Християнски обичаи и ритуали в Палестина

Автор на статията е отец Рафик Хури, преподавател в семинарията към Латинската патриаршия в Бейт Джала:

Нациите и общностите изразяват своята култура и усещания чрез своите традиции, обичаи и народни практики. Като част от националното наследство, традициите се развиват постепенно и спонтанно като резултат на съзнателното и несъзнателното социално общуване, както и като резултат на преживяното от дадена нация през годините. Традициите играят значима роля в живота на нациите – те обединяват хората, определят тяхната индентичност и са от важно занчение за интегрирането на отделния индивид в рамките на една общност.

Подобно на хората от останалите нации по света, палестинският народ притежава богато разнообразие от народни традиции и обичаи, които отразяват тяхната религия и представят тяхната колективна духовност като един народ. През последните 2000 години, палестинските християни са развили своята собствена група обичаи, които са повлияни от религията им. В тази статия искам да ви запозная с някои от традициите, обичаите и практиките, които са свързани с християнската общност в Палестина. Те могат да бъдат разделени на три категории: свещени места, религиозни празници и свещени ритуали.

Свети места
Палестинските християни живеят в земите, в които Христос е живял, проповядвал и разпространявал своето учение. Поради това е нормално, че голяма част от техните традиции и практики са повлияни и оформени от светите обекти, намиращи се в близост до тях. Църкви са били построени върху свещените земи като символ и напомняне за живота на Христос и Дева Мария; най-важните от тези обеките са църквата Рождество Христово във Витлеем, йерусалимската църква „Възкресение Христово“ и църквата Благовещение в Назарет.

Поклонението до тези свещени обекти е започнало около преди две хиляди години, скоро след появата на самото християнство. Палестинските християни посещават тези места, за да се поклонят и бъдат благословени от Бог, те палят свещи в църквите, за да бъдат спасени както техните собствени души, така и душите на техните роднини. Молят се на свеците, за да може Господ да им даде това, от което се нуждаят. Дори националните празници са пряко свързани със светите обекти. Това са обществени празници, в които цари атмосфера на щастие и радост. Палестинските християни в Палестина, както и тези пръснати по света, са запазили здрава връзка със светите обекти. Всеизвестно е, че когато палестинци дойдат от чужбина на посещение на роднини, първото, което те плануват да направят, е да посетят свещените обекти, които те смята за източник на благодат и благословия.

Параклиса на Млечната пещера във Витлеем

В допълнение към трите църкви, които вече споменах, има и други значими обекти, които биват посещавани от вярващите, сред тях са параклиса на Млечната пещера във Витлеем, Светилището на св. Георги в Лод, Св. Илия в Хайфа, планината Тавор и други. Например, Млечната пещера, намираща се близо до църквата Рождество Христово във Витлеем се посещава най-вече от майки, които имат трудности при кърменето на своите бебета. Майките търсят помощта на Дева Мария, която, според вярванията, е кърмела Исус на това място.

Палестинските християни посещават свещените обекти, целуват свещените камъни, молят се и палят свещи. Всеизвестно е, че семействата предпочитат да покръстят децата си или да се омъжат в едно от тези свещени места. Трябва да отбележим, че ограниченията, наложени от Израел за влизане в Йерусалим, както и строящата се разделителна стена, не позволяват на повечето палестински християни да посещават източниците на техния духовен и религиозен живот (в допълнение към източниците на техния социален, икономически у културен живот).

Религиозни празници

Светите обекти често биват свързани със светите празници, най-вече с Коледа и Великден. На Коледа стотици хиляди християни се събират във Витлеем, който бива украсен с разноцветни светлини, коледни дървета и фигури на Дядо Коледа. Целят град се превръща в коледен базар и става източник на голяма радост за семействата. По време на коледните тържества Ерусалимските патриарси посещават Витлеем.

Палестински момичета скаути водят Коледното шествие. Повече снимки:http://english.sina.com/world/p/2009/1224/295391.html

Латинският патриарх посещава града на 24 декември, гръцкият православен патриарх на 18 януари, а францисканците на 5 януари, когато се чества празникът на Богоявление. Влизането на патриарха се извършва по организиран начин. Патриархът напуска резиденцията си в Ерусалим, воден от конна полиция, така делегацията пристига във Витлеем, където са посрещани от кметовете, областните управители и държавните служители от градовете Витлеем, Бейт Сахур и Бейт Джала. След това всички, водени от момчета и момичета скаути, се насочват към площада Рождество Христово, където патриархът се среща с известни дейци от Витлеем и съседните градове и села. След това те отиват в църквата „Рождество Христово“, където започват религиозните обреди. Коледните тържества са огромно събитие във Витлеем, председателят на Палестинската автономия присъства на среднощната литургия, защото Коледа е не само християнски празник, но се е превърнала и в национален празник, който се празнува от целия палестински народ.

На Великден Ерусалим се превръща в море от хора. Палестинските християни, както и християните от целия свят, минават по улиците на светия град, носейки големи кръстове на раменете си. Te ходят по стъпките на Исус по улицата Виа Долороса, минавайки покрай всичките 14 станции, които им напомнят за агонията на Христос.

Една от най-важните процесии е тази на Цветница, седмица преди Великден. Вярващите носят палмови и маслинени клони, докато минават от Вифания до църквата Св. Анна, пеейки специални химни. Свещеният неделен ден след Възкресение Христово има важно значение, особено за източно-православните християни. Вярващите, събрали се пред Църквата на Божи гроб с радост палят свещи от огъня, който според вярванията се запалва от Светия гроб. Младите хора пеят религиозни и национални песни, преминавайки през улиците на стария град на Ерусалим, палейки свещите на хората, които срещат. Чрез запалените свещи (познати като жив огън в България) огънят бива пренесен до останалите градове и села в Палестина (и по целия православен свят).

Религиозните празници също са свързани с популярни храни. На Великден, например, християните правят и ядат специални сладки, наречени каак и мамул. Те се правят от грис с пълнеж от фурми или орехи. Според традицията, каак представлява короната от тръни на главата на Христос, а маамул представлява парчето плат, напоено с вино, което римските войници са дали на Христос, за да пие, докато е бил на кръста.

Друго традиционно ястие се нарича бурбара, кръстено е на Света Варвара, която е живяла през четвърти век и чието светилище се намира в село Деир Абуд. Християните от цяла Палестина ядат бурбара, която се приготвя от смес от пшеница, стафиди и семена на нар, накиснати в подсладения сироп на сок от кайсии, наречен камардин. В навечерието на деня на Света Варвара, вярващите носят на подноси камардин до олтара, за да бъдат благословени от свещеника. След това се прибират у дома, за да се хранят със семейството и приятелите.

Ритуали по време на кръщенета, ставби и погребения
Много традиции са свъзрани с кръщенето, което е и важно обществено събитие за интегрирането на детето в обществото на вярващите. По този повод, най-близките от семейството се събират и подаряват подаръци на кръстенето дете. Според традициите, детето трябва да плаче по време на самото кръщене, тъй като според вярващите сълзите са знак за нещо добро. Ако се случи така, че детето остане тихо по време на церемонията, баба му обикнвоено го ущипва, за да се разплаче. Обикновено след края на ритуала, семейството на покръстенето дете поканва роднини и приятели на обяд или вечеря в специална зала или в своя дом.

Има много социални традиции, свързани със сватбите. Преди да започне самата църковна церемония в църквата, се провеждат няколко важни социални обичая, които показват значението на брака за палестинските християни. Тези практики включват: изрисуването на булката с хенна, избръсването на брадата на младоженеца в присъствието на най-близките му приятели, както и вечерни празненства с много песни и танци преди самата сватба.

Според обичая и най вече в селските райони, тези практики са продължавали седем дни и седем нощи, като те са включвали и различни социални дейности, като например надбягване с коне. В градските райони сватбите са продължавали обикновено само един ден, заради големите разходи от една страна, но и заради промените в обществените структури от друга.

Самата сватба започва с това как булката напуска дома на баща си. На нея се дава сума пари като жест на солидарност с нейното семейство, тъй като сватбите струват много пари. По пътя от дома на младоженеца към църквата, зефа (zeffa) или шествие с роднините на младоженеца минава из улиците на селото. Приятелите и роднините на младоженеца се събират и ескортират младоженеца до църквата, държейки го не техните рамена, танцувайки и пеейки празнични песни. Песните изразяват щастие, социална интеграция и религиозни чувства, които младите са наследили от своите предци. В двора на църквата, тълпата се събира за последен танц и песен преди да влязат в самата църква. В края на церемонията вътре в църквата, кумът хваща младоженеца и го хвърля във въздуха три пъти. След края на церемонията, семейството на младоженеца кани семейството на булката и близките приятели на банкет. Седмица по-късно се провежда фрад, което е обществено събиране на двете семейства в първата неделя след светбата. След като младоженците се върнат от сватбеното им пъешествие, местният свещеник приветства новото семейство като членове на голямото църковно семейство.

Социалните традиции са свързани и с погребението на мъртвите. Вярващите се събират, за да изразят своята мъка, но и своята вяра във възкресението и вечния живот. Хората се събират в дома на умрелия, за да изкажат своите съболезнования на опечелените роднини. Тази традиция носи утеха за роднините. Сервира се само черно кафе без захар, а хората, след като изпият поднесенето им кафе, обикновено казват “Нека Господ бъде милостив с него”, както и “Нека имате дълъг живот”. След самото погребение члеовете на семейството се събират, за да ядат заедно храната на “жалостта”, която обикновено се поднася от един от опечалените роднини. Къщата на опечалените остава отворена три дни след погребението, за да може семейството на умрелия да не остава само. Съболезнованията свършват на третия ден, когато в църквата се провежда специална молитва. Една от традициите повелява мървтият да бъде погребан, покрит с булото на Христос, парче плат, използвано специално по този повод. Освен това, преди да покрият ковчега, свещеникът хвърля парчета пръст върху мъртвото тяло и го полива със зехтин. За палестинците, зехтинът е символ на живота, използвайки го, хората изразяват своята вяра във вечния живот.

В заключение трябва да се каже, че има много традиции и обичаи, които се еднакви и за мюсюлманите, и за християните. Всички традиции водят своето начало от дълбокото минало, те изразяват много специални социални отношения, разбира се, те имат и специфични религиозни особености. Например, традициите при погребението на мъртвите, както и звуците на радост по време на сватба, са еднакви при мюсюлманите и християните.

Advertisements

Posted on юни 4, 2012, in Палестинска култура, Християнството and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: