Ерусалим

източник
Факти и данни за Ерусалим
Население:
– общ брой: 773 800 (2009)
– 65 процента израелски граждани
– 35 процента палестинци (2010)
– заселници в Източен Ерусалим: 192 000 (2009)
Между 1967 и 2006 година, Израел е отнел правото на пребиваване на около 8 269 палестинци от Ерусалим

Бедност:
– 41 процента от жителите на Ерусалим живеят под границата на бедността
– 65 процента от палестинските семейства живеят под границата на бедността (2010)

Планиране и строителство:
– През 1967 Израел анексира 71 кв.км. земя. От тях, шест и половина кв.км са били част от арабския Източен Ерусалим, докато останалите 64.5 са принадлежали към 28 палестински градове и села в съседство.
– На палестинците е позволена да строят върху седем процента от площта на Ерусалим.
– До 2007 година строителството на разделителната стена е довело до конфискуването на земя, принадлежаща на 19.2 процента от палестинските семейства в Ерусалим.

Ерусалим според международното право
Според разделителния план на ООН от 1947 година, Ерусалим е трябвало да бъде международен град и не е бил включен нито в предложената арабска, нито в предложената израелска държава. Повечето страни и досега не са признали Ерусалим за столица на Израел, много не признават града и за част от Израел.

През 1967 Израел административно анексира земите, принадлежащи към Източен Ерусалим; през 1980 израелското правителство официално анексира Източен Ерусалим. ООН, както и Организацията на Червения кръст, смятат Източен Ерусалим за територия под военна окупация, a палестинските жители на Източен Ерусалим са защитени от Четвъртата Женевска Конвенция.
Международната общност е против действията на Израел в Източен Ерусалим. През 1967 година Генералната асамблея на ООН приема резолюция 253, с която осъжда “мерките, взети от Израел с цел да променят статуса на града” и ги смята за невалидни.

През 1968 Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 252, в която се казва, че “всички законови и административни мерки и действия, извършени от Израел, включващи присвояването на земя и палестинска собственост, които допринасят за промяна на статуса на Ерусалим” са невалидни.

През 1980 Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 476, с която отново се потвърждава, че “всички законови и административни мерки и действия от страна на Израел, окупиращата сила, които целят да променят характера и статуса на свещения град Ерусалим нямат законова стойност и представляват нарушение на Четвъртата Женевска конвенция, която защитава цивилното население по време на война, както и че представляват сериозна пречка за постигането на пълен, справедлив и траен мир в Близкия Изток.”

През 2004 Международният съд обяви, че “избраният маршрут на стената създава впечатлението, че това са спорни незаконни мерки … които водят до допълнителни промени в демографския състав на окупираните палестински територии.“

Израел твърди, че е получил суверенитет върху западната част на града през 1948 година. След напускането на британците, земите са останали без управление и по време на войната, твърди Израел, те са взели контрол над Западен Ерусалим по легален начин на самозащита. Освен това, Израел смята, че според международното правя няма основание за подкрепа на статута corpus separatum за град Ерусалим. Израел смята, че това е било необвързващо предложение, което никога не е било материализирано.

Израел също така не признава резолюциите на ООН от след 1967 година, както и позицията на Международния съд, обвинявайки ги, че са част от международните институции, които са предубедени спрямо Израел.

Източен Ерусалим
В разделителния план на ООН от 1947, Йерусалим е обявен за „corpus separatum“, тоест градът е трябвало да бъде поставен под специален международен режим, управляван от ООН. Въпреки това, в резултат на войната от 1948 г., Израел налага контрол над 85% от града, днес известни като Западен Йерусалим. Йорданската армия получава контрол върху 11% от земите на града, предимно на изток. Останалите четири процента се смятат за „ничия земя“.

Между 64 000 и 80 000 палестинци са били насилствено изгонени от домовете си от Западен Ерусалим и 40 съседни села; голямата част от тези села са били разрушени от израелските сили, за да се попречи на завръщането на жителите. Имотите, домовете и имуществото на палестинците, които са избягали, се смятат за „изоставени“ според израелски закон от 1950 г., благодарение на който собственост се прехвърля в ръцете на държавата Израел.

Останалите 15% от Ерусалим, включително и Стария град, остават в палестински ръце, докато не са били превзети от Израел по време на войната от 1967 г.

След като „обединява“ града, Израел започва да прилагат сложна поредица от политики и регламенти, с които цели да контролира или да експулсира останалата част от палестинското население, така че да изгради силно еврейско мнозинство в града.

Въпреки изискванията на международното право, резолюциите на ООН и значението на Йерусалим за мирния процес, Израел до този момент отказва да преговаря относно статута на Ерусалим с международни органи или с Палестинската власт.
Всъшност, Израел прави точно обратното. Веднага след приключване на конфликта през 1967 годинс, Израел започва да строи поселения и анексира части от Източен Ерусалим, както и да премества цивилно население, което е в противоречие с Член 49 от Четвъртата женевска конвенция, в която се казва, че “на окупиращата сила не е позволено да премества части от своето цивилно население в територии, които окупира.”

Освен това, израелското правителство е институционализирало режим на систематична дискриминация, потисничество и господство срещу палестинското население в града. Този режим включва дискриминация при разпределението на общински ресурси, конфискация на земя, разрушаване на къщи, политическо потисничество и отнемане на правот на пребиваване на палестинците в Йерусалим.

Израелски заселнически селища и квартали
Израелските поселения в наречения от Израел Велик Йерусалим, включващ не само Източен Ерусалим, но и съседните квартали, построени върху земи от Западния бряг, оформят четири големи кръга около Стария град:
1) стария град и еврейския квартал
2) районът около стария град, наречен от Израел “свещения басейн (the holy basin)”;
3) около анскиращата граница
4) извън границите на анексиращата линия.

В допълнение, някои поселения са построени, за да свържат Западен Ерусалим с хълма Скопий. Тези поселения са известни като барях или “централни” поселения.

Забелязват се четири фази в заселническата политика в стария град на Ерусалим, започанли с разрушаването на мароканския квартал, Харат Ал-Магарба, за да може да се построи площада с размери от 20 000 кв.м. до Стената на плача. По време на втората фаза, която е продължила от 1968 до края на 70-те, Израел разширява Еврейския квартал като конфискува палестинската и мюсюлманска собственост между Арменския и Мароканския квартал – палестинските жители са били прогонени от домовете им, а на тяхното място са били настанени еврейски заселници. Като резултат от тези мерки, еврейският квартал днес е четири пъти по-голям на размери от периода преди 1948 година.

Третата фаза, която продължава и до днес, започва в средата на 80-те години и е свърана с изграждането на израелски поселения в сърцето на мюсюлманския квартал. Четвъртата фаза е свързана с обществената подкрепа, дадена на заселниците в стария град от членове на израелските правителства, започвайки с Ариел Шарон, който по време на управлението си като министър на жилищното строителство, закупува лично жилище в мюсюлманския квартал.

Израел въведе своята идея за „Свещения басейн“ (понякога наричан и Историческия васейн) по време на преговорите в Кемп Дейвид през юли 2000 г. Този басейн обхваща Стария град на Ерусалим и близките населени места – в Елеонския хълм(At-Tur), хълма Сион, града на Дейвид (квартала Силуан), долината Кедрон, гробницата Shimon HaTzadik и квартала Шейх Джара – където се намират места, свещени за евреи, мюсюлмани и християни.

Поселенията в този район са обикновено оградени и охраняеми, намирайки се в сърцето на палестинските квартали. Те са част от опита от страна на израелското правителство, в сътрудничество с заселнически организации, за създаване на факти на земята – низ от селища, които в крайна сметка ще обграждат Стария град, изолирайки го по този начин от палестинското население в Източен Ерусалим.

През 1968 г. Израел започва изграждането на “централните“ поселения, за да свърже Западен Йерусалим с хълма Скопий. Тези селища, също така, развалят териториална цялост между арабските квартали, намиращи се в непосредствена близост до Стария град, разделяйки търговския център на Източен Ерусалим от арабските квартали в северната част на града.

През 1973 г. Израел започна изграждането на заселнически квартали в рамките на общинската граница на Ерусалим, за да създаде еврейско мнозинство, както и бариера между палестинското население в града и палестинците извън общинските граници.

Разпределение на ресурси и средства
В повечето палестински квартали в Източен Ерусалим липсва основна инфраструктура, например тротоари и улични лампи, а много палестински жители не са свързани към отпадъчната система.

Въпреки че палестинците представляват 35 процента от населението на града и макар че плащат по-високи такси от еврейските си съграждани, те получават по-малко от 10 процента от бюджета на града. Например, през 2003 година Източен Ерусалим получава само 8.7 процента от бюджета, тоест всеки палестински жител е получил една петта от полученото от еврейските жители на Ерусалим.

Както таблицата показва, това не е случайност, а в резултат на специална политика. Във всеки отрасъл на общинския бюджет, еврейското население получава лъвския пай от инвестиции, доката на палестинците се дава много по-малко, отколкото заслужават.

Западен Ерусалим Източен Ерусалим
Население: 65% 35%
Тръби за отпадъчни води, шосета, тротоари: 90% 10%
Обществени паркове: 95.5% 4.5%
Басейни за плуване: 91% 9%
Библиотеки: 92.3% 7.7%
Спортни съоръжения: 93.8% 6.2%
Площадки за игра: 99% 1%

Конфискация на земя и собственост
От 1967 насам Израел е конфискувал земи за строителството на нови заселнически селища, които обграждат града в кръг. В много случаи земите са обявени за зелени площи (или площи за отдих) преди да бъдат конфискувани.

Израел също така се възползва от закона за отсъстващия собственик от 1950 година, който дава на държавата контрол върху всяка собственост, която определи за „изоставена“ след войната от 1948 година. Тази политика влиза в сила в анексираните части на Ерусалим – земи са конфискувани в стария град и в квартала Силуан. Тези земи са първо дадени на т.нар Попечител на собственост без собственик (Custodian for Absentee Property), а след това на заселнически организации.

В допълнение Израел прилага и политика на връщане на еврейска собственост в Източен Ерусалим обратно на собствениците, без обаче да прилага съшатата практика за арабската собственост в западната част на града. Земи и собственост в стария град, в кварталите Силуан и Шейх Джара са били конфискувани под предлога, че са били еврейска собственост преди 1948 година. В много случаи, най-вече в стария гад, евреите са живеели в тези жилища под наем преди 1948 година.

Строежът на разделителната стена е също важен щом става за конфискуване на земя. До 2007 година стената води до конфискуването на земи, принадлежащи до около 19,2 процента на палестински семейства в Ерусалим. По време на окупацията, Израел е присвоил над 60 000 дунама (60 000 кв. км.) палестинска земя от окупиран Източен Ерусалим, която е дадена изцяло и само на евреи. Това представлява грубо казано 86.5 процента от цялата площ на окупиран Източен Ерусалим.

Разрушение на жилища
Източен Ерусалим е определен за “окупирана територия” от ООН, както и от Червения кръст (International Committee of the Red Cross). Поради това разрушавнето на палестински жилища е назаконно според член 53 от Четвъртата Женевска конвенция, която позвлява такива действия само, ако са “абсолютно наложителни поради военни операции”.

Основната причина за разрушаването на палестински жилища в Източен Ерусалим обаче е липсата на разрешителни за строеж. В повечето палестински квартали няма градскo зониранe, а на палестинците се позволява да строят само върху седем процента от Ерусалим (или 12 процента от Източен Ерусалим). В допълнение, Израел предпочита и подкрепя строителството на големи мнoгoфамилни жилищни сгради, извършено от строителни компании, като поставя непосилни такси за частно строителство.
Например, палестинско семейство ще трябва да плати 110 000 шекела за разрешително за строежа на къща с размер 200 кв.м., без да се включват разходите за тръби, архитект или адвокати.

Поради това много палестинци в Ерусалим са принудени да строят без разрешителни. Израел издава заповеди за разрушаване, които нямат краен срок и които не се прилагат веднага. Постоянната заплаха от разрушаване създава огромно обществено и психологическо напрежение сред палестинските семейства и обществото като цяло.

Политическо потискане
Полицията и останалите държавни институции не отгаварят на нуждите на палестинското население в Източен Ерусалим, където прилагането на закона на практика не съществува. Израелската полиция извършва забележително ограничаване на палестинското политическо изразяване, като същевременно пази израелските заселници. Докато полицията игнорира палестинтските оплаквания, когато става дума за обществената им сигурност, общностните организатори и политически лидери са често преследвани от израелските власти.

Присъствието на израелски заселници в палестинските квартали, както и прилагането на политика, която цели да защити това присъствие, допълва чуството на несигурност и уязвимост сред палестинците.

Когато заселниците използват физическо насилие срещу палестинските граждани, последните твърдят, че полицията не прилага закона и не наказва заселниците. Палестинците също така се оплакват от нежеланието на полицията да разследва случаи, в които палестинска собственост е била вандализирана от заселници.

Същевременно на всички палестински политически партии и организации е забранено да извършват дейност в Ерусалим, забранено е и членството в такива партии или организации. Тези, които станат членове на палестински политически организации рискуват да бъдат осъдени на дълъг престой в затвора или да бъдат експулсирани, а правото им на пребиваване в родния им град да им бъде отнето.
Дори палестинският флаг е забранен в Източен Ерусалим.

Отнемане на правото на пребиваване
През годините демографският характер на Ерусалим се е превърнал в основен фактор при планирането и развитието на града. От 1967 година Израел се стреми да осигури стабилно еврейско мнозинство в Ерусалим като цяло и особено в Източен Ерусалим за да попречи на реализацията на националните стремежи на палестинците в града.

През 1973 израелското правителство е определило, че еврейското население в Ерусалим трябва да бъде 73,5 процента, докато ареабското 25,5. По-късно тези пропорции са били променени на 72 към 28, а след това на 70 към 30 процента. Очаква се, че до 2020 година палестинското население ще представлява 40 процента от населнието на града.
Основното предизвикателство за израелските демографски стремежи е от една страна голямата по размери израелска емиграция от Ерусалим, а от друга – високата раждаемост сред палестинците. Въпреки усилията да повишат еврейската имиграция в Ерусалим, палестинското население расте три пъти повече от еврейското.

Таблицата показва, че през последните десет години еврейското население намалява, докато палестинското се увеличава.

Година Израелци Палестинци Общо
1967 195,700 67,609 263,309
1987 340,000 135,000 475,000
1990 378,200 146,200 524,400
2000 530,400 218,800 758,300
2009 479,756 294,044 773,800

Не намирайки по какъв друг начин да се справят с това предизвикателством, израелците предложиха политически мерки, които целят да намалят със сила палестинското присъствие в града.

Според израелските закони, на палестинските жители е позволено да живеят и работят в рамките на Израел без допълнително разрешително; получават държавни услуги като здравна осигуровка и имат правото да гласуват по време на местни избори, но не и на парламентарни избори. Те нямат паво на паспорт, за да пътуват в чужбина трябва да кандидатстват и получат разрешително или Документ за пътуване. Ако имат деца и един от родителите не е жител на Ерусалим, детето не се признава автоматично за жител на Ерусалим, вместо това родителите трябва да кандидатстват за правото на събиране на семейството, за да могат да живеят заедно.

В допълнение, според израелските закони правото на пребиваване може да бъде отнето, ако жител прекарва повече от седем години в друга държава, ако получи правото за постоянно пребиваване в друга държава или ако стане гражданин на друга държава. Палестинците, които учат в чужбина, често страдат от тези клаузи, което води до принудителна раздяла от техните семейства.

От 1967 до края на 2006 година Израел е отнел правото на пребиваване на около 8 269 палестинци от Ерусалим. Загубата на това право означава, че те нямат право да живеят в Ерусалим, да получават социални услуги и да пътуват в рамките на Израел.

Изолация на Ерусалим
Изолацията на палестинското население на Източен Ерусалим от останалите палестинци в Западния бряг е част от плана за анексиране на града. Благодарение на тази изолация градът е превърнат от палестинска ‘де факто’ столица в група палестински острови в рамките на еврейски град.

Изолацията на арабския Източен Ерусаслим се извършва по три начина: заселническите селища се строят между палестинските квартали на Ерусалим и Западния бряг, както и чрез магистрали, които се използват главно от заселници и разделителната стена.

Поселенията ефективно изолират палестинското население в Източен Ерусалим от палестинското население в Западния бряг.
Тези селища оставят големите пролуки между палестинското население в Ерусалим и това в другите области на Западния бряг, за това спомагат и изграданите обходни пътища и разделителната стена.

Изграждането на обходни пътища свързва заселническите слеища едно с друго, но същевременно ефективно допринася за разпадането на връзката между палестинските селища, разделяйки палестинските градски центрове от околните села,  както и ограничавайки възможностите за тяхното развитие.

В допълнение, се създават нови географски факти:
* Това представлява де факто анексиране на „общинските“, както и по-голямата част от „съседните“ заселнически селища.
* Част от палестинското население в Източен Ерусалим се намире от грешната страна на разделителната стена.

Разделителната стена разделя селските общности от земята им, която е останала от другата страна не стена. В резултат на затруднения достъп на фермерите до земите им, се наблюдава спад в селскостопанската продукция и поминък.

В допълнение, стената около поселението Маале Адумим, което се простира на изток от Ерусалим, минава през 45% от Западния бряг по широчина, ефективно разделяйки по този начин южната част на Западния бряг от северната, както и от областта около Ерихон, където се намира единственият гранично-пропускателен пункт, който палестинците имат право да използват.

Advertisements

Posted on декември 28, 2011, in Анализи, Източен Ерусалим. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: