Розенгартен в Гaза: Повече се страхувах от Израел, отколкото от Хамас

Интервю на Филип Вайс от 17 Октомври 2011 година

Лилиян Розенгартен е активист и поетеса от Ню Йорк, която бе на борда на Еврейската лодка за Гaза, спряна от Израел през януари 2011 година. Миналата седмица тя се върна от успешно пътуване до Гaза, минавайки през границата с Египет. Розенгартен е родена в Германия, но семейството й е напуснало страната след като нацистите идват на власт.

Как отидохте в Гaза?

Бях поканена от немска група. Отидох с още осем души.Бях единствената еврейка в нашата делегаця.

Колко време прекарахте в Гaза?
Четири дни и половина.

Бяхте ли изненадана от видяното?
Не. Бях запозната със ситуацията в Гaза. Не отидох там с илюзии. Всъшност бях изненадана от красотата на хората и от това колко щастливи бяха, когато видяха нашата делегация, тъй като толкова рядко виждат хора от международната общност. Колкото и невъзможна да е действителността за тях, те продължават да се борят за подобряване, за строителство, имат надежда, защото чустват, че тази земя им принадлежи и те ще останат там, това е невероятно. Традициите свързани с исляма също ме очароваха. Бях толкова невежа за тези неща, но научих толкова много от хората, с които говорех. До нас на запад достигат толкова много лъжи и митове. Благодарение на страха ни, религията и културата им бива изопачена и демонизирана.

Те знаеха ли, че сте еврейка?
Винаги се представям като еврейка. Никога не съм се опитвала да бъда някого, който не съм. Хората там са като нас. Те просто искат да живеят свободно и достойно, но са страдали прекалено много.
Винаги ме поздравяваха с такава любов. С отворени сърца. Младите хора се събираха около мен, казвайки Вива Палестина. Изглежда, че това, че съм еврейка не ме правеше по-различна. За тях бе важно, че съм сред тях и че искам те да бъдат свободни.

Жените в Газа са феноменално силни. Повечето са завършили колеж, но не работят, защото има голяма безработица и липса на възможности. Съществува и класова система. Има заможни семейства, които са натрупали богатството си през 90 те години на миналия век, когато вносът и износът на стоки е бил възможен. Семейните връзки са много силни. Следването на ислямските ценности дава на семействата надежда и ред. Бях поразена от общото, което намерих в тези мюсюлмански семейства и еврейските религиозни традиции.

Къде бе хотелът Ви?
На плажа. С гледка към Средиземно море. Всяка вечер виждахме в далечината редица от рибарски лодки, които не смееха да преминат отвъд позволените от Израел три мили. Рибарите рискуват да бъдат простреляни, нападнати или лодките им да бъдат отнети, ако преминат зоната от три мили. Самото море е много замърсено, тъй като пречиставтелните устройства са бомбардирани. По-богатите семейства имат свои собствени филтри, които правят водата годна за ползване.
Ако лодките бъдат отнети, те се превозват до Ашдод, тогава бедните рибари се налага да ги откпуят обратно (с помоща на палестински НПО). Видях няколко лодки, които след като бъдат върнати са повредени или без мотор. Ужасно е.

Някои хора ще прочетат това и ще кажат, че сте била използвана от екстремисти.
Това е напълно, напълно невярно. Единствените терористи, от които се страхувах бяха израелците. Те следят всеки, не знаеш кога ще падне бомба – сутринта, на обед или вечерта. Когато отидохме до тунелите, осъзнахме, че можем да бъдем убити. Има стотици тунели. Наскоро Израел се опита да наводни някои от тях. Там цари смъртна опасност, но въпреки това хората не се отказват и така трябва да бъде. Без тунелите положените ще е по-лошо.

Отидохме и до северната граница, където има буферна зона. Къщата на един фермер е била бомбардирана пет пъти. Всичките му цитрусови дървета са погубени. Дядо и внук са били убити само защото са се намирали близо до буферната зона.
Не! Никoй не ме използва. Просто има толкова много неточна информация. Хамас се опитва да предпази своите хора, докато Израел използва разединението между Хамас и Фатах за да попречи на така нужното палестинско обединение. Хората биват грешно информирани. Има толкова много лъжи. Подръжниците на Израел не знаят какво се случва. Искат да вярват, че Израел са добрите. Казано им е, че мюсюлманите искат да унищожат Израел. Евреите биват учени да мразят мюсюлманите.
Смятам, че страхът кара евреите да вярват на израелските лъжи. Трагично е, но за хората, които определят себе си за евреи, ще бъде прекалено болезнено да повярват в това, което казвам. А аз вярвам, че ако знаеха истината, щяха да се надигнат.

Как се чуствате след като се върнахте от Газа ?
Пътуването до там изясни моралната ми позиция, къде и кой съм аз като човек и евреин. Сега за мен е ясно, че аз като човек идваш от семейство с немско еврейско бежанско минало, като човек, който почита историята на еврейския народ и традиции, аз трябва да се изправя и да кажа НЕ.

Не мога да позволя бруталното израелско правителстви да действа в мое име. Чуствам, че американските евреи, които подкрепят Израел, се страхуват. Тук в САЩ, мюсюлманите са демонизирани. За това хората се страхуват. Използват като аргумент идеята, че мюсюлманите искат да изхвърлят израелците в морето.

Вижте, ако някой е отнел земята ви и се е нанесъл в дома ви, докато вие сте станали бежанец, вероятно ще имате негативни чуства към него. Но те знаят, че не това е начинът да се реши проблема. Смятам, че Израел действа, воден от страх. Цялата система за сигурност е водена от страх.

Имате ли ясна представа за случващото се?
Да. Защото разговарях с Хамас, с НПО, с палестинци, с Фатах. Министър от Фатах бе на посещение в Гъза, докато бях там. Говорех с много хора. Те не са демони. Хората, от които се страхувах, докато бъха в Газа, бяха израелците. Те използват толкова насилие, колективно разрушение и расистко превъзходство. Това е вид геноцид. Правителството на Нетаняху не иска да признае, че палестинците съществуват.

Няма ли и добри страи израелското общество?
Разбира се. Когато видях за пръв мошавите и кибуците бях впечатлена. Влюбих се в това, което видях. Бях толкова горда и щастлива, че има място, където евреите няма да бъдат дискриминирани. Тогава научих от чичо ми, че кибуците са построени върху палестинска земя. Преди това не занех нищо. Американците отиват в Израел, но виждат всичко само на повърхността.

Ще говорите ли с евреи за това, което сте видяла?
Да, но ще говоря за това само ако видя, че другата страна има интерес и ме пита. Не искам да имам работа с хора, които ще ме нарекат антисемит. Няма смисъл. Но с моята поезия, мога да изразя всичко, което чуствам дълбоко в сърцето ми.
След като бях на Еврейската лодка за Газа мислех, че ще мога да говоря за това в синагогите. Но хората не искат да ме чуят. Не мисля, че има смисъл да говоря пред хора, които не са отворили сърцата си. Ако има отворена врата, ще вляза, ще се възползвам от тази възможност. Иначе не.

Как се чуствате, когато сравните това с нещата, които правехте по време на войната във Виетнам?
Тогава следвах в университета, но не бях след лидерите на протестите. Сега вече имам много по-силна позиция.

Чуствате ли се по-самотна?
Да. Чуствам, че съм заела много непопулярна позиция в страна, в която евреите и много други хора не искат да ме чуят, а вместо това ме наричат предател. Аз съм водена от комбинацията от моето собствено минало, както и от опита ми да направя видно страданието на палестинците.

Под собственото Ви минало имате предвид това, че семейството Ви е избягало от Холокоста в Германия?

Да. Виждам палестинският въпрос като финалната глава на Холокоста. Или ще бъде решен, или ще бъде катастрофа. Това ще нарани и евреите, и палестинците.

А мирният процес?
Историята показа, че той се провали, правителството на Нетаняху не го иска. Те не желаят да дадат земя на палестинците. Заселниците са се превърнали във важна част от полицейските сили, те са брутални. Може би някой ден с помоща на ООН, но не виждам възможност за това в момента, тъй като САЩ така сляпо подкрепя Израел.

Вярвахте ли в мирния процес?
По времето на Клинтън и Камп Дейвис, а след това и Осло бях наивна. Вярвах в мира и отчаяно го исках. Но вярвам, че заселническото строителство е опит да се спре всеки мирен процес. Не се гледа другата страна. Няма съчуствие, което да води към обща хуманност. И когато изаелското правителство обявява, че бежанците не могат да се върнат, това е лудост. Какво имат пред вид с това “няма да се върнете“.
Има толкова много страх. Страх, че могат да изчезнат. Израелците трябва да анализират този страх. Палестинците искат свобода, искат да получат правото да живеят достойно в мир.

Чуствате ли се заплашена от палестинците?
Никога, никога, никога. Дъщеря ми ме пита: “Не се ли страхуваш? Страх ме е, когато си при Хамас, могат да те наранят.” Казах й, че повече ме е страх от израелските бомби. Палестинците бяха толкова гостоприемни.

А какви са Вашите права като бежанец от Германия?
Ние загубихме семейните ни притежания. Всичко. Не получихме обратно наша собственост. Имаше някаква реституция. Но аз не мога да сравнявам нас с палестинските бежанци.

Но не получихте право да се върнете…
Това е напълно погрешно. Когато чужд агент дойде и отнеме земята ви и дърветата ви, целия ви живот, и ви прогонва в чужда държава, където нямате нищо, отнеме идентичността ви, това е много травмиращо. Не може да има сравнение. Имаме местни хора, които живеят в земите си и чужденци, които идват и им казват, това е мое, махнете се. Къде е справедливостта? Чия земя е това?

Чувал съм американски евреи, които определят правото на завръщане като кошмар за Израел.
Какво е кошмар? Как? Не знам къде е проблемът. Смятам, че палестинците трябва да се върнат и да живеят в мир, двете групи в отдлени райони. Трябва да намерят начин да живеят един до друг. В миналото е било възможно.
Дехуманизираното на другата група трябва да спре. Наистина се страхувам какво може да се случи, ако няма развитие на мирния процес. Справедлив мир. Страхувам се и за двете страни.

Advertisements

Posted on ноември 29, 2011, in Газа, Гласове за мир. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: