Кампанията „Добре дошъл в Палестина“ за втора поредна година

За втора поредна година палестински активисти организираха кампанията „Добре дошли в Палестина“. Миналата година публикувах статия на един организаторите, Сам Бахур, в която той описва целта и същността на кампанията:

Повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли 2011 по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” (“Welcome to Palestine”).

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинение идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчерпаха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

След като Израел не промени тази своя политика на изолация на окупираното население, на 15 април 2012 активисти от цял свят се насочиха към летище Бен Гурион, за да участват в „Добре дошли в Палестина“. Голяма част от тях бяха спрени още преди да се качат на самолета за Тел Авив, а повечето от тези, които успяха да стигнат до летището бяха арестувани. Арестувани бяха и израелските активисти, които ги чакаха, за да ги посрещнат на летището.

Израелска активистка бива арестувана при опита си да посрещне международните гости-участници в кампанията. Снимка: UPI/Debbie Hill

За повече подробности, може да посетите официалната страница на кампанията http://welcometopalestine.info/, да прочетете статията от блога на една българка, която е била доброволка в Западния бряг или да видите репортажа на The Real News Network:

Междувременно ми се иска да споделя част от един доста ироничен анализ на израелския колумнист в The Jerusalem Post, Гершон Баскин:

Толкова усилия, за да бъдат спрени група идеалисти, про-палестински активисти, които искат да влязат в „единствената демокрация в Близкия изток.“ Какъв успех.

Ако аз бях участник в тази кампания, сега щях да се смея истерично.

Вижте тези израелци, те изпратиха 650 служители от полицията и службите за сигурност, персонал от летище Бен Гурион им помагаше също цял ден. Същевременно провеждаха разузнавателни операции в продължение на седмици, за да научат имената на всички тези, които планират да дойдат. Те прекараха стотици работни часа, търсейки във Facebook и Twitter информация в профилите на стотици хора.

Всичко това, за да бъдат спрени група идеалисти, про-палестински активисти, които искат да влязат в „единствената демокрация в Близкия изток.“ Какъв успех.

Министър по обществената сигурност, Ицхак Aхaронович, със сигурност може да бъде горд – каква блестяща операция. Шин Бет (Израелската служба за сигурност) надскочиха себе си. Министерството на вътрешните работи заслужава да спечели годишната награда за ционистки героизъм „Цар Давид“.

Хората от нашата служба за сигурност свършиха страхотна работа. Те са моите герои тази седмица. Благодарение на Бога, те спасиха Израел от тези про-палестински активисти. Бог знае какви поражения те можеха да направят. Може ли да си представите какво щеше да стане, ако те бяха успели да стигнат до Витлеем? Само си помислете какво биха могли да направят няколко стотина любители на палестинците, развяващи палестински знамена от другата страна на осемметровата разделителна стена. Може би те щяха да изгорят няколко израелски знамена. Може би щяха да скандират „Свобода, свобода за Палестина“. О, Боже!

Някои от идиотските израелски леви мирни активисти дори предложиха да ги посрещнем за добре дошли. Да ги посрещнем с цветя, призоваваха те. Може ли да си представите как стотици хора, превозващи палестински знамена и викащи „Свобода за Палестина“, ще бъдат посрещната с рози от израелски граждани – може би дори и някои от нашите добре изглеждащи млади хора? Тогава наистина бихме изглеждали нелепо – представете си всички международни медии, които ни мразят така или иначе, да показват тази сцена. Светът би помислил, че сме станали меки. Може би някой някъде би решил, че нашият премиер е сериозен, когато говори за мир с нашите съседи.

Какъв мир? Не ставай глупав. Всеки знае, че нашият план е да продължим да правим това, което правим толкова добре.

Преди живеехме във време, в което нямаше 24-часови медии, Фейсбук или Туитър. Не ни се налагаше да казваме бели лъжи относно желанието ни да сключим мир и да разделим земята в две държави…

Advertisements

Posted on април 17, 2012, in Единствената “демокрация“ в Бликия Изток, Живот под окупация, Ненасилствена съпротива and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 5 Коментари.

  1. От една страна са прави да критикуват Израел в това отношение, от друга – има две страни на всяка монета. От трета – непропорционалното фокусиране върху Израел и загърбването на Северна Корея, Сирия, Китай, Куба, Иран и т.н. е трудно обяснимо (или не?). ОК, абсолютно прави са хората, че военната администрация в по-голямата част на ЗБ е изключително тежка за голяма част от населението. ОК, прави са, че палестинските араби един ден трябва да имат там своя държава, със свои граници и т.н. Но защо 90% от левицата се вглъбява в Израел и Палестина, пренебрегвайки стократно по-бруталните неща, които стават по света, включително и, да речем, в съседна Сирия? Къде са тези активисти на летище Дамаск? Или летище Хавана, Пхенян, Техеран, Рияд? Къде са тези активисти в Непал, окупиран от Китай (с тази разлика, че агресия отстрана на Непал не е имало)?

    Съгласен съм и с позицията, че правителството е решило да се покаже колко е готино и велико с малко ПР. Абсолютно ненужен разход на човекочасове и фиктивни 15-дневни забрани за полет.

    • Милитеро, май не за пръв път правиш асоциации между Израел и “демократични“ страни като Северна Корея и Иран. Предполагам се досещаш и за отговора – хората не очакват такова поведение от държава, която обича да нарича себе си “единствената демокрация в Близкия Изток“.
      Не знам дали си изгледал видео репортажа, който съм публикувала към статията, но в него се вижда как израелски активисти, които подкрепят кампанията биват арестувани директно на летището, докато полицията не закача тези, които демонстрират срещу кампанията. Много избирателно “демократично“ поведение.

  2. Напротив, съгласен с теб – това е неправилно и е евтин ПР-трик.
    Но тази логика винаги ми е била чужда – да, Израел е единствената демокрация в Близкия Изток и за една демокрация е жизнено необходима критиката. Всяка втора диктатура в света обаче нарича себе си „народна република“ (споменатата Корея всъщност е Корейска Народна Демократична Република). Медиите трябва (утопия) да са безпристрастни – не да отделят хиляда човеко-часа за това как полицай ударил активист с приклад (полицейско насилие, произвол, селяния) в Израел, а между другото да споменат, че активист в Сирия е закопан жив (което е екзекуция). Оттам и „непропорционално“-то в медиите, в дейността на всякакви НПО и т.н.

    • Логиката е там, че не може да се чака всички проблеми по света да бъдат решени, преди да имаме право да подкрепим палестинците в борбата им за свобода. Никой не отрича, че ужасни неща се случват и по други места на света. Но това да използваш опресията, например в Сирия, като оправдание да не бъдеш закачан, докато вече над 40 години си окупирал един цял народ и не показваш никакви признаци за промяна на своята заселническа политика, е това, което аз не разбирам. Не разбирам защо насилието в Близкия Изток трябва да бъде причина палестинците да не бъдат подкрепени в борбата им за справедливост и равноправие.
      Относно удара с приклад, аз също не разбирам защо медиите отделиха толкова време на този случай (предполагам, защото жертвата е европеец), докато случаи, в които деца биват отвличани от домовете им посреднощ от смели израелски войници, не получават толкова медийно внимание. Или случаите, в които демонстранти биват ранявани, понякога смъртносно. Ето и днес има ранени: http://www.maannews.net/eng/ViewDetails.aspx?ID=480179

  3. Не, логиката е там, че приоритетите трябва (теоретично) да са съобразени с реалността. От гледна точка на тези европейски активисти – да, изключително модерно е да подкрепяш далечна кауза като тази.

    Колкото до този случай – тълпа, хвърляла камъни е получила сълзотворен газ…нищо сензационно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: