Поредицата “Един ден в Палестина“

Един ден в Палестина е поредица от 3 разказа – всеки от тях показва един ден от живота на живеещите в Палестине днес – Джозеф Дана, еврейски активист и журналист, Сара, еврейска жена, която живее в Йешува (поселение) в Западния бряг и семейството на Саид Амирех, което се бори срещу изграждането на стената в родното им сели Нилин.

Автор на поредицата е Lynda Renham-Cook.
Ето как тя представя себе си

Аз съм еврейка не защото се родих такава, а защото избрах да бъда. Приех юдаизма през 1984 г., от една страна, защото съпругът ми е евреин, но и защото го чувствах като призвание.

Двадесет и пет години по-късно, еврейската ми идентичност остана толкова силна, колкото бе и когато рецитирах за пръв път първите думи от Тората в Синагогата и напълно се отдадох на новата вяра.

След това преподавах еврейски науки и прекарах много време в Израел, страна, която обикнах. Дори и днес сърцето и душата ми са там, на моменти Близкият изток ми липсва толкова много, че конпежът по него може да се сравнява с болката, когато си далеч от любим човек.

Винаги съм защитавала Израел, по едно време бях и силноубедена ционистка. Сега мога само да призная колко наивно съм се оставила да бъда заблудена.

Тогава виждах Израел единствено като малка страна, заобиколена от агресивни араби, които са представлявали постоянна заплаха за самото съществуване на Израел. Така прекарах повече от времето си в защита на Израел.

Как могат хората да критикуват толкова малка и беззащитна държава? Защо тези араби се оплакват толкова много? Нали има и други арабски страни, където те биха могли да живеят. Евреите имат само Израел. Сега се срамувам колко наивна съм била.

Преди няколко години отидох до Кайро за сватбата на доведената ми дъщеря. Нейният съпруг е египтянин. Нямах представа какво да очакваме по време на моето посещение. Но там срещнах учтиви, приятни и интелигентни хора, с добри маниери, които уважаваха моята вяра. Тогава осъзнах, че аз самата никога не съм била толкова търпима спрямо тяхната вяра.

Моите виждания за Израел и арабите драстично се промениха по време на това посещение. Срещнах хора, които се отнасяха с мен с най-голямо уважение, като същевременно запазваха своята дълбока страст по отношение на Палестина и на социалната несправедливост там.

Въпреки това, аз все още продължавах да защитавам Израел, независимо колко непростими действия извършваше. Аз продължавах да споря с хората, дори когато знаех колко погрешни са моите аргументи.

Писма от Палестина

След второто ми посещение в Кайро започнаха да търся източници на новини с различна гледна точка. За първи път в живота си прочетох историята на Израело-палестинския конфликт. Започнах да чета  книги, които показваха тежкото положение на палестинците, те ме караха да се срамувам.

Беше ме срам от моето невежество, срамувах се от моята арогантност. Сега знам, че израелската окупация на Западния бряг и ивицата Газа е незаконна и нарушава четвъртата Женевска конвенция. Най-лошото е, че нарушавайки човешките права, от само 2000 г. насам четири пъти повече цивилни палестинци са били убити отколкото е общия брой на всички убити от палестинци израелци.

Мога да изброявам още и още. Но има много хубави книги, които обобщават случващото се, като книгата “Свидетел в Палестина“ от Анна Балцър.

Друга невероятна книга, която ми отвори очите и ме запозна с много прекрасни палестинския приятели е книгата “Писма от Палестина“ на Кенет Ринг, забележителен човек с голямо сърце, човек, който съм благословена да познавам. Аз съм благословена също така да познавам много палестинци. Тази книга ми даде възможността да бъда по-близо до палестинския народ, отколкото някога съм бил в живота ми. Техните истории ме разплакха, а възторгът ми от тях няма граници.

Не забравям онези, чийто живот е бил изгубени по време на Холокоста. Както Шоа (Холокоста), така и израелската окупация са анатема за мен. Въпреки това е важно да се помни, че едното не задрасква другото. Холокостът не дава на Израел право да не зачита резолюциите на ООН. Палестинците не са жертви, а и те самите не биха искали да бъдат разглеждани като такива, но те се нуждаят от нашата подкрепа и помощ в изобличаването на това, което е ясна социална несправедливост.

И така …
Един ден в Палестина с Джозеф Дана

Един ден в Палестина със семейство Амирех

Advertisements

Posted on март 4, 2011, in Гласове за мир, Живот под окупация. Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. А къде е третият разказ?

  1. Pingback: Един ден в Палестина със семейство Амирех « Give me justice first, the peace will follow…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: