Category Archives: Гласове за мир

Футблисти, начело с Никола Анелка и Фредрик Кануте, призовават за освобождаването на палестински футболист, който се намира на 89-ия ден от своята гладна стачка

Официално изявление до медиите:

“В името на спортната солидарност, справедливостта и правата на човека, ние декларираме нашата подкрепа за палестинския футболист Махмуд Сарсак. Като европейски спортисти, ние вярваме, че всеки човек има право на справедлив и независим съдебен процес.

На 22 юли 2009 г. Махмуд Сарсак, на 25 години, е напуснал дома си в Рафа в ивицата Газа, за да се присъедини към своя национален отбор в Западния бряг. Той никога не пристига там. Махмуд е бил арестуван на ПП Ерез, разпитван и задържан без срещу него да бъдат отправени каквито и да е обвинения. Три години по-късно, той все още е в израелски затвор, без каквито и да е обвинения или съдебен процес. Подобно на стотици палестински затворници, Махмуд е в „административно задържане“, която позволява на израелските власти да държат хората в затвора без да посочват причина или необходимост за съдебен процес, и то толкова дълго, колкото израелските власти искат.

Докато светът се радва на мачовете от европейското по футбол, един палестински футболист е на гладна стачка зад решетките на израелски азтвор в опита си да получи справедливост и своите човешки права.

На семейството на Махмуд не е било позволено да го посещават. Поради тези причини, Махмуд Сарсак е започнал гладна стачка. Днес(14.06.2012) е 88-мият ден, откакто той отказва храна, той вече е загубил повече от 30 килограма телесно тегло. Здравето му се влошава и животът му е в опасност.

Свобода на едно лице не може да се отнема по произволен начин. В името на гражданската свобода, правосъдието и основните човешки права, ние призоваваме за освобождаването на Махмуд Сарсак.“

Nicolas Anelka, футболист

Demba Ba, футболист

Abdoulaye Balde, футболист

Jonathan Bru, футболист

Gailord Bwasi, футболист

Diomansy Camara, футболист

Philippe Christianval, футболист

Omar Daf, футболист

Issiar Dia, футболист

Abou Diaby, футболист

Soulaymane Diawara, футболист

Mike Digbeu, баскетболист

Pape Diop, футболист

Ladji Doucouré, атлет

Doudou Jacques Faty, футболист

Ricardo Faty, футболист

Rémi Gomis, футболист

Frédéric Kanouté, футболист

Mamadou Niang, футболист

Fabrice Numéric, футболист

Momo Sissoko, футболист

Moussa Sow, футболист

Реклами

Розенгартен в Гaза: Повече се страхувах от Израел, отколкото от Хамас

Интервю на Филип Вайс от 17 Октомври 2011 година

Лилиян Розенгартен е активист и поетеса от Ню Йорк, която бе на борда на Еврейската лодка за Гaза, спряна от Израел през януари 2011 година. Миналата седмица тя се върна от успешно пътуване до Гaза, минавайки през границата с Египет. Розенгартен е родена в Германия, но семейството й е напуснало страната след като нацистите идват на власт.

Как отидохте в Гaза?

Бях поканена от немска група. Отидох с още осем души.Бях единствената еврейка в нашата делегаця.

Колко време прекарахте в Гaза?
Четири дни и половина.

Бяхте ли изненадана от видяното?
Не. Бях запозната със ситуацията в Гaза. Не отидох там с илюзии. Всъшност бях изненадана от красотата на хората и от това колко щастливи бяха, когато видяха нашата делегация, тъй като толкова рядко виждат хора от международната общност. Колкото и невъзможна да е действителността за тях, те продължават да се борят за подобряване, за строителство, имат надежда, защото чустват, че тази земя им принадлежи и те ще останат там, това е невероятно. Традициите свързани с исляма също ме очароваха. Бях толкова невежа за тези неща, но научих толкова много от хората, с които говорех. До нас на запад достигат толкова много лъжи и митове. Благодарение на страха ни, религията и културата им бива изопачена и демонизирана.

Те знаеха ли, че сте еврейка? Read the rest of this entry

Европа критизира политиката на Израел

„Ако окупираш земи, които са населени с … палестинци, които нямат правата на израелците, то това е апъртейд, който не може да продължава.” е заявил финландският външен министър Ерки Туомиоя пред репортери.
„Мисля, че повечето израелци осъзнават това, но до сега не са успели да намерят лидери, които до достигнат двудържавно решение на конфликта”, допълни той.

Същевременно неотдавнашното решение на Израел да одобри строителството на 1 100 жилища в квартала Гило в Източен Ерусалим доведе немската канцлерка Ангела Меркел да заяви, че изралеският премиер Нетаняху „не може да бъде взет насериозно и няма намерение да се съобръзи с основните условия, необходими, за да се подновят преговорите с палестинците.“

Палестински лидер пред израелския военен съд: „Ние се борим за свобода и достойнство“

Басем Тамими, лидер на народния комитет за съпротива в палестинското село Наби Салех, е бил задържан преди повече от месец поради ролята си в организирането на невъоръжени демонстрации срещу израелската окупация (прочетете интервю с него). Неговият арест е до голяма степен въз основа на доказателства, получени по време на незаконн разпити на няколко младежки от Наби Салех, включително 14-годишният Ислам Тамими.

Видео от една от демонстрациите с коментар на израелския журналист Йосеф Дана и палестинската активистка (чиято майка е българка) Диана Алзир:

Това е пълният текст от думите на Тамими пред израелския военен съд.

Ваша чест,
държа тази реч, воден от моята вяра в мира, справедливостта, свободата, правото на достоен живот и от уважение към свободната мисъл при липса на справедливи закони.

Всеки път, когато съм призован да се явя пред Вашия съд, ставам нервен и ме обзема страх. Преди осемнадесет години сестра ми бе убита в съдебната зала като тази от член на персонала. През живота ми съм бил девет пъти арестуван и престоял общо почти 3 години зад решетките, въпреки че никога не съм бил обвинен или осъден. По време на лишаването ми от свобода бях парализиран в резултат на изтезанията на вашите следователи. Жена ми е била задържана, децата ми са били ранявани, земята ми е била открадната от заселници, а сега къщата ми е заплашена да бъде разрушена.

Роден съм заедно с началото на окупацията, така че целият ми живот е бил под сянката на жестокостта, неравенството, расизма и липсата на свобода. И все пак, въпреки всичко това, моята вяра в човешките ценности и необходимостта от мир в тази земя никога не са били разколебавани. Страданието и потисничество не изпълниха сърцето ми с омраза към никого, нито пък породиха чувство на отмъщение. Точно обратното, те засилиха вярата ми в мира и всенародната позиция като адекватен отговор на жестокостите на окупацията.

Международното право гарантира правото на окупираните хора да се противопоставят на окупацията. Упражнявайки моето право, аз организирах мирни демонстрации срещу окупацията, заселническите атаки и кражбата на повече от половината от земята на моето село Наби Салех, където гробовете на моите предци лежат от незапомнени времена.

Организирах тези мирни демонстрации, за да защитя земята ни и народа ни. Аз не знам дали моите действия нарушават Вашите окуапционни закони. Що се отнася до мен, тези закони не се отнасят до мен и за мен са лишени от смисъл. Те са ни наложени от окупационните власти, за това ги отхвърлям и не мога да призная тяхната валидност.

Вие твърдите, че сте единствената демокрация в Близкия изток, но въпреки това ме съдите според военни закони, които са лишени от всякаква легитимност; закони, които са приети от органи, които не съм избирал и не ме представляват. Обвинен съм за организиране на мирни граждански демонстрации, в които няма нищо военно и са законни по силата на международното право.

Ние имаме право да изразим нашето отхвърляне на окупацията във всичките ѝ форми; да защитим свободата и достойнството си като народ и да търсим справедливост и мир в нашата земя, за да защитим децата си и за да осигурим тяхното бъдеще.

Гражданският характер на нашите действия е светлината, която ще доведе до преодоляването на тъмнината на окупацията, донасяйки зората на свободата, която ще стопли студените ни, окавани с вериги ръце, ще изчисти отчаянието от душите ни и ще сложи край на десетилетията потисничество.

Нашите действия са това, което ще разкрие истинското лице на окупацията, при която войници насочват пушките си към жена, ходеща пеша до полето или край контролно-пропускателните пунктове, към дете, което иска да пие от сладката вода на старите кладенци, построени от предците му, към стария мъж, който иска да седи в сянката на маслиновото дърво, което някога му е било като майка, а сега е изгорено от заселници.

Изчерпахме всички възможни действия, за да спрем атаките на заселници, които отказват да се придържат към решенията на Вашия съд, който винаги потвърждава, че ние сме собственици на земята и който постановява премахването на оградите, които заселниците сами поставят.

Всеки път, когато се опитаме да се приближим до нашата земя, за да приложим тези решения, ние биваме атакувани от заселници, които ни възпрепятстват да стигнем до земите ни, сякаш са тяхна собственост.

Нашите демонстрации са в знак на протест срещу несправедливостта. Ние работим ръка за ръка с израелски и международни активисти, които вярват, също като нас, че ако я нямаше окупацията, всички ние щяхме да живеем в мир в тези земи. Не знам кои закони се спазват от генералите, които са спирани от страх и несигурност, нито мога да разбера как те възприемат гражданската съпротива, упражнявана от жените, децате и старците, които носят със себе си надежда и клонки от маслинови дървета. Но аз знам какво е правосъдие и разум. Кражбата на земя и изгарянето на вековни дървета е несправедливо. Жестоките репресии на нашите демонстрации и протести, както и Вашите лагери, в които ни задържате не са доказателства за незаконността на действията ни. Несправедливо е да ни съдите със закони, които ни налагате, без да се съобразявате с нашите желания и права. Знам какви права имам, както и знам, че действията ми са справедливи.

Военният прокурор ме обвинява в подбуждане на протестиращите да хвърлят камъни по войниците. Това не е вярно. Това, което подбужда протестиращите да хвърлят камъни е звукът на куршумите, булдозерите, които унищожават земята ни, миризмата на сълзотворен газ и дима, идващ от изгорените къщи. Не съм подбуждал никой да хвърля камъни, но аз не съм отговорен за сигурността на Вашите войници, които нахлуват в моето село и атакуват моя народ с всички техни оръжия, носещи смърт и терор.

Тези демонстрации, които организираме, оказаха положително влияние върху моите убеждения, защото те ми позволиха да се запозная с хора от другата страна, които вярват в мира и споделят моята борба за свобода. Тези борци за свобода са освободили съзнанието си от окупацията и участват в нашите мирни демонстрации срещу нашия общ враг, окупацията. Те станаха наши приятели, братя и сестри. Ние се борим заедно за по-добро бъдеще за нашите и техните деца.

Ако бъда освободен от съдията, дали ще бъде убеден, че правосъдието все още преобладава в съдилищата? Независимо коко справедливо или несправедливо това решение ще бъде, и въпреки всичките расистки и нехуманни практики и окупацията, ние ще продължим да вярваме в мира, справедливостта и човешките ценности. Ние ще продължим да отглеждаме децата ни да се обичат, да обичат земята и хората, без да правят разлика в тяхната раса, религия или етническа принадлежност, олицетворявайки по този начин посланието на Пратеника на мира, Исус Христос, който ни призова „да обичаме нашите врагове.“ С любов и справедливост ние ще постигнем мир и ще изградим бъдещето.

Защо отказвам да пускам музика в Израел…


Послание на британския ди джей и музикален продуцент Ewan Pearson

Винаги тихо съм отказвал да свиря в Израел, тъй като съм възмутен от това, което съм чел за окупацията, за лошото отношение към палестинския народ и за блокадата на Газа. Систематичното дехуманизиране на една група граждани само буди паралели с ерата на апъртайд режима в Южна Африка. Тогава за първи път стана ясно, че музиката и политическите протести могат да бъдат свързани, защото тогава музиканти са отказвали да пътуват и свирят в Южна Африка, за да привлекат вниманието към политическата ситуация.

Но музиката се извисява над политиката, нали така? В никакъв случай. Ако музиката е на и за света, тя трябва да бъде част от него, да се ангажира. Музикантите не са посланици, които просто могат да ходят, където поискат, само за да носят със себе си посланието за любов. Това би било прекалено лесно. Понякога трябва да кажем по-строги и по-малко лицеприятни неща, в този случай трябва да кажем, че действията на едно демократично правителство, извършени в името на достойни хора, всъщност им носи огромни вреди, вреди и нас нас, докато седим и гледаме безучастно.

В идеалния случай, изкуство и политика са свързани с това да представиш себе си на мястото на някой друг, да се опиташ да почувстваш това, което някой друг, намиращ се в съвсем различни обстоятелства, изпитва. От там започва солидарността. Имам повече общо с космополитен рейвър в Тел Авив, от колкото с палестинец в окупираните територии, но ако отида в Тел Авив и просто пускам музика е сякаш да кажа, че статуквото е добре, че е нормално да забравим за това, което се случва. Или ако перифразирам израелския журналист Гидеон Леви, това е сякаш да купя бутилка скоч на приятел алкохолик, вместо да се обадя на център за лечение на алкохолизма.

Най-известното политическо послание на хаус музиката е, че един ден потиснатите ще се еманципират и ще намерят Обетованата земя. Това послание идва от Тората и е свързано с изгнанието на евреите от Египет и Вавилон. Днес то изглежда по-подходящо за тежкото положение на палестинските им братя и сестри. Докато това не се промени, аз ще трябва да продължа да пиша статии като тази.

Разходка покрай разделителната стена

Марк Томас е извървял 732 км покрай израелската стена в окупирания Западен бряг.

Марк Томас, английски “активист-комедиант” е готов със своето ново живо шоу Extreme Rambling: Walking Israel’s Barrier. For Fun. Шоуто, както и съпътстващите го книга и филм са посветени на израелската стена в окупирания Западен бряг. Томас припомня преживяното по време на изминаването на всички 723 км, които покривaт трасето на стената  — от това да бъде арестуван от израелските военни, прeз срещите му с палестинци от всички сфери на живота, дo разговорите със заселници и официални лица.

За Томас, комедийното представление не е просто пасивно средство. “За мен би било безсмислено да правя това, което правя, ако то не е част от процес, които води до промяна,” казва той. “Изкуството трябва да има някакъв смисъл и послание.”

И сегашният му проект е именно това. Той обаче не е и първият проект, в който Томас се занимава с палестинския проблем. В миналото той е участвал в кaмпания срещу израело-бритaнската търговия c оръжие, както и “успешното засрамване на израелското посолство”, когато те са се съгласили да платят част от разходите по транспортирането обратно в Англия на Том Хърдел – активист от движението за международна солидарност, който е бил прострелян в главата в Гaза през април 2003 година и който е починал девет месеца по-късно.

Въпреки това, развитието на Втората интифада отдръпва Томас от пълното отдаване на проблема. “Това ме накара да се отдръпна,” казва той. “Продължих с кaмпанията за спиране на търговията с оръжие, но втората интифада бе толкова кървава…Имам предвид, че самоубийствените атентати бяха ужасни, разбира се има и непропорционално [израелско] нарушаване на човешките права, но това не извинява по никакъв начин тези убийства.”

Но какво променя позицията му? – “Операция Излято Олово,” израелската зимна инвазия в Гaза в края на 2008 – началото на 2009 по време, на която биват убити 1400 души. Томас описва как Израел “пускаше забранени оръжия върху цивилно население, което няма къде да избяга – изключителна жестокост.” Това събужда интересът му отново и воден от своята любов към дългите походи и вродения си инстинкт за създаване на проблеми, Томас и неговият оператор Фил потеглят на деветcедмичен поход по дължината на израелската стена. 

Описаното в книгата (живото шоу е само съкратено обобщение на написаното в книгата) представя горчивата палестинска реалност – да живееш в сянката на израелската стена. Това, кеото откроява книгата на Томас, е неговата интелигентност и язвителен ум, които заедно с праведния му гняв правят книгата едновременно забавна и трагична.

Той ми казва, че пътуването е било “най-вече заради хората, които срещах”. Поради това, пътувауйки от северния край на Западния бряг на юг, Томас интервюира широк кръг от хора. От активисти, избрали ненасилствената съпротива като Джамал Дума, до палестински работници, които “незаконно” отиват в Израел. Той се среща и с палестинските деца, които трябва да споделят своя път до училище с човешки екскременти, но интервюира и израелски заселници като Ариех Кинг, който вярва, че стената е “апартайд спрямо евреите”, защото не му позволява да закупи земи в окупирания Западен бряг. Томас също така се среща с израелски активисти, които се борят срещу окупацията, среща се и с полковник Дани Тирза, човекът, който е начертал пътя на стената и който продължава да бъде много горд от своето позормно постижение. Той често се сблъсква и с израелските военни, за които срещи обяснява “защо мислите, че пътуването ни отне почти девет седмици? Защото бяхме задържани!”

Extreme Rambling е също така внимателно оптимистична. Докато Томас чувства, че “всеки е малко или много разбит и просто успява да садържи главата си над водата“ той е убеден, че израелската стена е неустойчива авантюра и че все някога ще бъде премахната. Той също така е бил вдъхновен от ненасилствената съпротива в редица палестински села като Билин и Будурс. “Наистина е вълнуващо, невероятно! Националните водачи за нищо не ги бива, и от двете страни, но обикновените хора, те заслужават истинското внимание. Обществените водачи и дейци са просто невероятни,” обяснявa той. От израелска страна, той се възхищава на организации като Israeli Committee Against House Demolitions, Anarchist Against the Wall и Breaking the Silence.

Томас добавя: “Харесва ми искренността на хората при техния избор за мирна съпротива. Много хора ми казаха ‘това е начинът да донесем промянa,’ други казваха ‘бях в затвора, започнaхме да дискутираме Ганди, не печелим с военна тактика, за това е нужно да променим подхода’, докато трети казваха ‘опитваме по този начин, защото насилието не донесе нищо добро’. Хората бяха много искрени, а аз бях удивлен, че навсякъде ставах свидетел на дискусии на тема ненасилствената съпротива и какво означава тя. Дали ставаше дума за “невъоръжена” срещу “ненасилствена” съпротива, или воденето на кaмпании, или атакуването на циониските богословски основи чрез документа Кайрос Палестина.”

Едно от постиженията на книгата Extreme Ramblings е описанието на обикновените палестинци.  Те не са просто статици, нито пасивни жертви. Вместо това, палестинците, които Томас срещa  и описва са истински хора с мечти и всекидневни проблеми, част от пулсиращо общество и култура на съпротивата. Разбира се, техният живот е безкрайно осложнен от израелската окупация — а стената е само конкретното ѝ проявление — но тяхната борба продължава.

За всеки, чийто знания за израелската окупация се ограничават до чутото по новините, книгата показва депресиращото всекидневие на палестинците, които са част от “всекидневната окупация”. Томас припомня за кошмарността при изпълнението на обикновени действия като ходеното на училище, работа или до болницата, както и за държавните помощи, които заселническото движение получава. Той също така описва всекидневното унижение, което палестинците изпитват, минавайки през израелските пропусквателни пунктове, или за случайните, но напълно обичайни побои и и арести. 

Томас е напълно оправдано горд със своето творение. Той обяснява, че 50 000 души ще видят шоуто през следващата една година. 10 000 до 15 000 копия на видеото към шоуто се очаква да бъдат закупени допълнително, част от печалбата ще бъде предоставена на [организацията с идеална цел] Зайтоун. Също така книгата се очаква да достигне до 100 000  души. А кой знае какво ще се случи с филма, надяваме се да бъде прожектиран в кината.”

Попитан дали е научил нещо от това свое преживяване, Томас отговаря “Още в началото на пътуването ми някой ми каза, че е най-горд от факта, че ‘моите хора са все още тук’. В края на пътуването разбрах какво е имал в предвид. Наистина е удивително как тези хора устояват на всекидневните яростни атаки. Това е наистина невероятно.”

това е превод на статията на Kevin Squires за Електронната интифада

Синът на генерала в търсене на мир

Личният блог на Мико Пелед

Мико и синът му Итан пред разделящата стена

Мико Пелед е мирен активист, който се осмелява да каже публично това, което другите продължават да отричат. Той вдъхва доверие, така че когато той развенчава митовете, в които евреите по света вярват със сляпа лоялност, хората го слушат. Мико е роден в Йерусалим през 1961 г. в известно ционистко семейство. Дядо му, д-р Аврахам Кацнелсон е ционистки лидер и един от подписалите израелската Декларация за независимост. Баща му, Мати Пелед е бил младши офицер във войната през 1948 г. и генерал по време на войната от 1967 г., когато Израел завладява Западния бряг, Газа, Голанските възвишения и Синай.

Рядко срещаната позиция на Мико отразява наследството на баща му. Генерал-майор Пелед, герой от войната се превръща в миротворец след това. Генералът ясно заявява, че противно на твърденията по-късно, през 1967 г. войната е била израелски избор, а не е била задължителна поради заплаха за съществуването на държавата Израел. След 1967 година той посвещава живота си за постигането на израелско-палестински мир.

Политиката добива личен характер, когато Мико започва да разказва. Той може би е научил какво е състрадание от майка си, която през 1948 г. отказва да живее в арабски дом в Западен Йерусалим, след като разбира, че семейството, което е живеело там сега е принудено да живее в бежански лагер. Като дъщеря на един от подписалите израелската Декларацията за независимост, майката на Мико е могла да използва позицията си, за да се сдобие с прекрасен дом за себе си и семейството си. Но тя казва: „Не.“

Мико израства в Ерусалим, в мултиетническия град, но където властва система, която се опитва да запази палестинци и израелци разделени. Арабите на Израел, така както наричат палестинците там-работници, портиери, готвачи и т.н. са неразличими от арабите в Близкия изток и като такива нямат специална връзка с Джафа, Лод, Рамла, Лид, Хайфа, Ерусалим и всеки друг части от земите на Израел. Мико е трябвало да напусне Израел преди да се сдобие с първия си палестински приятел след участието си в група за диалог в Калифорния. Тогава той е бил на 39 години.

Пелед настоява, че Израел и Палестина са една държава. Фактите са неоспорими и необратими-големи инвестиции в инфраструктурата, градовете, училищата и центровете за юдеи, магистралите само за израелци, които свързват все по разширяващите се заселнически селища в Западния бряг, разделителната стена и на контролно-пропускателните пунктове, които са унищожили възможността за непрекъсната, жизнеспособна палестинска държава. Въпросът за Израел, за целия евресйки свят и международната общност е: Що за държава искате да видите в действителност? Една апартейдна държава с половината от населението, ограничено да живее в невъзможни бантустани, без достъп до храна, медицински грижи или чиста вода, осъдени да чакат на унизителни опашки на пунктовете за проверка?

Или Израел и Палестина ще се превърнат в светска демокрация за близо пет и половина милиона израелци и близо пет милиона палестинци, които живеят между река Йордан и Средиземно море. За да стане това, Израел трябва да се откаже от идеята за еврейска власт над цялата земя и ресурси.

Преди Мико да стигне до тези идеи, той е трябвало да се изправи срещу страховете си. Карайки сам из палестинските градове в Галилея или в Западния бряг кола с регистрационен номер, който го идентифицира като израелец, Мико си представял как терористи дебнат зад всеки завой на криволичещия път сред хълмове. Насочвайки се за пръв път към село Билин, той тихо се пита дали е луд да се доверява на „тези хора“? Пелед се е страхувал, но въпреки това продължил по пътя си, докато намерил селото, където е бил поздравен от приятели.

Решението може да изглежда очевидно, но проблемът остава – как да се промени съществуващата парадигма от страха и омраза при съвместно съществуване? В основата на решението на Пелед се крие осъзнаването, че израелци и палестинци заслужават да живеят в мир като равни в общата им родина. На събиране в Таос, Ню Мексико, израелска жена, която присъства на лекция на Мико, споделя, че баща му е бил герой от детството ѝ и че дори негова снимка е била окачена на стената в дома им. „За мен е чест да говоря със сина на Мати Пелед“, казала тя, „Аз бях загубила надежда за всякакъв вид справедливо решение и се опитвах да остана настрана от събитията там, но виждам колко много те е грижа и срещата ми дава надежда.“

Тези, които се придържат към страха, недоверието или алчността са жертва на фалшивото предположение, че израелците и палестинците имат друг избор, различен от това да живеят като равни. Но това е неизбежно – стената трябва да падне и на двата народа трябва да бъде разрешено да живеят като равноправни граждани в общата им родина. Отказвайки това означава да осъдим бъдещите поколения израелци и палестинци да продължат да живеят в хаос и насилие.

И семейството на Мико Пелед знае колко болезнено е това. На 4 септември 1997 г. те са загубили своята любима Смадат, 13, дъщеря на сестрата на Мико и съпруга ѝ Рами Елханан след самоубийствен атентат.

В Библията се разказва историята на патриарха Авраам, който е готов да жертва любимия си син Исаак, за да докаже своята вяра. В момента на истината, когато Авраам се готви да убие сина си, се явява ангел и казва на Авраам да не навреди на момчето. В Корана, Авраам е на път да жертва Исмаил на същия Бог и ангел Божий му казва да не вреди на любимия си син Исмаил. Поуката от историята е съвсем ясна: Нито израелците, нито палестинците са призовани да жертва своите синове и дъщери в тази война, в действителност, дали сме вярващи или не, всички сме призовани от нашия Бог и нашата съвест да се грижим за децата ни, така че те да могат да живеят в мир.

В това видео, Мико Пелед представя своята нова книга “Синът на генерал“:

Freedom in Palestine

Световни музиканти решиха да запишат песен в подкрепа на палестинския народ. Песента се казва ‘FREEDOM FOR PALESTINE’ и ще бъде пусната като сингъл в Обединеното кралство след шест седмици. Оригиналната песен и три нейни ремикса (сред които и ремикс на български ди-джей) може да бъдат чути в ютуб или предварително поръчани в iTunes.

Самият проект се нарича OneWorld и е подкрепян от организациите War on Want, Palestine Solidarity Campaign, Jews for Justice for Palestinians, A Just Peace for Palestine, Friends of Al Aqsa, Israeli Committee Against House Demolitions UK, Stop the War Coalition, Trust Greenbelt и A.M.Qattan Foundation. Всички печалби ще отидат в британската благотворителна организация War on Want, която с тях ще подкрепи проекти в Палестина.
Това е тяхното официално послание:

Палестина е в криза. Днес палестинците се сблъскват всеки ден с нарушение на човешките права и живеят смачкани в бедност, в бежански лагери и под израелска окупация. В отговор на тази несправедливост, група от международни музиканти създаде песента Свобода за Палестина.

Целта на песента „Свобода за Палестина“, плод на въображението на члена на Faithless Дейв Рандъл, е да достигне официалните британски класации, за да може посланието за справедлива борба за основни човешки права на палестинския народ да преодолее цензурата на големите медии (например през февруари месец BBC Radio 1xtra цензурира думата Палестина от песен на британския музикант Mic Righteous) и достигне до възможно повече хора.

Британският журналист Jody McIntyre припомня, че

песента „Свобода за Палестина“ е естественото продължение на все по-големия прилив на хора на изкуството, които говорят открито срещу израелската окупация. През последните години групи като Faithless и Massive Attack, както и изпълнители като Елвис Костело и вече покойният Гил Скот-Херон, всички те отмениха своите пътувания до Израел в подкрепа на засилващата се кампания за бойкот. Те са вдъхновени от борбата за свалянето на апартейда в Южна Африка, водена от смели и решителни южноафриканци, но подкрепена от световно движение за бойкот.
Изглежда, че евентуалната победа на палестинската съпротива е неизбежна. Единственият въпрос за нас е как можем да подкрепим палестинците в борбата им? Както Гил Скот-Херон би казъл: „Революцията няма да бъде предавана по телевизията, революцията ще бъде на живо …“

“Отхвърлянето на границите от 1967 година от страна на Нетаняху е признак на арогантност“

В интервю за немското списание “Шпигел“ външният министър на Люскембург Жан Аселборн заяви, че Европейският съюз подкрепя думите на американския президент Обама за създаване на палестинска държава въз основа на границите от 1967 г. и също така твърди, че ако израелците продължат да упорстват, ЕС ще обмисли предприемането на политически действия.

Според него:

Отхвърляне на мир, базиращ се на границите от 1967 г. от страна на Нетаняху е признак на самомнителност и арогантност – особено предвид факта, че Обама изрично посочи, че промяна на границите от 1967 г. би било възможна при взаимно съгласие за размяна на земя. Нетаняху обаче потиска политическата реалност и вместо това залага на патово положение. За мирния процес това може да бъде смъртоносно.

Макар и изрично да отбелязва колко важна е сигурността на Израел за Европейския съюз, люксембургският министър смята, че

Трябва да се направим опит да включим „Хамас“ в демократичния процес – така, както успяхме да сторим с „Фатах“ през 1990-те.

и продължава:

Макар и да смятаме и изискваме от Хамас да спрат с насилието, не може просто да поставяме условия единствено на палестинската страна, тъй като те не са единственият източник на насилие. Израел превърна Газа в затвор. Там 1,7 милиона души живеят върху територия, която е една седма от размера на Люксембург. Да затвориш границите и да позволиш само определени стоки да минават в Газа, където има голям недостиг – това е също форма на насилие. В Западния бряг, Израел продължава да строи поселения върху конфискувани палестински земи. Това е постоянна провокация.

На въпроса дали Европейският съюз би могъл да окаже натиск въобще, имайки предвид, че остава впечатлението, че единствено САЩ може да оказват влияние върху Израел, Аселборн отговаря:

Обама казва и върши правилните неща. Но в Съединените щати ще има избори през следващата година, а опитът ни показва, че в такива ситуации, американските кандидат-президенти губят от своята смелост при вземане на позиция по отношение на израелското правителство. Про-израелско лоби в САЩ е много силно. Ние, европейците, не сме изложени на такъв натиск.

Даниел Баренбойм носи “утеха и удоволствие“ на палестинците в Газа чрез музиката на Моцарт

Във вторник, световно известният диригент и пианист Даниел Баренбойм наруши блокадата на Газа като дирижира оркестър, в който свиреха някои от най-добрите музиканти на Европа, по време на кратък концерт в ивицата. Баренбойм и тридесет и шест от най-добрите европейски музиканти – от Берлинската и от Виенската филхармония, от оркестър дю Париж, както и от Ла Скала в Милано демонстрираха солидарност с гражданското общество в Газа.

Даниел Баренбойм е не само талантлив и прочут музикант, но и евреин с израелски паспорт. Роден в Аржентина и емигрирал със семейството си като дете в Израел, днес той живее в Германия, като освен немски и израелски паспорт, притежава и почетен палестински такъв.

Всъщност това не е неговият първи опит да преодолее разделението – той е изнасял не е един концерта в Рамала, организира и известния семинар за израелски и арабски музиканти West-Eastern-Divan. Но идвайки в Газа той наруши закони и се противопстави на изградените стереотипи, за да, както сам каза, донесе чрез музиката „утеха и удоволствие“ на народа на Газа и така да им покаже, че хората по цял свят ги е грижа за тях.

Даниел Барнбойм пред палестинска публика в Газа Photograph: Adel Hana/EPA

„Аз съм палестинец .. … и израелец“, каза той на публиката, която аплодира втората половина на изречението само малко по-малко от първата. „Виждате, че е възможно да бъдем и двете.“

Той каза още, че израелският и палестинският конфликт е конфликт между двата народа, които вярват, че имат право да живеят на едно парче земя, а не е обикновен конфликт между двете страни за граници.Той добави, че целият свят разбира, че палестинска държава трябва да бъде установена върху земята, която Израел окупира през 1967 година.

„Всеки трябва да разбере, че палестинската кауза е справедлива кауза, но тя може да получи правосъдие, само ако няма насилие. Насилието може да отслаби правдата на палестинската кауза“

В интервя за +972 след концерта той сподели, че едно нещо го впечатлява особено в Газа:

Ивицата Газа, както знаете, е много малка на площ, а е населена с повече от един и половина милиона жители. И независимо от блокадата, която лишава населението от много важни неща – в това число цимент – въпреки това те са успели да изградят дванадесет университети. Дванадесет университети, в област, където не само живеят 1,5 милиона души, но и където 85 процента от това население са под тридесетгодишна възраст. Много млади хора, които са надеждата на следващото поколение. И мисля, че е абсолютно прекрасно, че те са изградили дванадесет университети за тези млади хора. Защото така те ще получат знания и информация. Това е бъдещето на Палестина, и поради това в някои отношения, също така и бъдещето на Израел. Тъй като това са хората, с които ще трябва да живеем един до друг.

Именно поради това, той не подкрепята блокадата на Газа:

Мисля, че блокадата е много, много голяма грешка. Защото никой няма право да оказва колективно наказание, а също и в известен смисъл, защото блокада е против израелските интереси. Израел трябва да насърчава хората там, за да получат повече знания и култура, а не да ги довежда до състояние на пълно отчаяние. Когато хората получат информация и знания – знания за всичко, а не само за настоящата ситуация, но и осведоменост за културата, познаване на науката, знанието по политически науки – тогава те ще поискат и по-добро качество на живот за себе си.

Повече за Даниел Баренбойм може да прочете в една от старите публикаци.