„Моя скъпа Ламар, прости ми“

„Моя обичана Ламар, прости ми, защото окупацията ме отведе далеч от теб, отне ми удоволствието да бъда с моето първородно дете, за което винаги съм се молел на Бог – да те видя, да те целуна, да бъда щастлив с теб. Това не е по твоя вина, такава е нашата съдба като палестински народ – нашият живот да бъде разделен от този на нашите деца, да бъдем раздалени един от друг и да имаме мизерен живот. Нищо не е цяло в нашия живот, заради тази несправедлива окупация, която дебне от всеки ъгъл на живота ни, животът ни е превърнат в непрекъснато преследване и мъчение. Въпреки факта, че не съм бил с теб и не съм чул гласа ти, че не съм видял как растеш и как ходиш из къщата, въпреки, че бях лишен от моята роля на баша на дъщеря ми, ти ми даваш цялата сила и надежда – когато видях снимката ти с майка ти, как седите в протестната палатка, ти беше толкова спокойна, гледаше в почуда хората и като че ли търсеше баща си, разглеждайки моите снимки, които те бяха закачили около палатката, сякаш питаше защо баща ми не се връща. Усетих, че си с мен, вътре в съзнанието и чуствата ми, като че ли си непоколебима част от сърцето ми, както и кръвта, която тече във вените ми, ти отвори всички врати за мен и видях ясно небе около мен, както и чух детински глас след това дълго мълчание.

Ламар и майка ѝ със снимката на баща ѝ

Ламар, моя любов, знам, че не си виновна и че все още не разбираш защо баща ти минава през тази битка, през гладната стачка вече 75 дни, но когато пораснеш, ще разбереш, че битката за свобода е и битка да се свържем с вас, така че аз никога да не мога да бъда отнет от теб отново, да не мога да бъда лишен от твоята усмивка и присъствие, да не може окупаторът да ме отвлече от вас.

Когато пораснеш, ще разбереш жертва на каква несправедливост е бил баща ти, както и хиляди други палестинци, които окупацията е вкарала в затвори и лишила от свобода, проваляйки живота им и бъдещето им без друга причина, освен стремежа им към свобода, достойнство и независимост. Ти ще разбереш, че баща ти не търпи несправедливост, че той никога няма да приеме обида и компромис, че той преминава през гладната стачка в знак на протест срещу еврейската държава, която иска да ни превърне в унижени роби без никакви права или патриотично достойнство.

Моя любима Ламар, държи главата си винаги изправена и се гордей с баща си, благодари на всички, които ме подкрепиха, които подкрепиха затворниците в борбата им, не се страхувай, защото Бог е винаги с нас, Бог никога не изоставя хората, които имат вяра и търпение. Ние сме праведни, а правото винаги надделява срещу несправедливостта.

Ламар, моя любов, този ден ще дойде, аз ще се реванширам за всичко и ще ти разкажа цялата история, и дните, които ще последват, ще бъде по-красиви за теб. Така че нека дните ти минават сега, носи най-хубавите си дрехи, тичай напред към градините на дългия си живот, върви все напред и напред, защото нищо не е зад теб, освен миналото, а аз чувам през цялото време твоя глас като мелодия на свободата.“

Писмо на палестинския затворник Thaer Halahleh до дъщеря му

Advertisements

Posted on май 13, 2012, in Затворници and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: