45 години след Шестдневната война

Тази година се навършват 45 години от Шестдневната война, благодарение на която Израел завладява Ивицата Газа, Синайския полуостров, Западния Бряг на река Йордан (включително източен Йерусалим) и Голанските възвишения.

По този повод израелският активист за мир и автор на книгата „The General’s Son: Journey of an Israeli in Palestine“ Мико Пелед публикува свой анализ за причините за войната, както и равносметка за последиците от нея.

Мнозина днес вярват, тъй както се е вярвало и в миналото, че Израел е бил принуден да започне превантивна атака през 1967 г., защото страната е била изправена пред екзистенциална заплаха от страна на арабските армии, които са били готови и са възнамерявали да унищожат Израел. Но изглежда, че баща ми, генерал Мати Пелед, който е бил генерал в логистичното отделение на израелските отбранителни сили по това време, е бил един от малкото, които са знаели, че това не е вярно. В статия публикувана шест години след войната от израелския вестник Маарив, той пише: „Бях изненадан, че Насер решава да постави войските си толкова близо до границата ни, защото това ни позволщваше да ги унищожим по всяко време, стига да искаме, това бе ясно за всеки знаещ човек. От военна гледна точка, не израелската армия бе в опасност, а египетската армия.“ В интервюта през годините, израелски политици, както и други генерали, които са служили по онова време, потвърждават това мнение:

Ето няколко цитата:
“През юни 1967 ние направихме избор. Това, че египетската армия се бе събрала в Синай, не доказва, че Насер наистина е смятал да ни атакуват. Трябва да бъдем честни с нас самите. Ние решихме да ги атакуваме.
….
Не направихме това (ред. започнахме войната) поради липса на алтернативи. Можехме да изберем да чакаме. Можехме да изпратим армията вкъщи. Кой знае дали са щели да ни нападнат? Няма никакво доказателство за това. Всщност има аргументи точно в обратното.“
55-о обръщение на министър-председателя Бегин по време на церемонията по дипломирането на National Defense Collegeense College- 8 август 1982

“Не вярвам, че Насер е искал война. Двете дивизии, които бе изпратил в Синай на 14 май не можеха да бъдат достатъчни, за да започнат нападение срещу Израел. Той го е знаел и ние го знаехме.”
Рабин, Le Monde, 28 февруари February 1968

“Никога не е имало опасност от унищожение. Тази хипотеза никога не е била обсъждана в сериозни срещи.”
Генерал Езер Вайцман, цитиран във вестник Маарив, 4 април 1972

Всички обсъждания и закрити заседания на израелското правителство преди войната са много добре описани и документирани от израелския историк Том Сегев в книгата му “1967: Israel, the War and the Year That Transformed the Middle East“.
В книгата си Сегев цитира Ариел Шарон, който на 25 май 1967, или 11 дни преди началото на войната, е заявил, че създадените обстоятелства са “историческа възможност“ да унищожат египетската армия. Тогава министърът от партията на труда Алон предложил да “създадат предтектс“, който да им позволи да твърдят, че Египет е започнал войната. Те са се нуждаели от предтекст, защото дори техният основен партньор САЩ са били убедени, базирайки се свои проучвания и източници, че “Египет е нямал намерение да атакува.“

А каква е равносметката днес, 45 години след края на войната:

Вече 45 години последователни израелски правителства инвестират милиарди долари в завоюваните през 1967 години земи, правейки ги необратими, премахвайки всякаква възможност двудържавното решение да се превърне в реалност. Градове, магистрали, молове и заводи са построени в Западния бряг, за да могат еврейски израелци да се установят там, а чрез терор власт да бъде наложена над палестинците, чиито земи са били взети. Чрез отказа на достъп до вода и земя, чрез възпрепятстването на свободното пътуване, чрез лабиринта от дискриминационни закони и ограничения, чрез военните нападения, чрез всичко това, Израел е посветил огромни ресурси, за да постигне потисничеството и преследването на палестинците.

Сега отново Израел е изправен пред две възможности: да продължи да съществува като еврейска държава, която контролира палестинците чрез военна сила и расистки закони, или да извърши дълбока трансформация и да се превърне в истинска демокрация, в която израелци и палестинци живеят като равни, споделяйки тяхната обща родина. Последнияt път обещава светло бъдеще за израелците и палестинците.

В друга статия, публикувана няколко дни по-късно, Мико Пелед допълва:

След завладяването на Западния бряг, милиарди долари бяха инвестирани в Западния бряг и Източен Йерусалим, за да бъдат настанени евреи да живеят там, което е в нарушение на международното право. Палестинците не се допускат да живеят в поселенията, които се строят само за евреи, не се докпускат до значителни части от палестинските земеделски земи, до част от магистралите, които са запазени за заселници. Палестинците получават само част от собствената си вода, докато по-голяма част се дава на израелците, както и са жертва на дискриминационни закони.

Публичното възприемане на конфликта се променя бързо. Все повече наблюдатели признават, че мирният план на Израел се състои от три „не“-та: НЕ по отношение на Източен Ерусалим, НЕ за компромис за долината на река Йордан и НЕ за премахване на основните поселения в Западния бряг. С други думи: НЕ на двудържавното решение на конфликта.

Твърди се, че „еднодържавното решение“ е невъзможно, но същевременно Израел е създал еднодържавна реалност, в която почти половината от населението са палестинци. Човек не може да говори сериозно за мир, без да се говори за необходимостта днешната двунационална система на апъртайд да бъде превърната в двунационална демокрация.

Advertisements

Posted on юни 9, 2012, in Анализи, History of the Conflict and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. В книгата на Том Сегев също така ясно са описани събитията, предхождащи войната.
    – безброй нападения/нахлувайния на отряди от палестински групировки, подкрепяни от Сирия и Египет (през съответните граници)
    – блокадата на израелски кораби, отстрана на Египет (спорно е според международното право дали е военно действие)
    – няколко седмици по-рано е била планирана операция Фаджр, египетско нападение над израелските ВВС (отменена поради изтичане на информация)
    – струпаните на египетско-израелскта граница войски не са били достатъчни. Оттам и „превантивен удар“ – удар, преди да успеят да съберат „критична маса“.

    Чувството за исторически драматизъм и опиянение от военната победа от израелска страна изкривяват малко картината. Не се е знаело какво точно е щяло да стане в следващите месеци. Повод – фактически и юридически е наличен. Причини – много. За 6 дена се тушират вражеските армии, нападенията над Израел за известно време спират и се променя баланса на силите.

    Впрочем, книжката наистина е хубава и дава интересен поглед над събитията. И именно – „комуникацията“ между двете враждуващи страни и интерпретацията на действията на другия. Омешано и в двата случая с домашно политикантстване и патетична реторика.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: