Човешкото лице, скрито зад статистическата бройка – 1 част

Западните медии се опитват да превърнат палестинските политически затворници в статистическа бройка, докато не спират да показват човешкото лице на един израелски войник. През изминаващия месец видяхме много кадри от освобождението на израелския войник Гилад Шалит, чухме и прочетохме редица разкази за живота му, спомени и снимки от детството му, докато стотиците палестинци, които бяха освободени в замяна останаха само като суха статистика – сякаш те нямат детство, родители, които с нетърпение чакат да ги прегърнат, деца, които в много случаи дори са нямали възможността да ги опознаят, но които се нуждаят безкрайно много от родителската им подкрепа. За това ще споделя с вас имената и кратката история на някои от освободените и неосвободените палестински политически затворници.

Крис Бандак, палестински християнин от Витлеем е бил само на 21, когато е бил отвлечен от израелските окупационни сили. Той бе освободен, след като бе прекарал последните 9 години в израелски затвори заради неговата съпротивителна дейност срещу колониалната окупация. Но сделката означаваше той да бъде преместен в Газа.

Крис Бандак и църквата Рождество Христово

В интервю за Ал-Кудс Бандак заяви, че няма роднини в Газа, но откакто е пристигнал там, той се чуства сякаш всички хора в Газа са негови роднини.

Крис Бандак в Газа


Той подчертава, че различните групи за съпротива, включващи „Фатах“ (неговата група), левите групи и ислямските групи се отнасят с уважение и по един и същи начин както с християните, така и с мюсюлманите, за тях всички са палестински другари. Той също така заяви, че окупаторите третират местните жители с една и съща жестокост, независимо от тяхната религия. Той обясни колко болезнено е да се оставят толкова много приятели в израелските затвори.

Майката на Крис до неговата снимка - въпреки че той е свободен, те не могат да бъдат заедно

Ибтисам Елеисауи, палестинска мюсюлманка от Ерусалим е била отвлечена преди 10 години от окупационнните сили.

Току що освободената Ибтисам Исауи (втората от лява) ходи, прегърната от дъщерите си при пристигането ѝ в родния Йерусалим (REUTERS/Ammar Awad)


Тя има 6 деца. Най-малката от тях е била само на 6 месеца, когато нейната майка е била откарана в затвора и тя е плакала най-много при тяхната среща след освобождението на Ибтисам, когато най-накрая е получила възможността да започне да опознава майка си. Най-голямата дъщеря на Ибтисам се е омъжила само седмица преди освобождението ѝ. Болката да не можеш да присъстваш на сватбата на дъщеря си, да не видиш как децата ти растат, е била голяма.

И отново снимка на Ибитсам Исауи и две от дъщерите ѝ в очакване да прегърнат майка си за пръв път от много време


Името Ибистам означава „усмивка“, но тази смела жена е виждал много малко усмивки през последните 10 години. Сега тя се е върнала обранто в родния Ерусалим, само за да стане свидетел на повишеното колониално строителство и усилията да превърнат Йерусалим в „еврейски“ като етнически изгонят местните хора. Тя казва, че е щастлива да бъде със семейството си, но е тъжна, че толкова много хора са останали все още зад решетките.

Ибитсам Исауи с част от семейството си след завръщането си вкъщи


–––––––––––––––––

Мажд Зиада е бил тийнейджър, когато е бил арестуван от израелските окупационни сили. Това се е случило в разгара на втората интифада през 2002 г. По време на своята колективна кампания на арести, израелската армия задържа Мажд, било е една от вечерите на израелската инвазия на градовете Рамала и Ал Бирех. Тогава той е бил на 19 години.

Преди да бъде арестуван, Мажд се е радвал да играе баскетбол в един от водещите клубове в Рамала. С избухването на втората интифада, обаче, животът за него става по-свиреп. Той загубва най-добрия си приятел, който е бил убит от израелски войници, самият Мажд също е бил използвана като човешки щит, когато е бил принуден да ходи пред израелски танкове. Точно преди полагането на училищната матура (tawjehi), окупиращата армия нахлула в дома му и го отвлича, вкарвайки го в джип. Неговото семейство не знае нищо за местонахождението му или състоянието му цели петдесет дни след арестуването му. След това научават от вестниците, че той е бил бит в ареста.

Снимки от детството на Мажд Зиада

Още когато е бил на четири години, Мажд става свидетел на ареста на своя политически активен баща Махмуд. Тогава той е казал на баща си: „Не се притеснявай, татко, аз ще се грижа за майка ми и малката ми сестра.“ В отсъствието на баща му, майка му е работила за да издържа младото семейство. Тя оставила на Мажд грижата за бебето Рая, той я хранел и я е слагал да спи. Баща му е бил в затвора общо седем пъти, но нито веднъж не е бил осъден. Благодарение на неясната политика на административно задържане е „законно“ да бъдеш арестувн и задържан за произволен период от време, без изобщо да се знае причината за задържането.

Мажд и една от сестрите му пред родния дом


В интервю от 2009 г. Махмуд Зиада си спомня: „Израелски войници претърсиха дома ни, след което ми сложиха белезници и ме заведоха с военен джип. Когато се качвах в джипа моят пет годишен син Мажд извика през прозореца „Татко Махмуд, не губи кураж!“
Мажд е придружавал майка си на посещения в затвора, ходел е с нея и на национални събирания. По време на демонстрации той е викал национални лозунги и пеел народни песни.

Първоначално, за ролята си на шофьор след стрелба по пощальон в заселническо селище, Мажд е бил осъден на 15 години затвор, въпреки факта, че пощальонът се е оказал палестинец и не е искал да повдигне обвинение. След неговоата жалба, военният съд (която съди всички палестински затворници) му дава допълнително 15 години за предизвикателното изявление, което той дава:
„Аз не вярвам в този съд, защото той е несправедлив. Аз съм против окупацията и ще продължавам да се противопоставям на нея, така че давайте и ме съдете. Ще се присъединя към моите братя и сестри в затвора и ще приема това за почетен знак.“

Мажд година след арестуването му и днес


Но това не е всичко … двама от останалите трима, които са участвали в тази атака, вече са били освободени (включително действителният стрелец).
Мажд страда от животозастрашаваща болест. Той е загубил слуха в дясното си ухо, поради остро възпаление на ухото, което е би могло да бъде предотвратено, ако той е бил получил адекватна медицинска помощ. Има огромен риск болестта да се разпространи и в останалата част от тялото му, което ще има фатален край, поради това той отчаяно се нуждае от операция.

На семейството му се предоставя рядко разрешение да го посетят в затвора. По време на първите седем години от лишаването му от свобода само най-малката му сестра Хурия е могла да го посещава, тъй като е била непълнолетна. След като тя навършва шестнадесет, посещенията стават по-трудни. След това само майка му получава разрешение да го посещава веднъж на няколко месеца. Миналата година бащата на Мажд най-накрая също е получил разрешение.
Сестра му Хурия казва: „Не мога да прегърна брат ми Мажд вече цели десет години заради израелската окупация. Когато Мажд бе хвърлен в затвора, аз бях на 12, сега съм на 22.“
Мажд Махмуд Ахмад Зиада е все още в затвора и е на гладна стачка. Може да го подкрепите като подпишете петицията за неговото освобождеаване.

Advertisements

Posted on октомври 30, 2011, in Активисти от ненасилствената съпротива, Живот под окупация, Затворници, Ненасилствена съпротива. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: