Мащабите на блокадата: израелският контрол над ивицата Газа

Израелската организация Gaza Gateway предлага анализ на блокадата на Газа – Scale of Control: Israel’s control over the Gaza Strip

След оттеглянето на Израел от Газа през 2005 г. почти всяка дискусия за политиката на Израел спрямо Ивицата Газа в края на краищата поставя въпроса: контролира ли Израел все още ивицата Газа? От едната страна на спора са тези, които твърдят, че Израел вече не контролира ивицата Газа и следователно не носи отговорност за това, което става в Газа. От другата страна са тези, които вярват, че Израел е единствен отговорен за ситуацията в Газа, защото продължава да упражнява пълен контрол над Газа, дори и след премахването на постоянните военни бази и селища.

По наше мнение, истината е по-сложна и тя се намира някъде по средата. Израел продължава да упражнява контрол върху важни аспекти на живота в ивицата Газа, но се е отказала от контрола, а с него и от отговорността върху други аспекти. „Мащабите на контрола“ предлага правна рамка за отговорността на Израел в ивицата Газа въз основа на разглеждане на „спиране на окупацията“ като процес, който протича във времето.

Първата глава на нашия доклад представя кратък преглед на областите, върху който Израел продължава да поддържа контрола в Газа. Ние решихме да публикуваме изводите ни и в нащия блога с надежда, че таке те ще бъдат по-лесно открити и е ще успеят да информират обществето относно политиката на Израел спрямо Газа.

Области на контрол:

Въздушното пространство

Израел поддържа пълен контрол над въздушното пространство на Газа и предотвратява движението на хора и търговски стоки по въздух .Летището в Газа, построено през 1998 г., бе затворено през октомври 2000 г. след избухването на Втората интифада и бомбардирано от Израел през 2001 година. От тогава не е имало въздушното движение в и от Газа. Единственото изключение са израелските самолети, пилотирани и безпилотни, които летят над ивицата Газа, за да извършват наблюдения, събиране на информация и стрелят по цели, включващи „целенасочени убийства“, тоест убийства от въздуха на физически лица, определени от Израел.

Териториални води

Израел има пълен контрол над териториалните води на Газа и не позволява движение на хора и стоки по море. Израел също така ограничава риболова в разстояние на три морски мили от бреговата ивица на Газа.

През 2008 г. Израел направи изключение и позволи на шест кораба да достигнат Газа , но оттогава пречи на пристигането на кораби. Израел цитира различни юридически източници като основа за забраната на морския транспорт в близост до крайбрежието на Газа: до 2005 г. Израел твърдеше, че забраната е наложена съгласно законите на окупацията; от началото на 2005 г. оправдава своя контрол върху териториалните води на Газа като „ограничение във връзка със сигурността“. На 3 януари 2009 г. в разгара на мащабната военна операция „Излято олово“ Израел обяви морска блокада крайбрежието на Газа и въпреки че операцията завърши същия месец, блокадата остана в сила.

През 2001 г., въпреки ангажимента си да позволи изграждането на пристанище в ивицата Газа, Израел разруши всички съоръжения, принадлежащи на чуждестранна компания, която бе на път да започне строителството на пристанище и оттогава възпрепятства строителството, като не успява да увери евентуалните донори, че пристанището няма да бъде разрушено.

Преминаване по земя между ивицата Газа и Израел

Естествено Израел упражнява пълен контрол на границата с Ивицата Газа. От юни 2007 г. насам тя е затворила три от четирите търговски гранични пункта: Карни, който е бил основният търговски пункт, през който всички камиони са преминавали; Суфа, през който са били превозвани строителни материали в Ивицата Газа; и Нахал Оз, през който са били транспортирани гориво и газ за готвене. Единствените пресечни пунктове, които са останали отворени са Керем Шалом, който е предназначен за преминаване на стоки и се намира в близост до пресечната точка между Израел, Газа и Египет и Ерез, който е предназначен за преминаването на хора и може да бъде използван от палестински жители само в „хуманитарни случаи, с акцент върху спешни медицински случаи“. На практика от юли 2010 г.насам Израел позволява на около 3000 палестинци да преминат през Ерез средно на месец, най-вече на пациенти и придружаващите ги роднини, а от 2011 г. и на търговци.

Чрез своя контрол върху преминаването на търговски стоки, Израел има огромно влияние върху живота в ивицата Газа – един малък по размер, гъсто населен район, който разчита на търговията с външния свят за получаване на основни продукти и поддържане на продуктивна икономика. Когато Израел решава да позволява износа на цветя, ягоди и чушки, но не на сладолед, бисквитки или безалкохолни напитки, на пракитка определя кои индустрии магат да функционират в Газа .Когато Израел изисква от дадена международна организация да промени местоположението на планувано ново училище, като условие за допускане в Газа на строителни материали, необходими за изграждане му, тогава Израел на практика влияе върху планирането и зонирането на политиката вътре в ивицата Газа.

Сухопътно пресичане на границата между Ивицата Газа и Египет
Споразумението от 2005 г. относно движението и достъпа (Agreement on Movement and Access) отбеляза края на военното присъствие на Израел в пропусквателния пункт при град Рафа, на границата между Египет и ивицата Газа, но позволи на Израел да поддържа реален контрол върху терминала. Този контрол се осъществява чрез контрол на Израел върху палестинския регистър на населението, чрез който се определя кой може да пътува през Рафа, възможността за проследяване на индивидите, които пътуват през пункта, както и чрез правомощията да решават кога и дали пункта в Рафа да бъде затварян.

Граничният пункт работи нормално съгласно Споразумението за движение и достъп до юни 2006 г. Обстоятелствата, довели до края на този режим на работа са подробно описани в доклад, публикуван от Gisha и Лекари за човешки права-Израел (Physicians for Human Rights-Israel) през 2009 г., озаглавен „Контролно-пропускателен пункт Рафа: Кой държи ключовете?“ (“Rafah Crossing: Who Holds the Keys?”). Докладът също така представя нашата позиция за отговорността на всяка от страните – Израел, Египет, Палестинската автономия, „Хамас“ и външни играчи – върху способността за отваряне на пункта.

През юни 2010 г. Израел залови Мави Мармара, кораб, поел за Газа, в резултат на което бяха убити пътници,а случилото се бе осъдено от международната общност. След този инцидент Египет отвори контролно-пропускателния пункт за редовни пътувания. Преминаването бе възможно извън контекста на Споразумението относно движение и достъп и бе за ограничени категории пътници, включващи чужди граждани, палестинците, които търсят лечение в Египет, палестинците с чуждо гражданство, статут на пребиваване или виза за трета страна, студенти, желаещи да учат в чужбина и физическите лица, които получават специално позволение от египетските власти. Между юни 2010 г. и края на май 2011 г., средната месечна стойност от 15.7 хиляди пътници пътували в двете посоки през контролно-пропускателния пункт Рафа представлява около 40% от средната месечна бройка от началото на 2006 г., тоест преди прилагането на Споразумението за движение и достъп да бъде спряно. В края на май 2011 г. Египет обяви, че контролно-пропускателния пункт ще бъде отворен за пътуване за всички жители на Газа, които притежават палестински лична карта и паспорт, с изключение на мъже на възраст от 18 до 40, чието пътуване ще бъде обект на определени условия. Между юни и август 2011 г., средната месечна бройка на пътници, преминали през Рафа е около 27 700. Въпреки това, египетяните бяха наложили горна граница за броя на лицата, които могат да излязат от Газа на ден, което доведе до чакане в рамките на цели седмици.

Споразумението за движение и достъп забранява вноса на стоки от Египет към Ивицата Газа през контролно-пропускателния пункт. Въпреки че разрешава износа на стоки, мерки и договорености, даващи възможност за износ, никога не са били направени. Египет все още не позволява превоза на стоки през Рафа, с изключение на хуманитарна помощ, която бива определена за такава по собствено усмотрение.

От първото отваряне на контролно-пропускателния пункт Рафа до сега, пътуването през него се записва в израелско-палестинския регистър на населението. По този начин, Израел продължава да има някакъв, макар и значително намален, контрол върху пропусквателния пункт в Рафа. Продължителното израелско влияние върху Рафа е също така резултат на сътрудничество с Египет по въпросите на сигурността. Египет продължава да разглежда Израел като правителствена сила в палестинските територии, отчасти това се дължи на мирния договор между двете страни, който гласи, че международната граница между Израел и Египет в северната част на пустинята Синай е границата между Египет и Ивицата Газа.

Движението на хора и стоки между Египет и ивицата Газа по суша също се извършва чрез подземни гранични тунели. Тунелите не са нови, но преди юни 2007 г. те са предимно използвани за контрабанда на оръжия и наркотици. Когато Израел започна ограничаване на преминаването на граждански стоки в ивицата Газа през юни 2007 г., тунелната търговия се увеличи и започна да включва много потребителски стоки и промишлени продукти, чийто трансфер Израел забрани през законните териториални пропускателни пунктове.

Тунелите сега служат като основен маршрут за транспортиране на горива и строителни материали, които са ограничени за внос в Газа от Израел. Тунелите се използват и за транспортиране на цигари от Египет, които са по-евтини, отколкото тези, донесена от Израел, както и оръжия, пари и наркотици. Израел понякога бомбардира тунелите от въздуха. Тунелите не предоставят надежден или задоволителен търговски път, въпреки това транспортирането на граждански стоки през тях позволява на правителството в Газа да определя данъчни ставки (които са различни от тези, поставени от Израел) за стоки като горива, цигари и строителни материали, както е обяснено по-долу.

Регистър на населението
Израел продължава да контролира палестинския регистър на населението, който е общ за ивицата Газа и за Западния бряг. Всяко изменение, направено в тези записи, изисква одобрението на Израел, включително регистрацията на раждания, бракове, разводи, смърт или промяна на адреса. Палестинската администрация може да промени или да издаде лична карта, само след като израелските власт са дали одобрение. Израел актуализира всички промени в регистъра на населението, който определя кой е признат за палестински жител и може да пътува. Палестинските паспорти се издават от палестинската власт само за жители, които са включени в контролирания от Израел регистър на населението. Физически, координацията на въпросите, отнасящи се до регистъра в Газа се извършва чрез срещи между представители на Израел и Палестинската автономия в Газа, които се провеждат на граничния пункт Ерез.

Чрез контрола върху регистъра на населението, Израел продължава да контролира пътуванията на палестинските граждани, тъй като всички палестинци, които желаят да преминат през контролно-пропускателните пунктове са длъжни да представят лична карта или паспорт, които са одобрени от Израел. Израел също така контролира къде палестинските жители могат да живеят, тъй като адреса, посочен в израелско-одобрените лични карти определя къде притежателите им могат да пребивават: палестинци, които пребивават в Западния бряг или са временно там, могат да бъдат  насилствено прехврълени в Ивицата Газа, ако адресът, посочен в тяхната лична карта е в ивицата Газа.Трябва да се отбележи, че от 2000 г. насам, Израел е отказал да позволи на жителите на ивицата Газа да променят адреса в техните лични карти с адрес в Западния бряг, дори ако те са живели в Западния бряг в продължение на много години.

През 2005 г. Израел се съгласи да добави около 50 000 възрастни, живеещи в палестинските територии без статут на пребиваване, към палестинския регистър на населението. Това бяха най-вече съпрузи на жители, които са влезли в палестинската територия с краткосрочни разрешителни за посетители и са останали там след датата на изтичането им, благодарение на мораториум приет от Израел за обеденение на семейства от 2000 г. Около половината от тези разрешителни са били предназначени за физически лица в Ивицата Газа. До 2008 г. Израел е дал статус на постоянно пребиваване на 12 308 лица в Ивицата Газа. В момента процесът е спрян.

Палестинският министър на вътрешните работи в Газа смята, че в момента има най-малко 10 600 души, живеещи в Ивицата без палестински лични карти, като хиляди от тях Израел счита за недопустими за получаване на такива карти дори и в контекста на бъдещи жестове, тъй като те не са записани като получили израелско одобрение, за да влязат в Газа. Тези лица не могат да пътуват през Рафа или Ерез, тъй като те не са регистрирани в контролирания от Израел палестински регистър на населението. Следователно те ​​се намират в „капан“ в Ивицата Газа без възможност да излязат, отчасти защото се страхуват, че няма да бъдат допуснати обратно.

Данъчната система
Израел продължава да контролира облагането с данъци в ивицата Газа, което е част от митническите споразумения между Израел и Западния бряг. Това означава, че Израел определя митническите проценти и данъка добавена стойност и по този начин влияе върху цените на продуктите, както и върху палестинската фискална политика. За илюстрация: търговец в Газа, който купува дрехи от израелски производител плаща ДДС в размер, определен от Израел, а Израел е отговорен за прехвърлянето на тази сума на Палестинската автономна власт. Ако стоката се внася, Израел определя и събира митническите такси за нея и е отговорен за прехвърляне на сумата към Палестинската автономия. ДДС и митническите такси, определени от Израел след това се отразяват на цената, която потребителят заплаща за дрехите в Газа.

Израел продължава да събира ДДС и митнически такси от името на Палестинската власт и има властта да реши дали или не да прехвърли тези приходи. По този начин Израел контролира способността на Палестинската автономна власт да използва тези приходи за финансиране на обществените услуги в Западния бряг и ивицата Газа, като например електроенергия, здравеопазване, заплатите в публичната услуга и т.н.

Изключение на правилото, според което Израел контролира събирането на данъците, а оттам и услугите, предоставяни на палестинската общественост са данъците, събрани от Хамас на стоки, които влизат в Газа от Египет през подземните тунели. Обемът на стоките, прехвърлени през тунелите се е увеличил значително след като Израел започна ограничаване на влизането на цивилни стоки в ивицата Газа през 2007 г. Правителството в Газа събира данъци за някои от тези стоки, като цигари, горива, а от време на време и строителни материали. Например, режимът на „Хамас“ в Газа определя данъчната ставка за горивото, транспортирано през тунелите, като събира данъци от търговците, които го внасят от Египет. По този начин, режимът в Газа влияе върху местните цени на горивата, които са значително по-евтини от тези в Израел или в Западния бряг.

Физически контрол на ивицата Газа
След „оттеглянето“ през 2005 г. Израел продължава да контролира областта в близост до границата си с Ивицата Газа дори и от палестинска страна. През 2008 г. Израел разшири тази област, известна още като „буферна“ зона, и днес тя има размери от 300 до 1500 метра от границата. Площта, която е ограничена на практика включва земи, които официално са били обявени за буферна зона, както и райони, в които човек рискува да бъде прострелян. Буферната зона представлява около 17% от цялата територия на ивицата Газа и една трета от земеделските земи.

Ограниченията биват прилагани чрез използването на жив огън срещу всеки стъпил в буферната зона. Според данни на ООН от края на операция „Излято олово“ през януари 2009 г. до август 2010 г. са били убити 22 цивилни палестинци, които са влезли в зоната, а 146 са били ранени. Четиридесет и един въоръжени палестинци и четирима израелски войници са били убити в зоната в същия период от време. Израел е информирал жителите на Газа за тази зона чрез хвърляне на листовки от самолети, но е налице несъответствие между площта, отбелязана в листовките и площта, която е ограничена на практика.

От 2009 г. насам военните провеждат рутинни навлизания в буферната зона и унищожават селскостопански реколти и дървета с булдозери. Според данни на ООН, в началото на 2010 г. военните са влизали в буферната зона средно три пъти на седмица.

Военните също периодично извършват набези в Ивицата Газа в рамките на мащабни военни операции като операция „Летен дъжд“ през лятото на 2006 г., след залавянето на израелския войник Гилад Шалит, както и операция „Излято олово“ през зимата на 2009 г.Израел обяви, че си запазва правото отново да влезе в Ивицата Газа по свое желание.

Контрол върху гражданската инфраструктура
Израел контролира снабдяването на инфраструктурата в Ивицата Газа. Електроенергийната система на Газа, разработена от 1967 г., е до голяма степен базирана на мощност, която Израел предава през 11 линии за високо напрежение.

Електроцентрала бе построена в ивицата Газа през 1998 г., но капацитетът ѝ е ограничен след като бе бомбардирана от Израел през 2006 г. Станцията никога не е била напълно ремонтирана. Ограниченията върху вноса на оборудване и на обучени специалисти, както и за извозване на оборудване за ремонт извън Газа, също нарушават способността за надграждане на системата за електричество. Друг фактор, който оказва влияние върху експлоатацията на електроцентралата са ограниченията, наложени от Израел върху вноса на промишлен дизел в началото на октомври 2007 г. като част от политиката на „икономическа война“, предназначена да подкопае икономиката на Газа. Финансов спор между Палестинската власт и режима на „Хамас“ в Ивицата Газа допълнително доведе до намаление на индустриалните дизелови доставки за Газа през 2010 година. В началото на 2011 г. недостигът бе частично решен чрез покупка и транспорт на дизелово гориво за електроцентралата през тунелите. В резултат на това зависимостта на електроцентралата от Израел е намаляла, въпреки че все още се разчита на Израел за доставка на оборудване за ремонт, внос на части, внасянето на експертни инженери, както и изпращането на инженери от ивицата Газа за професионално обучение и бизнес срещи в чужбина. Освен това, доставяната от Израел електроенергия все още има най-голям пай от електричеството в Газа, и за сега няма алтернативен план.

Зависимостта от Израел за производство на електроенергия преминава в зависимост от Израел за поддържане на водоснабдяването и канализацията, тъй като е необходимо електричество за изпомпване на вода от кладенците и доставка до домовете, изпомпване на отпадни води от домовете и транспортирането ѝ до съоръженията за пречистване на отпадъчни води, както и за самата работа на тези съоръжения. Освен това, около 5% от водата в Газа се доставя в тръби от израелска водна компания.

Израел също така контролира жичните, безжичните и интернет комуникациите в палестинските територии: международните разговори от Ивицата Газа и Западния бряг се извършват чрез израелската мрежа, интернет връзката минава през израелската мрежа, Израел определя какви честоти да се дадат на палестинските клетъчни телефонни компании. Зависимостта на Палестинската автономия от израелската комуникационната мрежа е в резултат на контрола на Израел върху периферията на Ивицата Газа и преминаването между нея и Западния бряг, което включва контрола върху способността да се внася оборудване, прокарват кабели и изгражда инфраструктурата. Например, Израел забранява транспортирането в палестинските територии на някои видове оборудване, необходими за подобряване на комуникацията и изграждане на независима инфраструктура. В допълнение, ремонтът на телефонната мрежа между палестинските градове в Западния бряг или между Западния бряг и Ивицата Газа изисква израелското одобрение, тъй като тя преминава през територията на Израел, или области, контролирани от Израел.

Контрол над Палестинската автономия и движението между ивицата Газа и Западния бряг
След като Хамас поеха властта в Ивицата Газа през юни 2007 г. влиянието на Палестинската автономия в Газа значително намаля и повечето рутинни административни дейности свързани с образователната система, полицията, канализацията и болниците се извършва от режима на „Хамас“. Въпреки това, Палестинската автономна власт все още поддържа значителни отговорности, по-специално финансирането на основните обществени услуги, като например системата на здравеопазването и доставката на електричество. Палестинската власт продължава да координира преминаването на хора и стоки с Израел, както и данъците, налагани върху стоките, транспортирани от Израел през пунктовете, които се събират от Израел от името на Палестинската автономия. Освен това, палестинските служители остават отговорни за прехвърляне на молбите за промени в регистъра на населението до израелските власти, включително за целите на издаване на паспорти.
Поради тази причина, израелският контрол над Палестинската автономия, която работи както в ивицата Газа, така и в Западния бряг, влияе на способността на последните да вземат самостоятелни решения, свързани с палестинските жители, тяхното управление и финансирането на обществените услуги.

В допълнение, контролът на Израел над пътуването между Западния бряг и Ивицата Газа влияе на работата на държавните институции и системи в цялата палестинска територия. Тези системи и институции са се развили като част от един апарат, обслужващ жителите в двете части на палестинските територии. Например, палестинска академична програма за Демокрация и човешки права се предлага от университет Бирзеит в Западния бряг. Израелският контрол над движението между ивицата Газа и Западния бряг и забраната за пътуване от Газа към Западния бряг не позволява на жителите на Газа да участват в тази програма или да се възползват от висшето образование в Западния бряг като цяло. В допълнение, контролът върху способността на палестинските професионалисти от Западния бряг да работят в Газа се отразява на качеството на услугите, които се предлагат в Газа. Трябва да се отбележи, че контролът върху движението между Газа и Западния бряг не е просто резултат от факта, че Израел се намира между двете части на палестинската територия, но също така и от нейната изключителна политика на контрол над всички важни кръстовища в Западния бряг, включително моста Аленби на границата между Западния бряг и Йордания. Израел забранява на жителите на Газа да влизат в Западния бряг, независимо от къде искат да преминат: дори когато жител на Газа мине първо през Египет и се опита след това да влезе в Западния бряг през Йордания, ще бъде спрян от израелските власти.

Пълният доклад на английски език

Обобщение на доклада

Advertisements

Posted on ноември 22, 2011, in Газа, Живот под окупация and tagged . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: