We don’t need NO occupation!We don’t need no racist wall!We don’t need no thought control!

Обръщениет на Roger Waters,    25  Февруари 2011

През 1980 г. издадохме песента „Още една тухла в стената“, но тя е била забранена от правителството на Южна Африка, тъй като е била използвана от чернокожите южноафрикански децата при защита на правото им на равноправно образование. Тогавашното апартейдно правителството наложи блокада на културата – на някои песни, включително и на мои.

Двадесет и пет години по-късно, през 2005 г., палестинските деца, участващи във фестивал в Западния банк използваха песента, за да протестират срещу израелската апъртайдна стена. Те пееха „Ние нямаме нужда от окупация! Ние нямаме нужда от расистка стена!“ („We don’t need no occupation! We don’t need no racist wall!“) По това време не бях виждал от първа ръка това, за което те пееха.

Година по-късно, през 2006 г., аз подписах да пея в Тел Авив.

Палестинците от движението за академичен и културен бойкот на Израел ме призоваха да преразгледам решението си. Аз вече бях изразил несъгласието си със стена, но не бях сигурен дали културният бойкот е правилният отговор. Палестинските привърженици на бойкота ме помолиха да посетя окупираните палестински територии, за да видя стената със собствените ми очи преди да взема решение. Аз се съгласих.

С покровителството на ООН, аз посетих Йерусалим и Витлеем. Нищо не можеше да ме подготви за това, което видях този ден. Стената е ужасяваща. Тя се охранява от млади израелски войници, които се отнасяха с мен, случаен наблюдател от чужбина, с презрителна агресия. Ако те се държат так с мен, чужденеца, случайния посетител, представете си, какво е отношението им към палестинците, към хората втора класа. Тогава разбрах, че моята съвест няма да ми позволи да си тръгна от тази стена, от съдбата на палестинците, които срещнах, от хората, чийто нормален живот бива смачкван всекидневно по множество начини от израелската окупация. В солидарност, и в известна степен от безсилие, този ден написах на стената: „Ние нямаме нужда от контрол над мисълта.“ (We don’t need no thought control)

Осъзнавайки, в този момент, че присъствието ми на сцената в Тел Авив неволно би легитимирало потисничеството, на което бях свидетел, аз отказах концерта на стадиона в Тел Авив и го преместих в Неве Шалом, селскостопанска общност, посветена на отглеждането на нахут и на сътрудничеството между хората от различни вероизповедания. Там мюсюлмани, християни и евреи живеят и работят рамо до рамо в хармония.

На пук на всички очаквания, концертът успя да се превърне в едно от най-големите музикални събития в кратката история на Израел. 60 000 фенове се бориха с дълги задръствания за да присъстват. Това бе изключително вълнуващ момент за мен и моята група, и в края на концерта призовах младите хора да поискат от своето правителство да сключи мир със съседите си и да зачита гражданските права на палестинците, живеещи в Израел.

За съжаление през годините, израелското правителство не е направило опит за промяна на законодателство, с цел да даде повече граждански права на израелските араби и по този начин да ги направи равни на израелските евреи, а Стената става все по-голяма, неумолимо и незаконно анексирайки все повече и повече земя от Западния бряг.

В онзи ден през 2006 г., когато посетих Витлеем, разбрах какво означава да живееш под окупация, да бъдеш хвърлен в затвора зад стената. Това означава, че палестинските фермери трябва да гледат унищожаването на вековните им маслинови горички. Това означава, че палестинските студенти не могат да стигнат до училище, защото контролно-пропускателените пунктове са затворени. Това означава, че някои жени се налага да родят в колата, защото войниците отказват да ги пуснат да преминат през пункта, разделящ ги от лечебно заведение, дори то да е само на десет минути път разстояните. Това означава, че палестинските хора на изкуството не могат да пътуват в чужбина, да работят нормално, или да покажат своите филми по време на международни филмови фестивали.

За народа на Газа, заключен в своя затвор зад виртуалната стена от незаконната израелска блокада, това означава друг набор от несправедливости. Това означава, че децата там си лягат гладни, много от тях хронично недохранени. Това означава, че бащите и майките, които не могат да намерят работа поради опустошената икономика, нямат средства за подпомагане на своите семейства. Това означава, че студенти със стипендии за обучение в чужбина трябва да гледат как възможността на живота им се изплъзва, защото не им е разрешено да пътуват.

По мое мнение, ужасяващият и драконовски контрол, който Израел упражнява над обсадените палестинцит в Газа и на палестинците в окупирания Западен бряг (включително Източен Йерусалим), заедно с отказа им да признаят правата на бежанците да се завърнат по домовете им в Израел, изисква всички справедливи и единомислещи хора по света да подкрепят палестинците в тяхната гражданска, ненасилствена съпротива.

Когато правителствата отказват да действат, хората трябва да помогнат с каквото мирни средства разполагат. За някои това означава да участват в Марша Свободна Газа, за други означава да дарят помощи или да се качат на хуманитарната флотилия, която се опита да донесе така необходимата хуманитарна помощ за Газа.

За мен това означава да обявя намерението си, в знак на солидарност не само с народа на Палестина, но и с многото хиляди израелци, които не са съгласни с расистките действия и колониалната политика на своето правителство, да се присъединя към кампанията за бойкот (Boycott, Divestment, and Sanctions (BDS)) срещу Израел, докато не бъдат изпълнени три основни човешки права, изисквани в международното право.

1. Прекратяване на окупацията и колонизацията на всички арабски земи [окупирани през 1967 г.] и демонтиране на стената;
2. Признаване на основните права на арабско-палестинските граждани на Израел до достигане на пълно равенство, и
3. Уважение, защитата и насърчаването на правата на палестинските бежанци да се завърнат по домовете и собствеността си, както е предвидено в резолюция194 на ООН .

Моето убеждение се основава на идеята, че всички хора заслужават спазването на техните основни човешки права. Моята позиция не е анти семитска. Това не е атака срещу народа на Израел. Това обаче е един апел към колегите ми в музикалната индустрия, както и към творците от останалите дисциплини, да се присъединят към този културен бойкот.

Артистите, които са отказвали да имат представления в курорта Sun City  в Южна Африка до падането на апъртайда и докато бели и черни не се ползват с равни права, са постъпвали правилно. И ние сме в правото си да откажем да свирим в Израел, докато дойде денят – и той със сигурност ще дойде – когато Стената на окупацията ще падне и палестинци и израелци ще живеят заедно в мир, свобода, справедливост и достойнство, които всички те заслужават.

Advertisements

Posted on март 7, 2011, in Движението за бойкот and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: