Защо отказвам да пускам музика в Израел…


Послание на британския ди джей и музикален продуцент Ewan Pearson

Винаги тихо съм отказвал да свиря в Израел, тъй като съм възмутен от това, което съм чел за окупацията, за лошото отношение към палестинския народ и за блокадата на Газа. Систематичното дехуманизиране на една група граждани само буди паралели с ерата на апъртайд режима в Южна Африка. Тогава за първи път стана ясно, че музиката и политическите протести могат да бъдат свързани, защото тогава музиканти са отказвали да пътуват и свирят в Южна Африка, за да привлекат вниманието към политическата ситуация.

Но музиката се извисява над политиката, нали така? В никакъв случай. Ако музиката е на и за света, тя трябва да бъде част от него, да се ангажира. Музикантите не са посланици, които просто могат да ходят, където поискат, само за да носят със себе си посланието за любов. Това би било прекалено лесно. Понякога трябва да кажем по-строги и по-малко лицеприятни неща, в този случай трябва да кажем, че действията на едно демократично правителство, извършени в името на достойни хора, всъщност им носи огромни вреди, вреди и нас нас, докато седим и гледаме безучастно.

В идеалния случай, изкуство и политика са свързани с това да представиш себе си на мястото на някой друг, да се опиташ да почувстваш това, което някой друг, намиращ се в съвсем различни обстоятелства, изпитва. От там започва солидарността. Имам повече общо с космополитен рейвър в Тел Авив, от колкото с палестинец в окупираните територии, но ако отида в Тел Авив и просто пускам музика е сякаш да кажа, че статуквото е добре, че е нормално да забравим за това, което се случва. Или ако перифразирам израелския журналист Гидеон Леви, това е сякаш да купя бутилка скоч на приятел алкохолик, вместо да се обадя на център за лечение на алкохолизма.

Най-известното политическо послание на хаус музиката е, че един ден потиснатите ще се еманципират и ще намерят Обетованата земя. Това послание идва от Тората и е свързано с изгнанието на евреите от Египет и Вавилон. Днес то изглежда по-подходящо за тежкото положение на палестинските им братя и сестри. Докато това не се промени, аз ще трябва да продължа да пиша статии като тази.

Advertisements

Posted on юни 13, 2011, in Гласове за мир, Движението за бойкот and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: