“Нашата съдба е да се съпротивляваме“ – интервю с един от водачите на палестинската съпротива

Автор на статията и интервюто е Макс Блументал, награждаван журналист и автор на бестселъри, работещ в Израел и Палестина. Неговите статии и документални филми са публикувани в The New York Times, The Los Angeles Times, The Daily Beast, The Nation, The Huffington Post, Salon.com, Al-Jazeera и много други издания.

Когато се срещнах с Басем Тамими в дома му в родното му село Наби Салех в окупирания Западен бряг през януари, очите му бяха зачервени и подути, отпечатък от мнoгoто безсънни нощи, в които е очаквал израелските войници да го арестуват. След като две деца бяха отвлечени от селото посред нощ и след това бяха подложени на строг разпит, при който направиха невероятни “признания”, арестуването на Тамими бе повече от очаквано.

На 25-ти март армията най-накрая бе дошла и го е откарала във военния затвор Офер, местния вариант на Гуантанамо , където той и преди е бил държан 12 месеца, за извършването на неясно формулираното престъпление “подбуждане”. Делото му пред военния съд, който осъжда 99 процента от палестинските подсъдими, е насрочено за 8-ми май (бел. ред. Тамими все още е в затвора).

Басем Тамими по време на едно от делата срещу него от 12 април 2011 година.(Снимка Oren Ziv / ActiveStills )

Подобно на повечето свои съседи, Тамими е прекарал продължително време в израелски затвори, където е бил жертва на жестоко отношение. През 1993 година, той е бил арестуван като заподозрян в убийството на израелски заселник в Беит Ел. Тамими е бил измъчван в продължение на седмици от израелските тайни служби Шин Бет, който са се опитвали да изтръгнат самопризнание от него. Тамими разказва, че по време на измъчванията дори е бил хвърлян от високия таван към бетонения под. Събудил се е седмица по-късно в израелска болница. В крайна сметка е бил оправдан от всички обвинения.

Заедно със своята съпруга, Нариман, и брат си, Наджи, Тамими е в основата на народната съпротива срещу окупацията в Наби Салех. Тяхната невъоръжена борба е привлякла стотици израелци и международни активисти, които участват всеки петък в демонстрации, които биват винаги посрещани с насилие от страна на израелската армия, вклюичително и с изстрелването на куршуми срещу деца.

Разговарях с Тамими, докато гости влизаха и излизаха от всекидневната в дома му, от межднародни активисти, живеещи в селото, до местни деца и група младежи от близкото село Курауа, които ми казаха, че са дошли да посетят Тамими и семейството му, “защото той представлява палестинската борба”.

Тамими е гимназиален учител в Рамала и това си личи веднага. Едва пристигнал на вохдната врата на дома му, присъствах на едночасов урок по история, отношение и стратегия, които ме информираха за посоката на националната съпротива, която той и съседите му са избрали и оформили по време на седмичните срещи в културния център на селото.

Дискусията ни обхвана различни теми – от началото на съпротивава в Наби Салех през 1967 година до споразумението в Осло, което разделя селото между две административни зони – зона Б и зона С, оставяйки жителите в зона С под израелска власт, кеото означава разрушения на домове и произволни арести.

Тамими твърдеше, че жителите на Наби Салех не само оказват съпротива срещу отнемането на земя от родното им село, но се опитват и да прехвърлят своя ненасилствен дух и борба и в останалите окупирани палестински земи. “Причината армията да иска да разруши това, което се опитваме да създадем е, че нашият модел е основа за трета интифада,” смята Тамими.

Макс Блументал: Носят се слухове, че израелските власти ще унищожат дома Ви, ако продължавате с народната съпротива. Има ли нещо вярно в тези слухове и на какво основание биха могли да сторят това?

Басем Тамими: Моят дом е построен през 1964 година, когато земите на селото бяха контролирани от Йордания. Тогава бе лесно да получиш разрешение за реновиране. Сега, когато искам да построя втори етаж към къщата ми, аз не получавам разрешение от израелците, забранено ми е да строя. По този начин те карат младото поколение да се премести да живее в зона Б, която се намира в центъра на селото.

Тяхната цел е да извършат един вид непряко преместване на населението и събирането му в малка територия, която ще се превърне в бежански лагер в близкото бъдеще. Селото няма да има училище и връзка с прилежащите му обработваеми земи, тъй като ще бъдем прогонени от тях. В бъдеще, земите от зона С, ще бъдат празни, палестинците ще трябав да се преместят в села като Бирзит, които се намират в зона А.

Исках да построя ограда около градината ми, но не го сторих. Знаех, че ще бъде разрушена, тъй като няма как да получа разрешително за нея. Не исках да рискувам като им дам извинение да разрушат дома ми. Всички нови къщи, построени след Осло, се намират в зона Б, няма нито една новопостроена къща в зона С.

МБ: Как се отрази разширението на близкото незаконно еврейски поселение Халамиш върху народната съпротива в Наби Салех?
БТ: През 1976 заселници се населиха в стар британски военен лагер, построен върху наши земи. На следващата година, те построиха поселение, което нарекоха Халамиш. Попитах един от тях с какво право се нанасят тук. Той ми отговори, че се позовават на Библията. Правителсвото на партията на труда спря строителството в поселението, но година по-късно Менахем Бегин и неговата партия Ликуд бяха избрани и те възобновиха строителните действия.

През втората интифада армията обяви всички земи около селото ни за затворена военна зона. Това позволи Халамиш да бъде разширен още повече за сметка на нашите земи. През 2008 година армията разруши оградата около селото ни, поредната стъпка за разширение на поселенията. Виждате как стъпка по стъпка се опитват да ни прогонят от зона С и земите ни.

Но нашите проблеми не идват само от Халамиш. Окупацията е проблемът. Поселението е само лицето на окупацията. В Билин и Нилин бяха поставени специални цели като преместване на разделящата стена до зелената линия. Това е проблем. Нашата цел трябва да бъде премахването на окупацията. Дори американският консул да дойде и да каже: “Аз съм супермен! Ще премахна на часа Халамиш,” бих му отговорил, “Добре, но ние искаме край на цялата окупация.”

МБ: Кога и защо хората от Наби Салех решиха да започнат народна съпротива?
БТ: Съпротивата в селото ни има дълга история. Това е част от нашата култура. 18 души са били убити от 1967 година насам. Повечето младежи са били арестувани. Аз самият съм бил арестуван десет пъти.
Имаме опит и с военната съпротива, но решихме, че най-добрият начин да се съпротивляваме е мирният път. Искаме да създадем модел, подобен на този от първата интифада, алтернатива на военната съпротива. Нашето село знае какво да прави, защото бяхме част от интифадата.

През целия ми живот, повечето израелци, които съм срещал са войници и разпитващи. Но когато започнахме организирането на демонстрации през 2009-а се срещнах с израелци, които също са против окупацията. Като Йонатан [Полак], който пръв успя да събере и докара израелски и чуждестранни активисти тук. С тях станахме приятели.

Окупацията само води до загуба за израелското общество – защото те се опитват да ни принудят да ги приемем като окупатор, а това никога няма да се случи. Ние нямаме никакви проблеми с еврейския народ. Проблемът е в ционизма. Ние не ги мразим, ние простосе опитваме да премахнем окупацията от техните умове. Разделянето между нас се дължи на различния начин на мислене, а не на общата земята. Ако променим начина на мислене и премахнем манталитета на окупация от съзнанието – не само от земята – ще можем да живеем заедно и да изградим рая.

МБ: Вашите демонстрации бяха подложени на критика, тъй като хвърляте камъни по войниците. Междувременно израелската армия прие, че хвърлянето на камъни е въоръжено нападение и форма на насилие, така че народната съпротива всъщност не е мирна. Какво мислите за тези твърдения?

БТ: Народната борба се базира на нашата култура и нашата история. И хвърлянето на камъни е част от нашата култура. Исторически погледнато ние хвърляме камъни, когато нещо ни уплаши, като например змия или мечка. Сега, когато един войник навлезе в нашето село и стреля със сълзотворен газ, ние не може само да седим там като жертва. Те са защитени от живи куршуми, така че е явно, че не се опитваме да отнемем живота им. С камъните ние просто казваме: „Ние не ви приемаме тук като окупатор. Ние не ви посрещаме в ролята на завоевател. “

МБ: Виждате ли възможност мирният процес да премахне окупацията?
БТ: За тридесет години европейците и американците платиха 5 милиарда долара, но това не спомогна за решаване на проблемите. Ако те искат да спрат окупацията, би трябвало да прекратят инициативите, които само събират разни хора в петзвездни хотели, за да разговарят. Няма смисъл от това! И всички тези учени, които идват тук за да ни анализират и проучват, след това си отиват и пишат как хвърлянето на камъни е насилие – в това няма никакъв смисъл за нас!

За да разберат ситуацията, трябва да са възможно по-близо до реално случващото се. Участвал съм в работилници за диалог и мога да кажа, че те са абсолютна загуба на пари. И двете страни страдат от окупацията по различен начин. [Израелският войник] Жилад Шалит бе задържан, но някой го е пратил да окупира и убива, нали? Инициативите, целящи нормализиране, никога не отбелязват подобни въпроси.

Басем Тамими във военния съд Офер. Фотограф: Oren Ziv/activestills.org

МБ: Една от основните разлики между вашите демонстрации и тези в Нилин е ролята на жените. При вас те винаги са в предните линии. Това нарочно ли е?
БТ: От самото начало на нашата борба, израелците се целят в жените от селото. Жена ми Нариман, например, бе арестувана и задържана за десет дни.
Армията се цели в жените ни, защото те познават културата ни; те знаят, че жените представляват 50 процента от борбата ни. Жените отглеждат децата ни. Жените са по-убедителни от мъжете. Когато мъжете виждат колко са смелите жените ни, самите мъже стават по-смели. Жените са центъра на нашата борба, защото вярваме, че жените са по-важни от мъжете. Това е.

МБ: Какво мислите, че е целта на армията в дългосрочен план?

БТ: Армията се опитва да ни отблъсне към насилствената съпротива. Те осънзнават, че ако запазим сегашния вид на съпротива, с присъствието на израелци и чуждестранни активисти, те няма как да използват техните танкове и бомби. Този вид съпротива ни дава добра репутация. Самоубийствените атаки бяха голяма грешка, защото те позволиха на Израел да ни представи като терористи, те използват този етикет за да ни прогонят от земите ни. Ние знаехме, че те искат земята без народа, който живе на нея – те искат единствено земята и водните ѝ ресурси – тъй че нашата съдба е да се съпротивляваме. Не ни дават друг избор.

Advertisements

Posted on май 28, 2011, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. 2 Коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: