са генетично различни.
Това е човешката реакция на една много сложна ситуация. Филмът се опитва да предостави възможност да усетите ситуацията по друг начин, от друг ъгъл. Именно за това правим филми.“

“Рай сега“ е заснет най-вече в Наблус през лятото на 2004 г., решение, продиктувано от желанието филмът да бъде възможно най-автентичен. Но от друга страна това решение поставя снимачния екип в опасност – те работят сред стрелби, удари от ракети и враждебни групи. „Исках филмът да се снима в Наблус, защото бе важно да показва реално време и място“, продължава Абу Асад. „Първоначално мислехме, че това ще е като всеки друг работен ден, но когато бяхме вече там осъзнахме колко трудна задача сме си поставили, защото снимахме под окупация. Преди да влезем трябваше да подпишем документ [договаряне], че ако бъдем убити от куршуми на израелската армия, то това е по наша вина.“
Всекидневните прекъсвания и нарастващата опасност в крайна сметка накарват екипа да заснеме последните кадри в Назарет, родния град на Абу-Асад.

„Еврейската държава ми е причинила много болка,“ казва той. „Няма как да избегнеш болката. Трябва да мислиш за другата страна, страната, която причинява болката, за да я разбереш по-добре.
Моето изкуство е като аспирин: болката ще остане, но поне за определен момент ще бъде забравена, като в деня, в който получих Златен глобус – аз забравих поне за известно време моята болка … “

–––––––––––––-

Интересното при номинацията за Оскар на “Рай сега“ като официален палестински филм е, че през 2003 г., филмът “Божествена намеса“ на друг палестински режисьор, Елиа Сюлейман, бе лишен от номинация с аргумента, че „Палестина не е държава „. Изглежда през 2006 Палестина вече е държава, поне според Холивуд.

Повече за творчеството на Елиа Сюлейман, както информация за други палестински филми ще може да прочетете в продължение на публиакцията.

Advertisements

Posted on февруари 18, 2011, in Палестинска култура and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: