Когато димът над Газа се разсее

Преди два дни Yousef Munayyer, палестински американец и политически анализатор, който е начело на организацията The Jerusalem Fund във Вашингтон, както и на учебната програма The Palestine Center, публикува много интересна статия в американското списание The New Yorker.
В нея той се опитва да анализира какво ще се случи и най-вече какво би трябвало да се случи след като военните действа в Газа спрат. Само преди няколко минути Хилари Клинтън и египетският президент Мосри обявиха, че тази вечер започва примирие, което трябва да бъде използвано за преговори между двете страни. Така че този анализ е точно навреме:

“Скоро или не толкова скоро, да се надяваме възможно по-скоро, всички тези, за съжаление, познати сцени на насилие в Ивицата Газа – телата на мъртви деца, изстрелването на ракети и т.н.- ще спрат временно. Както след всяка друга размяна на насилие, примирие ще бъде постигнато. Въпросът е какво ще сме научили от случилото се.

Откакто бомбардирането започна, двете страни задават въпроса как това може да свърши. Ако отговорът е различен от това да видим повторение на тази операция след няколко години, тоест безкрайна форма на война, израелците трябва да се заемат с въпроса за тяхната индентичност. Не, не става дума за клиширания въпрос дали Израел има право да съществува. Наложителният въпрос е дали начинът, по който Израел съществува – като окупатор, колонизатор и не на последно място като апартейдна система – е правилен? Има ли друго решение, включващо създаването на една демократична държава?

В продължение на десетилетия идеите на Зеев Жаботински от есето му “Желязната стена” (“The Iron Wall”) от 1923 година определят начина, по който много израелци се отнасят към палестинците. Жаботински, идеологическият предшественик на управляващата пратия Ликуд на Бенямин Нетаняху, е смятал за наивно да вярваме, че местното арабско население някога ще приеме, както той сам се изразява, “ционистката колонизация.” Поради това, заключава той, единственият начин ционисткият проект да успее е чрез използването на сила -“желязна стена, която местното население да не може да пробие”.

Това, което се случва в Газа в последните няколко дни, а и което се случва в Палестина вече почти век, доказва, че Жаботински и неговите съвременни последователи едновременно имат право, но и грешат. Те правилно вярват, че местното палестинско население няма да се откаже от своето право на земя и пълни права. Но грешат като вярват, че това предизвикателство може да бъде решено със сила.

В рамките на 22 дни преди четири години Израел проведе операция Излято олова, за да спре ракетния обстрел от Газа. Тогава бяха убити 1400 палестинци, а хиляди бяха ранени, повечето от тях бяха цивилни. Газа бе опустошена, а Хамас временно ослабен (13 израелци също загубиха живота си). Но въпреки това съпротивата не бе пречупена, този път ракетите достигнаха Тел Авив.

Най-обезпокоителното е, че израелските лидери не виждат това като неуспех, а като лайфсатйл, като начин на живот. В Израел се говори за “косене на тревата” в Газа, коравосърдечен идиом, с който се описва периодичното бомбардиране на обсадени територии с надеждата способностите на бойните групи да бъде намалено за няколко години. Всеки път, когато “косят тревата”, те обаче посаждат семена на омраза в идващите поколения. Колко успешна, морално и военно, е война, която е планувано да бъде повторена? Самата идея да „косим тревата“ показва колко е дълбока липсата на дългосрочно стратегическо мислене.

През 2006 година Дан Халуц, тогава начелник на израелската армия, заяви, че ще “върне Ливан 20 години назад във времето“. Тогавашната операция срещу Ливан бе смятана от много за катастрофа. Но ето че тази неделя, 20 години изглежда не бяха достатъчно за Ели Йишай, израелският вътрешен министър, който заяви, че Израел трябва да “прати Газа обратно в Средновековието“. За да не остане по-назад, синът на бившия израелски премиер Ариел Шарон написа за вестник Jerusalem Post, “Трябва да изравним със земята цели квартали в Газа. Да разрушум всичко в Газа…. Там не трябва да има електричество, газопровод или движещи се автомобили, нищо.” За да не остане никой объркан колко точно трябва да бъдат разрушенията, които той препоръчва, той даде за примери Хирошима и Нагазаки.

Признанието, че стратегията “Желязната стена“ води до безкрайни военни действия, е проблематично за ционзма. Идеологията твърди, че осигурява сигурност за евреите по света чрез Еврейска държава. Парадоксът, но и трагедията, са условията, при които еврейска държава с мнозинство е била създадена в територии, в които живеят предимно местни араби, и което довежда до съвместно съществуване, което не може да бъде мирно.

За да продължим напред е нужна фундаментална промяна в начина, по който Израел вижда отношенията си с палестинците. Да, палестинците също играят роля И ще продължават да се борят с надеждата за справедлив и мирен резултат. Но на този етап Израел – и само Израел – контролира промяната на фактите и действителността. За израелските лидери е по-лесно да отлагат сблъсъка с реалността, но това е и страхливост. Това е тяхна отговорност.

Двудържавното решение на конфликта, което е във фокуса на уж-миротворците, бива фатално саботирано от разрастващите се заселнически селища в окупираните територии. Многокрантото увелучаване на броя на израелските колонизатори в Западния бряг, както и засилването на заселничеството по време на “мирния процес” от Осло, започнал през 90-те години на миналия век, само доведе до разделянето на предложената тогава палестинска държава на парчета. За това трябва да има промяна в посоката към един нов модел, модел, който да се основава на равни права за всички хора, живеещи в земите от морето до реката. Ако статуквото се запази, остава опцията с вечна окупация – а това означава продължителен конфликт в рамките на апартейдна система – или една представителна и демократична държава.

Жаботински и неговите последователи може и да са съгласни с апартейда – отхвърляйки принципите за равенство и демокрация – в името на запазването на Израел като еврейска държава преди всичко. Но това вековно мислене е както морално неправилно, така и прекалено остаряло. В 21 и век – а именно в този век живеем, въпреки опитите на Халуц И Йишай да пътуват назад във времето — принципите на Жаботински са неприемливи. Пътят може би ще бъде дълъг, а със сигурност и труден, но в този момент са сигурни само две неща: курсът в посока една държава става все по-ясен с всяка минута, защото използването на сила няма да даде повече сигурност на Израел.“

Advertisements

Posted on ноември 21, 2012, in Анализи, Газа and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Благодаря ти за този материал и честито прекратяване на огъня и иншаАллах хубави дни в бъдеще за Газа и Палестина!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: