Разходка покрай разделителната стена

Марк Томас е извървял 732 км покрай израелската стена в окупирания Западен бряг.

Марк Томас, английски “активист-комедиант” е готов със своето ново живо шоу Extreme Rambling: Walking Israel’s Barrier. For Fun. Шоуто, както и съпътстващите го книга и филм са посветени на израелската стена в окупирания Западен бряг. Томас припомня преживяното по време на изминаването на всички 723 км, които покривaт трасето на стената  — от това да бъде арестуван от израелските военни, прeз срещите му с палестинци от всички сфери на живота, дo разговорите със заселници и официални лица.

За Томас, комедийното представление не е просто пасивно средство. “За мен би било безсмислено да правя това, което правя, ако то не е част от процес, които води до промяна,” казва той. “Изкуството трябва да има някакъв смисъл и послание.”

И сегашният му проект е именно това. Той обаче не е и първият проект, в който Томас се занимава с палестинския проблем. В миналото той е участвал в кaмпания срещу израело-бритaнската търговия c оръжие, както и “успешното засрамване на израелското посолство”, когато те са се съгласили да платят част от разходите по транспортирането обратно в Англия на Том Хърдел – активист от движението за международна солидарност, който е бил прострелян в главата в Гaза през април 2003 година и който е починал девет месеца по-късно.

Въпреки това, развитието на Втората интифада отдръпва Томас от пълното отдаване на проблема. “Това ме накара да се отдръпна,” казва той. “Продължих с кaмпанията за спиране на търговията с оръжие, но втората интифада бе толкова кървава…Имам предвид, че самоубийствените атентати бяха ужасни, разбира се има и непропорционално [израелско] нарушаване на човешките права, но това не извинява по никакъв начин тези убийства.”

Но какво променя позицията му? – “Операция Излято Олово,” израелската зимна инвазия в Гaза в края на 2008 – началото на 2009 по време, на която биват убити 1400 души. Томас описва как Израел “пускаше забранени оръжия върху цивилно население, което няма къде да избяга – изключителна жестокост.” Това събужда интересът му отново и воден от своята любов към дългите походи и вродения си инстинкт за създаване на проблеми, Томас и неговият оператор Фил потеглят на деветcедмичен поход по дължината на израелската стена. 

Описаното в книгата (живото шоу е само съкратено обобщение на написаното в книгата) представя горчивата палестинска реалност – да живееш в сянката на израелската стена. Това, кеото откроява книгата на Томас, е неговата интелигентност и язвителен ум, които заедно с праведния му гняв правят книгата едновременно забавна и трагична.

Той ми казва, че пътуването е било “най-вече заради хората, които срещах”. Поради това, пътувауйки от северния край на Западния бряг на юг, Томас интервюира широк кръг от хора. От активисти, избрали ненасилствената съпротива като Джамал Дума, до палестински работници, които “незаконно” отиват в Израел. Той се среща и с палестинските деца, които трябва да споделят своя път до училище с човешки екскременти, но интервюира и израелски заселници като Ариех Кинг, който вярва, че стената е “апартайд спрямо евреите”, защото не му позволява да закупи земи в окупирания Западен бряг. Томас също така се среща с израелски активисти, които се борят срещу окупацията, среща се и с полковник Дани Тирза, човекът, който е начертал пътя на стената и който продължава да бъде много горд от своето позормно постижение. Той често се сблъсква и с израелските военни, за които срещи обяснява “защо мислите, че пътуването ни отне почти девет седмици? Защото бяхме задържани!”

Extreme Rambling е също така внимателно оптимистична. Докато Томас чувства, че “всеки е малко или много разбит и просто успява да садържи главата си над водата“ той е убеден, че израелската стена е неустойчива авантюра и че все някога ще бъде премахната. Той също така е бил вдъхновен от ненасилствената съпротива в редица палестински села като Билин и Будурс. “Наистина е вълнуващо, невероятно! Националните водачи за нищо не ги бива, и от двете страни, но обикновените хора, те заслужават истинското внимание. Обществените водачи и дейци са просто невероятни,” обяснявa той. От израелска страна, той се възхищава на организации като Israeli Committee Against House Demolitions, Anarchist Against the Wall и Breaking the Silence.

Томас добавя: “Харесва ми искренността на хората при техния избор за мирна съпротива. Много хора ми казаха ‘това е начинът да донесем промянa,’ други казваха ‘бях в затвора, започнaхме да дискутираме Ганди, не печелим с военна тактика, за това е нужно да променим подхода’, докато трети казваха ‘опитваме по този начин, защото насилието не донесе нищо добро’. Хората бяха много искрени, а аз бях удивлен, че навсякъде ставах свидетел на дискусии на тема ненасилствената съпротива и какво означава тя. Дали ставаше дума за “невъоръжена” срещу “ненасилствена” съпротива, или воденето на кaмпании, или атакуването на циониските богословски основи чрез документа Кайрос Палестина.”

Едно от постиженията на книгата Extreme Ramblings е описанието на обикновените палестинци.  Те не са просто статици, нито пасивни жертви. Вместо това, палестинците, които Томас срещa  и описва са истински хора с мечти и всекидневни проблеми, част от пулсиращо общество и култура на съпротивата. Разбира се, техният живот е безкрайно осложнен от израелската окупация — а стената е само конкретното ѝ проявление — но тяхната борба продължава.

За всеки, чийто знания за израелската окупация се ограничават до чутото по новините, книгата показва депресиращото всекидневие на палестинците, които са част от “всекидневната окупация”. Томас припомня за кошмарността при изпълнението на обикновени действия като ходеното на училище, работа или до болницата, както и за държавните помощи, които заселническото движение получава. Той също така описва всекидневното унижение, което палестинците изпитват, минавайки през израелските пропусквателни пунктове, или за случайните, но напълно обичайни побои и и арести. 

Томас е напълно оправдано горд със своето творение. Той обяснява, че 50 000 души ще видят шоуто през следващата една година. 10 000 до 15 000 копия на видеото към шоуто се очаква да бъдат закупени допълнително, част от печалбата ще бъде предоставена на [организацията с идеална цел] Зайтоун. Също така книгата се очаква да достигне до 100 000  души. А кой знае какво ще се случи с филма, надяваме се да бъде прожектиран в кината.”

Попитан дали е научил нещо от това свое преживяване, Томас отговаря “Още в началото на пътуването ми някой ми каза, че е най-горд от факта, че ‘моите хора са все още тук’. В края на пътуването разбрах какво е имал в предвид. Наистина е удивително как тези хора устояват на всекидневните яростни атаки. Това е наистина невероятно.”

това е превод на статията на Kevin Squires за Електронната интифада

Advertisements

Posted on юни 12, 2011, in Гласове за мир, Живот под окупация and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: