За “косенето на тревата“ в Газа

23 са жертвите в Гaза след няколкодневно бомбардиране от страна на Израел, десетки други са ранени. Израел твърди, че атаката е опит да се спрат палестинските “терористи” и “ракетния обстрел”.

Но в действителност Израел провокира това насилие. Според някои коментатори целта е да увеличи натиска за война с Иран, както и да отблъсне Хамас от пътя на дипломaцията и да се опита да ги върне на пътя на насилието.

Ранено палестинско дете в Газа, 11 март 2012. Снимка Ali Jadallah - APA images

Сред жертвите от неделя са 12-годишния Аиуб Усеила от бежанския лагер Джабаля, като при нападението неговият седем-годишен братовчед е бил също ранен. Много други са пострадали от ужасни наранявания, твърдят от болницата ал-Шифа в Гaза:

Израелското нападение започна в петък миналата седмица с незаконната екзекуция на Зухаир ал Каиси и Махмуд ал Ханани от Popular Resistnace Committees (PRC), които Израел обвини, че стоят зад планинрането на атаката близо до египетската граница миналата година. Това твърдение обаче е невярно и в противоречие с предишни такива от израелска страна. Повече информация може да намерите в аналииза на американско-еврейския журналист Макс Блументал.

Израелската атака над Гaза всъщност протича по начин, познат ни от миналото – Израел извършва убийтво, знаейки много добре, че палестинските фракции за съпротива ще отвърнат. След това използва този отговор – дозина ракети, изпратени към териториите на Израел, които рядко нанасят щети или наранявания – за да продължи с бомбардирането на Ивицата.

Рутинната политика на Израел да извършва убийства без присъда или дело, базирайки се на неубедителни обвинения, е в нарушение на международните закони и твърденията на Израел, че е “демократична” страна.

Същевременно доста израелски коментатори също признават, че Израел е провокирал тази вълна от ново насилие. Или както Яков Кац пише в Jerusalem Post:

“Когато израелската армия е решила да убие лидерът на PRC, тя е била наясно какво ще последва. Предварителните преценки са сочили, че около 100 ракети на ден са щели да бъдат изстреляни към израелските земи, но правителството е решило да плати тази цена.”

Гидеон Леви коментира за вестник “Аарец“:

“Кой започна? Израелската армия и Шин Бет. Те оставят след себе си впечатлението, че извършват целенасочени убийства винаги, когато могат, а не когато това е наложително.
А кога такива убийства са нужни? Спомняте ли си дебата за този вид убийства преди известно време? Тогава се стигна до заключението, че тези убийства са позволени, когато жертвата е “тикаща бомба” и е на път да извърши атентат. През 2006 година тогавашният председател на Върховния съд Ахарон Барак забрани убийствата, чиято цел е “сплашване или наказание”.

Целта на последното убийство бе Зухаир ал Каиси. Източници от армията твърдят, че той е отговорен за терористичната атака при границата с Египет миналата година, което означава, че това убийство попада в категорията “сплашване или наказание”. Може би за това се добавя, че той е водил планове за терористична атака в Израел, чията подготовка се е намирала в краен стадий.

Дали това е вярно? Това знае само Шин Бет, на нас не ни остава друго, освен да приемем тази смъртна присъда без да задваме допълнителни въпроси.”

В коментара на Яков Кац за Jerusalem Post се октрояват и думите:

”Израелската армия използва случващото се като възможност да извърши малко “ремонт” в Газа, тоест да ”окоси тревата” по отношение на тероризма.”

Тоест убитото 12-годишно момче не е дори животно, то е просто ”окосена трева”, един от загубилите своя човешки образ палестинци, за които бомбардировките са толкова обичайни, колкото обичайна е градината с плувен басейн за израелските заселници в окупирания Западен бряг.

Кац продължава:

Това е по същество положението в ивицата Газа, откакто операция „Излято олово“ приключи през януари 2009 г.

На всеки няколко месеца нещо се случва, нов кръг от насилие, който обикновено трае няколко дни…

Сценарият е до голяма степен винаги подобен. Основната разлика днес е, че „Хамас“ нямат нищо общо, в смисъл, че не те изстрелват ракети към Израел. От друга страна, Израел не вярва, че „Хамас“ може да се направи нещо повече за спиране на огъня към Израел.

„Хамас“, което е обичайното плашило и оправдание за агресията на Израел в Газа „нямс нищо общо, в смисъл, че не те изстрелват ракети към Израел.“ Това е голямо признание.

Всъщност дори бе съобщено, че лидерите на Хамас и Ислямски джихад са против ескалиращото насилие с Израел и са се ангажирали с опити за „прекратяване на огъня.“

Но тогава защо Израел е решил да убива хора в Газа без видима причина? Според израелският журналист Барел от вестник Аарец, това решение има общо с усилията на Израел за получаване на подкрепа за атака срещу Иран:

Защитниците на плана за удар срещу Иран не биха могли да се надяват на по-убедителни действия от текущия обмен на огън между Израел и Газа. „Един милион израелци са под обстрел“ е само илюстрация на това, което се очаква да се случи, когато иранският ядрен проект е завършен. Когато това се случи, седем милиона израелци ще бъде под заплаха.

Случващото се сега е “само“ в следствие на ракетите, изстреляни от Ислямски джихад, дори Хамас не участва. Под заплахата от ядрен Иран, никое чудо няма да може помогне, хората в Тел Авив също ще бъдат принудени да се скрият в бомбените приюти или да избягат в Ейлат.
… Ескалацията в Газа е добра за Израел – или поне за тази част от Израел, която иска да удари Иран.

Барел коментира и желанието на Хамас да поеме по пътя на дилпомацията:

Въпреки това, изглежда, че промяната в „Хамас“ стои на пътя на израелската политика „нямаме партньор за преговори“ и може да саботира усилията за предотвратяване на създаването на палестинско правителство на националното единство, което би довело до подновяване на усилията в рамките на ООН за създаване на независима палестинска държава.

И не на последно място коментар отностно фактите зад израелската пропаганда
Когато чуете неспиращата израелска хасбара да говори за изстреляни към Израел ракети, ракети, ракети, не забравяйте да попитате въпроса Защо говорителите на Израел не съобщават колко ракети и куршуми Израел е изстрелял към Газа?

Разбира се, защото отговорът е в пъти по-голям като брой и експлозивна сила от това, което палестинските въоръжени групировки изстрелват. Обаче има някои данни.

В 18-месечния период между септември 2005 и май 2007 г., в които палестинските въоръжени групировки са изстреляли 2700 ракети към Израел, убивайки четирима души, Израел изстрелва 14 617 тежки артилерийни снаряда в Газа, убивайки 59 души, включително поне 17 деца и 12 жени. Още стотици биват ранени, а големи щети – причинени.

Тази информация идва от доклад на Human Rights Watch от 2007 г., озаглавена Indiscriminate Fire, в който още се твърди:

В последвалата артилерийска атака на 8 ноември [2006] биват убити или смъртно ранени 23 и биват ранени най-малко 40 палестинци, всички цивилни.

Същевременно вчера американският държавен секретът Хилари Клинтън даде реч пред Съвета за сигурност на ООН относно принципите на демокрацията, човешките права и как САЩ ги подкрепя. Тя сравни чистотата на американските мотиви с тези на други страни:

Когато страната като Иран твърди, че спазва тези принципи, а след това брутално подтиска своето население и подкрепя случващото се в Сирия и други такива места, то тогава тяхното лицемерие е явно за всички.

Може би е права. Но в тази реч Хилари пропусна да анализира лицемерието на Америка, когато става дума за Газа.
Ето какво каза тя във връзка със Сирия:

“Ние отричаме слагането на равенство между убийства, извършени от военната машина на правителството и действията на цивилни, котио са окупирани и се опитват да се самозащитят.”

С тези думи Клинтън явно подкрепя правото на сирийците да използват въоръжена борба като начин на съпротива срещу правителството и дори твърди, че подобна въоръжена борба е морално извисена. Много добре. Но какво каза за Газа, която се намира под израелско бомбардиране вече пет дни, бомбардиране, довело до убийството на 23 души?

“И нека също така да осъдим по най-строгия възможен начин изстрелването на ракети от Газа към южен Израел. Призоваваме тези, които стоят зад атаките да спрат. Призовававаме двете страни, всички страни, да направят усилия, за да възвърнат спокойствието. “

Това е всичко. Нито дума съчуствие за семействата на убитите палестински цивилни. Тя не споменава и кой е започнал този нов рунд от насилие.

Израел извършва незаконна екзекуция на хора в окупираните територии, след което ги обвинява в престъпление. Но Израел, за разлика дори от Китай и Иран, не губи време да ги съди тайно или в тяхно отсъствие. Вместо това директно ги екзекутира.

Но това не тревожи Хилари – тя дори не го споменава. След 63 години етническо прочистване и окупация имат ли палестинците права на самозащита? Може ли палестинците да бъдат смятани, подобно на сирийците за “цивилни под окупация, които се принудени да се защитават”?
Разбира се, че не. Вместо това Хилари повтаря старите познати слогани.

Единствения път палестинците да постигнат нещо, настоява тя, дори, когато Израел ги бомбардира, екзекутира и присвоява земите им, за да създава колонии, в които мога да живеят само евреи, е чрез “преговори”, които досега не са довели до никъде.
––––––-
Автор на статиите е американският журналист от палестински произход Ali Abunimah

Advertisements

Posted on март 13, 2012, in Анализи, Газа. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: