В страната на цар Давид

Lia Tarachansky

Докато израелското правителство подкрепя училищни екскурзии в окупираните палестински територии, израелци протестират срещу арестуването на четирима, които са убили палестинец по време на подобна екскурзия.

Статия на Lia Tarachansky за JNews Blog

Миналата седмица (първата седмица на март 2011) израелският министър на образованието Гидеон Саар обяви нова инициатива – училищни ексурзии до град Хеброн в окупирания Западен бряг. Стартът на тези ексукрзии е планиран да бъде през месец септември.

Тази нова инициатива на израелското министерство бе обявена скоро след започването на разследването на смъртта на 17-годишно палестинско момче, убито от израелски турист по време на подобна ексукрзия в окупиранните територии. В миналото тези екскурзии бяха организирани от израелската гражданска администрация, така че това е първото съобщение за екскурзии, организирани от самото правителство.

На 28 януари 2011, компанията “Давид и Ахикам Турс” организира група с израелски еврейски туристи – целта на екскурзията бе палестинското село Беит Уммар в област Хеброн. Младежи от селото видели идващата група и почнали да хвърлят камъни по тях. Туристите стреляли в отговор с живи амуниции, като ранили 23-годишния Била Мохаммад Абед Ал-Яадор и убили 17-годишния Йосеф Факхри Ихлаъл.

Израелските медии така и не попитаха защо младежите са хвърляли камъни. Ето няколко възможни причини. Може би те са сбъркали туристическата група със заселници, които търсят място за изграждане на нов пост. Може би са били ядосани от военните нападения на тяхното село два дни по-рано. Може би това е било в следствие на гнева, породен от убийството на 19-годишния Одай Махер Хамза Яадоус, извършено от заселник близо до Наблус предния ден.

А може би са знаели какво точно представлява групата и са искали да я изгонят от своите земи. Израелските медии обаче така и не се опитаха да научат техните подбуди, те предпочетоха само да предадат гледната точка на туристите, използвайки героичен и ужасяващ език:

[Шими] Празот, 32, допълни, “нашата група включваше 12-годишни деца, жени над 60 години и никoй не очакваше това да се случи. Дори не знаехме накъде да избягаме… Помолих тези от нас, които имаха оръжие да покрият, докато възрастните и децата избягат.

Чудя се защо никoй от групата не е предвидил, че това може да се случи, знаейки, че навлизат в окупирани земи в сърцето на Западния бряг. Също така се чудя как вомедиите щяха да пишат, ако група палестински туристи, обикалящи хълмовете на Хайфа, бъдат нападнати с камъни от изралески тийнейджъри. Дали ще опрадваят правото на палестинците да стрелят и убият израелски тийнейджър.

На следващия ден израелските сили откриха огън по време на погребението на Ихаил, 40 души бяха ранени.

Хеброн е вторият град след Ерусалим, в който заселници са изградили постове, вътре в самия град. Скоро след началото на окупацията, религиозни евреи са отишли на “екскурзия” там. И никога не са се върнали обратно. Тяхното присъствие в Хеброн доведе до прогонването на десетки хиляди палестински жители от Стария град и до продължаващите вече десетилетия военни действия И насилие.

Журналистът от Ха’арец Гидеон Леви коментира програмата на министерството и ефектът, който инициативата ще окаже върху учениците с думите

Те ще се върнат от Хеброн въодушевени, че са докоснали древните камъни, но те няма да имат никакви впечателния от хората, които живеят до тези камъни. Така те няма да си видяли и научили нищо…ако министърът настоява да организира училищни екскурзии до Хеброн, той трябва да им покаже пълната картина на еврейската традиция и еврейската несправедливост.

Години след като се преместих от заселническото селище, в което отраснах, аз участвах в подобна екскурзия. Беше организиране от Breaking the Silence, израелска организация на ветерани, служили в окупационната армия и които сега работят с палестинци, за да покажат на израелски И международни посетители другото лице на Хеброн.

Мрежи предпазват палестинците в Хеброн

Ако студентите участваха в такава обиколка, щяха да видят как улиците на Хеброн са покрити с мрежи, които предпазват минаващите палестинци от боклуците и тухлите, с които живеещите над улицата заселници замерват палестинците. (Сега те ги замерват с отпадъчни води и вода.) Учениците щяха да видят как окупацията работи чрез своите административни съоръжения, контролни постове, войници, разрешителни за преминаване, стени и военнни джипове. Разбира се, е въпрос само на време и те самите да станат част от тази окупационна машина, когато достигнат нужната възраст.

Но защо екскурзия до Хеброн? Обяснението на министъра е че според него е “мнoгo важно за учениците да познават историческите корени на норода на Израел в неговата родина.”

“Давид и Ахикам Турс“ са по-откровени. За разлика от министъра те не говорят кодирано. От години те организират обиколки из израелската природа и история из окупирания западен бряг под мотото “От където мине еврейски пътник, от там ще минава и израелската граница”. И благодарение на неуморната работа на заселниците, днешните ученици могат да се разхождат свободно из части на Хеброн, запазени само за евреи, вследствие на прогонването на палестинските им жители.
Именно за това министър Саар организира ученически екскурзии до Хеброн, а не до Наблъс, който е равен по историческа стойност.

В своята реклама, организаторите молят всеки, който пътува до сборните пунктове (различни поселения) да заяви предварителни, ако има допълнително свободно място за вода и закуски, както и да им каже, ако смята да носи оръжие. В момента има реклама на екскурзия до хълмовете, в които аз отраснах, близо до поселението Ариел (построено върху земите на палестинските села Ясоуф, Искака, Мърда, Харес и Кифл Харес и град Салфит). В края на страницата организаторите припомнят, че “те не носят отговорност за сигурността и безопасността”. Подобно на моето детство и подобно на плана на министър Саар, на тези туристи ще им се покаже избрана част от реалния пейзаж, отдалечена от стената и контролните постове. И те ще вярват, така както аз вярвах, че те се намират на фронтовата линия на битката за възвръщане на славното и далечно минало.

Самото дружество носи името на двама войници, които са били убити, докато са обикаляли из окупирания Западен бряг. „Ахикама и Дейвид са последвали думите на Писанието“, казват организаторите, „за да се гарантира, че всяко място, от където минаваме, ще остане наше. Те отидоха за да усетят духа на бойците от Бар Koхба… когато те паднаха като ревностни воини в името на Бог и името на страната Израел, която те така обича.“

Този текст предава идеологията зад тези пътувания. Основава се на ционистката селективност, на която ни учеха и в училище. Според нея, евреите имат единствено право над земите, изтривайки правото на палестинците, живеели тук векове.

Подготвят ни за военната служба и подчертават как палестинците са „чужденци“ за тези земи, това ги прави аутсайдери, както римляните са били някога. Препращането към Бар Кохба показва, че организаторите виждат себе си като революционери, които се борят както са се борили евреите през 132 г. срещу римския император Адриан по време на Третото еврейско въстание.

Сравнението е наистина доста иронично, защото Адриан, в чувство на неудовлетвореност от еврейския бунт срещу чуждото владичество, е възпрепятствал евреите да пътуват до Ерусалим, изгорял е техните религиозни текстове и Храмовия хълм, опитал се е да изтрие спомените за тях от картите. Ние вече може и да не живеем в римско време, но колониалният дух все още е жив.

Когато четирима от участниците в обиколката на Бейт Умар бяха арестувани като част от разследването на смъртта на Ихаил, протестиращи пред Йерусалимския съд издигнаха плакати с надпис „Имаме пълно право на обиколка из Eрец Израел“, „Към арестуваните – благодарение на вас ние сме живи днес“, и най-ироничното: „Къде е правото на самозащита“

Може би именно защото съотношението на силите тук е толкова неуравновесено, тази логика не изглежда толкова странна – обиколката минава през военна окупирана площ (призната дори от Израел като земя под палестински контрол) и опаковайки сандвичи и пушки М16 в раниците, все още прави тийнейджърите с камъни агресори. Когато програмата на министър Саар влезе в сила и ученици започнат да пътуват до Хеброн, превозвани в бронирани автомобили, заобиколени от десетки, ако не и стотици войници и полицаи, военната демонстрация на сила ще бъде оправдана като средство за самоотбрана.

––––––––––-

Повече за нарастващата омраза и дискриминация в израелските училища

Advertisements

Posted on март 16, 2011, in Анализи, Живот под окупация and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: