Category Archives: Живот под окупация

Добре дошъл в Америка!

Преди повече от година в кратка публикация представих един много добър документален филм, в който палестинец разказва за и показва ненасилствената палестинска съпротива и действията на израелската армия в родното му село Билин. Филмът се нарича “5 счупени камери“ и не само успя да спечели вниманието на филмовите академици в Холивуд, но и бе номиниран за Оскар в категорията за най-добър документален филм.

Шансовете на филма да спечели Оскар след броени дни са големи, за това и съвсем естествено Емад Бурнат, режисьор и главно действащо лице във филма, иска да присъства на самото събитие. Ето как е бил посрещнат той при опита му да влезе в САЩ според Туитър разказа на известния американски режисьор Майкъл Мур:

Емад Бурнат, палестинският режисьор на номинирания за Оскар “5 счупени камери“, е бил задържан тази нощ от имиграционните служители при кацането му на летището в Лос Анджелис, за да присъства на Оскар церемонията.
Емад, съпругата му и 8-годишният им син са били задържани в едно помещение и им е било казано, че нямат подходяща покана.

Въпреки че той е показал поканите, които всички номинирани за Оскар получават, това не е било достатъчно за служителите и той е бил заплашен с директно депортиране обратно в Палестина. Очевидно имиграционните и митническите служители не са можели да разберат как един палестинец може да бъде номиниран за Оскар. Тогава Емад ми писа за помощ.
Обадих се длъжностни лица от Академията, които се свързаха с адвокати. Казах на Емад да даде на служителите телефона ми и да им повтори името ми няколко пъти.

След 1,5 часа те са решили да освободят него и семейството му и са му казал, че може да остане в Лос Анджелис за седмица и да отиде на церемонията по връчване на наградите „Оскар“.
Добре дошъл в Америка!

„Това не е нищо ново за мен, свикнал съм с такова отношение“, ми каза той по-късно. „Когато живееш под окупация, без права, това е всекидневно явление.“

Открий разликите

По статия на Али Абунимах за Electronic Intifada – Анексацията в деиствие: Израел вече слага печат “Judea and Samaria only (само за Юдеа и Самария”) в паспортите на посетителите на Западния бряг:

Спомняте ли си любимата игра от детството – две почти еднакви картинки една до друга, а вашата задача е да откриете минималните, трудно откриваеми разлики между тях. Това е задачата ви и тук. Вгледайте се добре в снимките и открийте разликите. Това са входните визи в паспорта на един и същи човек, Рима Мериман, американски професор от палестински произход. Тя преподава американска литература в университета Ал Кудс в Източен Ерусалим.
паспорт с виза стар
паспорт с виза нов

Ще ви помогна: първата разлика е в датите на издаване – едната снимка е на визата ѝ от 24 август 2012, докато другата е от 26 ноември същата година. Втората разлика е в понятията, с които Израел решава за къде дава достъп. В първата снимка визата дава право на достъп до „Palestinian authority only (само Палестинската власт)“, докато във втората се наблюдава интересно развитие, палестинската власт е заменена с понятието “Юдея и Самария”. Юдея и Самария е еврейското националистическо име, с което Израел нарича окупирания Западен бряг, за да засили своите неверни претенции спрямо терироториите, като им даде уж историческа и религиозна легитимност.

Защо Израел издава визите за Западния бряг след като Палестина е вече страна наблюдател в ООН?
Защото палестинската власт няма никакъв контрол или суверенитет върху Read the rest of this entry

Отговорът на Израел след приемането на Палестина за страна-наблюдател в ООН

Вчера Израел обяви, че спира превода на данъци и митнически такси, които събира вместо палестинските власти, в отговор на успешната молба на палестинските власти за получаване на статут на страна-наблюдател в ООН.
Израел ще запази повече от 100 милиона долара този месец като наказание за молбата пред ООН стана ясно тази неделя.
“Нямам намерение да преведа данъците на паластинските власти този месец”, е заявил финансовият министър Йовал Стайниц пред израелско радио.

Друго наказание, което Израел обяви още в петък, са одобрените планове за строителство на 3 000 жилища в окупираните територии.

Повече подробности за този проект може да разберете от следния текст. Той, както и включените в него карти, са на Ир Амим (“Градът на нациите” или “Градът на народите”), НПО, която фокусира дейността си върху Ерусалим в контекста на израело-палестинския конфликт. Ир Амим цели да превърне Ерусалим в по-жизненоспособен и справедлив град за палестинците и израелците, които го делят:

В отговот на палестинската молба за държавност, израелското правителство е решило да съдейства на плановете за строителство на жилища в земя, известна като зона Е1, намираща се на североизток от Ерусалим. Проектът цели да свърже анексирания Източен Ерусалим с едно от големите поселения, Маалех Адумим, като по този начин ще направи създаването на цялостна палестинска държава на практика невъзможно.

Зона Е1

Е1 (съкращение от “East 1”) е термин, използван от министерството на жилищната политика за земи, намиращи се на изток от границите на ерусалимската община, върху хълмовете между Маалех Адумим и Ерусалим. Зоната се намира на север от главния път, свързващ Ерусалим с Маалех Адумим и граничи с палестинските градове Аната, Абу Дис, Азария и А-Заим. Е1, който покрива около 12 000 дунама (или 12 кв. км), е част от плануваната територия на Маалех Адумим. Основната пътна артерия между северната и южната част на Западния бряг минава през Е1.

В последните години Израел започна да застроява и установява израелци в района. Планат за развитие на Е1 включва преместването на щаба на полицията за Западния бряг (или Юдея и Самария) от сегашното им местоположение, и изграждането на поне 3 500 жилищни единици, голям търговски център, парк, гробища, хотели и др. Плановете за Е1 не споменават по какъвто и да е начин местното палестинско население.

Строителството в района Е1 започна през 2004 година под контрола на Read the rest of this entry

Гафовете на Мит Ромни при опита му да спечели еврейска подкрепа за своята президентска кандидатура

Toва е превод на статия на американския вестник The Economist зa „компетентността“ на кандидата за президент на САЩ Мит Ромни по въпроса какво пречи на палестинците да достигнат икономическия растеж на техния окупатор Израел:

Първото официално пътуване на Мит Ромни в чужбина като кандидат за президент на САЩ е съпътствано от не един скандал, причинен от изказвания на американеца. След като пристигна в Израел, той стана част от дипломатически скандал, обявявайки, че ще подкрепи едностранно нападение на Израел над Иран. Господин Ромни не спря до тук – в свое друго изказване той обяви Йерусалим за столица на Израел, позиция, която никoй от американската администрация не бе заемал досега, тъй като финалното решение относно статуса на този град е една от най-критичните точки при преговорите за мир между палестинци и израелци. Сякаш това не бе достатъчно, но миналата сутрин по време на закуска със свръх богати американски евреи с цел събиране на средства за кандидатпрезидентската кампания, господин Ромни е намекнал, че палестинците са бедни, защото тяхната култура е по-нисша от тази не евреите.

Ромни се здрависва с израелския премиер по време на своята визита в Израел. Снимка: Lior Mizrahi, Xinhua Press, Corbis

Ромни се здрависва с израелския премиер по време на своята визита в Израел. Снимка: Lior Mizrahi, Xinhua Press, Corbis“ width=“460

„Ако сравним БВП на глава от населението тук в Израел, който е около $21 000, с този в земите, управлявани от палестинските власти, където БВП е около $10 000 на глава от населението, лесно се вижда огромната разлика в икономическото им състояние”, е заявил кандидатът на републиканците за президент пред 40 богати донара на закуска в луксозния хотел Кинг Дейвид…

Ромни също така е споделил с донорите, че е чел книги и се е доверил на собствения си опит в бизнеса, за да разбере защо разликата между двете икономики е толкова голяма.

„И сега, когато съм тук и разгележдам градовете и постиженията на хората от тази нация, аз си давам сметка за силата на културата и няколко други неща”, е заявил Ромни, изброявайки след това иновативния бизнес-климат, еверейската история на проспоритет в трудни условия и “ръката на провидението”.

Палестинците са останали не особено доволни от тези думи.
„Какво прави този човек тук? “ е заявил Саеб Ерекат, високопоставено палестинско лице. „Вчера провали преговорите, казвайки, че Йерусалим е столица на Израел, а днес казва, че израелската култура е по-напреднала от палестинската. Това не е ли расизъм?“

За да осложни още повече ситуацията от казаното, господин Ромни дори не е назовал правилните цифри. Доходите на глава от населението в Израел са повече от $31 000, докато в палестинските територии те са около $1 500. Тази разлика в цифрите не може да бъде сравнение между индустриалните протестанти и безгрижните католици. Това са числа, които са сходни с разликата между Южна Корея и Гана. Такава разлика не се получава от културни различия.

Причината повечето палестинци да имат доходи, типични за страните от третия свят, е това, Read the rest of this entry

Израелски войници убиват невинен палестинец и раняват двамата му братя

източник на статията е израелската НПО БТселем:

Посреднощ на 27 март 2012, войници от силите за сигурност, облечени в цивилни дрехи, както и войници в унифрома, влизат в село Кафр Рамун, североизточно от Рамала, и стрелят по трима братя от семейство Шауахах: Акрам, на 36, Ануар, на 38, и Рашад, на 28. И тримата биват ранени, по всеки е стреляно повече от веднъж, след стрелбата те са откарани в болницата Шааре Зедек в Йерусалим, където са били приети в интензивното отделение. На 2 април 2012 Рашад Шауахах умира в болницата от своите рани.

Тримата братя и техните семейсва живеят в края на селото. Братята обясняват, че в последно време е имало много грабежи в селото, за това винаги един от тях е стоял на пост през ноща. На 27 март в 1:30 през ноща, Акрам се събудил, за да застане на пост. Той видял през прозореца двама мъже в цивилни дрехи на около 50 метра от дома им. Тогава събудил братята си Ануар и Рашад и тримата, предполагайки, че мъжете отвън са крадци, излезли на улицата и извикали непознатите мъже да спрат. Акрам е държал тояга, а Разхад и Ануар по един нож.

Когато братята се приближили на метри от мъжете и изискали от тях да се идентифицират, един от непознатите извадил оръжие и стрелял към Ануар, олучвайки го във врата. Според показанията дадени за Б’Целем, тогава и другият мъж извадил оръжие. В отговор братята се опитали да нападнат двамата мъже, но те отвърнали с още изстрели, които ранили Акрам и Рашад в стомаха.

В този мен, доколкото е известно на Б’Целем, униформени израелски войници дошли от югоизток. Рашад и Ануар вече лежали на земята, а Акрам, който все още бил прав, описва случилото се така:

В този момент видях група войници да се приближават – идваха от посока дома на Абу Юсеф, и викаха: ‘Стоп, стоп.’ Почуствах облекчение, защото смятах, че армията ще спре и задържи въоръжените мъже. Тогава войниците дойдоха до нас и един от тях ми каза да спра, сочейки ме с пистолет. Разбира се, че не помръднах и вече държах ръцете си изправени, за да покажа, че не съм опасен. Тогава им казах: ‘Крадците стреляха по нас, ранен съм в стомаха, ранен съм’. Понижих ръка, исках да вдигна тениската ми, за да видят, че съм ранен, но тогава войникът стреля към мен и ме улучи с третия куршум отдясно в стомаха. Тогава паднах на земята.

Акрам заяви пред Б’Целем, че след това същият войник го е доближил, проклел го е, изритал го е в крака и е стъпил върху главата му. Акрам също дава показания, че друг войник е стрелял няколко пъти към брат му Рашад, докато Рашад е лежал на земята. Когато войниците спрели да стрелят, на братята е била оказана първа помощ от военния медик, а след това са били откарани с военна кола до линейка, която пък ги е откарала до болницата в Йерусалим.

Рашад със съпругата и дъщеря им


На 2 април 2012 Рашад Шауаха умира от своите рани в болницата. В медицинския доклад се казва, че е имал пет огнестрелни рани в корема, както и една в лявата ръка. Рашад е бил опериран няколко пъти, но сътоянието му се е влошило и той е починал.

Според медицинские документи, Ануар Шауахах е бил ранен с куршум, който е преминал през врата му и е излязъл от лявата страна на гърба. Той е бил изписан на 8 април. Третият брат Акрам е бил ранен от четири изстрела в корема и е бил изписан на 6 април 2012 след престой в операционното отделение.

Резултатите от проведенето разследване водят до повишена загриженост от страна на Б’Целем по отношение на поведението на войниците и армията в този инцидент. Oт показанията, дадени пред Б’Целем, става ясно, че братята са нямали и представа, че пред тях стоят войници в цивилни дрехи И поради това са предполагали, че мъжете са крадци, именно заради това са излезли навън въоръжени с ножови и щикове. Разследването още показва, че двамата войници в цивилни дрехи са игнорирали запитванията на братята за идентификация, а вместо това директно са извадили оръжие. Дори ако животът на войниците е бил под риск, щом братята са ги видели, те е трябвало да идентифицират себе си и да предупредят палестинците преди да стрелят. В допълнение, показанията и медицинските доклади сочат, че двамата войници под прикритие не са се целили в долната част на телата на братята, а в горната половина.

Резултатите от разследването също така показват, че униформените войници, които са пристигнали след започването на стрелбата, също са стреляли по Акрам и Рашад, въпреки, че двамата мъже вече са били ранени, а Рашад е и лежал на земята. Няма оправдание за такава стрелба.

Говорителят на израелската армия не е споделил подробности по инцидента досега. Медиите само съобщават бегло, че е започнало разследване и че резултатите от него ще бъдат предадени на Military Advocate General Corps. В първоначално съобщение на военното радио от 27 март 2012 се твърди, че терористи са нападнали и намушкали израелски войник по време на военна операция. Тази версия на случилото се не може да бъде вярна след като двамата останали живи брая са били изписани от болницата без към тях да бъдат отправени обвинения за каквото и да е престъпление или атака.

Някои мътрви имат право да почиват в мир завинаги, други – не!

Днес попаднах на статия в израелския вестник “Аарец“, озаглавена “Историческото еврейско гробище в Яфа ще получи нов живот“. В статията се съобщава, че местна организация планира да инвестира 10 милиона израелски шекела в старо еврейско гробище в Яфа, с цел то да бъде превърната в туристически обект и по този начин запазено като историческо и културно богатство. Самото гробище съществува от 1840 година, а последното погребение в него е било извършено 1986 година.

С какво тази новина привлече вниманието ми? Четейки за тази инициатива, целяща запазването на еврейската история и култура чрез превръщането на 170-годишно гробище в туристическа забележителност, не можех да не си спомня за една друга израелска инициатива – унищожаването на най старото гробище в Йерусалим – мюсюлманското гробище Мамила, което датира от седми век и върху което днес Израел е построил парк, паркинг, училище, футболно игрище, подземен паркинг и шосе, а от скоро се строи и Музей на толерантността (подробности може да прочетете в статията ми от миналата година Музей на толерантността върху останките на друг народ).

Ние трябва да се върнем или историята на Икрит

Фида Джирис е палестинска писателка и автор на книгата Our Small Life (издадена 2011 г), колекция от кратки разкази на арабски, описващи живота в селищата в Галилея. Това е нейна статия, публикувана първоначално в This Week in Palestine:

„Не искам да бъркам в старите ми рани…“, каза Махер Дауд, потомък на бежанци от Иркит, докато карахме към мястото, където някога се е намирало селото на родителите му. Аз се извиних, защото ми бе ясно колко тежко за него бе това посещение.

Иркит е едно от 350-те палестински села, които са били напълно разрушени и етнически прочистени от Израел през 1948 г., на жителите от селото е забранено да се върнат в домовете, вместо това, те са били превърнати в рамките на една нощ във вътрешни бежанци в собствената си страна.

Махер, 43, е омъжен за братовчедка ми Нижад, като те живеят в Мииля (Mi’ilya), село в Галилея. Те редовно пътуват с кола до Икрит, чиято църква е всичко, което днес е останало от селото, за да участват в религиозни чествания по Коледа и Великден, както и за да посетят мъртви роднини в гробището на Икрит. Поводът за посещението ни този път е мрачен: Майката на Махер почина преди две години, а ние сме тук, за да посетим гроба ѝ по случай Разпети петък, както е обичаят сред палестинските християни.

Пътуването с кола до Икрит отнема само двадесет минути от моето село, Фасута (Fassouta). И двете се намират в Галилея: на север от историческа Палестина, на няколко километра от ливанската граница. По време на „Войната за независимост“ на Израел през 1948 г., или на Накба (Катастрофа), както наричат този период от историята палестинците, жителите на Окрит и Бирам, съседно на Икрит село, са били прогонени от домовете им поради “съобръжения за сигурност,“ предполага, че за да може Израел да защити своята северната граница. Жителите на Икрит са били превозени с автобуси до село Рама, двадесет километра на юг в Галилея, както им е било казано, че това ще бъде само за няколко седмици, докато ситуацията със сигурността се успокои, след това те щели да може да се върнат. Но те никога не са се върнали.

На Бъдни вечер през 1950 г. израелската армия взривява всичките къщи в Иркит, своевременен „коледен подарък“, целящ да изгони всички християнски жители на селото. Баща ми, момче на 12 по това време, е видял дима, който се е издигал над селото в далечината, и бързо съобщил на Тумех, един мъж от Иркит, който също е бил намерил убежище във Фасута. Очите на Тумех се напълнили със сълзи.

През 1951 г. израелският Върховен съд постановява, че на селяните трябва да бъде позволено да се върнат „стига да не е издаден извънреден указ“ срещу това. Правителството реагира бързо и издава такова постановление срещу евакуираните от Иркит палестинци. През 1953 г. взривяват къщите на Бирам, оставяйки само църквите на двете села неразрушени. Две години по-късно кражбата е завършена: землището на двете села – около 16 000 дунама (4000 дка) в Икрит и 12 000 дунама (3000 декара) в Бирама, е отчуждено за създаване на еврейски селища, които са там и днес: Дори Менахем, Шломи и Щула.

Бях чела за това преди, как Израел хладнокръвно и безмилостно е унищожил около 350 палестински села и прогонил близо 700 000 палестинци по време на Накба. Бях посетила вече друго такова село, Сухмата, така че бях подготвена за това, което очаквах да видя. Но това не намали моето вълнение, когато братовчедка ми прошепна: „Ето го. Селото започва тук.“

„Селото“, за което тя говореше, че „започва“ всъщност представляваше малка купчина развалини край пътя. Махер побърза да отбележи църквата на върха на хълма в далечината. „Това е Икрит“, каза той.

Табела, сочеща къде се е намирал разрушения дом на семейство от Икрит.

Почуствах същото разбиващо неверие, което изпитах, когато един стар роднина ми посочи хълм, покрит с дървета, и ми каза: „Ето го. Това е Сухмата.“

Действителносъъа е напълно сюрреалистична: всичко, което виждате са храсти и дървета, гъста зеленина, която е характерна за пустинята на Галилея. Малки купчини с отломки, разпръснати наоколо са само малка причина да смятате, че тези, които са ви довели тук, не са умопомрачени или халюциниращи.

Докато изкачвахме криволичещия път с колата на Махер, аз забелязвам купчини прясни развалини от страни. Той ми обясни: Read the rest of this entry

Тежкото положение на палестинските християни

На 9 март 2012 в американското списание The Wall Street Journal бе публикувана статия на израелския посланик в САЩ Майкъл Орен, озаглавена „Israel and the Plight of Mideast Christians“ (превод: Израел и тежкото положение на близкоизточните християни).

Редица палестински християни, сред които свещеници и лидери на палестински духовни организации, са били потресени от прочетеното, което те определят като „неистина“, „манипулация“ и „пропаганда“.

Организацията на палестинските християни Kairos Palestine публикува официален отговор на статията, който бе озаглавен „Майкъл Орен не може да говори от името на палестинските християни“. В текста се казва:

В този неточен и манипулативен текст, Орен, посланик на Израел в САЩ, обвинява палестинските мюсюлмани за тежкото положение на палестинските християни. Истинската причина обаче е друга – незаконната израелска окупация.

Противно на неговите твърдения, тежкото положение на палестинските християни е причинено главно от окупацията, която систематично нанася щети върху всички палестинци, ограничава нашето движение, конфискува земята ни, унищожава нашата икономика и нарушава нашите права – включително и най-основното право на достоен живот.

Ние сме особено обезпокоени от твърдението на Орен, че намаляването на палестинската християнска общност се дължи на лошо отношение от страна на палестинските мюсюлмани. Този вреден анализ умишлено пренебрегва основното политическо потисничество, което еднакво пречи и на християни, и на мюсюлмани. Ако разгледаме, например Витлеем, изграждането на все по-големи израелски селища, ограничаването на движението, наложено от разделителната стена, както и конфискацията на палестински земи – предимно християнска собственост в района на Витлеем – са накарали много християни да напуснат. В момента едва 13% от площта на Витлеем е оставена на палестинските жители.

Ние също така поставяме под въпрос опитът на Орен да представи държавата Израел като толерантна спрямо християните – твърдение, чиято погрешност ние преживяваме всеки ден. Орен започва своя текст с описание на графити на „Хамас“, изписани по стените на витлеемската църква през 1994 година. Но той със сигурност няма да спомене графитите на иврит („смърт на християните“, „Исус е мъртъв“ и „price tag“, [1]), изписани по стените на църквите в Йерусалим само преди няколко дни.

Статията на Орен трябва да бъде анализирана, не забравяйки корена на проблема, който той отказва да спомене. Например, когато той споменава Църквата Рождество Христово във Витлеем, която е била обитавана и разграбена от въоръжени мъже, Read the rest of this entry

Кампанията „Добре дошъл в Палестина“ за втора поредна година

За втора поредна година палестински активисти организираха кампанията „Добре дошли в Палестина“. Миналата година публикувах статия на един организаторите, Сам Бахур, в която той описва целта и същността на кампанията:

Повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли 2011 по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” (“Welcome to Palestine”).

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинение идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчерпаха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

След като Израел не промени тази своя политика на изолация на окупираното население, на 15 април 2012 активисти от цял свят се насочиха към летище Бен Гурион, за да участват в „Добре дошли в Палестина“. Голяма част от тях бяха спрени още преди да се качат на самолета за Тел Авив, а повечето от тези, които успяха да стигнат до летището бяха арестувани. Арестувани бяха и израелските активисти, които ги чакаха, за да ги посрещнат на летището.

Израелска активистка бива арестувана при опита си да посрещне международните гости-участници в кампанията. Снимка: UPI/Debbie Hill

За повече подробности, може да посетите официалната страница на кампанията http://welcometopalestine.info/, да прочетете статията от блога на една българка, която е била доброволка в Западния бряг или да видите репортажа на The Real News Network:

Междувременно ми се иска да споделя част от един доста ироничен анализ на израелския колумнист в The Jerusalem Post, Гершон Баскин:

Толкова усилия, за да бъдат спрени група идеалисти, про-палестински активисти, които искат да влязат в „единствената демокрация в Близкия изток.“ Какъв успех.

Ако аз бях участник в тази кампания, сега щях да се смея истерично.

Вижте тези израелци, те изпратиха Read the rest of this entry

Историята на 12-годишното момче, убито от израелски снаряд

Автор на разказа а Роза Шиано, доброволка в организацията International Solidarity Movement.

Айуб Асаля, 12, е тъкмо ходел на училище в неделя сутринта, когато е бил убит от израелски снаряд. На стената на къщата му има окачен плакат с неговия образ. Айуб се усмихва от плаката с шапка на главата.

източник: International Solidarity Movement

“Нощта преди да бъде убит, той дойде при мен, защото се страхуваше да спи сам в стаята си заради атаките”, ни каза майка му.
Така че тази нощ Айуб е спал в стаята на майка си, след което се е събудил рано сутрин, за да иде на училище.

“Преди да тръгне,” спомня си майка му, “ме помоли да му купя нови убувки, а след това ми каза, че ще ми купи подарък за Деня на майката. След няколко минути чух въздушна атака, изтичах навън и видях ранено момче, оказа се, че това е Уафи, братовчед на Айуб. Той лежеше с лице към земята. Линейката пристигна, за да го откара в болницата.”

Лекарите от линейката започнали да търсят за други евентуално ранени от нападението, тогава един от тях започва да крещи: “Палестинско дете в училищна унифрома е било убито.”
Тялото на Аюб е било открито разпръснато на парчета във всички посоки. Съсед разпознава лицето на Айуб и казва на семейството му, че той е мъртъв. Майка се затичва натам плачейки.

“Не можех да повярвам, че синът ми, с който говорех до преди минути, е вече само парчета месо, пръснати из улицата ни. Открихме го без долната част на тялото му. Сега кой ще ми донесе подарък за Деня на майката? Израелците твърдят, че са убили членове на движението за съпротива? Къде са човешките права на палестинците? Моето посланине би трябвало да достигне до целия свят: трябва да прогоните израелските посланици от страните ви..”

Майката на Айуб ни показа училищната раница на сина ѝ, която е взела след убийството му.
След това отиваме с нея до мястото, където следите от атаката са все оше видими. Парчета от предмети са разпръснати навсякъде по земята. Майката започва да ги събира.

В ръцете й, заедно с останалите парчета, попадат и малки късчета месо. Това е месото от тялото на собствения й син. Показви ни ги. Коленичи на земята и събира още парчета месо. Вдига ръце към лицето си и помирисва месото. След това се обръща към друга жена с усмивка и я приканва да помирише късчетата плът.

Усмивката й е пълна с любов към детето. Синът й е все още там, в ръцете й, дори и като само няколко парчета месо. След това събира от земята листа и лимони, които са изцапани с неговата кръв, както и малки пърченца от дрехите му. Щеше да продължи да събира останките от сина си, ако близки не я бяха накарали да влезе вкъщи.

Майка, която има сили да събира останките от детето си, трябва да бъде много силна, но очите й не можеха да скрият ужасната болка от загубата.

Преди да си тргъна тя ме хвана силно за ръце, нарече ме “Хабибти” (скъпа моя) и ме пръгърна.

Това, което описах не е сценарии на филм на ужасите, а ужасът, който израелските нападения причинява на палестинците. Въпреки това, палестинският народ е все още там…

“Алхамдулила”, мислейки за бъдещото, утре децата пак ще ходят на училище, нови животи ще бъдат родени, дори под тътена на бомби и военни самолети.