Category Archives: Видео

Документалният филм “Голямата кражба на книги“

На 15 май палестинците отбелязват тяхната Накба (Катастрофа). Обикновено този ден се свързва с физическата загуба – загуба на дом, собственост, препитание.
Провокирана от документален филм, който гледах вчера, ми се иска днес да припомя за един често забравян аспект от щетите на Накбата – културната загуба.

Преди Катастрофата да разпръсне палестинския елит из целия свят, градове като Ерусалим, Хайфа и Яфа са били ядрото на културната и политическа дейност. Добре образования елит е публикувал вестници, списания, книги, поетичните и интелектуалните клубове процъфтявали, а кафенета са били места за обсъждане на важни въпроси. Всичко това рязко се е променило през 1948 г. и сега е почти напълно забравена глава от палестинската културна история.

В статия от ноемрви 2010 година представих проекта The Great Book Robbery, в който група палестински и израелски интелектуалци и хора на изкуството се опитват да разкрият скрита досега глава от историята на палестинската Катастрофа, а именно систематичната кражба на повече от 60 000 палестински книги. Повече може да прочетете в самата статия.
Преди броени дни бе и официалната премиера на документалния филм към проекта. Той вече може да бъде гледан и онлайн от всички интернет потребители.

Автор на филма е Бени Брунер, холандски и израелски гражданин. Ето какво той казва за проекта:

„Taзи история е наистина значителна, тук става дума не само за кражбата на 60 000 книги, но за разрушаването на една култура. Това е истинското последствие от случилото се, това е нещо важно и е нужно да се говори за него. И ако е възможно, трябва да се положат усилия за спасяването на изгубената култура, разрушена през 1948 година.“

Като първа стъпка към спасяване на изгубената култура ви предлагам да се запознаете с нея, като гледате филма. Обещавам, че няма да съжалявате:

Реклами

Пет счупени видео камери

Документален филм, в който палестинец разказва за и показва ненасилствената палестинска съпротива и действията на израелската армия в родното му село Билин.

Емад Бурнат е роден и израснал в Билин, където семейството му живее скромно от векове, обработвайки иначе скалистата почва. Когато четвъртият му син се ражда преди около шест години, Емад получава първата си камера и се превръща в хроникьор. Тогава Израел започва да строи разделящата стена, конфискувайки земите на палестинските селяни и правейки достъпа до техните ферми невъзможен.

Емад и петте камери, всяка от които разказва историята на палестинската ненасилствена борба в малкото село Билин.

В рамките на повече от пет години Емад снима ненасилствената борба, която се води от двама от най-добрите му приятели. Но собственият му живот и семейство също са повлияни от случващото се. Израелската армия извършва дневни и нощни арести и набези, с които плаши семейството му, неговите приятели и братя, той бива и арестуван. Една от камерите му го спасява веднъж – бива счупена след като войниците стрелят по него.

Сценарист на документалния филм 5 Broken Cameras е израелецът Guy Davidi, режисьори са Emad Burnat и Guy Davidi.

Хумус и фалафел са вече „израелски“, сега е ред и на палестинския зехтин

източник Electronic Intifada

Това че ционистите са си присвоили важна част от палестинската културата – като например храните хумус, фалафел и мафтул – и ги представят по света като “израелски”, отдавана ядсова палестинците, особено когато тези продукти се използват като средство в международната пропаганда и маркетинг, които целят да изтрият палестинските права и история.

Сега израелски заселници в окупирания Западен бряг се опитват да откраднат може би най-важния палестински символ, който същевременно е и главен източник за оцеляване сред палестинските фермери: зехтина и свързаната с него култура.

Професионално заснето видео, което бе публикувано в YouTubе от “Matteh Binyamin Regional Council” – организация на дозина незаконни израелски колонии в окупирания Западен бряг – се опитва да убеди израелците, че еврейските заселници, а не палестинците, са тези, които в действителност се грижат за маслиновите дървета и за историческото наследство на маслиновите дървета и културата свързана с тях.

Видеото е пример за все по-елегантната пропаганда, която е насочена към израелското население, както и международната общност.

Кратко обобщение на показаното във видеото:
Видеото е озаглавено “Чудото на бутилката зехтин и чинията с хумус” – алюзия към мита от Ханука, познат като “Чудото на олиото”.

Самото видето представя скеч, заснет в ресторант в палестински град в рамките на границите на Израел от преди 1967 година.
Израелец седи на една от масите, върху която са сервирани хумус и зехтин. Той е показан в образа на наивния либерален светски израелец.
След като намира зехтина за много вкусен, той пита един от двамата арабски сервитьори (те също са показани в стереотипен и мамещ образ) как зехтинът е бил произведен.

Арабският сервитьор му казва как зехтинът е бил произвеждан по един и същ начин от “хилядолетия”. Докато той говори, видеото обаче показва кадри с религиозни заселници, които използват модерни технологии за правене на зехтин, вместо палестинци, които да берат маслини и да правят от тях зехтин.

Накрая на видеото израелецът изяжда своето ядене, мислейки, че е ял вкусен палестински зехтин. Но тогава двамата сервитьори отиват в кухнята и започват да се шегуват с факта, че зехтинът всъщност е произведен от заселници. Тогава камерата показва еиткетът на бутилката, върху който на иврит е написано “Зехтин Бинямин, студено-пресован.”

Да припомним: Опитите на Израел да разруши палестинските маслинови дървета и култура.
Израелските заселници и израелската държава постоянно разрушават палестински маслинови дървета, а заселниците често атакуват палестинците, докато се грижат за дърветата или по време на беритба. За повече информация – няколко примера.

Но в това няма нищо ново. След като ционистите прогонват по-голямата част от палестинското население от страната през 1948 година, те е трябвало да решат какво да правят с маслиновите горички, пръснати из цялата страна. Ето какво Мерон Бенвенисти си припомня в своята книга Sacred Landscape (2000):
“Първоначално официалните лица, отговорни за еврейските поселения смятаха, че производството на зехтин може да се превърне в доходоносен бизнес, но бързо стана ясно, че еврейският селскостопански сектор не е подготвен за производство, което изисква толкова много ръчен труд. Погрижиха се за и култивираха само част от маслновите дървета, докато по-голямата част от тях бяха изоставени. Десетки хиляди дунами от маслинови дървета са били изкоренени, за да се освободи място за други посеви.“ (165)

Именно в този исторически контекст, както и в контекста на случващото се насилие и терор днес, заселниците се опитват да си присвоят и грижата за маслиновите дървета.

Заселниците си присвояват откраднатата палестинска култура
На края на видеото е показан следният текст:

Еврейските фермери се завърнаха в планините на Бинямин и Шомрон, за да отглеждат с любов маслинови дървета, така както това са правили техните прадеди преди хиляди години.
Маслиновите дървета обхващат 3 000 дунама и с тях се произвеждат 500 тона зехтин на година.

Кой стои зад това видео?
Както вече споменахме, видеото е представено от “Matteh Regional Council,” но на края на видеото е показано логото на онлайн фирма за връзки с обществеността, която се казва Рогатка. В страницата на компанията се казва:
Наши клиенти са Jerusalem Center for Public Affairs, Likud, ‘Latma’ – и други.
Jerusalem Center for Public Affairs е тинк танк (мозъчен тръст) за военните институции в Израел, именно от там тръгва израелската НПО „Монитор“, екстремна група, която отправя клевети и атакува израелци, палестинци, евреи и други, които критикуват Израел.

Latma е „сатирично“ уеб-базирано шоу, управлявано от Каролин Глик, редактор във вестника Ерусалим пост. Но шоуто вместо да се концентрира върху производството на сатира, по-скоро разпространява видеа, които подбуждат към ислямофобия и расизъм, включително скорошно видео, в което се разпространява лъжата, че ​​в Норвегия мюсюлманини са в оснавата на „епидемия от изнасилвания“.

И разбира се „Ликуд“ е политическата партия на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Рогатка, изглежда, е един от ключовите им източници за пропаганда в Израел.

Заключение:

Целта на това видео – насочено към израелците – е първо да убеди местното население, че маслиновите дървета, подобно на земята, са принадлежали винаги единствено и само на евреите, може би видеото ще бъде последвано и от кампания насочена към международната общественост. Но като цяло е част от кампанията, целяща да ‘изтрие’ палестинците, да разруши тяхната култура и да обяви всичко, което е останало за “еврейско”.

Още видеа, които документират заселническите атаки върху фермери и разрушаването на маслинови дървета:



Молитва сред маслинови дървета, които скоро могат да бъдат загубени

източник The National

Въпреки че бетонените основи и телените мрежи още не са разделили маслиновите площи от техните собственици, израелската разделителна стена е довела до разединение сред малката християнска общност в района.

Израелските власти се очаква да построят част от 760-километровата разделителна стена през Кремисан, област между окупирания Източен Ерусалим и Западния бряг.
От една страна ще останат палестинските християни, които притежават селскостопански земи, 3000 дунама от които (300 хектара) ще останат от другата страна на стената. От израелската страна ще остане и кремисанския манастир от 19ти век и неговите монаси, които притежават винарна. Въпреки продължителни петиции и протести, проведени от притежателите на земите и духовни служители, монасите, които са родени в чужбина и изпратени тук от ватиканския салезиански орден , запазват мълчание.

„Те имат бизнес тук, произвеждат вино, тъй че предполагаме, Read the rest of this entry

93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор

Нов доклад на израелската неправителствена организация B’Tselem разкрива за първи път официалните данни за отношението на израелската военна съдебна система спрямо палестинските непълнолетни младежи в Западния бряг: 93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор. Това включва 19 деца под 14-годишна възраст, които съгласно цивилните израелски закони не могат да бъдат държани в ареста.

Същевременно съгласно доклада, публикуван на 18 юли, правата на палестинските непълнолетни деца, които са бли заподозрени за хвърляне на камъни в Западния бряг, са били нарушавани през целия процес на наказателното правосъдие.

Докладът предоставя за първи път пълни официални данни за палестинските непълнолетни лица, които са били съдени за хвърляне на камъни в последните шест години, като се базира на десетки съдебни дела, на интервюта с 50 палестински непълнолетни деца, които са били арестуван по подозрение за хвърляне на камъни, както и на интервюта с техните защитници.

Израелското законодателство, подобно на това в много други страни, осигурява на непълнолетните лица, заподозрени в извършването на престъпления, допълнителни защити при самия съдебен процес. В Западния бряг, израелското военно право (прилага се само върху палестинците, а не и върху заселниците, които живеят в същите територии) осигурява много малко такива защити. Дори и след създаването на военния съд за младежи през 2010 г., непълнолетните лица биват съдени почти по същия начин като възрастните.

Графика на статическите данни (източник: B'Tselem)

Ето част от статистическите данни, включенни в доклада, които са предоставени от службата на говорителя на IDF (израелската армия) и се отнасят за периода 2005-2010 (всички се отнасят до малолетни или пълнолетни лица, които са били обвинени за хвърляне на камъни):

– във военните съдилища в Западния бряг по обвинения за хвърляне на камъни са били съдени 835 палестински младежи . Тридесет и четири от тях са били на възраст 12 до 13 години, 255 са били 14 до 15 години и 546 са били между 16 и 17.
– само един непълнолетен е бил оправдан през това време (0.11% от общия брой). Това е степен на осъждане, която е далеч по-висока от дори най-високата степен на осъждане в Израел.
– от 642 случая, за които B’Tselem получи подробна информация, 624 (97 процента) са завършили със споразумение, а само в пет от случаите (0,77%) се е провело пълното дело. В Израел, около половината от наказателните дела завършват със споразумение.
– 19-те непълнолетни лица на възраст между 12 и 13 години, които са били осъдени за хвърляне на камъни, са излежали присъда от няколко дни до два месеца. В Израел е забранено да се налага каквото и да е лишаване от свобода на дете под 14-годишна възраст.
– 26% от непълнолетните деца на възраст между 14 и 15 години и около 59% от непълнолетните лица между 16 и 17 години излежават присъда от четири месеца или повече.

Въпреки, че хвърлянето на камъни от малолетни и непълнолетни е изключително често срещано престъпление в Западния бряг, израелските официални лица не бяха в състояние да предоставят точни данни за обхвата на явлението и за броя на лицата, които са пострадали от хвърлянето на камъни.

Нарушението на правата на малолетните и непълнолетните започва от момента на техния арест и разпити. Непълнолетните често са арестувани по средата на нощта и отведени на разпит сами, без да им бъде позволено да се консултират с адвокат или дори с техните родители, а родителите не са допускани да присъстват при разпита. Често те са третирани с насилие.

Нарушаване на правата им продължава и по време на хода на съдебно дело. Съдиите заповядват по-голямата част на непълнолетните лица да бъдат държани в ареста до края на наказателното производство, принуждавайки ги по този начин да се съгласят на споразумение. Това е така, защото дори ако непълнолетният в крайна сметка е оправдан, той ще е прекарал по-дълъг период от време в ареста по време на пълния съдебен процес, отколкото ако той се е признал за виновен със споразумение.

Военната съдебна система приема лишаването от свобода като основно средство за наказания на непълнолетни, и едва ли не смята, че няма други опции. Докато са лишени от свобода, непълнолетните не получават почти никакви посещения от страна семейството, като същевременно се сблъскват с многобройни ограничения върху възможността им да завършат образованието си.

Всички официални органи са добре запознати с реалността, описана в доклада. И въпреки това, с изключение на декларации от няколко съдии, които призовават за необходимостта да се прилагат и в тези случаи принципите на израелското младежко право, и които описват, че изпитват дискомфорт от определени действия на полицията или армията, реално не се предприемат действия за преустановяване на нарушението на правата на малолетните и непълнолетните. Малките промени, направени във военното законодателство по време на създаването на младежкия съд, са крайно недостатъчна.

B’Tselem настоятелно призовава властите да променят незабавно военното законодателство, за да може то да съответства с разпоредбите на израеслките закони за младежта.

Освен това, възрастта на зрялост, която в момента са определя от военното право като само 16 години, трябва да се промени на 18, така както е в Израел.

източник B’Tselem

Палестински лидер пред израелския военен съд: „Ние се борим за свобода и достойнство“

Басем Тамими, лидер на народния комитет за съпротива в палестинското село Наби Салех, е бил задържан преди повече от месец поради ролята си в организирането на невъоръжени демонстрации срещу израелската окупация (прочетете интервю с него). Неговият арест е до голяма степен въз основа на доказателства, получени по време на незаконн разпити на няколко младежки от Наби Салех, включително 14-годишният Ислам Тамими.

Видео от една от демонстрациите с коментар на израелския журналист Йосеф Дана и палестинската активистка (чиято майка е българка) Диана Алзир:

Това е пълният текст от думите на Тамими пред израелския военен съд.

Ваша чест,
държа тази реч, воден от моята вяра в мира, справедливостта, свободата, правото на достоен живот и от уважение към свободната мисъл при липса на справедливи закони.

Всеки път, когато съм призован да се явя пред Вашия съд, ставам нервен и ме обзема страх. Преди осемнадесет години сестра ми бе убита в съдебната зала като тази от член на персонала. През живота ми съм бил девет пъти арестуван и престоял общо почти 3 години зад решетките, въпреки че никога не съм бил обвинен или осъден. По време на лишаването ми от свобода бях парализиран в резултат на изтезанията на вашите следователи. Жена ми е била задържана, децата ми са били ранявани, земята ми е била открадната от заселници, а сега къщата ми е заплашена да бъде разрушена.

Роден съм заедно с началото на окупацията, така че целият ми живот е бил под сянката на жестокостта, неравенството, расизма и липсата на свобода. И все пак, въпреки всичко това, моята вяра в човешките ценности и необходимостта от мир в тази земя никога не са били разколебавани. Страданието и потисничество не изпълниха сърцето ми с омраза към никого, нито пък породиха чувство на отмъщение. Точно обратното, те засилиха вярата ми в мира и всенародната позиция като адекватен отговор на жестокостите на окупацията.

Международното право гарантира правото на окупираните хора да се противопоставят на окупацията. Упражнявайки моето право, аз организирах мирни демонстрации срещу окупацията, заселническите атаки и кражбата на повече от половината от земята на моето село Наби Салех, където гробовете на моите предци лежат от незапомнени времена.

Организирах тези мирни демонстрации, за да защитя земята ни и народа ни. Аз не знам дали моите действия нарушават Вашите окуапционни закони. Що се отнася до мен, тези закони не се отнасят до мен и за мен са лишени от смисъл. Те са ни наложени от окупационните власти, за това ги отхвърлям и не мога да призная тяхната валидност.

Вие твърдите, че сте единствената демокрация в Близкия изток, но въпреки това ме съдите според военни закони, които са лишени от всякаква легитимност; закони, които са приети от органи, които не съм избирал и не ме представляват. Обвинен съм за организиране на мирни граждански демонстрации, в които няма нищо военно и са законни по силата на международното право.

Ние имаме право да изразим нашето отхвърляне на окупацията във всичките ѝ форми; да защитим свободата и достойнството си като народ и да търсим справедливост и мир в нашата земя, за да защитим децата си и за да осигурим тяхното бъдеще.

Гражданският характер на нашите действия е светлината, която ще доведе до преодоляването на тъмнината на окупацията, донасяйки зората на свободата, която ще стопли студените ни, окавани с вериги ръце, ще изчисти отчаянието от душите ни и ще сложи край на десетилетията потисничество.

Нашите действия са това, което ще разкрие истинското лице на окупацията, при която войници насочват пушките си към жена, ходеща пеша до полето или край контролно-пропускателните пунктове, към дете, което иска да пие от сладката вода на старите кладенци, построени от предците му, към стария мъж, който иска да седи в сянката на маслиновото дърво, което някога му е било като майка, а сега е изгорено от заселници.

Изчерпахме всички възможни действия, за да спрем атаките на заселници, които отказват да се придържат към решенията на Вашия съд, който винаги потвърждава, че ние сме собственици на земята и който постановява премахването на оградите, които заселниците сами поставят.

Всеки път, когато се опитаме да се приближим до нашата земя, за да приложим тези решения, ние биваме атакувани от заселници, които ни възпрепятстват да стигнем до земите ни, сякаш са тяхна собственост.

Нашите демонстрации са в знак на протест срещу несправедливостта. Ние работим ръка за ръка с израелски и международни активисти, които вярват, също като нас, че ако я нямаше окупацията, всички ние щяхме да живеем в мир в тези земи. Не знам кои закони се спазват от генералите, които са спирани от страх и несигурност, нито мога да разбера как те възприемат гражданската съпротива, упражнявана от жените, децате и старците, които носят със себе си надежда и клонки от маслинови дървета. Но аз знам какво е правосъдие и разум. Кражбата на земя и изгарянето на вековни дървета е несправедливо. Жестоките репресии на нашите демонстрации и протести, както и Вашите лагери, в които ни задържате не са доказателства за незаконността на действията ни. Несправедливо е да ни съдите със закони, които ни налагате, без да се съобразявате с нашите желания и права. Знам какви права имам, както и знам, че действията ми са справедливи.

Военният прокурор ме обвинява в подбуждане на протестиращите да хвърлят камъни по войниците. Това не е вярно. Това, което подбужда протестиращите да хвърлят камъни е звукът на куршумите, булдозерите, които унищожават земята ни, миризмата на сълзотворен газ и дима, идващ от изгорените къщи. Не съм подбуждал никой да хвърля камъни, но аз не съм отговорен за сигурността на Вашите войници, които нахлуват в моето село и атакуват моя народ с всички техни оръжия, носещи смърт и терор.

Тези демонстрации, които организираме, оказаха положително влияние върху моите убеждения, защото те ми позволиха да се запозная с хора от другата страна, които вярват в мира и споделят моята борба за свобода. Тези борци за свобода са освободили съзнанието си от окупацията и участват в нашите мирни демонстрации срещу нашия общ враг, окупацията. Те станаха наши приятели, братя и сестри. Ние се борим заедно за по-добро бъдеще за нашите и техните деца.

Ако бъда освободен от съдията, дали ще бъде убеден, че правосъдието все още преобладава в съдилищата? Независимо коко справедливо или несправедливо това решение ще бъде, и въпреки всичките расистки и нехуманни практики и окупацията, ние ще продължим да вярваме в мира, справедливостта и човешките ценности. Ние ще продължим да отглеждаме децата ни да се обичат, да обичат земята и хората, без да правят разлика в тяхната раса, религия или етническа принадлежност, олицетворявайки по този начин посланието на Пратеника на мира, Исус Христос, който ни призова „да обичаме нашите врагове.“ С любов и справедливост ние ще постигнем мир и ще изградим бъдещето.

Ерусалим през погледа на шестима местни

Тези шест видеа са част от проекта на израелската органиация Бтселем и британския вестник The Guardian, в който те дават видео камера на шестима жители на Ерусалим – четирима палестинци и двама израелци. Вижте живота в светия град през техните очи.

Вижте как 12-годишните близанци Муна и Мохамед живеят в квартала Шейх Джара, Източен Ерусалим, след като заселници са се нанесли в предната част на дома им. Вижте какво е да живееш със заселници:

Израснала в Западен Ерусалим, Сара Бенинга е един от водачите на група израелски активисти, които подкрепят палестинските жители на Ерусалим. Желанието на Сара е един ден децата ѝ да не израснат с илюзиите, с които тя е била отгледана в големия дом с красива арабска архитектура в един от най-скъпите ерусалимски квартали:

Абд ал-Фатах живее в наследени земи в ханаанска пещера на края на общинската граница на Ерусалим. Израелски бизнесмени възнамеряват да изградят ново заселническо селище в земите му. Във видеото той записва своята битка, за да запази правото си да живее в земите си.

Таер Куирш е 14-годишният палестинец, който живее в мюсюлманския квартал на Стария град в Източен Йерусалим. Семейството му са последното палестинско семейство, останало в техния блока, след като заселническа организация я купува и се премества да живее там.

Еврейско-израелски археолог ни отвежда на алтернативна обиколка из „Градът на Давид“ – археологически обект и туристическа атракция в центъра на Ерусалим, собственост на израелската заселническа организация Елад

Палестинецът Зухеир поставя камери за видеонаблюдение около дома си за да документира сблъсъците между заселниците, местните палестински жители и силите за сигурност. Кадри, заснети на камерата му противоречат на официалното обяснение за убийството на местен жител от охраната на израелските заселници.

Синът на генерала в търсене на мир

Личният блог на Мико Пелед

Мико и синът му Итан пред разделящата стена

Мико Пелед е мирен активист, който се осмелява да каже публично това, което другите продължават да отричат. Той вдъхва доверие, така че когато той развенчава митовете, в които евреите по света вярват със сляпа лоялност, хората го слушат. Мико е роден в Йерусалим през 1961 г. в известно ционистко семейство. Дядо му, д-р Аврахам Кацнелсон е ционистки лидер и един от подписалите израелската Декларация за независимост. Баща му, Мати Пелед е бил младши офицер във войната през 1948 г. и генерал по време на войната от 1967 г., когато Израел завладява Западния бряг, Газа, Голанските възвишения и Синай.

Рядко срещаната позиция на Мико отразява наследството на баща му. Генерал-майор Пелед, герой от войната се превръща в миротворец след това. Генералът ясно заявява, че противно на твърденията по-късно, през 1967 г. войната е била израелски избор, а не е била задължителна поради заплаха за съществуването на държавата Израел. След 1967 година той посвещава живота си за постигането на израелско-палестински мир.

Политиката добива личен характер, когато Мико започва да разказва. Той може би е научил какво е състрадание от майка си, която през 1948 г. отказва да живее в арабски дом в Западен Йерусалим, след като разбира, че семейството, което е живеело там сега е принудено да живее в бежански лагер. Като дъщеря на един от подписалите израелската Декларацията за независимост, майката на Мико е могла да използва позицията си, за да се сдобие с прекрасен дом за себе си и семейството си. Но тя казва: „Не.“

Мико израства в Ерусалим, в мултиетническия град, но където властва система, която се опитва да запази палестинци и израелци разделени. Арабите на Израел, така както наричат палестинците там-работници, портиери, готвачи и т.н. са неразличими от арабите в Близкия изток и като такива нямат специална връзка с Джафа, Лод, Рамла, Лид, Хайфа, Ерусалим и всеки друг части от земите на Израел. Мико е трябвало да напусне Израел преди да се сдобие с първия си палестински приятел след участието си в група за диалог в Калифорния. Тогава той е бил на 39 години.

Пелед настоява, че Израел и Палестина са една държава. Фактите са неоспорими и необратими-големи инвестиции в инфраструктурата, градовете, училищата и центровете за юдеи, магистралите само за израелци, които свързват все по разширяващите се заселнически селища в Западния бряг, разделителната стена и на контролно-пропускателните пунктове, които са унищожили възможността за непрекъсната, жизнеспособна палестинска държава. Въпросът за Израел, за целия евресйки свят и международната общност е: Що за държава искате да видите в действителност? Една апартейдна държава с половината от населението, ограничено да живее в невъзможни бантустани, без достъп до храна, медицински грижи или чиста вода, осъдени да чакат на унизителни опашки на пунктовете за проверка?

Или Израел и Палестина ще се превърнат в светска демокрация за близо пет и половина милиона израелци и близо пет милиона палестинци, които живеят между река Йордан и Средиземно море. За да стане това, Израел трябва да се откаже от идеята за еврейска власт над цялата земя и ресурси.

Преди Мико да стигне до тези идеи, той е трябвало да се изправи срещу страховете си. Карайки сам из палестинските градове в Галилея или в Западния бряг кола с регистрационен номер, който го идентифицира като израелец, Мико си представял как терористи дебнат зад всеки завой на криволичещия път сред хълмове. Насочвайки се за пръв път към село Билин, той тихо се пита дали е луд да се доверява на „тези хора“? Пелед се е страхувал, но въпреки това продължил по пътя си, докато намерил селото, където е бил поздравен от приятели.

Решението може да изглежда очевидно, но проблемът остава – как да се промени съществуващата парадигма от страха и омраза при съвместно съществуване? В основата на решението на Пелед се крие осъзнаването, че израелци и палестинци заслужават да живеят в мир като равни в общата им родина. На събиране в Таос, Ню Мексико, израелска жена, която присъства на лекция на Мико, споделя, че баща му е бил герой от детството ѝ и че дори негова снимка е била окачена на стената в дома им. „За мен е чест да говоря със сина на Мати Пелед“, казала тя, „Аз бях загубила надежда за всякакъв вид справедливо решение и се опитвах да остана настрана от събитията там, но виждам колко много те е грижа и срещата ми дава надежда.“

Тези, които се придържат към страха, недоверието или алчността са жертва на фалшивото предположение, че израелците и палестинците имат друг избор, различен от това да живеят като равни. Но това е неизбежно – стената трябва да падне и на двата народа трябва да бъде разрешено да живеят като равноправни граждани в общата им родина. Отказвайки това означава да осъдим бъдещите поколения израелци и палестинци да продължат да живеят в хаос и насилие.

И семейството на Мико Пелед знае колко болезнено е това. На 4 септември 1997 г. те са загубили своята любима Смадат, 13, дъщеря на сестрата на Мико и съпруга ѝ Рами Елханан след самоубийствен атентат.

В Библията се разказва историята на патриарха Авраам, който е готов да жертва любимия си син Исаак, за да докаже своята вяра. В момента на истината, когато Авраам се готви да убие сина си, се явява ангел и казва на Авраам да не навреди на момчето. В Корана, Авраам е на път да жертва Исмаил на същия Бог и ангел Божий му казва да не вреди на любимия си син Исмаил. Поуката от историята е съвсем ясна: Нито израелците, нито палестинците са призовани да жертва своите синове и дъщери в тази война, в действителност, дали сме вярващи или не, всички сме призовани от нашия Бог и нашата съвест да се грижим за децата ни, така че те да могат да живеят в мир.

В това видео, Мико Пелед представя своята нова книга “Синът на генерал“:

Freedom in Palestine

Световни музиканти решиха да запишат песен в подкрепа на палестинския народ. Песента се казва ‘FREEDOM FOR PALESTINE’ и ще бъде пусната като сингъл в Обединеното кралство след шест седмици. Оригиналната песен и три нейни ремикса (сред които и ремикс на български ди-джей) може да бъдат чути в ютуб или предварително поръчани в iTunes.

Самият проект се нарича OneWorld и е подкрепян от организациите War on Want, Palestine Solidarity Campaign, Jews for Justice for Palestinians, A Just Peace for Palestine, Friends of Al Aqsa, Israeli Committee Against House Demolitions UK, Stop the War Coalition, Trust Greenbelt и A.M.Qattan Foundation. Всички печалби ще отидат в британската благотворителна организация War on Want, която с тях ще подкрепи проекти в Палестина.
Това е тяхното официално послание:

Палестина е в криза. Днес палестинците се сблъскват всеки ден с нарушение на човешките права и живеят смачкани в бедност, в бежански лагери и под израелска окупация. В отговор на тази несправедливост, група от международни музиканти създаде песента Свобода за Палестина.

Целта на песента „Свобода за Палестина“, плод на въображението на члена на Faithless Дейв Рандъл, е да достигне официалните британски класации, за да може посланието за справедлива борба за основни човешки права на палестинския народ да преодолее цензурата на големите медии (например през февруари месец BBC Radio 1xtra цензурира думата Палестина от песен на британския музикант Mic Righteous) и достигне до възможно повече хора.

Британският журналист Jody McIntyre припомня, че

песента „Свобода за Палестина“ е естественото продължение на все по-големия прилив на хора на изкуството, които говорят открито срещу израелската окупация. През последните години групи като Faithless и Massive Attack, както и изпълнители като Елвис Костело и вече покойният Гил Скот-Херон, всички те отмениха своите пътувания до Израел в подкрепа на засилващата се кампания за бойкот. Те са вдъхновени от борбата за свалянето на апартейда в Южна Африка, водена от смели и решителни южноафриканци, но подкрепена от световно движение за бойкот.
Изглежда, че евентуалната победа на палестинската съпротива е неизбежна. Единственият въпрос за нас е как можем да подкрепим палестинците в борбата им? Както Гил Скот-Херон би казъл: „Революцията няма да бъде предавана по телевизията, революцията ще бъде на живо …“

Отбелязването на палестинската Накба (Катастрофа) във Витлеем

На 15-и май палестинците по целия свят отбелязват – тяхното прогонване от родните им земи, което те наричат Накба (арабската дума за катастрофа). Преди, по време и след войната от 1948 година, около 750 000 палестинци са напуснали домовете си и им е било забранено да се върнат. Израелският историк Илан Папе описва този трагичен период от палестинската история в своята книга “Етническото прочистване на Палестина“ (превод на първа глава на книгата може да намерите тук).

Американска блогърка, която живее във Витлеем описва отбелязването на деня Накба в родния град на Исус:

Палестинци на път за отбелязването на Накба във Витлеем. На стената е изписано “Любовта побеждава“

Отбелязването на Накба не цели само да припомни какво се е случило тогава, преди 63 години, но е и вид символична борба срещу това, което се случва днес. Хора на жените от Витлеем постигне това чрез музиката. Ние всички отидохме до центъра за справяне с конфликти Уиам, намиращ се в сянката на разделщата стена, и слушахме как те пеят палестински песни на детската площадка – някои от песните бяха традиционни народни песни, други бяха написани от жените в хора в отговор на ситуацията в родните им земи.

В началото на деня, войниците бяха враждебно настроени към нас, на членове на нашата група бе забранено да рисуват нови графити върху стената.
(Произведения на изкуството, както и музиката, са популярен инструмент на съпротива тук)
В края на изпълнението те обаче бяха отворили прозорците на кулата, за да слушат.