Добре дошъл в Палестина – стига да можеш да влезеш

Статия на Сам Бахур за guardian.co.uk:
Израелската заплаха да откаже достъп до Палестина на чуждестраннни посетители е едновременно тревожеща и плашеща. Нашият протест ще бъде цунами от гражданско неподчинение?

Израел систематично е нарушавал редица палестински права: правото на завръщане, правото на свободно движение, правото на достъп до вода, правото на образование, правото на достъп до страната (да не се бърка с правото на бежанците да се върнат) и т.н.

А правото на палестинците да посрещат гости от чужбина е последното нарушение, което може да добаваим в дългия списък. Забраната свободно да посрещат посетители от чужбина е колкото тревожна, толкова и плашеща, особено за страна, която твърди, че е единствената демокрация в Близкия Изток.

Израел заплашва да попречи на палестинците, живеещи под окупация, да посрещнат гости от чужбина. Не става дума за петте милиона палестински бежанци, на които Израел отказва да позволи да се завърнат по домовете си, след като са били прогонени със сила или са напуснали, водени от страх. Вместо това, проблемът сега са чужденци, които просто искат да посетят окупираните територии, техният достъп до Израел е отказан.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

И така, повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” („Welcome то Палестине“). Делегации от Франция, Великобритания, Белгия, Швеция, Германия, САЩ, Япония и няколко африкански страни се очаква да пристигнат.

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинени идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчераха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Най-голямото бездействие идва от Държавния департамент на САЩ, въпреки факта, че Израел дискриминира на границите си най-вече американски граждани.

Но играта на бездействието е към своя край. След като държавните водачи не успяват, хората поемат случващото се в свои ръце. Именно хора като тези, които искат да дойдат в Палестина през тази седмица, както и тези, които се опитват да достигнат блокираната от Израел ивицата Газа по море, или тези, които живеят в Палестина и се съпротивляват срещу окупацията ден след ден, доказват на историците още веднъж, че историята е направена от истински хора, които имат усет за човечеството и смелост да се жертват.

• Сам Бахур е един от координаторите на кампанията.
–––––––

А това е посланието от Laura Durkay, която смята да участва в седмицата на международна солидарност в Палестина заедно със стотици други международни активисти в окупирания Западен бряг и Източен Ерусалим:

“Инициативата включва и масов полет до летище Бен Гурион на осми юли. Стотици активисти плануват да пристигнат на този ден и ако всичко протече по план, те смятат да не лъжат пред израелските служители на сигурността за целта на тяхното посещение.

Може би ще кажете „Ти си луда.Те ще ви депортират, тъй че ще похарчите всички тези пари и време на празно.“

Вярно е, че има възможност да бъдем депортирани. Няма как да окажем контрол върху действията и решенията на израелските власти. Но дори това да стане, не мисля, че стореното от нас, ще бъде напразно.

Разбрах за тази акция преди месеци. Подобно на много хора смятах, че това е страхотна идея, но се страхувах да не бъда депортирана и най-вече да не загубя правото си да влизам в Палестина за в бъдеще, което е особено важно за мен в тези критични времена.

Но тогава дойдоха дните, в които се отбелязва палестинската Накба (15 май) и Накса (5 юни) и разбрах, че седем мои приятели ще бъдат на борда на американската лодка, плаваща към Газа. Така акцията започна да добива все по-ясен вид като важно предизвикателство към израелския апъртайд, с времето осъзнах, че точно аз съм правилният човек да бъда част от това предизвикателство.

Била съм два пъти в Палестина на “свидетелски” мисии. Видяла съм със собствените ми очи какво се случва в действителнсот. Но приключих с етапа, в който отивам там само за да бъда свидетел. Още при последното ми посещение бях основно разпитвана от израелските служители, а откато съм се прибрала пиша и говоря открито в публичното пространство за Палестина, използвайки пълното ми име. Това ме кара да вярвам, че вероятно ще бъда разпитвана независимо колко предпазлива ще се опитам да бъда и да представя себе си като “турист”, това дори може само да ядоса служителите и да ме депортират поради опит за лъжа.

Трябва да отбележа, че напълно подкрепям активисти, които избират да не кажат пълната истина относно своето посещение в Палестина, само и само да могат да влязат и помогнат за преборването на апъртайдната система. Това е стандартна политика и смятам, че трябав да продължим с нея. Но въпреки това се вълнувам от възможността да опитаме този нов път.

Нещо интересно се случи, когато се записах да участвам в акцията. До тогава летището Бен Гурион винаги е било едно от най-малко любимите места за мен. Но след като се записах да участвам в акцията изведнъж се освободих от моите страхове. Контролираните от Израел граници са ужасно място. Te са фабрики, които произвеждат унижение, които дехуманизират и принуждават да стигаме до срамно расово профилиране. Обиконовено, международните активисти и самите палестинци приемат да бъдат подложени на тази система, защото тя е нужното зло, неписаната цена, която трябва да се плати, за да се сдобият с входна виза за Палестина.

Но има нещо толкова прекрасно в идеята да можеш да се противопоставиш на системата, да бъдеш част от мирен граждански акт на неподчинение. Това освобождава всеки инстинкт за непокорност, импулсът, който привлича хора от всички точки на света в Палестина и ги приканва да участват в това масово действие. Перспективата да бъдеш депортиран сам безсмислена и депресираща. Перспективата да бъдеш депортиран заедно със стотици други хора, които са решили да се противопостваят на расистката израелска репресивна политики звучи като нещо, което заслужава да бъде направено.

Красотата на това действие е в това, че до сега то винаги е целяло изолация, а сего се превръща в нещо колективно, масово действие на солидарност. Цялата система от разпити, задържане, затвор и депортиране е предназначена да изолира пристигащия на летището колкото е възможно повече, да се създаде впечатлението, че той или тя е напълно сам срещу тази изключително мощна репресивна машини. Масовото гражданско неподчинение напълно подкопава и обръща тази силна функционалност, което е една от причините Израел да вижда такава голяма заплаха в актове на невъоръжена гражданска съпротива.

Не че някой от нас иска да бъде депортиран. Ние не искаме това. Напротив, искаме да получим разрешение за влизане в Палестина, да можем да пътуваме свободно, за да посетим нашите палестински приятели, това е всъщност универсално човешко право. Но ние нямаме илюзии щом става дума за системата, която стои на пътя ни.

Обичам Палестина. Обичам хората, които съм срещала там, палестинци и израелци, които се борят за палестинското национално освобождение и създаване на страна, в която всеки ще може да живее в справедливо мир с равни права. Да бъдем поканени – и приветствани – в една такава героична борба за нас е голяма чест. Но ме боли, когато мисля за въможността да ми бъде забранено да се върна там в продължение на години.

Но реално, какво оправдание имам да държи токова много на възможността ми да влизам в Палестина, когато достъп е отказван на толкова много палестинци? Когато палестинските бежанци от Ливан трябваше да се изправят срещу израелски снайперисти, само за да зърнат родината си? Когато наскоро бе установено, че 140 000 палестинци от Западния бряг са загубили правото си да се върнат у дома, просто защото те са имали смелостта да живеят, работят или учат в чужбина?

Израел се предизвикана на всички граници. Ако палестинските бежанци имаха смелостта да минат през минни полета, както и хората на борда на Свободната флотилия 2 са готови да посрещнат израелски командоси и флота по вода, защо ние да не можем да се изправим срещу апарата за сигурност на летището. Йала, нека отидем в Палестина.“

Advertisements

Posted on юли 7, 2011, in Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: