Един ден в Палестина със семейство Амирех

В тaзи част от поредицата си за Палестина, Линда Ренхам-Кук говори със семейство Амирех, което се бори срещу изграждането на разделящата стена в родното им село Нилин – и поради това лежали в затвора и прострелвани:

Саид Амирех, за разлика от мен, не живее на свобода. Саид, на 18 години, живее в Палестина, в село на име Нилин. Неговият дом се намира под израелска окупация.

Отношението от страна на израелската армия към него и семействот му е потресаващо брутално.

Чрез изграждането на незаконната апъртайдна стена, се отнема една трета от земята на Нилин. Върховният съд на Израел и Международният съд в Хага определят през 2004 г. стената за незаконна.

Въпреки това, стената не е премахната, а през 2008 г. израелското правителство продължи доизграждането ѝ. Позорното в случая е, че тази стена краде голяма част от земята на Нилин.

Саид и семейството му са извор на вдъхновение. Те постоянно протестират срещу анексирането на стената. Бащата на Саид, Ибрахим Амирех, е един от лидерите на Народния комитет срещу стената в Нилин.

На 12 януари 2010 г. Ибрахим е бил арестуван от израелската армия и осъден на 11 месеца и 15 дни затвор и глоба от 9000 шекела ($ 2,330) , като му е било забранено да участва в бъдещи протести.

На семейството му са били дадени два месеца за изплащане на глобата, но те ​​не са имали достатъчно средства за да я платят. Двама други членове на Народния комитет, Хасан Муса и Зайдун Сраур, са получили същата присъда. Отношението към Ибрахим по време на неговото арестуване и престоя му в затвор е било нехуманно.

Седя, гледам новините и слушам радионовините – чувам коментатори да говорят за конфликта в Близкия Изток. Това не е конфликт, това е окупация, чисто и просто. Натъжава ме, че толкова хора много си затворят очите за ужаса на реалната ситуация.

Описвайки историята на Саид и неговото семейството, аз споделям само една от многото такива съдби и човешки истории, които разказват за жестокото, несправедливо и неоснователно отношение на Израел спрямо палестинците.

Писането за Палестина предизвиква много емоции, без значение колко безпристрастен човек се опитва да бъде. В предишна статия от тази серия за живота в Западния бряг писах за това какъв е животът в Палестина на активистите, които се борят за кауза, които малцина разбират.

В друга статия писах за живота на еврейска заселничка в Западния бряг и какво е чувството да живееш в постоянната заплаха от тероризъм. Но кой е истинският терорист?

Може ли един дом, който е построен върху окупираните територии да се нарича селище, когато той няма право да бъде там? Бих казала, както и самият Саид казва, че това са колонии, а не селища.

Не е ли показваният от медиите портрет на палестинските терористи просто разпространяване на образа, който израелското правителство иска светът да мисли, че палестинците са? Палестинците живеят в постоянно състояние на окупация. Тяхното достойнство е открадното, както и тяхната земя. Те се борят всеки ден за свобода. А Израел не тероризира ли палестинците, които все още нямат своя страна? Без суверенна страна, те не разполагат с армия, така че как може да се говори за конфликт?

По време на интервютата и кореспонденцията ми с много хора, живеещи в Палестина и окупираните територии, открих, че ми е много трудно да не чуствам състрадание към палестинците. През цялото време усещах колко много те са любезни, искрени и изобщо не озлобени, въпреки че тъгата и чувствота на загуба бяха видни от всяка тяхна дума.

За мен ставаше все по-ясно, че медийното отразяване на израелско-палестинската ситуация е небалансирано. Американската активистка Алисън Уиър, който не е нито еврейка, нито мюсюлманка откри това за себе си и създаде уеб страница „Ако американците знаеха“.

От 29-ти септември 2000 г досега са били убити 124 израелски деца от палестинци, а 1452 палестински деца са убити от израелци. Мисля, че е разумно да се твърди, че това е окупация, а не конфликт. Тази статия се фокусира върху село Нилин и окупацията, но най-вече върху едно вдъхновяващо семейство.

Саид разказва за Нилин


“Нилин е село, което се намира на запад от град Рамала в Западния бряг и само на няколко километра на изток от зелената линия. Именно поради това е особено засегнато от изграждането на разделителната бариера, от разширяването на незаконните селища, в които могат да живеят само евреи, и от изграждането на пътища и тунели, по които могат да пътуват само заселници и който по своята същност ще преминават през селото.

В близко бъдеще, селото ще бъдат затворено от всички страни, а движението на жителите на Нилин ще бъде контролирано от един тунел. Ние в селото страдаме, това за нас е повторение на 1948 година. Преди имахме 57 000 дунама (единица за измерване на площ) плодородна земя.

Днес Израел ни е оставил само 7000 дунама, тоест те са откраднали 50 000 с цел изграждане на населените места и на път номер 446, който е апартейден път, тъй като може да се използва само от преселници, на нас ни е забранено да се движим по него. Пет незаконни селища са изградени върху нашата земя, те обграждат селото ни от всички страни.

Стената

Освен това Израел започна изграждането на разделителната стена върху малкото ни останали маслинови градини през май 2008 г., анексирайки допълнителни дунами от нашата земя. С подкрепата на околните села, както и с подкрепата на международни и израелски активисти за мир, ние протестираме срещу решението за конфискация на земята и изграждането на апартайдна стена.

Армията редовно напада нашето село, бие и арестува хора и деца, често по средата на нощта. Имало е периоди, в които сме били с вечерен час в продължение на четири последователни дни. Властите продължават да отричат правото ​​ни на достъп до нашите земи, както и не разрешават да работим.

Няма съмнение, че Израел иска да се махнем и да анексира това, което оставим. Как можем да оцелеем в тази ситуация? “

Демонстрациите

През май 2008 г. е започнало проважденето на мирни демонстрации в опит за блокиране на изграждането на стената. През юли израелската армия е наложила вечерен час в Нилин. Дали те имат право?

След три дни, селяните от околните райони се присъединили към жителите на Нилин в демонстрация за премахване на вечерния час. Израелската армия стреля по двама от демонстрантите, които оцеляват.

Месец по-късно, на 29 юли 2008 г., Ахмед Муса, е прострелян и убит по време на мирна демонстрация. Ахмед е бил на десет години. Представлявало ли е това десетгодишно дете наистина сериозна заплаха за сигурността на Израел?

Йосеф Амира (17) е прострелян и убит по време на мирна демонстрация два дни по-късно. През декември Саид е арестуван по време на нощно нападение. Късно същия месец, Арафат Ратеб Кауадже (22) и Мохамед Кауаджe (20) са застреляни и убити по време на демонстрация.

До 2009 г. Израел е въвел контролно-пропускателни пунктове около Нилин в опит да предотврати достъпа на израелски и международни активисти до мирните демонстрации. Разбира се, не трябва да се забравя, че Израел не притежава тази земя, а я окупира незаконно.

Саид е бил в последната си година в училище, когато е бил арестуван. Това е било декември 2008 година. Саид не е бил освободен до април следващата година. От тогава той не е учил. Израел се опитва да унищожи бъдещето му, но не може да унищожи духа му. Той е бил с най-висок успех сред съучениците си, но от освобождаването му до сега, той работи неуморно за каузата на Палестина. Тъй че не може да си позволи да отиде в университет.

Семейство Амирех

На 12 януари 2010 г. Ибрахим Амирех е бил арестуван от израелската армия и осъден на 11 месеца и 15 дни престой в затвора. По време на престоя му в затвора е имало 15 съдебни заседания. Престъпленията, за които той е обвинен, са:

Че се е намирал в обявена военна зона: „военната зони“ е всъщност неговата маслинова горичка, която Израел обявява за военна зона, след като започва изграждането на стената.

За организиране на незаконни и насилствени демонстрации: Ибрахим винаги е бил силен противник на насилието и е разубеждавал и попречвал на другите да реагират бурно, когато те са били атакувани от израелската армия.

Саид решава да се бори за освобождаването на баща си и създава уеб страница. Използвайки компютри под наем, той започва да осведомява хората по света, както и да събира средства, за да платят непосилната за тях сума за освобождаването на баща му и други членове на “Народния комитет срещу стена“ от затвора.

Саид е видял неща, които едно 18-годишно момче никога не е трябвало да вижда.

Постоянство, сила и решителност

Саид разказва:
“Понякога израелски войници просто идват да тормозят, да се подиграват и заплашват. Друг път те идват с кучета, пускат ги в къщата – да ровят и причиняват големи щети.

Благодарение на многократните посещения, които сме преживяли, двамата ми пет-годишни братя близнаци страдат от кошмари. Моята 12-годишна сестра Самер бе простреляна в ръката с истински боеприпаси просто, защото участва в протестите. Моята 10-годишна сестра Раджа бе ударена в крака от бомба, когато се опита да попречи на снайперист да се качи на нашия покрив, за да стреля по други селяни.

Тъй като строежът на апартайдната стена минава през нашите земи, от 27 май 2008 г. досега, Израел не ни позволява да достигнем до нашите земи. Преди няколко месеца Израел за първи път издаде 50 разрешителни на хора да отидат от другата страна на стената, за да съберат реколтата от маслини. На повече от 2000 души, които се нуждаят от разрешителни, бе отказан достъп до земята им. Моето семейство и аз сме сред тези 2000 души.

Когато хората отидоха да оберат маслиновите дръвчета от другата страна на стената, те е трябвало да чакат два часа войниците, докато дойдат и отворят портата. Това е обида за нас, защото преди строежа на стената можехме лесно и когато пожелаем да достигнем до нашите земи.

Откакто израелската окупация построи тази стена, трябва да кандидатстваме за разрешителни, а е много трудно да получим такива. Но дори малцината, които получават такива, имат право на достъп само за ограничен период от време – пет дни.

След като земеделските производители са достигнали земите си, които са били пълни с бурени и отпадъци, те изненадани видели, че заселници и войници са закачили израелски знамена върху маслиновите дървета, а многото от тях са и били изгоряни“.

Саид положи големи усилия за да освободи баща си чрез своята уеб страница, въпреки ораничения достъп до интернет. Той най-вече използва интернет кафенета. Аз постоянно поддържах контакт с него и се възхищавах на неговото постоянство.

Благодарение на това постоянство и усилия баща му бе освободен.

Говорих с Ибрахим и съпругата му след освобождаването му:

– Разкажете ни за деня, в който бяха арестуван?

“Това се случи на 12 януари 2010 г., около 1.30 през нощта. Чухме да се чука на вратата. Събудих се и отидох да отворя. Бях изненадан да видя 10 израелски войника, насочили пушки М16 срещу мен. Те извикаха: „Вие ли сте Ибрахим Амирех?“ Аз им казах „Да“, а след това един от тях започна да крещи в лицето ми и ми каза да изляза от къщата. Казах му, че е искам да се обуя и да си взема якето, но те ​​не ми позволиха.

Те ме отведоха много бързо от къщата, а навън ми беше много студено. След това са нахлули в къщата и са започнали да унищожават мебели и да крещят на синовете ми, опитвайки се да ги сплашат. Огледах се и видях, че повече от петдесет войници са обиколили къщата ми. Защо са толкова много, си мислех тогава? Сложиха ми белезници и ми завързаха очите, след това ме откараха с военен джип. На входа на военния затвора видях моите приятели Хасан Муса и Зайдун Сраур.

Чакахме от 1.00 ч. до 7.00 сутринта. Беше много студено, а аз бях без обувки и топли дрехи. Бях почти замразнъл, а също имам и проблеми със сърцето. Малко след 7.00 ни взеха за да бъдем разпитани. Стоях там до 23:00 през нощта без вода или храна, без да ми разрешат да ида до тоалетната. Беше много трудно за мен.

Разпитваха ме повече от три часа, а след това започнаха да ме заплашват, за да ме накарат да призная неща, които не бях извършил. Аз отказах да признавам неща, които не са верни. Знам, че сме под окупация, и истинското лице на тази окуапция е толкова лошо и несправедливо.

Те се отнасят с нас като че ли ние сме животни, те гледат на нас като че ние сме с по-малка стойност от животните. В тези затворени пространства, където няма медия, може да се види какво е реалността. Те правят ужасни неща, но пред медиите те се показват като демократични хора. Истината е, че те са много брутални престъпници.

Боря се срещу окупацията с всички мирни начини, които познавам. Боря се за да получа правосъдие, ако въобще го има в нашия живот. Боря се за справедливост и свобода, за бъдем независими и да си върнем обратно открадната земя.“

– Как се почуствахте, когато бяхте освободен?

Не мога да опиша щастието ми. Бях толкова щастлив. Вие не можете да си представите какво е чувството да бъдеш далеч от жена си, децата и отговорностите и да не знаеш как те ще се справят, докато не съм с тях.

Бях притеснен за моето семейство, и затова, когато бях освободен, бях толкова доволен да се върне в къщи, при моите хора, които ме посрещнаха с много голямо парти.

Свободата е много хубаво и красиво нещо. Искам да опитам вкуса на свободата и мира за Палестина един ден.

– Смятате ли, че някога може да има мир?

Да, аз съм убеден в това. Надяваме се да имаме правото да живеем върху земята си в свобода и мир като всички останали хора по света.

Надяваме се нашата мирна и ненасилствена борба да докаже на целия свят, че ние сме мирни хора. Ако можем да покажем на целия свят истинската ситуация, за какво се борим, те ще разберат истината за Палестина.

Ако имаме международна подкрепа, ние можем да направи много голяма народна армия на мир, която да окаже натиск върху Америка да спре Израел от извършване на такива престъпления срещу нас и да премахне окупацията. След това можем да говорим за мир.

Да живееш със съпруг в затвора

За Басма Амирех, животът е бил много труден след ареста на съпруга ѝ.
Било е трудно да се справя без него, трудное било дори да го посети. Басма е трябвало да става в четири сутринта, за да посети съпруга си, тъй като е знаела, че ще има дълго чакане на пунктовете за проверка, преди да стигне до затвора Негев.

Пътуването е отнемало много часове и когато тя най-накрая пристигнела до целта си, тя е можела да прекара смао четиресет и пет минути с него. Повечето от времето е прекарвала в пътуване, чакане на автобуси, чакане на контролни пунктове и след това чакане в затвора. Обикновено се прибирала най-рано в 11 през нощта, изтощена и гладна. Говорих и с нея:

– Как се справихте по време на този труден момент?

Наистина е така трудно да опише какво ни беше, докато съпругът ми бе в затвора и как се справяхме. Осънах, че това е голямо нещо, наложени върху нас и ние трябва да го приемем и да продължим живота си, дори когато сме изправени пред всички тези трудности. Но бе много трудно, защото се намирахме в тежка ситуация, а и къщата ни бе нападната повече от 25 пъти.

Станахме по-близки като семейство, станахме и по-силни, за да успеем да посрещнем всички трудности. Аз се превърнах в единствения отговорен родител за децата ми. Най-големият ми син Садат, който е на 21, започна да търси работа, другият ми син Саид също.

Имаме осем деца в семейството, така че трябваше да работят за да оцелеем. Всеки член на семейството започна да поема отговорност за нещо. Ние се обединихме. Но преди да можем да го посетим бяхме толкова притеснени, тъй като не знаехме какво е станало с него, защото те го взеха по много брутален начин.

След два месеца за пръв път ни бе позволено да го видим, само на мен и двамата малки близнаци Махмуд и Мустафа, които са на 5 години, но само за 45 минути.

Беше ни толкова трудно, че аз дори не искам повече да си спомням за тогава.

– Трябва да сте много горди с вашия син Саид и всичко, което той направи за повишаване на информираността?

Да, гордея се. Той винаги се бори и никога не приема загубата. Саид е силен и притежава голямо достойнство. Един ден, ние бяхме много разочаровани и започвахме да губим надежда, защото глобата, която искаха от нас да платим за да освободят мъжа ми, беше толкова висока.

Саид дойде при мен и ми каза, че има приятел(чужденец), който иска да ни помогне в нашата ситуация, за да продължим нашата борба. Аз не му вярвах в началото, но по-късно видях всичко, което те направиха за набирането на пари. Аз съм толкова горд със сина ми и също така съм благодарина на всички хора, които помогнаха при набирането на средства за нас.

Осъзнах, че не сме сами и че целият свят започва да разбира за това, което наистина се случва тук.

Аз не знам как Саид организира всичко това, или как всичко започна, но видях колко зает бе Саид, ден и нощ. Знам, че той работи толкова много за да постигне този голям успех. Това е моят син, знам, че духът му не може да бъде счупен.

Басма,по средата, по време на протест

– Може ли да ни кажете малко за вашето ежедневие и какъв е живото под окупация?

Това е тежък и непоносим живот, но ние трябва да се справим с него и се опитваме да живеем нормално. Тук не съществува сигурност и през повечето време съм много притеснена за децата ми. Толкова е страшно, когато окупационните сили идват в селото.

И през нощта има набези. Нашата къща е била нападната повече от 25 пъти, а когато те не влизат в домовете ни, те дразнят цялото село, като хвърлят бомби, сълзотворен газ и куршуми по домовете ни.

Аз се присъединих към протеста срещу строежа на анексиращата стена, дори ме снимаха няколко пъти. Нямаме друг избор, освен да приемем да живеем в тази ситуация, но ние все още не губим надежда за по-добро бъдеще, изпълнено с мир, любов, сигурност и свобода. Моят живот е изпълен със стрес, но се опитвам да се усмихвам, макар и да е толкова трудно, когато имам болка в сърцето. Но ние никога няма да се предадем и един ден ще бъдем свободни.

Advertisements

Posted on март 11, 2011, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация, Затворници, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: