Зад маската на законността: Декларирането на частна земя за държавна

Източник на статията: Бтселем, Март 2012:

След решение на Върховния съд от 1979 година, което забранява присвояването на частна палестинска земя с цел строеж на еврейски поселения, заселническата индустрия използва само държавна земя.

Въпреки това, земята записана в държавните регистри като собственост на правителството преди Израел да окупира Западния бряг през 1967 година е била 527 000 дунама или 9 процента от Западния бряг, изключвайки Източен Ерусалим. По-голямата част от държавните земи са били в долината на река Йордан, a в централния планински регион е нямало регистрирана почти никаква държавна земя.

След решението на Върховния съд от 1979 година, в съответствие със своята заселническа политика, Израел е декларирал повече от 900 000 дунама за държавна земя. През всички тези години Бтселем и други хуманитарни организации са критикували тази политика на Израел, както на процедурални основи (на палестинците често е отказвано правото ефективно да обжалват присвояването на тяхна земя), така и защото тази политика е в нарушение на международните закони, които забраняват окупиращата сила да извършва трайни промени и трансферира своето население в окупираните територии.

източник: http://www.a-w-i-p.com

В свой нов доклад Бтселем се опитва да анализира политиката на деклариране на земи за държавни от гледната точка на местните поземлени закони, най-важен от които е Османският кодекс за земите от 1858 година. Докладът предоставя подробен анализ на кодекса от 1858 година, както и на османските, бритaнските и йорданските закони, които са били добавени към него.

Анализът показва, че прилагането на израелската политика за деклариране на държавна земя е незаконнo, тъй като определя земи за държавни, дори когато те са частна палестинска собственост.

Политиката е прилагана най-вече върху т.нар. мири земи, които представляват земитe в радиус от 2,5 км от застроените площи на дадено населено място към 1858 година, независимо дали земята е била култивирана или не. Пасбищата също биват одържавявани. Докладът “Зад маската на законността” показва, че политиката на Израел нарушава местните поземлени закони по три основни начина:

1) Според член 78 от османския кодекс, фермер, който култивира мири земи в рамките на десет години получава правото на собственост върху тях. В закона обаче не е дефинирано за какъв вид култивиране става дума. Това обаче е от важно занчение за централния планински район в Западния бряг, който е най-вече скалист, само малка част от земите са обработваеми.

Върховният съд по време на Бритaнския мандат отсъжда, че в скалистите учаcтъци, култивиранeто на отделни парчета земя, разпръснати между невъзможни за обработване скалисти земи, дава право за придобиване на собственост върху целия парцел. Това пояснение на закона се е прилагало в Западния бряг и в периода на йорданско управление.

След окупирането на земите, Израел прилага различно и доста по-строго тълкуване: човек, който тъврди, че има права на собственост върху скалисти земи, трябва да докаже, че култивира поне 50 процента от целия парцел. Ако култивираната земя е по-малко от 50 процента, целият парцел е обявяван за държавна земя, оставяйки фермерът без никакви права. По този начин Израел одържевява земя, която според местните закони е частна палестинска собственост.

2) Върховният съд по време на Бритaнския мандат отсъжда, че фермер, който е култивирал мири земи за повече от 10 години и след това е спрял да ги засажда не губи правото на собственост, което вече е получил, дори ако не ги е регистрирал на свое име в държавния регистър. Това тълкуване на закона се е прилагало в Западния бряг и в периода на йорданско управление.

След окупирането на земите пез 1967 година Израел интерпретира законa по коренно различен начин – неригистрираната мири земя, която е било култивирано 10 или повече години, но след това в даден момент грижите за нея са спрели, е била обявявана за държавна земя. По този начин Израел декларира големи парцели земя за държавна собственост, въпреки че според местните закони, та са частна палестинска собственост.

3) Според османския кодекс от 1858 година, т.нар. metruka земя може да бъде два вида обществена земя: земя, която служи на нуждите на цялото население (например пътища), но и е замя, която служи на определена група хора, например пасбище, което дадено село използва в продължение на много години. Върховният съд по време на Бритaнския мандат отсъжда, че за да добият пълни права върху земите, жителите на дадено селище трябва само да докажат, че са използвали земята в продължение на години с цел пасене на животни.

Израел обаче отрича това право на собственост на палестинските общности върху общинските пасбища. Точно обратното, в много случаи одържевяването от страна на Израел се основава на твърдението, че земите не са култивирани, а са били използвани само за пасене. Правителствено проучване от 1976 година показва, че в Западния бряг по това време е имало 3,6 милиона дунама пасбища, два милиона, от които (или около 35 процента от територията на Западния бряг) са били негодни за култивиране. Без съмнение, голяма част от тези земи са metruka земи и принадлежат на палестинските общности. Обявяването на тези земи за държавни и използването им за построяване на поселения е в нарушение на местните закони.

В допълнение към теоритичния анализ на местните закони за земите, докладът съдържа и сравнение върху големината на земи в района около Рамала, които са били държавни по време на йорданското управление, с обявените от Израел за държавни земи днес. Проучването показва големи разлики.

Например, по време на йорданското управление половината земя, принадлежaща към село Еин Киния бива записана в регистрите, като само един дунам от регистрираната земя е обявен за държавна собственост. За сравнение, съседното село Ал Дяния не успява да бъде регистрирано по време на йорданското управление, за това Израел обявява 34 процента от земята за държавна собственост и построява върху нея поселенията Долев и Талмон.

В село Кафр Акаб, което се намира южно от Рамала по време на йорданското упавление 3 240 дунама земя са били регистрирани, само 2,4 от тях (или 0,1 процента) са орпеделени за държавна земя. От земите на селото, които не са били регистрирани по това време (2 250 дунама), биват опеделени по-късно от Израел за държавна земя цели 1 415 дунама (или 63 процента). Тези земи са използвани за построяването на заселническото селище Кохав Яаков.

Тези данни, както и други факти и таблици, включени в доклада показват, че декларирането на земи за държавни от страна на Израел е доста различно от това на Бритaнския мандате и Йордания. Фактите също така подкрепят заключението, че значителен процент от земите, които Израел е декларирал за държавна собcтвeност са всъщност частна палестинска собственост. Те са били отнети от техните собственици чрез манипулиране на законите и в нарушение на местните и международните закони.

Advertisements

Posted on март 17, 2012, in Анализи, Единствената “демокрация“ в Бликия Изток, Живот под окупация and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: