Нова книга на израелски историк опровергава митове за “земите на Израел“

Източник Electronic Intifada. Автор на ревюто на книгата е Asa Winstanley:

Шломо Занд е професор по история в Телавивския университет. Неговият харизматичен, увлекателен стил на писане бе лесно забележим в предната му книга „Изобретяването на еврейския народ” (The Invention of the Jewish People), чийто английски превод доведе до много дискусии през 2009.

Самото заглавие сякаш бе замислено да шокира. Но всъщност Занд твардеше доста банална истина: няма такова нещо като обединен, национален “еврейски народ”. Като една световна религиозна общност (членовете, на която са приели тази религия преди засилването на християнството през четвърти век), еврейската общност се състои от многочислени различни еврейски групи по целия свят.

Евреин от Йемен не би имал отличителни светски прилики с евреин от Франция, Русия или Полша. Пример: преди да бъде преоткрит от ционистите в края на 19-ти век, ивритът е бил използван единствено в литургии. Евреите в различните страни са говорели местни езици.

Книгата бе едно увлекателно пътуване през векове еврейска история, голяма част от която е била изтрита от ционистките историци. Новата книга на Занд, “Изобретяването на земите на Израел“ (The Invention of the Land of Israel), е в основата си директно продължение на предната, като фокусът пада върху централната идея на ционизма: “земите на Израел” — Ерец Израел на иврит.

Занд обяснява, че в Израел “в преводите на чужди книги, издадени на иврит, думата ‘Палестина’ е системно замествана с думите Ерец Израел … Дори когато писания на известни ционисти като Теодор Херцл, Макс Нордау, Бер Борочов и много други (те също са използвали думата ‘Палестина’)… са преведедни на иврит.” (23)

Свещена земя или родина?
В еврейската Библия (позната в християнския свят като Стария Завет), географската област, която грубо съответства на земите на Палестина (между река Йордан и Средиземно море) е най-често наричана “земята на Ханаан”. Тези земи “никога не са служели за родина на ‘децата на Израел’ и това е една от причините да не се споменавани като ‘земите на Израел’” Повечето израелци, твърди Занд, не са наясно, че терминът не може да бъде открит в еврейската Библия на иврит “в значението” на обширна географска територия (86).

По-късно еврейските религиозни закони “включват за първи път термина ‘земята на Израел’” но, обяснява Санд, те са имали предвид “свещена земя”, а не “родина” (102). Повечето евреи не са имали за цел да живеят там. Фило от Александрия, евреиски философ от първи век, е живял в Египет, в съседство с Палестина. Той е можел да се премести да живее в Ерусалим, защото и двете територии са били под римска власт, но вместо това, подобно на много други хора, той е избрал да живее и умре там, където е бил роден, в своята родина (96).

Нещо повече, Ерец Израел е бил смятан традиционно от общопрактикуващите юдеи за толкова свято място, че на вярващите е било забранено да се преместят да живеят там (183). Дори хаджилъкът е било рядко практикуван, а по-късно се е превърнал във феномен. Между 134 и 1099, “няма данни за опити на последователи на равинското юдейство за посещение с религиозна цел в свещения град” Ерусалим (123).

Всичко това е в силен контраст с израелската декларация за независимост от 1948 година, в която се твърди, че “еврейският народ….никога не е спирал да се моли и надява да се върне.” За разлика от този “мит”, пише Занд, “повечето от евреите по света … не са смятали Палестина за своя родина …не са имали за цел ‘във всяко следващо поколение да се установяват отново в своята древна родина’“ (175).

Постоянно променящите се граници
“Колониалният ционизъм, който взима термина “земята на Израел” от Талмуда (сборник от древни равински писания относно еврейските закони и традиции), не е бил особено удовлетворен от границите, дадени според еврейските закони … простиращи се само от Акра до Ашкелон …те не са били достатъчни, за да служат за национална родина,” твърди Занд (214).
След това проследява историята на постоянно променящите се ционистки дефиниции на точните граници на “земите на Израел” — нещо неопределено и до днес.

Първите ционисти са се основавали на обещанието на Бог в първата книга от Стария Завет, където Той дава на децата на митичния патриарх Авраам “тези земи, от реката на Египет до голямата река, река Ефрат” в днешен Ирак.
През 1897, когато се провежда и първият ционистки конгрес, Исраел Белкинд е нарисувал карта: “‘Река Йордан разделя земите на Израел на две части’, твърдял е той. Това твардение е било след това прието от повечето (ционистки) заселници в този период” (216).

За бъдещия пръв министер на Израел Давид Бен Гурион тези граници са били “прекалено обширни и незащитими, докато границите от заповедите на равините от Талмуда са били прекалено тесни.” През 1918 той е дал своя принос: “На север — река Литани, между Тир и Сидон [в днешен Ливан] … На изток — сирийската пустиня. Източната граница на Израел не трябва да бъде точно обозначена … тя ще се отклонява на изток и земите на Израел ще се увеличават” (217).
Не случайно границите на новата държава не са споменати в декларацията за независимост (233).

Експлозивни материали
По-късно Бен Гурион намаля размерите на тази своя идея, но дори и ционистки фигури от Партията на Труда като Йигал Алон определят през 1979 година историческа Палестина като “западната част на Земите на Израел“ (237).

Книгата съдържа и брилянтна глава за възникването на християнския ционизъм в протестантството сред британските империалисти от 19-ти век.

Заключителната глава е посветена на историята на Ал-Шеих Муанис, палестинско село, което бива етническо прочистено от Израел през 1948 година и на чието място днес е построен телавивският университет. За съжаление, авторът заявява, че е против преместването на унивеситета на друго място, както и че е против масовото връщане на палестинските бежанци – сякаш това са единствените две опции (280).

Това е една полезна книга, която развенчава ционистките митове, които благодарение на християнския ционизъм на запад са изненадващо устойчиви. Има какво да се научи от предоставените доказателства в тази книга, която е събрала доста експлозивни материали.

Advertisements

Posted on януари 29, 2013, in Анализи, Книги and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: