Израелските сили за сигурност преместват фокуса си от въоръжената палестинска съпротива към преследванетo на мирни активисти

AlterNet статия на Jesse Rosenfeld
Абдула Абу Рахма бе задържан за 16 месеца в затвор заради организиране на демонстрации против анексирането на палестинска земя от страна на Израел.

Стъпвайки в родното си село Билин, за пръв път след 16 месеца престой в затвора, един от лидерите на народната съпротива, Абдула Абу Рахма бе посрешнат като герой от своето семейство, съселяни и поддръжници.

Влизайки в дома си, на чийто стени могат да се видят снимки на Ясер Арафат и арестувания по време на Втората интифада лидер Маруан Баргути, Абу Рахма определи като смесени чуствата, които изпитва, връщайки се от затвора отново в палестинското ежедневие под окупация.

Абу Рахма по време на съдебно заседание

“Мнoгo съм щастлив да бъда с приятелите и семейството си, но същевременно съм тъжен, защото много хора все още са в затвора без да имат възможност да видят своита семейства  и приятели. Това ме прави нещастен, защото аз смятам, че всички палестинци трябва да бъдат освободени,” каза той.

Това бе първото публично изявление на водещата фигура на палестинските мирни демонстрации, които продължават вече 6 години, след като за последно го видяхме в препълнената съдебна зала през януари, когато вместо да бъде освободен след цели 12 месеца затвор, присъдата му бе удължена.

Първата присъда той получи декември 2010 година – 12 месеца затвор за организиране на демонстрации срещу строежа на стената и анексирането на палестински земи в Западния бряг. В последствие присъдата бе удължена с още 4 месеца след обжалване от страна на военната прокуратура. Европейски дипломати, които присъстваха на делото публикуваха в отговор изавление, в което определят Абу Рахма за  “затворник на съвестта” и осъждат задържането му.

Случаят на Абу Рахма е един от най-явните примери за промяната в приоритетите на Израел относно сигурността – от преследване на въорежената палестинска съпротива усилията на израелци се насочват към преследване на палестински и израелски активисти, участници в народните протести.

Това стана пределно ясно по време на делото и обжалването на прокуратурата. Когато се опитах да стигна до палестинския активист преди началото на самото дело, за да получа коментар от него, хората от охраната започнаха видимо да нервничат и веднага се намесиха, не позволявайки на Абу Рахма да каже дори една дума.

Първите признаци на този нов израелски приоритет датират от 2007 година, когато началнкът на Шин Бет, Ювал Дискин, изпрати писмо до организация, която защива правата на израелските палестинци. Дискин заяви, че Израелските служби за сигурност възнамеряват да „спрат подривните дейности на лица, които целят да навредят на еврейския и демократичен характер на държавата Израел, дори когато техните действия се извършват с демократични средства.“

Тази стратегия бе разширена през декември 2010, когато министър председателят Нетаняху заяви, че Израел ще “използва всички средства, с които разполога“ за да “делегитимизира делигитимизаторите“.

Повод за това изявление бяха палестински и израелски активисти, които целят да привлекат международното внимание към нарушаването на правата на палестинците от страна на Израел, най-вече чрез дейността на нарастващото международно движение за Бойкот (Boycott Divestment and Sanctions (BDS)).

Това движение цели постигането на равни права за палестините, сред които права са и правото на самоопределение, както и правото на завръщане, чрез създаване на международен натиск върху държавата Израел и поддръжниците ѝ.

„С разрастването на движението за бойкота из целия свят, Израел вижда в лидерите на мирната съпротива още по-голяма опасност, тъй като мирните демонстрации увеличават възможността още повече хора да бъдат привлечени към движението за бойкот на Израел,“ смята Омар Баргути, един от основателите на Националния палестински комитет за бойкот (Palestinian Boycott National Committee (BNC)).

По време на наша среща в Рамала, той заяви, че опитите да се заглушат лидерите на протестите в Западния бряг се дължат на превръщането на бойкота в инструмент на международната подкрепа за палестинската национална борба.

Обсъждайки напредъка на BDS през 2010 г., Баргути каза, че движението става все по-популярно на Запад след серия от успешни инициативи в Европа.

Промяната във възприятието на Израел за това кой представлява „стратегическа“ и „екзистенциална“ заплаха може да се забележи и в начина, по който Израел се отнася към “опасната” опозиция. Докато в миналото израелските сили предпочитаха да депортират и пращат в изгнание палестинци, които оказват съпротива, то днес те се опитват да заглушат техните послания до световната общественост, забранявайки им да напускат окупираните територии.

Мохамад Отман

Именно това се случи с Мохамад Отман, бивш координатор на къмпанията Stop the Wall, който бе арестуван от израелските власти на границата с Йордания при опит за влизане в Западния бряг през септември 2009 година, на връшатне от посещение в Норвегия. Разпитван цели два месеца без присъда или обвинение, той след това бива административно задържан за още три месеца без официалнo обвинениe. Днес Отман е свободен, но му е забранено да напуска Западния бряг, въпреки че притежава стипендия от ирландски университет…

По време на престоя си в Норвегия, Отман казва, че е провел срещи с Норвежки социлисти и BDS активисти, както и с членове на парламента, включително и с норвежкия финансов министър. Срещата с финансовия министър се е провела по-малко от година преди Норвегия да обяви оттеглянето на своя пенсионен фонд от израелски компании. Той описва, че по време на срещите е разяснил начините, по които чрез BDS европейските страни могат да окажат натиск върху Израел относно нарушаването на палестинските права.

В своето първо интервю относно задържането, Отман заяви пред АлтерНет, че е бил психологически и физически измъчван от служителите на Шин Бет (израелските тайни сложби).  Той описва как разпитващите са оказвали натиск върху него с цел да научат подробности относно дейността му в кампанията за BDS в чужбина, питали са за движението Stop the Wall, както и са проучвали срещите му с норвежките депутати и активисти.

Израелската военна прокуратура неуспешно се е опитала да докаже, че той е агент на Хизбула. Според Отман опитите да го накарат да признае, че работи с Хизбула, са били предтекст за задържането му, но това не е била истинската причина за интереса от страна на Шин Бет.

„Над 25 дни те се опитваха да открият повече сведения за моите връзки с движението за бойкот и познатите ми в Норвегия. Особено се интерсуваха от работата ми с американска еврейка по изготвянето на план за призоваване към бойкот.“ разказва Отман, като описва и бруталните методи, използвани от разпитващите, за да получат информация ипризнания от него. „Един от разпитващите ми каза, че ако ме освободят преди да е приключило разследването, ще ме убият, че ще ме застрелят в главата, “ спомня си той.

Държан в малка клетка, в която едва се е побирал малък матрак и в която е било изключително горещо или студено, Отман твърди, че психологическото измъчване преминало във физическо. „В един момент ме завързаха в недуобна позиция за пет часа.Пoказаха ми снимки на сестрите ми и ми казаха, че ще ги изнасилят. Заплашиха ме с изансилване.”

След като не успяват да съберат доказателства, които да докажат, че Отман е извършвал незаконни действия, той бива освободен янаури 2010. Въпреки това му е забранено да напуска Западния бряг поради неназовани съобръжения за сигурност, а според думите на Отман, той бива и редовно привикван за разпити от Шин Бет.

„Искат да ме накарат да не буда активен в страната от страх, че ще ме арестуват, но същревременно се опасяват, че ако напусна Палестина ще им създам още повече неприятности, “ допълва Отман.

Въпреки че той вече не е част от органязцията Stop the Wall, Отман  казва, че поддържа връзка с активисти в Европа.

Израелските сили за сигурност не само, че са променили своите палестински цели, но и днес дори преследват израелски евреи, които призовават към международни санкции в подкрепа на палестинската национална борба. Докато израелският парламент започва разлседване на израелските организации за правата на човека и обсъжда закони, които да направят движението БДС незаконно, израелските pro-бойкот активисти са държани под око от Шин Бет.

Докато техният произход и гражданство ги предпазват от преследването, с които палестинците в окупираните територии се сблъскват, днес тези израелци могат да бъдат арестувани от полицията или да бъдат обект на сплашване от страна на  Шин Бет поради това, с което се занимават.

Йонатан Шапира

Пример за това е израелският поддръжник на движението за бойкот и участник в международнота инициатива Jewish boat to Gaza през 2010 година, Йонатан Шапира. Той е бивш израелски пилот, който в официално писмо отказа да участва в мисии над окупираните територии по време на Втората интифада. Йонатан твърди, че през лятото на 2010 година е бил привикан от Шин Бет за разпит относно движението за бойкот, както и относно неговите международни връзки. Казва, че е бил директно предупреден за предложения нов анти-бойкот закон и че след неговото приемане, дейността, която извършва в момента, ще се смята за незаконна.

„Мисля, че вече са наясно, че радикалните леви не са заплаха за тях, те не се страхуват от тях. Това, от което се страхуват е съвместна ненасилствена борба и международен натиск,” твърди Шапира.

Advertisements

Posted on март 22, 2011, in Активисти от ненасилствената съпротива, Движението за бойкот, Живот под окупация, Затворници, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: