Пътуване, по-различно от всички предишни

Пътуване, по-различно от всички предишни…Пътуване до Израел/Палестина като част от делегацията на организацията Interfaith Peace Builders (www.ifpb.org). Обиколката включва посещение на различни части на Израел и окупирания Западен бряг, срещи с хора от различни религии и области, с различни гледни точки. Целта е да се види възможно най-много и да се срещнат възможно най-много хора в рамките на само две седмици.

Снимка на участниците в делегацията

Амерканката Лиза Барксдейл обобщава своята нагласа и очаквания от пътуването преди да замине по този начин:

Историята е до голяма степен субективна наука – разказано от различни перспективи, случилото се може да бъде интерпретирано по напълно различен начин. Според мен това е част от конфликта тук. Две групи хора имат две напълно различни версии за случилото се, което за съжаление ги е довело до тази “семейна вражда”.

Аз самата не се интересувам изобщо от политика. За мен са по-важни други въпроси: Кои са тези хора? Като нас ли са или са различни? Как виждат себе си и заобикалящия ги свят? И техните ли деца се смеят И играят като нашите? Как се чустват децата, израснали покрай бетонена стена и войници с автомати? Какво се чете в очите им? Наистина ли това е “семейна вражда”? Конфликтът бяло-черен ли е, или има И сиви цветове? Има ли истории от типа на тази за Ромеа и Жулиета и тук? И ако има, как завършват те?

Това са само част от основните въпроси, чийто отговори се надявам да открия. Зная, че това пътуване е само малка капка на повърхността на голям океан, но въпреки това ще се опитам разказвам открито и искренно за преживяното и видяното в този блог.

В първата си публикация след пристигането в светите земи, Лиза пише:
Два пълни дни са зад нас, по-голямата част от тях прекарахме в Ерусалим и Витлеем. До известна степен прекарахме времето си в занимания, типични за всеки новодошъл турист – посетихме различни свети обекти, опитахме прясно изцеден сок от портокал, продаван директно на улицата (уникално вкусен!), купихме сувенири от местни магазини. Но успяхме да преживеем и доста неща, които обикновените туристи пропускат.

Срещнахме се с различни организации, включително с организацията за хуманитарна помощ към ООН, с организацията Holy Land Trust във Витлеем, с Израелския комитет срещу разрушаването на домове и с блогърите от +972. Видяхме израелско заселническо селище, палестински беден квартал, минахме през пропускателен пункт за да влезем във Витлеем (окупиран град в Западния бряг, заобиколен от стената). Разбира се знаех, че по време на това пътуване ще изпитам най-различни чуства и емоции, но това, което изпитах в дадени моменти, надмина всички мои очаквания И просто нямаше как да буда подготвена. Предполагам и поради това ми е толквоа трудно да намеря точните думи за този блог.

От къде бих могла да започна? Първия път, когато се почуствах наистина тъжно бе преминаването ни през палестински квартал в Източен Ерусалим, който очевидно не бе в добро състояние. Кварталът, междудургото, се намираше в съседство с израелско поселение, което поне на външен вид приличаше на богат квартал в Калифорния. Когато авотбусът ни минаваше през бедния палестински район, усмихнато семейство, което береше грозде се обърна към нас и с жест ни предложи да опитаме, дете хвърли камък към автобуса, а друго ни показа, както разбрахме по-късно, палестинския еквивалент на среден пръст.

Е, това не ме накара да се чуствам добре. Така или иначе се чуствах неудобно И гузно да виждам квартала от удобния и сигурен автобус, но освен това бях сигурна, че те ни смятат за богати бели американци, които просто минават случайно през тях. Гневът от страна на тийнейджърите, които няма как да знаят нашите намерения, бе много по-разбираем, отколкото усмихнатото семейство, което ни предлагаше грозде.

(*Искам да допълня, че този инцидент бе единственият път, в който почуствах гняв спрямо мен от страна на палестинец. Всички останали хора, с които се срещнах бяха изключително щедри, гостоприемни И приятелски настроени.)

Стената

Малко след това видях за пръв път стената. Знаех, че това ще ме натъжи, защото вече я бях виждала на снимки. Рядко наричам нещо грозно, но тази стена е най-отвратителното създание, което някога съм виждала. Мога само да кажа, че когато я видях почуствах тъгa от дъното на душата ми. А дори я виждах от удобния автобус. Нямам идея какво щях да изпитам, ако бях до нея, ако я докоснех.

Освен описаното до сега, през тези два дни изпитах И чуство на неразбиране, на шок, изумление, вътрешен мир, радост и надежда. Тези чуства, изпитани едно след друго в рамките на толкова кратко време, ме карат да се чуствам изумена, изтощена и объркана.

Друг участник в делегацията, Роберт Кулман, също е впечатлен негативно от стената през първите дни на пътуването:

Днес посетихме Стария град, където за първи път видях наживо заселническо селище. Дори след като съм виждал безброй много поселения на снимки или видео, се оказах неподготвен за това, което видях.

Малък енклав, заобиколен от палестинци, които са истиснките собственици на земята. Селището бе оградено с тел, имаше охранителен пост и много охранители, разбира се, израелското знаме също се развяваше гордо, закачено високо на покрива, сякаш за да покаже на всички, че това е израелска територия.

Бях изненадан от броя на израелските заселници в Стария град. Нямаше занчение, че те не живееха в лъскави поселения (които щях да видя малко по-късно същия ден). Най-важното за тях сякаш бе, че могат да нарекат и тези земи израелски. Дори Ариел Шарон е закупил в миналото малко парче земя, само за да го обяви за свое и израелско; не е било важно, че никога не е живял там, важното е било, че така е станало част от Израел

След това посетихме и стената; видът й не може да не те разстрои, тя е грозна и висока, направена да разделя, построена върху хълмове и частна собственост.

Казах на Ана, че искам да изтичам да купя спрей, за да мога да напиша нещо върху стената, с което да покажа желанието ми тази стена да бъде съборена. Видяхме графити, на които бе изписано “Израел е апъртейдна държава”, както и друг, на който бе изписано: “Ръцете, които са построили това, могат и да го разрушат”. Намразих я още повече. Никога няма да я забравя, остави трайни следи в мен.

След това минахме през други поселения, те бяха по-бляскави – с молове и добре поддържани градини с много дървета, дори с детски площадки, но вместо с тел, те бяха заобиколени от модерни каменни огради, които ги отделяха и предпазваха. От някои от поселенията дори се откриваше красива гледка към Елеонския хълм в далечината, но това нямаше занчение, ясно се виждаше, че те са заобиколени от палестинци.

Amy Damashek описва ситуацията в Ерусалим:

Итамар, израелец от еврейски произход (вероятно на около 35 години) ни разведе из еврейски и палестински селища в района на Ерусалим, включително земи, които са извън зелената линия и официалните граници на Ерусалим. Еврейски селища са построени извън официалните граници на Ерусалим и извън зелената линия, а израелското правителство оправдава това с думите, че те са просто разширение на община Ерусалим.

Едно от тези селища е Източен Талпиот, което много хора смятат, че е просто квартал на Ерусалим, въпреки че е построен извън зелената линия и върху палестинска земя. 20 000 души живеят там (най-вече израелци). Спомням си, че съм посещавалаа Източен Талпиот преди време, когато живях в Израел – тогава нямах представа, че всъщност посещавам заселническо селище.

Итамар много добре ни обясни целта на тези поселения – поддържане на еврейско мнозинство чрез насърчаване на еврейското заселване и обезсърчаване на палестинците да живеят в собствената им земя (всичко това е финансирано от държавни и частни организации, някои от които са частни групи от САЩ) ). На евреите се дават субсидии, за да живеят в прекрасни домове в красиви квартали (понякога с големи молове и други удобства) с цел да се осигури еврейско мнозинство, така че Израел да може да бъде „еврейска държава.“ Политиката в този район се основава върху целта за поддържане на еврейско мнозинство – това е ключовият въпрос тук.

В околностите на Ерусалим се планира изграждането на еврейски селища върху неразработена земя извън зелената линия, за да се гарантира това еврейско мнозинство. Стената не е била построен за сигурност – тя е построена, за да се установят границите на Израел. 10,000-40,000 палестинци „незаконно“ прекрачват границата всеки ден, така че стената на практика не спира достъпа на палестинците до Израел, съмнително е дали е виновна и за спада в бомбените атентати през последните няколко години.

Има огромна разлика в качеството на живот между евреите и палестинците, живеещи в Ерусалим или в непосредствена близост. В палестинските общности липсва основна инфраструктура, докато тя е в изобилие в еврейските селища. Палестинците плащат 40% от доходите си на правителството под формата на данъци, но само 8% от тези техни пари се използват за подобряване на инфраструктурата за техните общности. Условията им на живот са шокиращо по-лоши от тези на израелските ерусалимци поради липсата на инвестиции в инфраструктура от страна на израелското правителство.

Палестинците в Ерусалим например нямат канализация. Вместо това те използват септични ями. Нещо повече, липсват класни стаи за 60 хиляди деца. Така че, 60 000 деца не ходят на училище. За мен този факт е особено шокиращ. Същевременно няма и достатъчно жилища за палестинските жители, израелската бюрокрация обаче прави почти невъзможно за тях да получат разрешителни за строеж.

Няколко малки еврейски постове са изградени насред палестинските общности, за да се опитат да затвърдят израелското присъствие. Някои семейства живеят точно в мюсюлманския квартал на Стария град. Други жилищни комплекси само за евреи са построени в други палестински квартали. За да се гарантира тяхната сигурност, израелското правителство плаща на частни сили за сигурност, за да ги пазят.
––––
следва продължение…

Advertisements

Posted on юли 31, 2011, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: