Децата на Газа поставят рекорди

Децата на Газа наистина поставят рекорди. Те оцеляха след израелската инвазия в края на 2008 – началото на 2009 година и всеки ден са принудени да оцеляват военно положение, известно под името “спиране на огъня“. Изцапани с кръв, те се подават от развалините на разрушените им домове, за да се грижат за по-малки братя и сестри и умиращи родители, често излизайки изпод останките на собствените си легла.

Повече от половината от населението на Газа са деца. Въпреки че никое от тях никога не е гласувало за „Хамас“, те бяха цел на военната операция на Израел и дори продължават да бъдат цел на обсадата, наложена на Газа. Те са устойчиви деца, изправени срещу множество заболявания и препятствия. Според последния доклад на палестинска медицинска организацаия за взаимопомощ, 52 процента от децата на Газа страдат от анемия и сериозни хранителни проблеми, дължащи се на недостиг на фосфор, калций и цинк в храната. Размерът на заболяванията на дихателните пътища също е причина за безпокойство.

Децата на Газа страдат и от психични нарушения, в резултат на честите израелски атаки и обсада. Техните спомени на разкъсани от бомби тела и горящи сгради водят до незаличими травми, които ги карат да страдат от тревожност и депресия, от безсъние и напикаване по време на сън. Те живеят в претъпкани помещения без място за игра и отдих. На улицата, където те сега играят, само преди няколко месеца или години са видели трупове и гниещи органи. Ракетите, унищожаването и смъртта са част от техните рисунки.

И ако правото на безгрижни детски игри е лукс за тях, то правото на образование им е също отказано. Освен играчки и лекарства, Израел също така не позволява влизането на елементарни учебници и учебни материали. За разлика от по-голямата част от израелските деца, децата на Газа страдат от глад и бедност. Аз ги виждам всеки ден как ровят в кофите за боклук, търсейки вещи, годни за рециклиране. В непоносимата топлина при това влажно лято, те седят върху каруци, натоварени с тухли и каменни блокове, рециклирани от останките на разрушени сгради. Освен това, можете да ги видите и на улицата, докато продават дребни украшения, а техните погледи са като идващи от лицата на уморени старци, а не на деца, те дори не могат да мечтаят за детство със зелени дворове, футболни игрища и сладолед.

Те не играят на криеница, когато изчезват под земята в тунела с Рафа; рискувайки да бъдат погребани живи​​, те са работна сила, която е физически най-жизнеспособна за контрабанда на стоки, които в противен случай никога нямат да попаднат върху рафтовете на магазините в Газа.

Жасмин Уайтбред, генерален директор на „Спасете децата“ обяснява, че „децата на Газа са гладни поради значителните трудности при вноса на храна в района. Те умират, защото не могат да напуснат Газа и да получат медицинска помощ, от която спешно се нуждаят. Стотици хиляди деца растат без подходящо образование, защото учебните сгради са били сериозно повредени. Благодарение на ограниченията за достъп на строителни материали, тези сгради не могат дори да бъдат ремонтирани. Децата плащат най-високата цена за обсадата.“

Децата рекордьори от Газа

Но освен да припомняме тези така пренебрегвани данни, си струва да привлечем вниманието към факта, че децата в ивицата Газа само в рамките на два дни счупиха два рекорда от книгата на Гинес. На 22 юли 2010 година върху пространството, заемано от останките на летището в Газа – унищожена от израелските военновъздушни сили през 2001 г. – агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) организира летен лагер за повече от 7 200 деца, по време на който те дриблираха с баскетболна топка едновременно в продължение на пет минути. Няколко дни по-късно, на 29 юли, децата на Газа също регистрираха рекорд за най-голям брой на хвърчила, пуснати във въздуха по едно и също време.

На плажа на Бейт Лахия, в северната част на Газа близо до границата с Израел, небето бе украсено с хиляди разноцветни шестоъгълници, ярка метафора за свободата, мечтана от най-младите граждани на Газа. Повече от седем хиляди деца пуснаха своите хвърчила да летят, удвоявайки броя от миналата година.

В края на деня, Джон Гинг, главен директор на UNRWA в Газа, заяви, че

„Счупването на два световни рекорда само в рамките на една седмица е само по себе си удивително постижение. Това показва какво децата на Газа могат да направят, ако само им се даде шанса за това. Тези деца са като всички останали по света; желаят да живеят нормален живот, далеч от несгодите, пред които са принудени да се изправят ден след ден. Този ден на честване на желанието за свобода от страна на децата.“

За разлика от баскетболните топки, използвани в Рафа, хвърчилата прелетели над Бейт Лахия не бяха промишлено произведени, а ръчно изработени от същите тези деца, които след това ги пуснаха в небето. Някои от тях бяха ярко декорирани, повечето гордо носеха цветовете на палестинския флаг. Това беше нещо като вик за съпротива към израелските наблюдателни кули, намиращи се само на няколко стотин метра.

След като събитието с хвърчилата бе официално регистриран като нов световен рекорд на Гинес, израелски военен кораб се появи на хоризонта, напредвайки бавно към бреговете на Бейт Лахия. Това беше жестоко напомняне, че времето за почивка свърши.

––––––––––––––––––

Автор на този прекрасен текст е Виторио Аригони, италиански журналист, активист и приятел на Палестина, който живя в Газа от 2008 до 2011 година, преди да бъде жестоко убит.

Advertisements

Posted on май 30, 2011, in Газа, Живот под окупация and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: