След жестокото убийство в Итамар

В нощта срещу събота двама родители и три от техните невръстни деца са били жестоко убити в дома им в незаконното колониално селище Итамар в окупирания Западен бряг.

Ден след клането, извършителят, или извършителите, не е заловен. В медиите излезе информация, че „Imad Mughniyya Group“, ислямистка организация, е заявила, че стои зад нападението, но представители на организацията и в миналото са заявявали, че стоят зад редица операции, в последствие обаче е ставало ясно, че не те са извършителите. Именно поради това не може да се има пълно доверие на това изявление.

Други предполагаеми извършители са жители на съседното село Ауарта, техен мотив – отмъщението, след като преди месеца двама палестински тийнейджъри биват убити близо до селото, a разследването така и не намира виновните за случилото се.

Не искам да отправям обвинения преди да има заловен и доказан извършител, но едно нещо ми направи силно впечатление – бързият отговор на израелското правителство, което в рамките на няколко часа реши да одобри строителството на нови жилищни комплекси в области в окупирания Западен бряг, “които се очаква да останат под израелски суверенитет след всяко бъдещо мирно споразумение с палестинците“ (поредното създаване и променяне на фактите на земята).

И отново да припомня, че според международното право и общественост, тези селища и техният строеж са незаконни и са основната пречка за съзаване на палестинска нормално функционираща държава.

Какво имам предвид – вижте картата на палестинксия архипелаг – така изглежда в момента Палестина, разпокъсана на малки островчета от тези заселнически колониални селища.

За съжаление, това бе реакцията на Израел след това студенокръвно убийство, изпозлва го за инструмент и оправдание за окупацията – повече строителство и укрепване на заселническата индустрия.

За сравнение, искам да представя каква бе реакцията преди 17 години, след едно друго не по-малко жестоко клане, в което в джамия в Хеброн бяха убити 29 и ранени 150 палестинци. Извършителят бе израелски заселник, офицер в армията, член на забранената вече партия Ках, роден и израснал в Ню Йорк.

Израелксата огранизация B’tselem напомня, че след клането, извършвано от Барух Голдщайн през 1994 година, Израел избра да наложи ограничения на палестинците, а не на израелските заселници в Хеброн, като твърди, че тези ограничения са били необходими, за да се защити безопасността на заселниците.

На първо място, Израел забрани търговията и движението на превозните средства по част от главната улица Шухада, като само жителите на улицата са били допускани да преминат с превозното средство през нея.

В продължение на няколко години, до началото на втората интифада, забраненият участък от улицата е последователно отварян и затварян за палестински достъп. Когато втората интифада избухна, през октомври 2000 г., армията постави по-строги ограничения за движение по улицата.

Някогашната главна улица днес е напълно празна.

Сега на палестинците е забранено да шофират по протежението на цялата дължина на улицата, и дори да да се движат пеша в частта между колониалните селища Аврахам Авину и Бед Хадасах. Армията също така забранява движението на палестинци по прилежащите улици, като така се създава непрекъсната ивица земя в центъра на Хеврон, от селището Кириат Арва в източната част до еврейското гробище на запад, в която част палестинските превозни средства са напълно забранени.

В резултат на тези строги ограничения, 304 магазина и складове по главната улица Шухада са били закрити, а палестинските общински и държавни служби, които са били на улицата се преместени.
Израел също е поел контрола върху централната автогара, която се намира на улицата, като я е превърнал във военна база.

През 2006 г. разследване на B’Tselem разкри, че голяма част от имотите на или до улица Шухада, включително жилища и магазини, са били изоставени или са били затворени с военни цели.

Армията принуждава няколкото палестински семейства, които продължават да живеят на улицата, да влизат в своите домове през странични входове, тъй като не им позволяват да използват основните входове, гледащи към улицата. Когато странични входове липсват, палестинските жители са принудени да се катерят по стълби, водещи до покривите на сградите.

Това бе отговорът след клането преди 17 години – повече репресии и наказание за семействата и близките на жертвите.
Клането от вчера, за съжаление, поне за сега се използва за оправдаване на репресиите срещу палестинците. Изглежда, че случилото ще бъде използвано като причина да се игнорира тежкото положение на палестинските жители в околните села.

А какво е това положение? Докладът на организацията Human Rights Watch, “Разделени и неравностойни“ от декември миналата година секцията ни запознава в детайли с поселението Итамар:

Еврейскoто колониално селище Итамар и шестте принадлежащи към него постове се намират в горната част на било, пет километра югоизточно от палестинския град Наблус в северната част на Западния бряг. Селището е основано през 1984 г. от Световната ционистка организация, а самото то е нараснал значително между 1996 г. и 1999 г. със създаването и присъединяването на постове, най-отдалечения от които („Хил 777“) се намира на повече от 5.5 км от Итамар.

През 2007 г. тези постове са обхващали 297 хектара, от които 136 хектара (46 процента) са били частна палестинска земя. Около 516 крайно религиозни заселници-националисти живеят в тези предни постове, а други 600 души живеят в самия Итамар. На 14 декември 2009 г., израелският Кабинет одобри добавянето на Итамар в списъка от общности, които представляват „национален приоритет“ и които поради това ще получават средно 1 000 шекела ($ 260) на човек годишно под формата на субсидиите за образованието, заетостта и културата.

Итамар и околните постове гледат към и частично обкръжават малките и почти напълно изолирани палестински села Горен и Долен Янун, в които живеят около 90-100 палестинци. Горен Янун се намира около два километра северно от Долен Янун. По-ниското село е на няколко стотин години.

Жителите на селото са основно земеделски стопани. Горен Янун има килийно училище, а в Долен Янун има една джамия и импровизирана клиника, която работи веднъж на всеки две седмици, но няма магазин, поради това селото зависи от доставки от град Акраба, намиращо се три километра на юг.

Според доклади на ООН, на израелски и палестинските медии, както и на местните жители, заселниците от близките постове подлагат на ожесточени атаки жителите на палестинските села през последните 14 години.

„Проблемът започна през 1996 г.,“ разакзва пред Human Rights Watch местният жител Фаузи Юсеф, след като заселници започнали да тормозят селяните, да ги атакуват физически, да конфискуват добитък и унищожават маслинови дървета. През 1998 г., твърди Юсеф, заселници отрязали хиляди маслинови дървета, а по време на друга атака същата година убили 128 кози. Документ, изготвен от общинския съвет на Янун, съдържа списък с 21 сериозни атаки на заселници в периода 1997-2004 година, включващи и един фатален удар, няколко стрелби, побоища, атаки върху добитък, както и унищожителния палеж на единствения източник на електроенергия в селото, дарен от ООН генератор.

Заселниците от близкия пост, наречен G’vat Olam, са причинили най-големи щети. След началото на втората палестинска интифада през 2000 г., израелски заселници също стават обект на жестоки нападения, включително стрелба. Според заселнически уеб сайт, палестинци са убили 15 заселници в периода 2000-2007 „в или по пътя към Итамар“ (включително някои, които не са жители на Итамар).

На 18 октомври 2002 г насилието и тормозът от страна на заселниците накарват цялото население на Горен Янун да избяга, изключение правят само двама братя и техните семейства. New York Times съобщава, че говорителят на заселниците е заявил, че стрелбата по палестинците е оправдана, с цел те да бъдат принуди да стоят на достатъяно разстояние от Итамар след като 11 заселници са били убити. След това заселници многократно нахлували в самия град, влизайки в домовете, заплашвайки жителите и унищожавайки имуществото им.

Председателят на селския съвет Абдел Латиф Собейх казва пред „Гардиън“:

Те стреляха по нас, по нашите овце, по добитъка ни. След това започнаха да идват в покрайнините на селото и да хвърлят камъни по вратите. След началото на интифадата през 2000 г. положението стана много по-лошо. Пребивали са ме в дома ми, пред очите на моето семейство.

След като израелски активисти започват да съпътстват селяни, решили да се върнат по домовете си, и след като по-късно към тях се присъединяват и Ecumenical Accompaniment Program in Palestine and Israel (EAPPI), неправителствена християнска организация и чуждестранни доброволци, все повече палестински семейства постепенно се връщат в Горен Янум.

През 2007 г. заселници убиват Мохамад Хамдан Бени Джабир, докато се опитва да си върне овце, които заселници са конфискували по-рано през деня. През 2006 г. израелските власти дават под съд петима заселника за атаки срещу палестинци предходната година. Четирима биват оправдани, включително и един който е поставен под домашен арест по време на съдебния процес (който той нарушава без да последва наказание), а петият се признава за виновен в замяна на предсрочно освобождаване от затвора. Израелската правозащитна организация Яеш Дин, която следи именно наказателните дела, произтичащи от насилие от страна на заселници от Итамар и неговите постове, установява множество случаи на неспазване на изискването на отговорност от заселници, които нападат палестинци или техните имоти в или около Янун.

ООН и израелски правозащитни организации като B’Tselem и Yesh Din са документирали десетки заселнически атаки срещу палестинци и тяхната собственост, най-вече от 2003 г. като част от така наречената price tag стратегия, чрез която заселници атакуват палестинци като отговор на израелските опити да евакуира заселнически постове; доклад на ООН от 2009 г. определя насилието от страна на заселниците за ключов фактор, който пречи на сигурността и благосъстоянието на палестинците в Западния бряг. Според Yesh Дин, израелските власти, които са отговорни за разследването на престъпни деяния от заселници в Западния бряг приключват повече от 90 на сто от палестински жалби срещу заселници без да започват дело срещу тях, обикновено поради „липса на доказателства “ или поради „неизвестен извършител“.

Израелските военни забраняват на селяните в Горен Янун да строят или обновяват своите домове, на основание, че селото не разполага с одобрен жилищен план, това е принудило някои семейства да напуснат района. Има издадена заповед и срещу строежа на павиран път, водещ към селото. Политиката в Итамар и постовете около него е съвсем различна, там строителството продължили дори и по време на частичното 10 месечно замразяване, което Израел обяви прей декември 2009 г. и прекъсна през есента на 2010 г.

Физическото насилие и заплахата от нападение от заселници, както и израелските военни заповеди, ограничават достъпа на палестинците до собствената им селскостопанска земя, както и до полетата за пасища (тези ограничения са в допълнение на земи, конфискувани от колониалните селища, до които достъпът е напълно забранен). Областите, конфискувани за заселническите селища включва няколко големи сгради, както и зони за паша на овце. Израелски заселници продължават да пасат овцете си на земята, принадлежащи на местните палестински жители без тяхно разрешение.

Животът в Итамар е много различен. Уебсайтът на Амана, една от най-големите израелски про-заселнически организации, създадена през 1978 г., твърди, че 100 семейства живеят в селището като ползват редица услуги и удобства, включително четири синагоги, магазин за хранителни стоки, здравна клиника, две детски градини, две основни училища (съответно за около 80 момчета и 70 момичета), една гимназия и Йешива (религиозно училище) за студенти от цял ​​Израел. Според уебсайта:

Извънкласните и културните дейности в Итамар включват дърводелство, изобразително изкуство, керамика, музика и животновъдството за деца и хора, драма и изкуство за възрастни. Има и баскетболно игрище и футболно игрище, библиотека, Бейт Мидраш за жени и за мъж [места за религиозно учение], както и басейн с отделни часове за мъже и жени.

Строителство на нови сгради продължава в Итамар и неговите постове. Според новини от 26-ти Март 2010 година в сайта „Приятели на Итамар“ „През идната сряда …Итамар отваря своя нов квартал от 14 къщи! С благословията на Ашем [Бог] всички къщи вече са продадени“. Human Rights Watch е видял нов квартал в Итамар с 10 нови къщи и 9 други, които са почти завършени, атрактивните домове са били с размер около 100 квадратни метра и имат две спални.

За разлика от тях, израелските власти ограничават напълно строителството на нови жилища, училища, сгради за животните или подобряване на съществуващи структури в Горен Янун, на основание, че цялото село попада в „зона С“, която е под пълен израелски граждански и военен контрол и няма одобрен план.

Международните хуманитарни организации са предложили да спонсорират проекти в селото, които не изискват израелски разрешителни за строеж, като например изграждане на временни палатки или обновяване на интериора на съществуващите структури, но дори това не е позволено. Един от жителите на Горен Янун, Абу Хани, има седем синове, но няма как да изгради техни жилища в Горен Янун. „След като се ожениха, синовете ми трябваше да се преместят в Акраба.“

Един от синовете е опитал да построи къща тук, но тя е била разрушена по време на втората интифада, точно когато е била готова да бъде населена.

Фаузи Юсеф, директор на единственото училище в Горен Янун, казва пред Human Rights Watch, че той не може да реновира училището, защото се опасява, че израелските власти ще издадат заповед за събаряне. Селото е започнала да губи жители, тъй като израелските ограничения възпрепятстват младите семейства да построят домовете си там.

Днес в училището има само девет ученици, докато в миналото е имало 21 или 22 деца до  шести или седми-класвъзраст и 30 ученици над шести клас. Те всички  отиват да учат в Акраба.

Потисничеството не може да оправдае бруталното насилие и безсмисленото убийство. Но не трябва да забравяме, че потисничество неизбежно го е предизвиквало.

За реакцията на крайно десните религиозни в Израел препоръчвам статията The Itamar victimization dance is disgusting.

Advertisements

Posted on март 13, 2011, in Анализи, Живот под окупация, Заселници and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: