Палестинското кино – 2 част

Елиа Сюлейман е палестински актьор и режисьор, роден през 1960 година в Назарет. През 1982 г. той се премества да живее в Ню Йорк, но се връща в Палестина десет години по-късно за да преподава в университета Birzeit близо до Рамала.
Университетът Birzeit е една от най-големите образователни институции в палестинските територии и играе важна роля в палестинската политическа сцена. В поста си на професор в университета, Елия Сюлейман създава нов Факултет за “Кино и медии“, който е финансиран от Европейската комисия. Той също така е канен като гост-лектор в университети по целия свят.

Както при повечето палестински филми, и в неговите водеща тема е войната с Израел и живота под окупация. Но вместо да политизира представянето на трагедията и болката на своя народ, филмите на Сюлейман са по-скоро тиха комедия: колекции от стилизирани епизоди, показани в точно определен ред, често с неговото участие като актьор, но винаги без да има реплики.

Най-известният му филм е заснетият през 2002 година Divine Intervention (“Божествена намеса“), сюрреалистична комедия и модерна трагедия за израелската окупация на Палестина, със специфичен поглед към всекидневния живот. Филмът печели няколко награди, включително Международната награда на критиката (FIPRESCI), награда на журито от филмовия фестивал в Кан (2002), и наградата за най-добър чуждестранен филм от Европейските награди в Рим.

“Божествена намеса“ е уникален филм, състоящ се от отделни сцени-скечове, изпълнени с метафори и горчива ирония. В една от тях, на пример, турист пита израелски полицаи за пътя до дадена забележителност, полицаите изваждат от своята кола палестинец, който току що са арестували. Дори със завързани очи той успява бързо да обясни на туриста как да стигне до желаното място. Това е неговата родина, той познава всяко кътче от нея, за разлика от войнците.

До голяма степен филмът показва какво означава да си палестинец и да имаш палестинско мислене. Интересното във филма е, че е показва гледната точка на християните (самият Сюлейман е палестински християнин), така се премахва наложилият се дебат “евреите срещу мюсюлманите“ и се фокусира върху палестинската идентичност и палестинския живот.

Сюлейман с останалите актьори от филма “Времето, което остава“

Последният филм на Елиа Сюлейман, The Time That Remains (“Времето, което остава“), от 2009 година, е автобиографичен. Подобно на “Божествена намеса“, това е колекция от отделни сцени, които се базират на семейната история на собственото му семейство. Действието на филма започва през 1948 г., с арабско-израелската война като начална точка. Филмът проследява бащата на Сюлейман (изигран по прекрасен начин от друг палестински актьор, роден в границите на Израел – Салех Бакри), който защитава тогавашната Палестина от Хагана, еврейската паравоенна организация, която скоро ще ги победи и ще обяви създаването на независима израелска държава. Ние виждаме сцени на борба, еврейски войници, грабежи и отнемането на палестински домове, затворници, извършване на екзекуциите, убийства на невинни хора.

“Чух тези истории от моя баща. Когато той се разболя, аз го помолих да ги опише.“, казва Сюлейман.
Той също така събира доказателства от писма на майка си и спомените на приятели. По време на заснемането на филма в реалните домове, в които семейството му е живеело, по-старите жители на Назарет добавят повече подробности. Например, сцената с израелски войници, които грабят вещи от една къща се основава на показанията на жена, от чиято тераса са правени част от снимките.

„Тя ми показа дупки от куршуми в дома си“, казва Сюлейман. „Била си е донесла вещи от Бейрут по време на своя меден месец, но след това Хагана са пристигнали и започнали да ги взимат. Аз ѝ казах: „Аз ще отмъстя за теб.“

––––––––––––––

Макар и по-малко на брой от мъжете-режисьори, палестинските жени играят важна роля в палестинското кино.
Една от тях е Анемари Джасир, родена в Саудитска Арабия през 1974 година в семейството на палестински бежанци. Тя е автор на редица игрални и късометражни филми, писател и университетски преподавател. Последният ѝ филм Salt of This Sea (Солта на морето) е бил избран в официалната селекция на фестивала в Кан.

Сухеир Хамад, Салех Бакри и Анемари Джасир по време на фестивала в Кан

В него се разказва историята на Сорая, американка от палестински произход (изиграна от невероятната поетеса Сухеир Хамад, която и в реалния живот е дъщеря на палестински бежанци, живеещи в Ню Йорк), която заминава за Палестина за първи път в живота си, за да възстанови замразени спестявания, принаделжащи на покойния ѝ дядо и така да изпълни мечтата си за „завръщане“ в Палестина. По време на това свое пътуване тя среща красивия Емад (в ролята е познатия ни вече от “Времето, което остава“ Салех Бакри), роден и израсъл в Палестина той желае да отиде да учи в Канада. Нещата вземат интересен обрат, когато банката отказва да върне парите на дядото на Сорая, обстоятелствата накарват Сорая и Емад да си върнат парите чрез обир под прикритие.

Този филм показва палестинците в нова светлина – като красиви и влюбени млади хора, като търсачите на приключения. Джасир показва човешкото лице на палестинския народ, образ, който често липсва в други филми, в които палестинците са или терористи, или беззвучни жертви. С умелото си операторско майсторство, тя показва красиви пейзажи от всички части на историческа Палестина, включително, разбира се, и морето. Филмът е истински дар за всички палестинци, особено за тези, които са били в изгнание в продължение на много години и в много случаи не са виждали  красивата природа на своята родина. Това е носталгичен подарък, който никой филмов критик не би могъл да оцени и разбере, освен ако не е част от палестинската диаспора.

Както при заснемането на много палестински филми, така и при този снимачният екип е трябвало да се справя с проблеми, причинени от окуапцията. Въпреки, че повечето сцени във филма са заснети в Палестина, последните кадри е трябвало да бъдат снимани във Франция, тъй като израелските власти не позволяват на Анемари Джасир достъп до окупираните територии. Днес Анемари, подобно на милиони други палестинци в изгнание, живее и работи в Йордания.

–––––––––––––-

Източници:
http://www.guardian.co.uk/film/2010/jun/15/elia-suleiman-interview

http://www.egs.edu/faculty/elia-suleiman/biography/

http://www.leftturn.org/salt-sea-real-palestine-silver-screen

Advertisements

Posted on февруари 19, 2011, in Палестинска култура and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. Гледал съм „Солта на морето“ и филмът наистина е чудесен!
    Актрисата е много красива и любовната история си заслужава!

  2. Всъщност и актьорът в главната роля не е за изпускане. 🙂
    Но аз препоръчвам и трите филма, за съжаление не знам доколко е лесно те да бъдат намерени и гледани в България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: