Палестинско кино – 3 част

„SlingShot Hip Hop“ e първият пълнометражен филм, посветен на палестинската хип-хоп музика. Негов автор е младата Jackie Salloum, която е родена и израснала в САЩ, но е с палестино-сирийски корени.

Джаки Салум

Във филма тя показва новото поколение – палестинските рапъри, които използват своите гласове и музика като форма на съпротива в рамките на израелско-палестинската борба. Във филма няма професионални актьори – музикантите играят самите себе си, камерата проследява техни репетиции, участия, те говорят за живота си, за мечтите си, за свoeто вдъхновение, за посланието, което влагат в своята музика.

Джаки Салум решава да почне работа по този филм след като съвсем случайно чува песен на групата DAM по радиото. Песента се казва “Meen Erhabe“ или преведено от арабски „Кой е терористът?“ Тя разказва:

Бях толкова разчуствена и вдъхновена от тези млади гласове, че реших да направя нещо свързано с музиката им.

Във филма освен DAM,  хип-хоп група на палестинци родени в Лод, днешен Израел, участват и други групи от Израел, Западния бряг и Газа. Всички те споделят една страст – музиката, с нея те успяват да изразят себе си, чуствата си, гнева си.  И именно благодарение на силата на тази своя страст се надяват да преодолеят границите и контроло-пропусактелните постове за да се срещнат и проведат голям общ концерт заедно в Рамала. Дали това обаче е възможно?

––––––––––––––––

Аджами
Филмът представя мрачен портрет на квартала Аджами в един от малкото смесени еврейско-арабски градове в Израел, ЯФа. Неделима част от живота там са наркотиците и насилието, а отношенията с полицията винаги са напрегнати.

Режисьорите на филма, палестинецът Копти и евреинът Шани, се залавят с идеята за създаване на филм за реалния живот в Яфа преди около седем години. Първо те събират лични истории и разкази от местните жители, за да бъдат използвани като основа за сценария, а в същото време решават да използват именно местни хора, а не професионални актьори за изпълнението на ролите. Поради това Копти и Шани провеждат работни семинари, продължили една година, в които участниците във филма се научават как да се държат естествено в присъствието на камера, как да импровизират и как да вникнат в своята роля.

По време на снимките, актьорите не са имали достъп до пълния сценарий, за да гарантират, че техните реакции по време на снимките ще останат до колкото е възможно автентични. Резултат е наистина впечатляващ, а играта им е повече от убедителна.

Краят на филма е доста неочакван. Първоначалните предположения се оказват абсолютно невярни. До голяма степен това се дължи на факта, че действията са показани в объркан ред, като неподредени части от мозайка. Но предполагам това е била и една от основните идеи на авторите на филма.

Режисьорите съвсем преднамерено не показват ясно всяка ситуация, по този начин всеки зрител възприема дадената ситуации под влияние на собствените си пристрастия. Въпреки това зрителите решават, че знаят достатъчно, за да преценят случилото се и да решат кое е „правилно“ и кое не е. Но тази преценка се оказва в края на филма абсолютно погрешна.

Може да се каже, че това се отнася до голяма степен за това как всеки извън Израел, Газа и Западния бряг лесно осъжда и раздава нравствени присъди без да бъде запознат в детайли с всички гледни точки.

Двамата режисьори на филма - Арон Шани и Скандар Копти

Филмът бе номиниран за Оскар миналата година, но малко преди церемонията по награждаване се стигна до скандал след като палестинскитя директор на филма, Скандар Копти, заяви:

Филмът има двама режисьори – един палестински и един израелски режисьор, в него участват както палестински актьори, така и израелски. Филмът технически представлява Израел, но аз не представлявам Израел. Аз не мога да представлявам страна, която не ме представлява.

В Израел последваха бурни реакции, депутатът Daniel Hershkowitz заяви, че “Филмът е правен с израелски пари, но е много вероятно, ако спечели Оскар, Копти да се качи обвит със знаме на Хамас на сцената.“
А под статия в популярния вестник Йедиот Ахронот можеше да се прочетат коментари като “този арабин не ме представлява и се надявам да  не спечели „Оскар“ и “всички те са подбудители, шпиони и предатели, които насърчават  тяхната тълпа да напада и наранява евреи и да унищожава държавата Израел.“

Копти обаче не разбира защо е цялото това внимание и гняв.

„Всичко, което казах просто бе в синхрон с посланието на филма. Знам, че е трудно да се чуе това, но аз действително не представлявам държавата и държавата не ме представлява.“

– Но защо?

Защото там има ужасно дискриминация и насилие, и всеки, който твърди, че няма потисничество, очевидно трябва да гледа „Аджами“ отново. Всяка сцена е пример за потисничество. Хората гледат филма и казват: „Ей, има арабски престъпници.“

Но спрете се за секунда и помислете – защо ви разказвам тази история? Кой ги е направил да станат престъпници? Дали те са родени такива? Или е в тяхната култура?

Не, има проблем! Има един сериозен проблем, например, 50 процента от учениците в  училище в Яфа не завършват. Има един сериозен проблем, защото в Яфа през последните 10 години има повече от 80 убийства. Не можеш да кажеш, че това са просто лоши хора и единственото, което те искат е да убиват хора.
Филмът не отправя конкретни обвинения, тъй като това не води до никъде, но филмът показва реалността.

– A каква е реалността?

Последователната политика на израелските правителства, които възпрепятстват най-основните неща, като самоопределяне, независимо дали чрез расистки закони, имена на улици или начина, по който държавата поддържа социалните услуги.

Расизмът и дискриминацията при наемането на работа са видими във всички нива. Има 500 семейства в Яфа, в моя район, които са получили съобщение да напуснат домовете си, за да бъдат съборени, те живеят в екзистенциална заплаха. В арабските училищама нивото на образование е ниско, има безработни висшисти от колежи, има проблеми с наркотиците.

Аз учех във френско училище, в което 90 процента от учениците не завършваха. Какво стои зад това? Не е ли неспособността да се справят с хора, които имат затруднения в обучението. Лесното решение е да изхвърлите студента, за да се отървете от проблемите. Но това е институционализиран расизъм.

Знаеште ли защо стана такъв голям проблем, когато казах тези неща? Проблемът е, че тази страна се основава на страх и учи на страх. Страхът, че ако човекът отсреща има различно мнение, то ще те нападне.

Сега някои депутати искат да се приеме закон, според който, ако не си лоялен към държавата, не можете да получаваш пари, за да снимаш филм. Това, което казах, не отговаря на ционисткия консенсус, така че те искат да ме сплашат, като заплашват да ми спрат кранчето.

Много хора смятат, че има лов на вещици, че е невъзможно да се каже нещо разлчино…. Това е страшно, аз също се чувствам уплашен понякога …. В страната са готови да те линчуват. Хората казват “Ако не мислят по същия начин като мен, тогава ще трябва да бъдат спрени, трябва да бъдат атакувани.“

Именно поради това, ако идете да интервюирате хора в Яфа, те няма да ви кажа, че те не представляват държавата Израел, защото това ще донесе голямо наказание за тях, точно както след октомври 2000 г., когато Яфа бе празна в продължение на две години. Евреите вече не идваха да ядат хумус, бизнесът западна. Това бе пряк резултат от потисничеството.

И както филмът показва, Яфа е разделен на един милион части. Защо? Защото, когато потисничество се използва срещу отслабено малцинство, тогава хората започват да бъдат индивидуалисти, всеки започва да се тревожи и грижи само за себе и своите най-близки. В Яфа има разделение между мюсюлмани и християни, между богати и бедни, между образовани и необразовани. И именно това иска насилника – да мсилиш, че си сам в света, че няма кой да ти помогне. Тази тактика работи. Хората започват да вярват, че те са по-маловажни, че те нямат глас, че те не могат да променят ситуацията.

Знам, че е трудно за хората да чуят такива неща за себе си и съм готов да заплатя цената, защото аз вярвам, че имам силата да променя света. И именно затова снимам филми.“

–––––––––
Поредицата за палестинското кино ми се иска да завърша с думите на Хадил Асали, палестинка от Газа, живееща в Хюстън, директор на Палестинския филмов фестивал в Хюстън:

Случайна среща с покойния палестински поет Махмуд Даруиш ми предостави възможност да го попитам какво ние като палестинци трябва да правим за да успеем въпреки нашето затруднено положение. Неговият отговор беше: „Просто да бъдем успешни. Каквото и да правим, да бъдем сред най-добрите.“

Отне ми време да разбера напълно неговите мъдри думи. Появата на палестински жени режисьори, засиленото присъствие на палестински филми в престижни филмови фестивали по целия свят, нарастващите бюджети, отпускани за филми, нарастващият брой на дистрибутори – всичко това са признаци, че времената се променят. Надявам се тази положителна тенденция да продължи да се налага и много необходимата палестинска филмова индустрия да помагне за промяната на негативния образ на Палестина на Запад.

Advertisements

Posted on март 14, 2011, in Видео, Палестинска култура and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: