Джеф Халпър

Ерусалим – Джеф Халпър е част от израелското движение за мир вече около 40 години. Той е начело на Израелския комитет срещу разрушавеното на домове (Israeli Committee Against House Demolitions – ICAHD), една от главните организации, които се борят за мир и спазване на човешките права. ICAHD се стреми да спомегне за края на израелската окупация от 1997 година.
Това е интервю за Palestine News Network

– Защо решихте да станете част от това движение?

– Аз съм американски евреин, които живе в Израел вече повече от 40 години. Но аз израснах и се оформих като личност през 60-те години в САЩ. Израснах политически с движението за човешки права на Мартин Лутър King. Лежах в затвора в Мисисипи. Бях против войната във Виетнам.

Когато дойдох в Израел не изневерих на своите леви политически убеждения. Знаех, че има окупация и че трябва да се борим срещу нея. От самото начало се включих в движението за мир. Не съм от хората, които са дошли в Израел като убедени ционисти и след това променили убежденията си.

Джеф Халпър в съда


-Вие сте бил арестуван поне осем пъти тук. Какви са отношенията Ви с израелските власти?

Гражданското неподчинение е част от нашата борба. Но трябва да спомена, че е по-малко страшно отколкото звучи. Евреите в тази страна имат привилегии. Нac не ни бият. Не ни държат в затвор. Ние се възползваме от тези привилегии за да правим неща, които палестинците няма как да направят. Ако застана пред буллдозер, те ме изблъскват настрани, може би ще ме задържат за час или два, но нищо повече.

Ако палестинец направи това, те ще стрелят. Играта има различни правила за тях.

– Защо дейността Ви се фокусира върху унищожаването на палестински домове?

Защото окупацията може да бъде много абстрактна за хората. 25 000 домове са били унищожени от 1967 г. насам в окупираните територии. Ние застваме пред булдозери, правим жива верига пред домове, съпротивляваме се срещу унищожаването им дори като ги построяваме отново. Успяхем да построим 170 жилища в последните 12 години.

– Какво постигате с тези действия?

Успяхме да насочим вниманието върху начина, по който окупацията работи и какви са истинските намерения на Израел, а именно да не позволят създаването на Палестинска държава. Искаме да покажем, че това, което Израел прави в окупираните територии не са мерки за сигурност. Действията не са насочени срещу тероризма, магическата дума, която Израел използва през цялото време. Когато разрушаваш домовете на един норад, тогава става дума за proactive policy. Къде е връзката със сигурността? Това е просто опит да ги прогониш от техните земи, за да им ги отнемеш.

– Същевременно Израел продължава да твърди, че унищожaването на палестински домове е важна част от тяхната политика за сигурност.

Проблемът с унищожаването на домове винаги се оправдава с мерките за сигурност от страна на Израел. Израел винаги казва, че прави всичко в името на своята зaщита от тероризма. Същевременно Израел контролира живота на милиони палестинци. Това е част от техния план, те виждат земите между река Йордан и Средиземно море като земите на Израел. Наричат Западния бряг с библейските имена Юдея и Самария. Израел иска да превърне Палестина в страната на Израел, да юдеизира и по този начин деарабизира земите. Ако е възможно, да прогони палестинците, а ако не – да ги затвори в малки ограждения. Поради това Израел отрича окупацията, защото не можеш да окупираш собствената си страна. Това е репресивна системата и ние трябва да я спрeм.

-Но Израел няма ли право да се защитава?

Разрушаването на палестински домове показва, че не Израел е жертвата. Израел е силната страна. Израел определя политиката и случващото се. Според Израел арабите са лошите и израелците са жертвите, независмо, че ние сме окупиращата сила. За това нашата организация работи и в чужбина с правителства, граждански и общетствени организации за човешките права, църкви и дори съдилища, тъй като се опитваме да включим международното право, което изисква Израел да отговаря за своите действия.

-Но Израел отказва да бъде окупираща сила…

Израел извърта нещата по този начин. Но никoй по света не приема това. Според всички стрaни, вклюичително САЩ, Израел е страна-окупатор. В инициативата Пътна карта на Квартета (САЩ, Русия, Европа И ООН) се говори ясно за окупация. Израел твърди, че това са административни или спорни територии. По всякакъв начин се опитва да избегне термина окупация, прави това с цел да не бъде държан отговорен пред международните закони.

-Вероятно израелските граждани няма да се съгласят с думите Ви?

Израелците не се интересуват. Дори сега, докато говорим, се чува шум около нас. Хората празнуват Паcха. Старият град е пълен с израелци. Има концерти, щандове с храна…Животът изглежда напълно нормален. Израелците не виждат, че има окупация. Те няма да променят статутквото, защото те живеят добре. За тях това е добра сделка.

– Не чуствате ли тогава, че сте изгубили битката отвътре?

Нашата истинcка битка е на международната сцена. Ние се опитваме да събудим правителствата, да накараме ООН да действа. И правим това чрез оказване на общеcтвен натиск върху правителствата. Смятам, че палестинският проблем започва да достига размерите на битката срещу апъртaйда. Превръща се в един от основните проблеми в света. От тази гледна точка, ние постигаме успех. Подобно на Южна Африка, ще дойде момент, когато международната общност ще каже на Израел “Вижте, всичко свърши, не може да продължавате с окупацията”, тогава Израел ще осъзнае, че трябва да се промени.

-Не смятате ли, че сравнението с южноафриканския апъртaйд е пресилено?

Но тук има апъртaйдна система. Апъртайда се характеризира с два елемента. Първият е разделението. Самата дума идва от английската дума “апарт”( в превод – разделям) – едното население е разделено от другото. Това е политиката на Израел спрямо палестинците. На иврит израелската политика спрямо палестинците се нарича “яф фрад”, което означава разделение или апъртайд. Ние сами използваме тази дума, но просто е на иврит, а не на английски.

– И кой е вторият основен елемент на апъртaйда?

След като даден народ бъде отделен от друг, следващата фаза е да се създаде траен доминиращ режим. Окупацията е нещо временно. Израел вече е преминал към апъртaйдната система, защото чрез своите действия направи присъствие си не временно, а постоянно. Няма как да бъдат премахнати поселения като Маля Думин или тези в Източен Ерусалим. Няма значение дали апъртaйдът се основава на расови различия, както бе в Южна Африка, или на национализъм, както е тук. Няма значение дали се основава на религия, на цвета на кожата или цвета на очите. Има ли система на разделение и владение, то има и апъртaйд.

– Какво прави международната общност според Вас, за да промени тази ситуация?

Съществуват международни конвенции срещу престъпленията на апъртaйда. Има множество международни закони, които са ясно форумилирани срещу действията на Израел. Основният закон е Четвъртата Женевска конвенция. Според нея окупиращата сила не може да строи поселение, не може да премества своето цивилно население в окупирани територии, не може да пречи на икономиката и живота на местното население, не може да използва техните ресурси. Същевременно Израел използва почти цялата вода от окупираните територии за свои собствени нужди.

Тъй че законите съществуват – закони срещу апъртaйда, срещу окупацията, за защита на човешките права.

– Но защо според Вас, щом Израел е в нарушение на международното право, защо няма последствия?

Проблемът е в прилагането на законите. Ние не можем да накараме международната общност да прилага тези закони. Например, в момента има забранена за полети зона над Либия, с цел защитата на цивилното население. Защо няма такава зона, която да защитава цивилните в Гaза? Международната общност е много лицемерна. Тя е водена от интереси за власт, според които Израел има предимство над Палестина. Трудно е да накараме ООН да приложи законите, които сaм е създал. Например международни закони и споразумения, като Женевската конвенция, които Израел сам е подписал. Това е голяма битка, да накараме международната система да санкционира Израел.

– Какво е бъдещето на Израел и палестинския въпрос?

Това е въпросът. Не знам. Ако двудържавното решение на конфлика се провали, може би няма да има държава Израел. Израел спомага за провала на това решение чрез заселническото движение, просто вече няма свободно място за Палестина.

Като решение на конфликта остава създаването на една държава. Но това означава края на Израел като еврейска държава със своя собствена политика. Израелцитe ще бъдат против това. Но те не позволяват и двудържавно решение. Да не забравяме, че зад Израел стои САЩ. С американците зад гърба им, няма значение какво мисли Европа, ООН или останалите страни.

Никoй не знае как точно ще се развият събитията, но едно е ясно, ситуацията няма да продължи вечно, накрая ще стигнем до създаването на една държава.

-Но една държава е по-малко приложима от две?

В момента няма приложимо решение. Грешката ни е, че се опитваме да разглеждаме проблема рационално. А този процес не е никак рационален, защото Израел не се съобразява с международното право, разчитайки на нерационалната подкрепа на САЩ. По този начин се отдалечаваме от мирнотo решение на конфликта.

– Каква е отговорността на палестинските лидери и арабския свят?

Всеки носи отговорност за случващото се, но според мен и палестинците, и арабските страни показаха съгласие за постигане на мир, който ще устройва повече Израел. Двудържавното решение на конфликта е много повече про-израелско, защото окупираните територии са само 22 процента от историческа Палестина. Това е много щедра оферта, която очаква да бъде приета от 1968 г, когато палестинците признаха Израел. През 2002 година цялата арабска лига при т.нар Арабска мирна инициатива (Arab Peace Initiative), която отново потвърждава двудържавното решение на конфликта. По този начин арабския свят каза: “Израел, ако се откажеш от окупацията, ние ще признаем съществуването ти в рамките на 78 процената от историческа Палестина”. Ако аз бях палестинец, не бих се съгласил на това.

– Това може да се смята за покровителствен подход?

Смятам, че те изпълниха своите отговорности. Ние се борим срещу неравната симетрия от двете страни на конфликта. Едната страна е окупираща, другата е окупирана. Едната страна има армия, другата няма. Едната е част от ООН, другата не е. Едната има изключително силна икономика. Израелската икономика е три пъти по-голяма от тази на Египет, Палестина, Йордания, Сирия И Ливан взети заедно. От другата страна, 70 процента от палестинците живеят с по-малко от 2 долара на ден. Жертвите сред палестинските цивилни са три до четири пъти повече. Тероризъм означава да убиваш невинни хора. Статистиката показва, че израелците са много по-умели в това, въпреки това всички обвиняват палестинците в тероризъм.

Advertisements

Posted on април 29, 2011, in Анализи, Гласове за мир and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: