Category Archives: Децата затворници

През очите на децата

източник – Bethlehem Blogger – британско момиче, което разказва за своите преживявания и мисли по време на престоя ѝ във Витлеем:

Късно вечер миналото лято, когато се прибирах от бежанския лагер Дейшех, бях спряна при преминаването през временен чекпойнт (това са блокади по пътя, които биват поставяни неочаквано за няколко дни или дори за няколко часа, за разлика от постоянните контроло-пропускателни пунктове). Съблякох якето ми, за да могат да претърсят джобовете ми. Все пак това е нещо нормално тук. Единственото необичайно нещо беше възрастта на “войниците”. Най-голямата от тях беше на девет години. Малко момиче, което живее близо до дома ми.

“Обувките!” ми каза тя заповеднически, имитирайки местните израелски войници. Беше окачила дълга дървена тояга около тялото си, която заместваше пушка. Тя “скенира“ обувките ми, а след това ми заповяда “Лични документи!” За мой ужас, не носех личната ми карта с мен. Стоях и чаках да решат какво ще правят с мен – дали просто ще ми забранят да мина през блокадата или ще решат да ме разпитат преди това? Дали ще ме арестуват? На края, тъй като имах голяма нужда да ида до тоалетната, подкупих окупационната армия като им предложих смачкан пакет с бисквити. Те приеха подкупа щастливи. След като се върнах от тоалетната, прекарах забавна вечер с децата, играейки на криеница и гоненица.

Когато на следващия ден споменах за тази случка пред моя колега Тойне, той се засмя: “О, спомням си, че и моите деца са играли тази игра. Яра поставяше крака си като бариера пред вратата, а Мари и аз не можехме да минем, докато не отговорим на въпросите й и покажем нашите документи. Съгласявахме се да бъдем част от тази игра, защото по някакъв начин това й помагаше. Караше я да се чуства по-добре.”

Когато е била на девет години, Яра е била принудена да съблече пред всички на един контролен пункт. Жена войник я е издърпала на страна и й е заповядала да съблече якето и панталоните. Имало е стотици хора по това време на пункта; Яра е била изложена на погледите на всички тях. Много от тях помолили войника да претърси Яра в някое от закритите помещения, само не и на опашката пред всички чакащи. Тя обаче отказала. Яра се е съблякла треперейки и застанала пред всички по бельо. Жената войник посочила към тъжната малка купчина дрехи на земята със своя автомат. “Ок. Може да минеш.” Само дето преминаването не е толкова лесно – следват още опашки, още въпроси, биометричен скенер, болка и страх наоколо. Вкъщи Яра блокирала вратата и викала към родителите си: “Не може да преминете. Документите ви не са наред!”

Войник е принудило дете да се съблече по пътя за училище (Хеброн - 2005)

Скоро след този инцидент Яра е участвала във видео проект към нашата група. Всички участници са била на възраст между осем и дванайсет. Сами са написали сценария и нарисували анимацията. Научили са ги как да използват видео камерата, била им е дадена само една инструкция: “Нарисувайте това, за което мечтаете.” Използвайки ‘Уарда’ като основа (арабска традиционна народна приказка) Яра и останалите деца са създали следната анимация:

Надявам се някой ден да може да осъществим този проект и в бежанския лагер Дейшех. Когато отида там често виждам деца, които се крият, играейки своя вариант на криеница – криене от армията. Моят приятел Таха, който сериозно се занимава със задачата да развие културнитe и учебни програми за деца в лагера, веднъж ми каза с чувство на безсилие: “Ако им дадем малко пари, за да си купят играчки, първото, което избират не е нито футболна топка, нито плюшено мече, а пластмасов пистолет.”

Подобно на игрите на всички деца по света, тези на децата от лагера са повлияни от случващото се около тях. Това, което виждат оказва влияние дори върху тяхното въобръжение. За децата от лагера, фантазията включва победи над армията. Съмнявам се, че има деца в лагера, които поне веднъж да не са били събудени посред нощ, за да видят войници в спалнята им. Аз, като възрастен човек, дори когато съм напълно облечена, не се чуствам комфортно при срещата ми с израелските войници, какво ли остава за единадесетгодишно дете, облечено в пижама с образа на Снупи.

Креативните терапии са определени за добър начин за помощ на деца, които живеят в такива тежки условия. Children of Amal подкрепя палестински деца-бежанци чрез музика. Проблемите, които децата имат и възможностите, които музиката им предлага, за да се справят с тях (амал на арабски означава надежда) са документирани в серия от кратки доклади на страницата на проекта:

Анас се страхува много, когато войниците идват в лагера. Той плаче и трепери, когато ги види. Често се напикава в леглото. Не може да спи сам. Няма приятели заради своето поведение…Анас се чуства добре, когато пее в хор, както и харесва музикалните игри. Той харесва и уроците по пеене. Анас казва, че се забавлява и е намерил приятели по време на курса, с които си играе в училище и на улицата.

Кусай страда от кошмари и вика на сън. Играе ”игри”, в които войници стрелят по хора, които стават “мъченици”. Кусай се страхува много от войниците… Чуствал се е нервен, когато за пръв път е участвал в терапията, но бързо е намерил нови приятели и с удоволствие е идвал и след това. Би искал да може да идва всеки ден.…Кусай е бил много ентусиазиран и е пеел научените песни след това вкъщи.

Аиша не е можела да се сприятелява с другите деца, вместо това е била по-щастлива в компанията на майка си. Когато войниците са идвали, тя е треперела от страх и се е опитвала да се скрие в тоалетната. Имала е кошмари с участието на войниците… Домът на съседите е бил бомбардиран и част от прозореца е паднал в стайта на Аиша…Аиша има голям прогрес и е станала по-уверена. Тя днес учи вкъщи с помоща на сестра си и се труди усърдно, за да преодолее проблемите с ученето. За първи път има приятели извън вкъщи. Според майка й, Аиша е напреднала много благодарение на курса, тя е благодарна, че дъщеря й е имала възможноста да участва. Кошмарите са намалели и Аиша е по-активна.

Понякога ми е трудно да се справя с реакцията на привържениците на Израел, когато става дума за проблемите, през които тези деца минават в следствие на израелската политика: “Наистина е жалко, че родителите им ги учат да мразят евреите” е един от честите отговори, които получавам, заедно със “може би ако палестинците спрат да използват децата си като човешки щит, за да предпазват терористите, няма да бъдат в тази ситуация.” Когато деца хвърлят камъни по израелские военни джипове или играят на войници, това се приема за доказателство, че те са възпитатавани да бъдат анти-семити – сякаш деца, които живеят по този начин нямат друга причина да мразят армията.

Когато децата отиват на училище в Хеброн, те трябва да минат през войниците. Много от тях не разбират кои са тези войници и защо са там. Преди няколко години директорът на училище в Хеброн е довел израелска еврейска двойка, за да им покаже, че има израелци, които не искат да ги наранят, а да им помогнат. Дискусията е протичала добре, докато малко момиче не казало: “Но вие не може да бъдете израелци! Къде са ви израелските дрехи?”
Тя е имало предвид военните унофроми и облеклото на заселниците. Това за нея бил образът на израелците, не защото родителите й са я научили така, а защото това е видяла сама.

Понякога, когато съм с деца на някой от контролните пунктове, се опитвам да накарам войниците да ми кажат своето първо име. Искам децата да могат да ги нарекат по име, за да не бъдат само униформа с пушка. Обикновено ми казват “Съжаляваме, но не е позволено.” Така че войниците остават безименни. Те са само хора, които могат да те арестуват или да те принудят да чакаш, или дори да те убият. Хората, които защиват израелската политика (“Синът ми Уди е в армията сега, служи близо до Налбус, но той никога не би…”) очевидно не виждат войниците по този начин. Не мисля, че те се замислят как една такава безименна фигура със заплашително оръжие се приема от децата. За тях той не е Уди, който обича да играе футбол или свири на пиано: той е мъжът с пушка и те не знаят какво ще стори с тях, тях ги е страх.

Когато обръщам внимание към нарушенията, на които палестинските деца са жертва всеки ден – принудени да се събличат, да бъдат арестувани или да не могат да идат на училище, защото пътят е блокиран – отговорът винаги съдържа свещената дума сигурност. Как не зная, че родителите им ги учат да бъдат терористи? Гледам към Яра и филмът, който тя и нейните приятели са направили след като стената ги е разделила от техните роднини и се чудя дали някой израелец се е почуствал по-сигурен от това, че едно дете, което е искало да посети роднини, които рядко може да види, е било накарано да се съблече пред стотици хора, докато млада жена е била насочила оръжие към него. Тогава се сещам за ужасните обидни думи на Голда Меир: “Ще постигнем мир с арабите, когато те се научат да обичат децата си повече, отколкото мразят нас.”
Един от най-ефективните начини да дехуманизираш един народ е като се опиташ да го представиш като народ с недостатъчно любов. Чудя се дали някога някой е казал на Меир: “Ще постигнете мир с този народ, само когато се научите да приемате тези деца за деца, а не за потенциални терористи или “демографкса заплаха”.

93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор

Нов доклад на израелската неправителствена организация B’Tselem разкрива за първи път официалните данни за отношението на израелската военна съдебна система спрямо палестинските непълнолетни младежи в Западния бряг: 93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор. Това включва 19 деца под 14-годишна възраст, които съгласно цивилните израелски закони не могат да бъдат държани в ареста.

Същевременно съгласно доклада, публикуван на 18 юли, правата на палестинските непълнолетни деца, които са бли заподозрени за хвърляне на камъни в Западния бряг, са били нарушавани през целия процес на наказателното правосъдие.

Докладът предоставя за първи път пълни официални данни за палестинските непълнолетни лица, които са били съдени за хвърляне на камъни в последните шест години, като се базира на десетки съдебни дела, на интервюта с 50 палестински непълнолетни деца, които са били арестуван по подозрение за хвърляне на камъни, както и на интервюта с техните защитници.

Израелското законодателство, подобно на това в много други страни, осигурява на непълнолетните лица, заподозрени в извършването на престъпления, допълнителни защити при самия съдебен процес. В Западния бряг, израелското военно право (прилага се само върху палестинците, а не и върху заселниците, които живеят в същите територии) осигурява много малко такива защити. Дори и след създаването на военния съд за младежи през 2010 г., непълнолетните лица биват съдени почти по същия начин като възрастните.

Графика на статическите данни (източник: B'Tselem)

Ето част от статистическите данни, включенни в доклада, които са предоставени от службата на говорителя на IDF (израелската армия) и се отнасят за периода 2005-2010 (всички се отнасят до малолетни или пълнолетни лица, които са били обвинени за хвърляне на камъни):

– във военните съдилища в Западния бряг по обвинения за хвърляне на камъни са били съдени 835 палестински младежи . Тридесет и четири от тях са били на възраст 12 до 13 години, 255 са били 14 до 15 години и 546 са били между 16 и 17.
– само един непълнолетен е бил оправдан през това време (0.11% от общия брой). Това е степен на осъждане, която е далеч по-висока от дори най-високата степен на осъждане в Израел.
– от 642 случая, за които B’Tselem получи подробна информация, 624 (97 процента) са завършили със споразумение, а само в пет от случаите (0,77%) се е провело пълното дело. В Израел, около половината от наказателните дела завършват със споразумение.
– 19-те непълнолетни лица на възраст между 12 и 13 години, които са били осъдени за хвърляне на камъни, са излежали присъда от няколко дни до два месеца. В Израел е забранено да се налага каквото и да е лишаване от свобода на дете под 14-годишна възраст.
– 26% от непълнолетните деца на възраст между 14 и 15 години и около 59% от непълнолетните лица между 16 и 17 години излежават присъда от четири месеца или повече.

Въпреки, че хвърлянето на камъни от малолетни и непълнолетни е изключително често срещано престъпление в Западния бряг, израелските официални лица не бяха в състояние да предоставят точни данни за обхвата на явлението и за броя на лицата, които са пострадали от хвърлянето на камъни.

Нарушението на правата на малолетните и непълнолетните започва от момента на техния арест и разпити. Непълнолетните често са арестувани по средата на нощта и отведени на разпит сами, без да им бъде позволено да се консултират с адвокат или дори с техните родители, а родителите не са допускани да присъстват при разпита. Често те са третирани с насилие.

Нарушаване на правата им продължава и по време на хода на съдебно дело. Съдиите заповядват по-голямата част на непълнолетните лица да бъдат държани в ареста до края на наказателното производство, принуждавайки ги по този начин да се съгласят на споразумение. Това е така, защото дори ако непълнолетният в крайна сметка е оправдан, той ще е прекарал по-дълъг период от време в ареста по време на пълния съдебен процес, отколкото ако той се е признал за виновен със споразумение.

Военната съдебна система приема лишаването от свобода като основно средство за наказания на непълнолетни, и едва ли не смята, че няма други опции. Докато са лишени от свобода, непълнолетните не получават почти никакви посещения от страна семейството, като същевременно се сблъскват с многобройни ограничения върху възможността им да завършат образованието си.

Всички официални органи са добре запознати с реалността, описана в доклада. И въпреки това, с изключение на декларации от няколко съдии, които призовават за необходимостта да се прилагат и в тези случаи принципите на израелското младежко право, и които описват, че изпитват дискомфорт от определени действия на полицията или армията, реално не се предприемат действия за преустановяване на нарушението на правата на малолетните и непълнолетните. Малките промени, направени във военното законодателство по време на създаването на младежкия съд, са крайно недостатъчна.

B’Tselem настоятелно призовава властите да променят незабавно военното законодателство, за да може то да съответства с разпоредбите на израеслките закони за младежта.

Освен това, възрастта на зрялост, която в момента са определя от военното право като само 16 години, трябва да се промени на 18, така както е в Израел.

източник B’Tselem

Делото на поредното палестинско дете пред израелския военен съд

Преди няколко дни публикувах видео от задържането на 11-годишно палестинско дете. Както стана ясно в статията, то е било освободено няколко часа по-късно, за разлика от брат му – 14-годишния Ислам Тамими, който е в затвора вече повече от три седмици.

На 23 януари войници нахлуват в три часа посред нощ в дома на семейство Тамими в палестинското село Наби Салех и взимат със себе си Ислам. Войниците използвали разлчини техники спрямо 14-годишното момче, надявайки се да постигнат психологически срив. След това детето е било отведено в неназован полицейски участък, където е бил разпитван без присъствието на родителите или на адвокат. По време на осем-часовия разпит и след продължително лишаване от сън, Ислам се е предал и се съгласил да подпише предоставения му от армията текст.

Адвокатите на момчето са били в контакт със следователя и военните служители веднага след ареста. Въпреки това, те са получили достъп до детето едва пет часа след началото на разпита. Родителите, които в съответствие с международното право имат право да присъстват, когато детето им е обект на разследване, са нямали достъп до своя син.

Ето как израелският журналист Джозеф Дана описва съдебното дело, на което е присъствал:

Ислам бе изправен пред съдията. Дете, облечено в дрехите на възрастен затворник, той се притесняваше като много други деца, когато вниманието на много възрастни е фокусирано върху тях.

Съдебното заседание бе кратко и главно ставаше дума за искане на защитата на Ислам за отделен съдебен процес относно условията, при които е бил арестуван и разпитван. Защитата твърди, че делото ще покаже, че неговите показания са фалшиви и са получени чрез сила.

Съдът обаче реше, че делото за това как показанията са били получени може да започне само след като процесът за хвърляне камъни е започнал. Това е ясна обида за правосъдието – съдът може да намери Ислам за виновен за хвърляне на камъни и след това да разбере, че присъдата се основава на свидетелство, което е получено чрез сила. По този начин Ислам ще остане в затвора в продължение на месеци без видима причина. Отделно от това, две искания за преместване на детето в домашен арест са били отхвърлени от съда през последните три седмици. Процесът срещу него ще започне през следващата седмица във военния съд Офер.

Преди Ислам да бъде върнат в затвора, той каза на баща си, който също седеше в съдебната зала, че наскоро е бил преместен в друг затвора. Омер Тамими, 24-годишният брат на Ислам, също е в затвора в очакване на съдебен процес за обвинение за хвурляне на камъни. В акт на рядко срещана благосклонност, израелските власти държаха двамата братя в една и съща клетка в последните две седмици. Въпреки това, преди няколко нощи Ислам отново е бил събуден по сред нощ и отведен в нов, далечен затвор. Детето помоли баща си да поиска от адвоката да го върне при брат му.

Палестинските деца над 12-годишна възраст са държани в затвори за възрастни в Израел.

Видео от ареста на 11-годишно палестинско дете

В статия от 1 февруари, озаглавена Надеждата свършва тук: Децата в затвора започнах болезнената тема за палестинските деца затворници.

Те биват арестувани, взимани насила от техните родители и разпитвани не в присъствието на адвокат или на роднина. А след това биват задържани във военен затвор за възрастни. Те остават травмирани за цял живот.

Тези деца не са въоръжени. Те не са терористи. Това е видео от ареста на едно от тях, 11-годишния Карим Тамими:

То е засенето в палестинското село Наби Салех през януари. Една сутринта след като войници и полицаи току що са завършили нападение на палестинска къща, двама служители на гранична полиция изскачат от полицейски микробус.
Видеото показва 11-годишният Карим Тамими, който тича към майка си.

Служителите на гранична полиция улавят детето и се държат с него сякаш е възрастен човек. За секунди той вече се намира в полицейската кола и бива откаран към неизвестно място. Майка му плаче, удряйки с ръце прозорците на полицейския микробус.

Арестът на Карим е бил част от стратегия за прилагане на натиск спрямо 14-годишния му брат Ислям, който е бил арестуван в нощно нападение предната вечер. Целта е била Ислям да признае за вярно всичко, което следователите са искали да чуят от него.
Стратегията проработила и Карим е бил освободен по-късно същата вечер.

След този арест говорителят на армията предупредил медиите и обявил вTwitter, че още един „търсен заподозрян“ е бил арестуван за да бъде разпитан. Той не споменава, че този търсен заподозрян е бил 11-годишно дете.

Надеждата свършва тук: Децата в затвора

На 27-и януари 2011 г. Palestine Solidarity Project съобщава, че в два следобед два военни джипа с израелски войници навлизат в палестинското село Бейт Омар в южната част на Западния бряг и арестуват две палестински момчета – Билал Махмуд Ауад, на 12 години, и Хамза Абу Хашем Ахмед, на 11 години. Момчетата са задържани, докато са играели футбол не далеч от домовете си.

Билал и Хамза са били отведени в близкото израелско селища на Кармей Цур и след това прехвърлени в полицейското управление в Кириат Арва, поселение в Хеброн. Хамза е син на член на Националния комитет срещу стената и заселнците в Бейт Омар, организация, която организира седмични невъоръжени демонстрации срещу окупацията.

Израел, като страна на ООН е приела през 1989 Конвенцията за правата на детето, според която „арест, задържане или лишаване от свобода на дете следва да се използва само като крайна мярка.“

Ето откъси от Конвенцията за правата на детето
Част I, Член 1

За целите на тази Конвенция „дете“ означава всяко човешко същество на възраст под 18
години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.

Член 37

Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват:
а) никое дете да не бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание;
б) никое дете да не бъде лишено от неговата свобода незаконно или произволно.
Арестуването, задържането или осъждането на лишаване от свобода на дете следва да бъде в
съответствие със закона и да се използува само като крайна мярка и за най-краткия възможен срок;
в) всяко дете, лишено от свобода, да бъде третирано хуманно и като се зачита
достойнството, присъщо на човешката личност, и по начин, който взема предвид нуждите на лицата
на неговата възраст. По-специално всяко дете, лишено от свобода, трябва да бъде отделено от
възрастните освен ако се прецени, че висшите интереси на детето изискват да не се прави това, и да
има правото да поддържа контакти със семейството си чрез кореспонденция и посещения освен при
изключителни обстоятелства;
г) всяко дете, лишено от свобода, да има право на незабавен достъп до правна и друга
необходима помощ, както и правото да оспорва законността на лишаването си от свобода пред съд
или друг компетентен, независим и безпристрастен орган и на бързо решение по всякакви такива
дела.

Това е разказ за един съдебен ден в съда към военния затвор Офер:

Съдебнa зала номер 2. Военният съд за деца. Всеки понеделник. На подиума – съдия Шарън Ривлин Ахай. От 9 сутринта до към 6 вечерта. Момче след момче се изправят пред съда. Едно дете и след него друго. Носят кафяви затворнически облекла. С оковани крака. С оковани ръце, едната ръка вързана с белезнници за ръката на следващото момче. Някои от тях са толкова малки, че краката им остават да се веят във въздуха, когато сядат на съдебната пейка. Някои от тях са толкова малки, че неусетно изместваме поглед от тях. Повечето от тях са обвинени, че хвърлят камъни. Коктейли Молотов. Повечето от тях не са били освободени под гаранция, нито са били разпитани в присъствието на възрастен – родител или социален работник. Повечето от тях са били заловени в мрака на нощта. Всички тези арести са в нарушение на международното право за защита на децата, дори и по време на окупация. Повечето от тях са арестувани след като са били издадени, в повечето случаи от някои други деца, които – като тях – са били арестувани в мрака на нощта, защото някое друго дете е произнесло тяхното име. И повечето от тях признават, ако не веднага, то след известно време, всичко, което им е било казано да признаят.

Прокурорът говори, след него съдията, охраната, преводач, съдията отново, Read the rest of this entry

Послание от израелски военен затвор на международния ден на човешките права

Абу Абдула Рама, който се намира в затвора праща следното съобщение до съпругата си и всички заинтересовани от неговия случай чрез адвоката си:

Като координатор на Народния комитет в Билин срещу строежа на стената и заселниците аз бях осъден за „организиране на незаконни демонстрации“ и „подстрекаване“. Тези „незаконни демонстрации“ са всъщност ненасилствената ни съпротива. Кампания, която моето село води през последните шест години срещу разделящата израелска стена, която се строи върху земята ни.

“Преди една година на същия този ден, международния ден на човешките права, в апартамент ни в Рамала нахлуха израелските военни посред нощ и ме откараха далеч от жена ми Маджида, дъщерите ми Лума и Лайан, както и от сина ми Лаит, който по това време бе само на девет месеца.

Намирам за странно как военните съдии определят нашите демонстрации за незаконни и ме осъждат за участието и организирането им, след като Международният съд в Хага е постановил, че строящата се от Израе стена в окупираните територии е незаконна и трябва да бъде демонтирана. Дори и Върховният съд на Израел постанови, че маршрутът на стена в Билин е незаконен.

Снимка на Абдула от последното дело

Аз съм обвинен в подбуждане към насилие: това обвинение е озадачаващо. Тогава какво да кажем за пропускателните пунктове, блокадата, текущата кражба на земя, стенната и заселнците, нощните нападения на домовете ни и потъпкването на нашите протести чрез насилие, не подтикват ли те към насилие?

Въпреки постоянното и интензивно подстрекаване към насилие от страна на окупаторите, ние, в Билин, сме избрали друг отговор. Избрали сме да протестираме мирно заедно с израелски и международни поддръжници. Избрали сме да носим послание за надежда и реално партньорство между палестинци и израелци в лицето на потисничеството и несправедливостта. Окупацията се опитва да самже именно това послание чрез различни институции, включително и военните съдилища. Служител на израелската военна прокуратура безсрамно каза на моя адвокат, Габи Ласки, че целта на военните в моето дело е да се „сложи край“ на тези демонстрации.

Престъплението за подбудителство, в което съм осъден, се базира на израелския военен указ 101 относно забраната за враждебни действия чрез пропаганда и подбуждане, които се описват така: „опит, словесно или по друг начин, да се влияе върху общественото мнение в района по начин, който може да наруши обществения ред“. Тези действия носят 10 години максимална присъда.

Както виждате това определение има достатъчно широк и неясем смисъл, така то може да се прилага за почти всяко действие или изявление. Всъщност, според тази дефиниция подбуждане би било дори да кажем тези думи в окупираните територии.

На 11 октомври тази година, бях осъден на 12 месеца затвора, както и 6 месеца условна присъда за 3 години и глоба. Аз и моето семейство, особено дъщерите ми, брояхме дните до моето освобождаване. Военната прокуратура обаче изчака да останат само няколко дни до края на присъдата ми преди да обжалват с аргумента, че трябва да бъде лишен от свобода за по-дълго. Моята присъда изтече, но останах в затвора. Въпреки, че международното право счита мен и други активисти за защитници на човешките права, окупаторите и властите ни смятат за престъпници, чиято свобода и всички останали права трябва да бъдат отхвърлени.

През годината, която прекарах в затвора, демонстрациите в Билин, Наалин , Ал Маасара и Бейт Омар продължават. Наби Салех и други селища също са се включили. В рамките на тази година, международна кампания, призоваваща за бойкот и санкциите на Израел, докато държавата не започне да действа в съответствие с международното право, е нараснала значително. Надявам се, че скоро Израел няма да може да игнорира ясното осъждане на сегашната политика, идващо от целия свят.

Снимка на Абдала по време на демонстрация преди да бъде арестуван

През тази година, която прекарах в затвора, синът ми Лаит е направил първите си стъпки и казал първите си думи, а Лума и Лайан са се преврънали от деца в красиви млади момичета. Аз не можех да бъде с тях, да ходя до тях, хванал ръцете им, да ги закарвам до училище, така както те и аз бяхме свикнали да правим. Лаит дори не ме познава. А жена ми Маджида е трябвало да се грижи сама за семейството ни.

През 2010 г. децата в Bil’in и целия Западен бряг продължават да се будят в средата на нощта, виждайки оръжие насочено към главите им. През годината, която прекарах в затвора, армията е извършила десетки нощни хайки в Билин с цел премахването на тези, участващи в борбата срещу окупацията.

Представете си, тежко въоръжени мъже да влизат в дома ви по сред нощ. Представете си как децата ви са били принудени да гледат как техният баща или брат бива отведен надалеч със завързани очи и с белезници на ръцете. Или как вие като родител сте били принуден да гледат това да се случва с детето ви.

Тази седмица вратата на нашата килия се отвори и шестнадесет годишно момче бе бутнато вътре. Моят приятел Адийб Абу Рахме бе шокиран да познае в него сина си Мохамед, когото Aдийб не бе виждал, откакто той самият бе арестуван по време на мирна демонстрация преди 16 месеца.
(Видео от ареста на Мохамед)

Мохамед се усмихна, когато видя баща си, но лицето му бе зачервено и подуто и ни стана ясно, че изпитва болка. Той ни каза, че е бил откаран от дома си преди две нощи. Той е прекарал първата вечер със завързани очи и окован, бъдейки преместван от едно място на друго. На следващия ден, след ужасяваща и безсънна нощ, той е бил отведен за разпит, превръзката на очите е ила отстранена, разпитващите му показали снимки на хора от селото.

Още на първата снимка той е казал, че не познава лицето на нея. Тогава е получил плесница по лицето. Това се повторило с всеки следващ въпрос, който Мохамед: когато той не давал отговор, който запитвищияя искал да чуе, той е бил ударян и заплашван. Но това не е нещо необичайно.

Млади момчета от селото ни са били взимани от домовете и карани насилствено са докладват като им е била отказвана храна и вода, а вместо това са били държани в изолация и са били заплашвани и често бити по време на разпит.

Това, което е необичайно в случая с Мохамед е, че той не е отговорил на въпросите по начина, по който те са искали. Обикновено децата, само защото са деца, казват това, което рзпитващият иска да чуе само за да могат да се спасят. Адийб и хиляди други затворници са задържани в затвор на базата на свидетелствата на тези принудени деца. Никое дете не трябва никога да получава такова отношение.

Когато децата, чийто свидетелства срещу мен се използват като основа за обвинението, каза пред военния съдия, че техните показания са били даден под принуда, то съдията ги обяви за враждебни свидетели.

Aдийб Абу Рама и аз сме първите, които бяха осъдени за подстрекателство и участие в незаконни демонстрации, от времето на първата интифада, но, за съжаление, няма да бъдем последните.

Често се питам какво ще постигнат израелските лидери, ако успеят да премахнат нашата организация за мирни демонстрации? Възможно ли е те да вярват, че нашите хора могат да седят спокойно и да гледат как земята им е отнемана? Вярват ли, че можем да се изправим пред нашите деца и да им кажем, че подобно на нас, те никога няма да бъдат свободни? Или те предпочитат насилието и убийството пред нашата форма на ненасилствена борба, тъй като така се прикрива тяхната кражба и те получават извинение за да продължат да ни използват като морски свинчета за оръжията си?

Най-голямата ми дъщеря Лума бе на девет години по време на ареста. Сега тя е на десет. След арестуването ми тя е започнала да участва всеки петък в демонстрациите в селото ни. Винаги носи моя снимка в ръцете си. Възрастните демонстранти се опитват да се грижат за нея, но аз все пак се тревожи за малкото ми момиченце. Иска ми се тя да може да се радва на своето детството като другите деца, да може да се учи и играе с приятелите си. Но през стените и бодливата тел, която ни разделя чувам гласа на дъщеря ми, тя ми казва: „Татко, те не могат да ни спрат, ако арестуват теб, аз ще заема мястото ти и ще продължа да се боря за справедливост..“ Това е посланието, което искам да Ви изпратя днес. От отвъд стените, бодливата тел и рештките на затвора, които разделят палестинци и израелци.“

писмо на Абдала от затвора Офер от февруари 2010 година

A Palestinian arrest so ridiculous even the Israeli judges smiled

Статия на Амира Хас, източник Haaretz

Something about 12-year-old Bassam caused two Israelis to smile. Two
Palestinians noticed, but did not remember their smiles as being disparaging or arrogant. On the contrary. The Palestinians regarded the smiles as a rare moment in which two Israelis – and not just any Israelis, but military judges – realized how ridiculous the situation was.
Read the rest of this entry