Category Archives: Газа

“Той можеше само да се усмихва“ или трагедията на един баща

Още в самото начало на операция “Отбранителна колона”, една снимка бе показана не само в социалните, но и в конвенционалните западни медии. Тя показваше ужасът и трагедията на един баща, носещ в ръцете си мъртвото тяло на своето 11-месечно бебе.

Оказа се, че бащата е палестинец, който работи като видео редактор за британската телевизия ББС. Ето как Джон Донисън, кореспондентът на ББC в Газа, описва трагедията на своя колега, един баща от Газа:

Моят приятел и колега Джехад Машрауи обикновено последен напуска офиса ни в Газа. Той меко казано е много трудолюбив, често остава до късно вечерта, работейки на своя лаптоп.
Той е спокоен, запазва хладнокръвие дори в случаи, в които аз и останалите колеги губимконтрол. Той е видео редактор, един от местните колеги, които работят за BBC Arabic Service.

Но срядата преди две седмици, само час след като последната война в Газа бе започнала, Джехад се втурна крещящ към изхода на офиса ни. Той спринтира надолу по стълбите, държейки главата си с ръце, докато лицето му бе потънало в мъка.
Току що негов приятел му бе съобщил по телефона, че Read the rest of this entry

Advertisements

Когато димът над Газа се разсее

Преди два дни Yousef Munayyer, палестински американец и политически анализатор, който е начело на организацията The Jerusalem Fund във Вашингтон, както и на учебната програма The Palestine Center, публикува много интересна статия в американското списание The New Yorker.
В нея той се опитва да анализира какво ще се случи и най-вече какво би трябвало да се случи след като военните действа в Газа спрат. Само преди няколко минути Хилари Клинтън и египетският президент Мосри обявиха, че тази вечер започва примирие, което трябва да бъде използвано за преговори между двете страни. Така че този анализ е точно навреме:

“Скоро или не толкова скоро, да се надяваме възможно по-скоро, всички тези, за съжаление, познати сцени на насилие в Ивицата Газа – телата на мъртви деца, изстрелването на ракети и т.н.- ще спрат временно. Както след всяка друга размяна на насилие, примирие ще бъде постигнато. Въпросът е какво ще сме научили от случилото се.

Откакто бомбардирането започна, двете страни задават въпроса как това може да свърши. Ако отговорът е различен от това да видим повторение на тази операция след няколко години, тоест безкрайна форма на война, израелците трябва да се заемат с въпроса за тяхната индентичност. Не, не става дума за клиширания въпрос дали Израел има право да съществува. Наложителният въпрос е дали начинът, по който Израел съществува – като окупатор, колонизатор и не на последно място като апартейдна система – е правилен? Има ли друго решение, включващо създаването на една демократична държава?

В продължение на десетилетия идеите на Зеев Жаботински от есето му “Желязната стена” (“The Iron Wall”) от 1923 година определят начина, по който много израелци се отнасят към палестинците. Жаботински, идеологическият предшественик на управляващата пратия Ликуд на Бенямин Нетаняху, е смятал за наивно да вярваме, че местното арабско население някога ще приеме, както той сам се изразява, “ционистката колонизация.” Поради това, заключава той, единственият начин ционисткият проект да успее е чрез използването на сила -“желязна стена, която местното население да не може да пробие”.

Това, което се случва в Газа в последните няколко дни, а и което се случва в Палестина вече почти век, доказва, че Жаботински и неговите съвременни последователи едновременно имат право, но и грешат. Те правилно вярват, че местното палестинско население няма да се откаже от своето право на земя и пълни права. Но грешат като вярват, че това предизвикателство може да бъде решено със сила.

В рамките на 22 дни преди четири години Израел проведе операция Излято олова, Read the rest of this entry

Ивицата Газа е потънала в кръв и руини, но защо?

Преди близо четири години, бях поразена от кървавата операция “Излято олово“. От една страна бяха стотиците жертви, хилядите ранени, разрушените жилищни и учебни сгради, които и до днес не са напълно възстановени, унищожените фабрики и източници на препитание. Много висока цена, но за какво? Израел твърдеше, че целта е била да се изкорени тероризма. Четири години по-късно обаче Хамас все още не е разбит, ракетните нападения също са все още възможни. Единственото, което бе постигнато бе разруха и смърт: около 1400 палестинци, повечето, от които цивилни и деца, както и 13 израелски жертви – десет военни и три цивилни.

Това за мен означава, че операция “Излято олово“ е завършила неуспешно, за това с ужас прочетох за началото на сегашната „Отбранителна колона“.

На 15 ноември израелските военни публикуваха в социалните медии следното съобщение, с което се опитваха да обяснят причините и оправдаят започването на операция „Отбранителна колона“:

“Трима израелски цивилни бяха убити тази сутрин с ракети, изстреляни от Газа. Израелските отбранителни сили ще продължат действията си, с които целят да осигурят защита на своите граждани и унищожаване на терористичната инфраструктура на Хамас в Газа.“

Но могат ли военните действия в Газа да донесат повече сигурност на Израел?

В свой анализ американският активист Phan Nguyen представя цифри и статистики за жертвите на ракетни атаки от тяхното начало през 2004 година, както и коментира горното изказване:
“След една цяла година без израелски жертви след ракетни атаки, идващи от Газа, Израел е трябвало да нападне Газа, за да предизвика ново убийство на трима израелски цивилни, което пък убийство се използва за ретроспективно оправдаване на самата операция, която довежда до трите жертви.”

Според представените в статията данни общо 26 човека са били убити от юни 2004 до ноември 2012 година след изстрелване на ракети от Газа към Израел. От тях седем са починали от атаки по време на операция Излято олово преди четири години и сегашната операция. Тоест повече от една четвърт от жертвите Read the rest of this entry

Ревю на книгата „Един проповедник в ада“ (Ein Priester in der Hölle)

Заглавието на книгата подсказва, че в нея ще става дума за религия, но адът, за който се говори е съвсем реален и земен. Той се намира в Близкия Изток, по-точно казано в Ивицата Гaза.

Отец Мануел МусаламВ книгата се представя разговорът между пастор Нандино Каповила и неговият бивш колега, палестинският отец Мануел Мусалам. Те обсъждат случилото се в Гaза по време на израелското нападение около Коледа 2008 година и малко след това. Отец Каповила е начело на дейността на Pax Christi Italiana в Израел и Палестина, докато отец Мануел Мусалам, роден през 1938 в Палестина, е бил пастор в продължение на 14 години (от 1995 година дo 2009) в Гaза. Днес той живее в родния Бир Заит.

Книгата започва с увод на Нандино Каповила, който носи заглавието „По-силен от войната“. Още първите редове ни пренасят в една реалност, която ние, европейците, искаме да забравим: „След края на кървавата война, бездействащите дипломати и мълчаливите медии не могат да избягат от ужасяващите цифри – повече от 5 000 ранени и 1 300 убити, сред които над 300 деца.“ В допълнение той разказва как се е стигнало до написвaнeтo на тaзи книга-разказ.

След това oтец Мусалам започва своя разказ с кратко представяне на своя живот. Роден в Палестина, той е изпратен след своето ръкополагане за духовник през 1963 в Йордания. През 1995 патриарх Михаел Сабах го изпраща в Гaза, където той отива заедно със своите родители. След пенсионирането си, той се връща обратно в родния Бир Заит.  Той разказва: „За да мога да отпътвуам от Гaза, трябваше да променя радикално моите възприятия.“ и „Първо като човек, после като палестинец и арабин, а чак след това като проповедник ще разказвам до края на дните ми какво съм видял и преживял по време на престоя ми в този затвор Гaза.“

Блокадата, която доведе до засилване на екстремизма

Той разказва за израелското ембарго, което се засилва през 2006 година, когато Хамас поемат властта в Гaза и описва колко много всекидневието на хората е било повлияно от таза „блокада“: „Газта за готвене получавахме на капки. Нямаше нито ток, нито бензин, нито дърва за горене.“
С конкретни примери той обяснява ефекта на блокадата върху живота и социалните котакти на хората.
На въпроса как са преминали изборите през 2006 той отговаря (самият той твърди, че не е привърженик на Хамас): „Хамас бяха избрани демокраитчно и след изборите външните международни наблюдатели на изборите заявиха, че коректността и прозрачността по време на тези избори е била за пример.“
Според него, екстремната ситуация след пълната блокада на Гъза от страна на Израел е довела до засилването на позициите на екстремистите в Ивицата.

Животът на християните в Гaза

Когато е запитан каква е ролята на християните в Гaза, той разказва, че в Ивицата живеят 3 500 християни.
Различните християнски общности в Гaза, протестанти, католици и православни, работят тясно свързани заедно. Тeхните сгради са отворени за цялото население, независимо от вяра. Той кририткува християните в чужбина, които се „молят за и помагат на християните“: „Нашият поглед на нещата е различен; когато получаваме помощи от църквите по света, ние ги разделяме с мюсюлманите, с нашите братя, тъй като идваме от един народ.“
Съществуването заедно на християни и мюсюлмани е eдна от основните теми в разказа на проповедника. Той не се изморява да повтаря, че отношенията между двете групи палестинците са много добри, те празнуват заедно празници, а в християнските училища се учи Кoрана, така както в държавните училища се учи за католическата религия. „Ние се отнасяме към всички деца и ученици по еднакъв начин, за нас няма значение религията им“. Християните не се чустват заплашени от Хамас, те се опитват да имат положителни взаимоотношения.

Войната на войници срещу цивилни
Операция „Излято олово“, разказва той, е била подготвяна с дни. Например, чужденците са били призовани от своите посолства да напуснат Ивицата дни преди атаката, а на всички международни организации е било забранено влизането в Гaза.

След това читателите научават как Гaза е била нападната по въздух и суша от изралеската войска. „Когато войската дойде, сухопътните части, всичко на расзтояните от един километър от границата бе изравнено със земята.“ Tой описва каквo ce e cлучилo c житeлите: „Това не бе война на войници срещу войници, а война на войници срещу цивилно население.“ Той критикува и медиите, които до голяма степен са заели позиция без да познават подробностите. Въпреки това осъзнава, че журналистите почти са нямали възможност да видят случващото се със собcтвените си очи. Той описва оръжията, които Израел е използвал и заради които e бил критикуван от Amnesty International, тъй кaто cред тях e имaлo фосфорни бомби. Hапомня през цялото време, че не се е правило разлика между цивилни и активисти, че жени и деца са станали жертва на нападението.

С много лични и прочустващи думи отец Мусалам описва и дава примери за ситуацията на хората в Гaза по време и след 22-дневното нападение и критикува отношението на израелските военни. Той призовава света да предприеме нещо, за да се сложи край на несправедливостта. „Бъдете информирани, опитайте се да разберете как стоят нещата. Несправедливостта може да бъде разбрана само, когато човек познава историята на тези земи. Но преди всичко: стига вече! Направете нещо! Ваш морален дълг е да предприемете нещо!“.

Ситуацията днес
На 18 януари 2009 войната е обявена за приключила, но ситуацията в Ивицата почти не се променя. Хлябът, например, пак трябва да се внася, лиспват и други основни храни, както и строителни материали за ремонтиране на унищожените сгради.

Операция „Излято олово“ е била само една стъпка от продължавaщото от десетилетия прогонване и потискане спрямо палестинците. Погазването на човешките права е навсякъде – на летищaтa, на контролно-пропускателните пунктове, на улицата. Има улици, по които право да се движат имат само израелски заселници и войници, но не и палестинци…“. Радикализирането на част от хората е логично последствие на всички тези унижения и потъпквания на правата, смята отецът.

Разговорът продължава с анализ на ситуацията в Гaза днес и опитът на Израел да обезсили Хамас. Една от основните последици е обедняването в Гaза, много хора са станали бездомни, днес им се налага да продават накити и други подобни лични предмети, за да могат да изхранват семействата си. Повторното изграждане на унищожените жилища е невъзможно, защото Израел позволява само вноса на основни храни. Бежанците са подпомагани от ООН, но тази подкрепа стига само за десет дни. Същевременно ужасът от войната все още преследва хората, те се страхуват от повторни атаки непрекъснато. Палестинският отец критикува липсващата помощ за мнoгoто трамватизирани палестинци, голяма част, от които са деца. Той обвинява най-вече западните страни, които допускат всичко това да се случва.

Бъдещото
„Ако моят народ можеше да мечтае“ е заглавието на една от последните глави на книгата. Отец Мусалам пояснява, че не само палестинците в Гaза и Западния бряг са жертва на несправедливост. Според него тези, които са в диаспора или имат израелски паспорти имат не по-малко проблеми. Той смята, че създаването на две държави няма да бъде решение на конфликта. По-скоро трябва да се върнем до положението в самото начало, когато евреи, мюсюлмани и християни са живеели заедно. Едно двудържавно решение на конфликта ще раздели палестинците на три части – Гaза, Западен бряг и Израел.
„Като християнин и палестинец се моля на Израел да промени най-накрая реалността, не може да чакаме повече, времето е срещу нас.“
Той разказва как учениците от един клас са обсъждали заедно какво всеки от тях трябва да учи навън, за да може след това да се върне и заедно да изградят и подобрят своята родина. Същевременно много младежи мечтаят да идат в чужбина и никога да не се върнат.
––––––––-

източник на статията е http://diefreiheitsliebe.de

Историята на 12-годишното момче, убито от израелски снаряд

Автор на разказа а Роза Шиано, доброволка в организацията International Solidarity Movement.

Айуб Асаля, 12, е тъкмо ходел на училище в неделя сутринта, когато е бил убит от израелски снаряд. На стената на къщата му има окачен плакат с неговия образ. Айуб се усмихва от плаката с шапка на главата.

източник: International Solidarity Movement

“Нощта преди да бъде убит, той дойде при мен, защото се страхуваше да спи сам в стаята си заради атаките”, ни каза майка му.
Така че тази нощ Айуб е спал в стаята на майка си, след което се е събудил рано сутрин, за да иде на училище.

“Преди да тръгне,” спомня си майка му, “ме помоли да му купя нови убувки, а след това ми каза, че ще ми купи подарък за Деня на майката. След няколко минути чух въздушна атака, изтичах навън и видях ранено момче, оказа се, че това е Уафи, братовчед на Айуб. Той лежеше с лице към земята. Линейката пристигна, за да го откара в болницата.”

Лекарите от линейката започнали да търсят за други евентуално ранени от нападението, тогава един от тях започва да крещи: “Палестинско дете в училищна унифрома е било убито.”
Тялото на Аюб е било открито разпръснато на парчета във всички посоки. Съсед разпознава лицето на Айуб и казва на семейството му, че той е мъртъв. Майка се затичва натам плачейки.

“Не можех да повярвам, че синът ми, с който говорех до преди минути, е вече само парчета месо, пръснати из улицата ни. Открихме го без долната част на тялото му. Сега кой ще ми донесе подарък за Деня на майката? Израелците твърдят, че са убили членове на движението за съпротива? Къде са човешките права на палестинците? Моето посланине би трябвало да достигне до целия свят: трябва да прогоните израелските посланици от страните ви..”

Майката на Айуб ни показа училищната раница на сина ѝ, която е взела след убийството му.
След това отиваме с нея до мястото, където следите от атаката са все оше видими. Парчета от предмети са разпръснати навсякъде по земята. Майката започва да ги събира.

В ръцете й, заедно с останалите парчета, попадат и малки късчета месо. Това е месото от тялото на собствения й син. Показви ни ги. Коленичи на земята и събира още парчета месо. Вдига ръце към лицето си и помирисва месото. След това се обръща към друга жена с усмивка и я приканва да помирише късчетата плът.

Усмивката й е пълна с любов към детето. Синът й е все още там, в ръцете й, дори и като само няколко парчета месо. След това събира от земята листа и лимони, които са изцапани с неговата кръв, както и малки пърченца от дрехите му. Щеше да продължи да събира останките от сина си, ако близки не я бяха накарали да влезе вкъщи.

Майка, която има сили да събира останките от детето си, трябва да бъде много силна, но очите й не можеха да скрият ужасната болка от загубата.

Преди да си тргъна тя ме хвана силно за ръце, нарече ме “Хабибти” (скъпа моя) и ме пръгърна.

Това, което описах не е сценарии на филм на ужасите, а ужасът, който израелските нападения причинява на палестинците. Въпреки това, палестинският народ е все още там…

“Алхамдулила”, мислейки за бъдещото, утре децата пак ще ходят на училище, нови животи ще бъдат родени, дори под тътена на бомби и военни самолети.

За “косенето на тревата“ в Газа

23 са жертвите в Гaза след няколкодневно бомбардиране от страна на Израел, десетки други са ранени. Израел твърди, че атаката е опит да се спрат палестинските “терористи” и “ракетния обстрел”.

Но в действителност Израел провокира това насилие. Според някои коментатори целта е да увеличи натиска за война с Иран, както и да отблъсне Хамас от пътя на дипломaцията и да се опита да ги върне на пътя на насилието.

Ранено палестинско дете в Газа, 11 март 2012. Снимка Ali Jadallah - APA images

Сред жертвите от неделя са 12-годишния Аиуб Усеила от бежанския лагер Джабаля, като при нападението неговият седем-годишен братовчед е бил също ранен. Много други са пострадали от ужасни наранявания, твърдят от болницата ал-Шифа в Гaза:

Израелското нападение започна в петък миналата седмица с незаконната екзекуция на Зухаир ал Каиси и Махмуд ал Ханани от Popular Resistnace Committees (PRC), които Израел обвини, че стоят зад планинрането на атаката близо до египетската граница миналата година. Това твърдение обаче е невярно и в противоречие с предишни такива от израелска страна. Повече информация може да намерите в аналииза на американско-еврейския журналист Макс Блументал.

Израелската атака над Гaза всъщност протича по начин, познат ни от миналото – Израел извършва убийтво, знаейки много добре, че палестинските фракции за съпротива ще отвърнат. След това използва този отговор – дозина ракети, изпратени към териториите на Израел, които рядко нанасят щети или наранявания – за да продължи с бомбардирането на Ивицата.

Рутинната политика на Израел да извършва убийства без присъда или дело, базирайки се на неубедителни обвинения, е в нарушение на международните закони и твърденията на Израел, че е “демократична” страна.

Същевременно доста израелски коментатори също признават, че Израел е провокирал тази вълна от ново насилие. Или както Яков Кац пише в Jerusalem Post:

“Когато израелската армия е решила да убие лидерът на PRC, тя е била наясно какво ще последва. Предварителните преценки са сочили, че около 100 ракети на ден са щели да бъдат изстреляни към израелските земи, но правителството е решило да плати тази цена.”

Гидеон Леви коментира за вестник “Аарец“:

“Кой започна? Израелската армия и Шин Бет. Те оставят след себе си впечатлението, че извършват целенасочени убийства винаги, когато могат, а не когато това е наложително.
А кога такива убийства са нужни? Read the rest of this entry

Аз съм терорист: Спомени от войната

Автор на текста е Сара Али, 20 години – палестинска, която следва английска литература в Ислямския университет в Газа:

Аз съм терорист. Или поне така ме наричат. Израснах, чувайки тази дума да се повтаря през цялото време, така че понякога си мислех, че терористите всъщност са добрите. Но те очевидно не са. От многото тъжни моменти, които съм преживяла, пъти израелската офанзива над Газа в края на 2008 – началото на 2009 е най-лошият и може би най-болезненият. Имах “късмета“ да оцелея и по този начин възможността да разкажа за тези, които загубиха живота си.

На 27 декември 2008 г. израелски бойни самолети започнаха да хвърлят бомби из цяла Газа, убивайки всичко и всеки, който се изпречи на пътя им.

Войната доведе до смъртта на много хора. Повече от 1450 палестинци бяха убити, 5600 ранени. Хора умираха всеки ден.

Също и Ануар …

Точно когато чухме, че Израел има намерението да сложи край на войната, Ануар Шехада е била убита. Ануар бе наша съседка, на 13 години. Тя живееше на няколко метра от моя дом. Това се случи през последния ден на войната, когато Ануар казала на по-малкиата си сестра, че ще се качи на покрива да вземе прането. Сестра ѝ я помолила да не отива, но Ануар ѝ казала да не се притеснява, защото войната е почти „свършила“. Преди родителите ѝ да успеят да я видят, Ануар вече е била на покрива. Тя вероятно не е подозрила, че Израел ще убие толкова красиво 13-годишно момиче. Но е грешала. Експлозията, която уби Ануар бе най-силната, която някога съм чувала. Мислех, че нашата къща е била целта. Подът под нас буквално се клатеше. Чакахме смъртта да ни вземе. Но след секунди видяхме дим да излиза от къщата на съседите. Казаха, че кръвта на Ануар е била из целия покрив. Главата ѝ бе намерена на улицата.

Това се случи и на Ханийн…

Ханийн всъщност е била убита преди Ануар, но ние разбрахме за нейната смърт седмица след края на войната. Ханийн е моя 5-годишна приятелка, която за първи път срещнах в джамията, в която двете ходехме. Спомням си, че тя обичаше да ме дразни. Всеки път издаваше свук, подобен на „мяу“, защото знаеше, че аз мразя котки. Казваше ми, че „мяу“ всъщност е начина, по който тя ми казва: „здравей“ всеки път, когато се видехме. По време на войната, семейство на Ханийн бе решило да остане при техни близки в Тал Елхауа, тъй като са смятали, че районът е по-безопасен. Ханийн бе напуснала дома си, само за да бъде убита в къща, която са смятали за безопасна.

Не мога да си представя каква болка е почуствала Ханийн, когато бомбата е проникнала в малкото ѝ сърце и го е откъснало. Не знам какво е усещането да загубиш детето си, тъй че нямам представа колко голямо страдание изпитват тодителите на Ануар и Ханийн. Не мога да си представя шока, който Ханийн е почуствала, когато е видяла бомбата да се приближава все по-близо към нея. Не мога да си представя как един войник вижда това малко момиченце от самолета си и решава да сложи край на живота му. Не мога да си представя колко омраза трябва да изпитва този войник към палестинците, за да реши, че убийството на едно дете е нещо добро. Не мога да представя как този войник може да смята, че това, което е направил е било „самозащита“. Не мога да си представя как същият този войник днес може да яде, пие, спи и просто да продължа с живота си. И не мога да разбера, колко глупави трябва да са израелците, за да мислят, че няма да отвърна на удара и да потърся справедливост за моите малки приятели.

Аз живея в свят, чиито разбирания са ми неясни. Свят, в който престъпникът е свободен, а жертвата бива наричана терорист. Свят, в който убийството на 5-годишно дете е допустимо. Свят, който ме обърква, когато мисля за това кое е правилно и кое е погрешно. Винаги съм мислила, че можем да разберем кой е терорист като просто погледнем кой от чия страна умира. Но съм грешала. Израелците имат способността да убиват палестинци през нощта, и да ги наричат терористи на следващата сутрин.

Шест често срещани погрешни схващания за Газа, които са били валидни през 2011 година

източник

На шесто място: Блокадата за нуждите на цивилните е премахната и само ограничения свързани със сигурност са останали

Газа не е изолирана от останалата част на света така, както е била преди няколко години, но тя все още е откъсната от Западния бряг и е трудно да се намерят убедителни съображения за сигурност, които да оправдаят това. Например, Израел забранява на студентите да пътуват от Газа до Западния бряг. Израел не позволява да се продават стоки от Газа в Западния бряг или Израел, докато в същото време позволява на износа от Газа за Европа, но само ако стоките са прехвърлени през израелските летища и пристанища.

Освен това Израел налага ограничения върху вноса на строителни материали в Ивицата Газа. Влиянието от това ограничение се усеща повече от международните организации, отколкото от местното самоуправление, което получава нужния цимент, чакъл и стомана от тунелите. Текущите ограничения затрудняват икономиката в Газа, но те също така разделят семейства едно от друго, както и възпрепятстват достъпа на жителите на Газа до висше образование и възможността да бъдат обучени в силно необходими сфери.

На пето място: Израел дава на Газа пари от такси, електричество и вода.

Вярно е, че Израел дава на жителите на Газа ток и вода. Но само ако „дава“ означава „продава“. Израел също не „дава“ пари от такси на жителите на Газа – всъщност дава пари от данък, който събира от тяхно име, въпреки че понякога тези пари се дават с голямо закъснение.

На четвърто място: Докладът на Палмър стигна до заключението, че блокадата е била законна

Комисията Палмър реши да не разглежда законността на цялостното затваряне на Ивицата Газа и реши само, че морската блокада, наложена на ивицата Газа, е законна. В своя доклад Комисията включи препоръка към Израел да продължи облекчаването на ограниченията за движение “с идеята да премахне блокадата изцяло, както и да облекчи неустойчивото хуманитарно и икономическо положението на цивилното население„.

На трето място: Газа има граница с Египет, така че Египет трябва да се грижи за ивицата

Преди шест месеца бяха публикувани десетте основни причини защо откриването на контролно-пропускателен пункт на тази границиа не е достатъчно. Списъкът все още е валиден, но ето и основната теза от него: Дори ако Египет напълно отвари своя контролно-пропускателен пункт за движение на хора и стоки, това няма да доведе до решение за проблема с ограничението на движение между Газа и Западния бряг.

На второ място: Израел напусна Газа, но всичко, което получи в отговор бе ракети „Касам“

Изстрелването на ракети „Касам“ срещу цивилни е неоправдано военно престъпление. Това е ясно. Но трябва да се има предвид, че изстрелването на ракети не започна веднага след оттеглянето от ивицата Газа и че четири години и половина блокада не са направили нищо, за да се намали заплахата от ракети, изстреляни от Газа в Израел, ако не вярвате, прочетете това.

А колкото се отнася до оттеглянето, Израел премахна своите постоянни военни бази и цивилни поселения от ивицата Газа, но дали това наистина доведе до край на израелския контрол над Газа? Попитайте който и да е палестинец от Газа дали наистина чувства, че Израел „не присъства“ в живота им. Няма да се наложи да мисли дълго преди да отговори отрицателно. Израел контролира възможността на палестинците в Газа да учат в Западния бряг, контролира износа на стоки, риболова, обработването на селскостопански земи и посещенията на роднини. Вярно е, че е трудно да си представим контрол на територия без постоянно физическо военно присъствие, но точно това е уникалната ситуация в Газа днес.

И на първо място: Жителите на Газа гласуваха за „Хамас“, така че те заслужават това, което им се случва

Победата на Хамас на парламентарните избори през 2006 г., или малко след „оттеглянето“, бе посрещната с изненада. Днес, повече от пет години след като изборите бяха проведени, те все още се използват като извинение за блокадата.

Преди всичко е важно да се подчертае, че международното право забранява колективното наказание на цивилното население и това е не без основателна причина. Опитът от миналото ни учи, че цивилното население, независимо от неговите политически убеждения, трябва да остане „непокътнато“. Този принцип трябва да бъде уважен в Газа, в Израел и във всички други места по света, в които има конфликти.

Kолективното наказание на цивилното население

Докато сме на темата за изборите, за да бъдем точни трябва да спомен, че „Хамас“ спечели избори, които не бяха проведени само в Ивицата Газа, но също така и в Западния бряг и Източен Ерусалим. И всъщност повече от една година след изборите, през юни 2007 г., „Хамас“ пое контрола на ивицата Газа.

Избори не са се провеждали в Газа от 2006 г. насам и дебатът между различните политически движения в Газа продължава. Един от начините за следене на този дебат е чрез анкети, като тези, публикувани от Палестинския център за политически поучвания (Palestinian Center for Policy and Survey Research). Например, анкета от декември 2011 г показва, че ако изборите за Палестински законодателен съвет се проведат сега, „Хамас“ ще получи 35% от гласовете, а „Фатах“ – 43%. Струва си да припомним и нещо друго – повече от половината от населението на Газа е под възрастта за гласуване. Как децата могат да бъдат обвинявани за резултатите от избори, в които те не участват?

Розенгартен в Гaза: Повече се страхувах от Израел, отколкото от Хамас

Интервю на Филип Вайс от 17 Октомври 2011 година

Лилиян Розенгартен е активист и поетеса от Ню Йорк, която бе на борда на Еврейската лодка за Гaза, спряна от Израел през януари 2011 година. Миналата седмица тя се върна от успешно пътуване до Гaза, минавайки през границата с Египет. Розенгартен е родена в Германия, но семейството й е напуснало страната след като нацистите идват на власт.

Как отидохте в Гaза?

Бях поканена от немска група. Отидох с още осем души.Бях единствената еврейка в нашата делегаця.

Колко време прекарахте в Гaза?
Четири дни и половина.

Бяхте ли изненадана от видяното?
Не. Бях запозната със ситуацията в Гaза. Не отидох там с илюзии. Всъшност бях изненадана от красотата на хората и от това колко щастливи бяха, когато видяха нашата делегация, тъй като толкова рядко виждат хора от международната общност. Колкото и невъзможна да е действителността за тях, те продължават да се борят за подобряване, за строителство, имат надежда, защото чустват, че тази земя им принадлежи и те ще останат там, това е невероятно. Традициите свързани с исляма също ме очароваха. Бях толкова невежа за тези неща, но научих толкова много от хората, с които говорех. До нас на запад достигат толкова много лъжи и митове. Благодарение на страха ни, религията и културата им бива изопачена и демонизирана.

Те знаеха ли, че сте еврейка? Read the rest of this entry

Мащабите на блокадата: израелският контрол над ивицата Газа

Израелската организация Gaza Gateway предлага анализ на блокадата на Газа – Scale of Control: Israel’s control over the Gaza Strip

След оттеглянето на Израел от Газа през 2005 г. почти всяка дискусия за политиката на Израел спрямо Ивицата Газа в края на краищата поставя въпроса: контролира ли Израел все още ивицата Газа? От едната страна на спора са тези, които твърдят, че Израел вече не контролира ивицата Газа и следователно не носи отговорност за това, което става в Газа. От другата страна са тези, които вярват, че Израел е единствен отговорен за ситуацията в Газа, защото продължава да упражнява пълен контрол над Газа, дори и след премахването на постоянните военни бази и селища.

По наше мнение, истината е по-сложна и тя се намира някъде по средата. Израел продължава да упражнява контрол върху важни аспекти на живота в ивицата Газа, но се е отказала от контрола, а с него и от отговорността върху други аспекти. „Мащабите на контрола“ предлага правна рамка за отговорността на Израел в ивицата Газа въз основа на разглеждане на „спиране на окупацията“ като процес, който протича във времето.

Първата глава на нашия доклад представя кратък преглед на областите, върху който Израел продължава да поддържа контрола в Газа. Ние решихме да публикуваме изводите ни и в нащия блога с надежда, че таке те ще бъдат по-лесно открити и е ще успеят да информират обществето относно политиката на Израел спрямо Газа.

Области на контрол:

Въздушното пространство

Израел поддържа пълен контрол над въздушното пространство на Газа и предотвратява движението на хора и търговски стоки по въздух .Летището в Газа, построено през 1998 г., бе затворено през октомври 2000 г. след избухването на Втората интифада и бомбардирано от Израел през 2001 година. От тогава не е имало въздушното движение в и от Газа. Единственото изключение са израелските самолети, пилотирани и безпилотни, които летят над ивицата Газа, за да извършват наблюдения, събиране на информация и стрелят по цели, включващи „целенасочени убийства“, тоест убийства от въздуха на физически лица, определени от Израел.

Териториални води

Израел има пълен контрол над териториалните води на Газа и не позволява движение на хора и стоки по море. Израел също така ограничава риболова в разстояние на три морски мили от бреговата ивица на Газа.

През 2008 г. Израел направи изключение и позволи на шест кораба да достигнат Газа , но оттогава пречи на пристигането на кораби. Израел цитира различни юридически източници като основа за забраната на морския транспорт в близост до крайбрежието на Газа: до 2005 г. Израел твърдеше, че забраната е наложена съгласно законите на окупацията; от началото на 2005 г. оправдава своя контрол върху териториалните води на Газа като „ограничение във връзка със сигурността“. На 3 януари 2009 г. в разгара на мащабната военна операция „Излято олово“ Израел обяви морска блокада крайбрежието на Газа и въпреки че операцията завърши същия месец, блокадата остана в сила.

През 2001 г., въпреки ангажимента си да позволи изграждането на пристанище в ивицата Газа, Израел разруши всички съоръжения, принадлежащи на чуждестранна компания, която бе на път да започне строителството на пристанище и оттогава възпрепятства строителството, като не успява да увери евентуалните донори, че пристанището няма да бъде разрушено.

Преминаване по земя между ивицата Газа и Израел

Естествено Израел упражнява пълен контрол на границата с Ивицата Газа. От юни 2007 г. насам тя е затворила три от четирите търговски гранични пункта: Карни, който е бил основният търговски пункт, през който всички камиони са преминавали; Суфа, през който са били превозвани строителни материали в Ивицата Газа; и Нахал Оз, през който са били транспортирани гориво и газ за готвене. Единствените пресечни пунктове, които са останали отворени са Керем Шалом, който е предназначен за преминаване на стоки и се намира в близост до пресечната точка между Израел, Газа и Египет и Ерез, който е предназначен за преминаването на хора и може да бъде използван от палестински жители само в „хуманитарни случаи, с акцент върху спешни медицински случаи“. На практика от юли 2010 г.насам Израел позволява на около 3000 палестинци да преминат през Ерез средно на месец, най-вече на пациенти и придружаващите ги роднини, а от 2011 г. и на търговци.

Чрез своя контрол върху преминаването на търговски стоки, Израел има огромно влияние върху живота в ивицата Газа – един малък по размер, гъсто населен район, който разчита на търговията с външния свят за получаване на основни продукти и поддържане на продуктивна икономика. Когато Израел решава да позволява износа на цветя, ягоди и чушки, но не на сладолед, бисквитки или безалкохолни напитки, на пракитка определя кои индустрии магат да функционират в Газа .Когато Израел изисква от дадена международна организация да промени местоположението на планувано ново училище, като условие за допускане в Газа на строителни материали, необходими за изграждане му, тогава Израел на практика влияе върху планирането и зонирането на политиката вътре в ивицата Газа.

Сухопътно пресичане на границата между Ивицата Газа и Египет
Споразумението от 2005 г. относно движението и достъпа (Agreement on Movement and Access) отбеляза края на военното присъствие на Израел в пропусквателния пункт при град Рафа, на границата между Египет и ивицата Газа, но позволи на Израел да поддържа реален контрол върху терминала. Този контрол се осъществява чрез контрол на Израел върху палестинския регистър на населението, чрез който се определя кой може да пътува през Рафа, възможността за проследяване на индивидите, които пътуват през пункта, както и чрез правомощията да решават кога и дали пункта в Рафа да бъде затварян.

Граничният пункт работи нормално съгласно Споразумението за движение и достъп до юни 2006 г. Обстоятелствата, довели до края на този режим на работа са подробно описани в доклад, публикуван от Gisha и Лекари за човешки права-Израел (Physicians for Human Rights-Israel) през 2009 г., озаглавен „Контролно-пропускателен пункт Рафа: Кой държи ключовете?“ (“Rafah Crossing: Who Holds the Keys?”). Докладът също така представя нашата позиция за отговорността на всяка от страните – Израел, Египет, Палестинската автономия, „Хамас“ и външни играчи – върху способността за отваряне на пункта.

През юни 2010 г. Израел залови Мави Мармара, кораб, поел за Газа, в резултат на което бяха убити пътници,а случилото се бе осъдено от международната общност. След този инцидент Египет отвори контролно-пропускателния пункт за редовни пътувания. Преминаването бе възможно извън контекста на Споразумението относно движение и достъп и бе за ограничени категории пътници, включващи чужди граждани, палестинците, които търсят лечение в Египет, палестинците с чуждо гражданство, статут на пребиваване или виза за трета страна, студенти, желаещи да учат в чужбина и физическите лица, които получават специално позволение от египетските власти. Между юни 2010 г. и края на май 2011 г., средната месечна стойност от 15.7 хиляди пътници пътували в двете посоки през контролно-пропускателния пункт Рафа представлява около 40% от средната месечна бройка от началото на 2006 г., тоест преди прилагането на Споразумението за движение и достъп да бъде спряно. В края на май 2011 г. Египет обяви, че контролно-пропускателния пункт ще бъде отворен за пътуване за всички жители на Газа, които притежават палестински лична карта и паспорт, с изключение на мъже на възраст от 18 до 40, чието пътуване ще бъде обект на определени условия. Между юни и август 2011 г., средната месечна бройка на пътници, преминали през Рафа е около 27 700. Въпреки това, египетяните бяха наложили горна граница за броя на лицата, които могат да излязат от Газа на ден, което доведе до чакане в рамките на цели седмици.

Споразумението за движение и достъп забранява вноса на стоки от Египет към Ивицата Газа през контролно-пропускателния пункт. Въпреки че разрешава износа на стоки, мерки и договорености, даващи възможност за износ, никога не са били направени. Египет все още не позволява превоза на стоки през Рафа, с изключение на хуманитарна помощ, която бива определена за такава по собствено усмотрение.

От първото отваряне на контролно-пропускателния пункт Рафа до сега, пътуването през него се записва в израелско-палестинския регистър на населението. По този начин, Израел продължава да има някакъв, макар и значително намален, контрол върху пропусквателния пункт в Рафа. Продължителното израелско влияние върху Рафа е също така резултат на сътрудничество с Египет по въпросите на сигурността. Египет продължава да разглежда Израел като правителствена сила в палестинските територии, отчасти това се дължи на мирния договор между двете страни, който гласи, че международната граница между Израел и Египет в северната част на пустинята Синай е границата между Египет и Ивицата Газа.

Движението на хора и стоки между Египет и ивицата Газа по суша също се извършва чрез подземни гранични тунели. Тунелите не са нови, но преди юни 2007 г. те са предимно използвани за контрабанда на оръжия и наркотици. Когато Израел започна ограничаване на преминаването на граждански стоки в ивицата Газа през юни 2007 г., тунелната търговия се увеличи и започна да включва много потребителски стоки и промишлени продукти, чийто трансфер Израел забрани през законните териториални пропускателни пунктове.

Тунелите сега служат като основен маршрут за транспортиране на горива и строителни материали, които са ограничени за внос в Газа от Израел. Тунелите се използват и за транспортиране на цигари от Египет, които са по-евтини, отколкото тези, донесена от Израел, както и оръжия, пари и наркотици. Израел понякога бомбардира тунелите от въздуха. Тунелите не предоставят надежден или задоволителен търговски път, въпреки това транспортирането на граждански стоки през тях позволява на правителството в Газа да определя данъчни ставки (които са различни от тези, поставени от Израел) за стоки като горива, цигари и строителни материали, както е обяснено по-долу.

Регистър на населението
Израел продължава да контролира палестинския регистър на населението, който е общ за ивицата Газа и за Западния бряг. Всяко изменение, направено в тези записи, изисква одобрението на Израел, включително регистрацията на раждания, бракове, разводи, смърт или промяна на адреса. Палестинската администрация може да промени или да издаде лична карта, само след като израелските власт са дали одобрение. Израел актуализира всички промени в регистъра на населението, който определя кой е признат за палестински жител и може да пътува. Палестинските паспорти се издават от палестинската власт само за жители, които са включени в контролирания от Израел регистър на населението. Физически, координацията на въпросите, отнасящи се до регистъра в Газа се извършва чрез срещи между представители на Израел и Палестинската автономия в Газа, които се провеждат на граничния пункт Ерез.

Чрез контрола върху регистъра на населението, Израел продължава да контролира пътуванията на палестинските граждани, тъй като всички палестинци, които желаят да преминат през контролно-пропускателните пунктове са длъжни да представят лична карта или паспорт, които са одобрени от Израел. Израел също така контролира къде палестинските жители могат да живеят, тъй като адреса, посочен в израелско-одобрените лични карти определя къде притежателите им могат да пребивават: палестинци, които пребивават в Западния бряг или са временно там, могат да бъдат  насилствено прехврълени в Ивицата Газа, ако адресът, посочен в тяхната лична карта е в ивицата Газа.Трябва да се отбележи, че от 2000 г. насам, Израел е отказал да позволи на жителите на ивицата Газа да променят адреса в техните лични карти с адрес в Западния бряг, дори ако те са живели в Западния бряг в продължение на много години.

През 2005 г. Израел се съгласи да добави около 50 000 възрастни, живеещи в палестинските територии без статут на пребиваване, към палестинския регистър на населението. Това бяха най-вече съпрузи на жители, които са влезли в палестинската територия с краткосрочни разрешителни за посетители и са останали там след датата на изтичането им, благодарение на мораториум приет от Израел за обеденение на семейства от 2000 г. Около половината от тези разрешителни са били предназначени за физически лица в Ивицата Газа. До 2008 г. Израел е дал статус на постоянно пребиваване на 12 308 лица в Ивицата Газа. В момента процесът е спрян.

Палестинският министър на вътрешните работи в Газа смята, че в момента има най-малко 10 600 души, живеещи в Ивицата без палестински лични карти, като хиляди от тях Израел счита за недопустими за получаване на такива карти дори и в контекста на бъдещи жестове, тъй като те не са записани като получили израелско одобрение, за да влязат в Газа. Тези лица не могат да пътуват през Рафа или Ерез, тъй като те не са регистрирани в контролирания от Израел палестински регистър на населението. Следователно те ​​се намират в „капан“ в Ивицата Газа без възможност да излязат, отчасти защото се страхуват, че няма да бъдат допуснати обратно.

Данъчната система
Израел продължава да контролира облагането с данъци в ивицата Газа, което е част от митническите споразумения между Израел и Западния бряг. Това означава, че Израел определя митническите проценти и данъка добавена стойност и по този начин влияе върху цените на продуктите, както и върху палестинската фискална политика. За илюстрация: търговец в Газа, който купува дрехи от израелски производител плаща ДДС в размер, определен от Израел, а Израел е отговорен за прехвърлянето на тази сума на Палестинската автономна власт. Ако стоката се внася, Израел определя и събира митническите такси за нея и е отговорен за прехвърляне на сумата към Палестинската автономия. ДДС и митническите такси, определени от Израел след това се отразяват на цената, която потребителят заплаща за дрехите в Газа.

Израел продължава да събира ДДС и митнически такси от името на Палестинската власт и има властта да реши дали или не да прехвърли тези приходи. По този начин Израел контролира способността на Палестинската автономна власт да използва тези приходи за финансиране на обществените услуги в Западния бряг и ивицата Газа, като например електроенергия, здравеопазване, заплатите в публичната услуга и т.н.

Изключение на правилото, според което Израел контролира събирането на данъците, а оттам и услугите, предоставяни на палестинската общественост са данъците, събрани от Хамас на стоки, които влизат в Газа от Египет през подземните тунели. Обемът на стоките, прехвърлени през тунелите се е увеличил значително след като Израел започна ограничаване на влизането на цивилни стоки в ивицата Газа през 2007 г. Правителството в Газа събира данъци за някои от тези стоки, като цигари, горива, а от време на време и строителни материали. Например, режимът на „Хамас“ в Газа определя данъчната ставка за горивото, транспортирано през тунелите, като събира данъци от търговците, които го внасят от Египет. По този начин, режимът в Газа влияе върху местните цени на горивата, които са значително по-евтини от тези в Израел или в Западния бряг.

Физически контрол на ивицата Газа
След „оттеглянето“ през 2005 г. Израел продължава да контролира областта в близост до границата си с Ивицата Газа дори и от палестинска страна. През 2008 г. Израел разшири тази област, известна още като „буферна“ зона, и днес тя има размери от 300 до 1500 метра от границата. Площта, която е ограничена на практика включва земи, които официално са били обявени за буферна зона, както и райони, в които човек рискува да бъде прострелян. Буферната зона представлява около 17% от цялата територия на ивицата Газа и една трета от земеделските земи.

Ограниченията биват прилагани чрез използването на жив огън срещу всеки стъпил в буферната зона. Според данни на ООН от края на операция „Излято олово“ през януари 2009 г. до август 2010 г. са били убити 22 цивилни палестинци, които са влезли в зоната, а 146 са били ранени. Четиридесет и един въоръжени палестинци и четирима израелски войници са били убити в зоната в същия период от време. Израел е информирал жителите на Газа за тази зона чрез хвърляне на листовки от самолети, но е налице несъответствие между площта, отбелязана в листовките и площта, която е ограничена на практика.

От 2009 г. насам военните провеждат рутинни навлизания в буферната зона и унищожават селскостопански реколти и дървета с булдозери. Според данни на ООН, в началото на 2010 г. военните са влизали в буферната зона средно три пъти на седмица.

Военните също периодично извършват набези в Ивицата Газа в рамките на мащабни военни операции като операция „Летен дъжд“ през лятото на 2006 г., след залавянето на израелския войник Гилад Шалит, както и операция „Излято олово“ през зимата на 2009 г.Израел обяви, че си запазва правото отново да влезе в Ивицата Газа по свое желание.

Контрол върху гражданската инфраструктура
Израел контролира снабдяването на инфраструктурата в Ивицата Газа. Електроенергийната система на Газа, разработена от 1967 г., е до голяма степен базирана на мощност, която Израел предава през 11 линии за високо напрежение.

Електроцентрала бе построена в ивицата Газа през 1998 г., но капацитетът ѝ е ограничен след като бе бомбардирана от Израел през 2006 г. Станцията никога не е била напълно ремонтирана. Ограниченията върху вноса на оборудване и на обучени специалисти, както и за извозване на оборудване за ремонт извън Газа, също нарушават способността за надграждане на системата за електричество. Друг фактор, който оказва влияние върху експлоатацията на електроцентралата са ограниченията, наложени от Израел върху вноса на промишлен дизел в началото на октомври 2007 г. като част от политиката на „икономическа война“, предназначена да подкопае икономиката на Газа. Финансов спор между Палестинската власт и режима на „Хамас“ в Ивицата Газа допълнително доведе до намаление на индустриалните дизелови доставки за Газа през 2010 година. В началото на 2011 г. недостигът бе частично решен чрез покупка и транспорт на дизелово гориво за електроцентралата през тунелите. В резултат на това зависимостта на електроцентралата от Израел е намаляла, въпреки че все още се разчита на Израел за доставка на оборудване за ремонт, внос на части, внасянето на експертни инженери, както и изпращането на инженери от ивицата Газа за професионално обучение и бизнес срещи в чужбина. Освен това, доставяната от Израел електроенергия все още има най-голям пай от електричеството в Газа, и за сега няма алтернативен план.

Зависимостта от Израел за производство на електроенергия преминава в зависимост от Израел за поддържане на водоснабдяването и канализацията, тъй като е необходимо електричество за изпомпване на вода от кладенците и доставка до домовете, изпомпване на отпадни води от домовете и транспортирането ѝ до съоръженията за пречистване на отпадъчни води, както и за самата работа на тези съоръжения. Освен това, около 5% от водата в Газа се доставя в тръби от израелска водна компания.

Израел също така контролира жичните, безжичните и интернет комуникациите в палестинските територии: международните разговори от Ивицата Газа и Западния бряг се извършват чрез израелската мрежа, интернет връзката минава през израелската мрежа, Израел определя какви честоти да се дадат на палестинските клетъчни телефонни компании. Зависимостта на Палестинската автономия от израелската комуникационната мрежа е в резултат на контрола на Израел върху периферията на Ивицата Газа и преминаването между нея и Западния бряг, което включва контрола върху способността да се внася оборудване, прокарват кабели и изгражда инфраструктурата. Например, Израел забранява транспортирането в палестинските територии на някои видове оборудване, необходими за подобряване на комуникацията и изграждане на независима инфраструктура. В допълнение, ремонтът на телефонната мрежа между палестинските градове в Западния бряг или между Западния бряг и Ивицата Газа изисква израелското одобрение, тъй като тя преминава през територията на Израел, или области, контролирани от Израел.

Контрол над Палестинската автономия и движението между ивицата Газа и Западния бряг
След като Хамас поеха властта в Ивицата Газа през юни 2007 г. влиянието на Палестинската автономия в Газа значително намаля и повечето рутинни административни дейности свързани с образователната система, полицията, канализацията и болниците се извършва от режима на „Хамас“. Въпреки това, Палестинската автономна власт все още поддържа значителни отговорности, по-специално финансирането на основните обществени услуги, като например системата на здравеопазването и доставката на електричество. Палестинската власт продължава да координира преминаването на хора и стоки с Израел, както и данъците, налагани върху стоките, транспортирани от Израел през пунктовете, които се събират от Израел от името на Палестинската автономия. Освен това, палестинските служители остават отговорни за прехвърляне на молбите за промени в регистъра на населението до израелските власти, включително за целите на издаване на паспорти.
Поради тази причина, израелският контрол над Палестинската автономия, която работи както в ивицата Газа, така и в Западния бряг, влияе на способността на последните да вземат самостоятелни решения, свързани с палестинските жители, тяхното управление и финансирането на обществените услуги.

В допълнение, контролът на Израел над пътуването между Западния бряг и Ивицата Газа влияе на работата на държавните институции и системи в цялата палестинска територия. Тези системи и институции са се развили като част от един апарат, обслужващ жителите в двете части на палестинските територии. Например, палестинска академична програма за Демокрация и човешки права се предлага от университет Бирзеит в Западния бряг. Израелският контрол над движението между ивицата Газа и Западния бряг и забраната за пътуване от Газа към Западния бряг не позволява на жителите на Газа да участват в тази програма или да се възползват от висшето образование в Западния бряг като цяло. В допълнение, контролът върху способността на палестинските професионалисти от Западния бряг да работят в Газа се отразява на качеството на услугите, които се предлагат в Газа. Трябва да се отбележи, че контролът върху движението между Газа и Западния бряг не е просто резултат от факта, че Израел се намира между двете части на палестинската територия, но също така и от нейната изключителна политика на контрол над всички важни кръстовища в Западния бряг, включително моста Аленби на границата между Западния бряг и Йордания. Израел забранява на жителите на Газа да влизат в Западния бряг, независимо от къде искат да преминат: дори когато жител на Газа мине първо през Египет и се опита след това да влезе в Западния бряг през Йордания, ще бъде спрян от израелските власти.

Пълният доклад на английски език

Обобщение на доклада