Category Archives: Заселници

Отговорът на Израел след приемането на Палестина за страна-наблюдател в ООН

Вчера Израел обяви, че спира превода на данъци и митнически такси, които събира вместо палестинските власти, в отговор на успешната молба на палестинските власти за получаване на статут на страна-наблюдател в ООН.
Израел ще запази повече от 100 милиона долара този месец като наказание за молбата пред ООН стана ясно тази неделя.
“Нямам намерение да преведа данъците на паластинските власти този месец”, е заявил финансовият министър Йовал Стайниц пред израелско радио.

Друго наказание, което Израел обяви още в петък, са одобрените планове за строителство на 3 000 жилища в окупираните територии.

Повече подробности за този проект може да разберете от следния текст. Той, както и включените в него карти, са на Ир Амим (“Градът на нациите” или “Градът на народите”), НПО, която фокусира дейността си върху Ерусалим в контекста на израело-палестинския конфликт. Ир Амим цели да превърне Ерусалим в по-жизненоспособен и справедлив град за палестинците и израелците, които го делят:

В отговот на палестинската молба за държавност, израелското правителство е решило да съдейства на плановете за строителство на жилища в земя, известна като зона Е1, намираща се на североизток от Ерусалим. Проектът цели да свърже анексирания Източен Ерусалим с едно от големите поселения, Маалех Адумим, като по този начин ще направи създаването на цялостна палестинска държава на практика невъзможно.

Зона Е1

Е1 (съкращение от “East 1”) е термин, използван от министерството на жилищната политика за земи, намиращи се на изток от границите на ерусалимската община, върху хълмовете между Маалех Адумим и Ерусалим. Зоната се намира на север от главния път, свързващ Ерусалим с Маалех Адумим и граничи с палестинските градове Аната, Абу Дис, Азария и А-Заим. Е1, който покрива около 12 000 дунама (или 12 кв. км), е част от плануваната територия на Маалех Адумим. Основната пътна артерия между северната и южната част на Западния бряг минава през Е1.

В последните години Израел започна да застроява и установява израелци в района. Планат за развитие на Е1 включва преместването на щаба на полицията за Западния бряг (или Юдея и Самария) от сегашното им местоположение, и изграждането на поне 3 500 жилищни единици, голям търговски център, парк, гробища, хотели и др. Плановете за Е1 не споменават по какъвто и да е начин местното палестинско население.

Строителството в района Е1 започна през 2004 година под контрола на Read the rest of this entry

Advertisements

Футблисти, начело с Никола Анелка и Фредрик Кануте, призовават за освобождаването на палестински футболист, който се намира на 89-ия ден от своята гладна стачка

Официално изявление до медиите:

“В името на спортната солидарност, справедливостта и правата на човека, ние декларираме нашата подкрепа за палестинския футболист Махмуд Сарсак. Като европейски спортисти, ние вярваме, че всеки човек има право на справедлив и независим съдебен процес.

На 22 юли 2009 г. Махмуд Сарсак, на 25 години, е напуснал дома си в Рафа в ивицата Газа, за да се присъедини към своя национален отбор в Западния бряг. Той никога не пристига там. Махмуд е бил арестуван на ПП Ерез, разпитван и задържан без срещу него да бъдат отправени каквито и да е обвинения. Три години по-късно, той все още е в израелски затвор, без каквито и да е обвинения или съдебен процес. Подобно на стотици палестински затворници, Махмуд е в „административно задържане“, която позволява на израелските власти да държат хората в затвора без да посочват причина или необходимост за съдебен процес, и то толкова дълго, колкото израелските власти искат.

Докато светът се радва на мачовете от европейското по футбол, един палестински футболист е на гладна стачка зад решетките на израелски азтвор в опита си да получи справедливост и своите човешки права.

На семейството на Махмуд не е било позволено да го посещават. Поради тези причини, Махмуд Сарсак е започнал гладна стачка. Днес(14.06.2012) е 88-мият ден, откакто той отказва храна, той вече е загубил повече от 30 килограма телесно тегло. Здравето му се влошава и животът му е в опасност.

Свобода на едно лице не може да се отнема по произволен начин. В името на гражданската свобода, правосъдието и основните човешки права, ние призоваваме за освобождаването на Махмуд Сарсак.“

Nicolas Anelka, футболист

Demba Ba, футболист

Abdoulaye Balde, футболист

Jonathan Bru, футболист

Gailord Bwasi, футболист

Diomansy Camara, футболист

Philippe Christianval, футболист

Omar Daf, футболист

Issiar Dia, футболист

Abou Diaby, футболист

Soulaymane Diawara, футболист

Mike Digbeu, баскетболист

Pape Diop, футболист

Ladji Doucouré, атлет

Doudou Jacques Faty, футболист

Ricardo Faty, футболист

Rémi Gomis, футболист

Frédéric Kanouté, футболист

Mamadou Niang, футболист

Fabrice Numéric, футболист

Momo Sissoko, футболист

Moussa Sow, футболист

Някои мътрви имат право да почиват в мир завинаги, други – не!

Днес попаднах на статия в израелския вестник “Аарец“, озаглавена “Историческото еврейско гробище в Яфа ще получи нов живот“. В статията се съобщава, че местна организация планира да инвестира 10 милиона израелски шекела в старо еврейско гробище в Яфа, с цел то да бъде превърната в туристически обект и по този начин запазено като историческо и културно богатство. Самото гробище съществува от 1840 година, а последното погребение в него е било извършено 1986 година.

С какво тази новина привлече вниманието ми? Четейки за тази инициатива, целяща запазването на еврейската история и култура чрез превръщането на 170-годишно гробище в туристическа забележителност, не можех да не си спомня за една друга израелска инициатива – унищожаването на най старото гробище в Йерусалим – мюсюлманското гробище Мамила, което датира от седми век и върху което днес Израел е построил парк, паркинг, училище, футболно игрище, подземен паркинг и шосе, а от скоро се строи и Музей на толерантността (подробности може да прочетете в статията ми от миналата година Музей на толерантността върху останките на друг народ).

Хумус и фалафел са вече „израелски“, сега е ред и на палестинския зехтин

източник Electronic Intifada

Това че ционистите са си присвоили важна част от палестинската културата – като например храните хумус, фалафел и мафтул – и ги представят по света като “израелски”, отдавана ядсова палестинците, особено когато тези продукти се използват като средство в международната пропаганда и маркетинг, които целят да изтрият палестинските права и история.

Сега израелски заселници в окупирания Западен бряг се опитват да откраднат може би най-важния палестински символ, който същевременно е и главен източник за оцеляване сред палестинските фермери: зехтина и свързаната с него култура.

Професионално заснето видео, което бе публикувано в YouTubе от “Matteh Binyamin Regional Council” – организация на дозина незаконни израелски колонии в окупирания Западен бряг – се опитва да убеди израелците, че еврейските заселници, а не палестинците, са тези, които в действителност се грижат за маслиновите дървета и за историческото наследство на маслиновите дървета и културата свързана с тях.

Видеото е пример за все по-елегантната пропаганда, която е насочена към израелското население, както и международната общност.

Кратко обобщение на показаното във видеото:
Видеото е озаглавено “Чудото на бутилката зехтин и чинията с хумус” – алюзия към мита от Ханука, познат като “Чудото на олиото”.

Самото видето представя скеч, заснет в ресторант в палестински град в рамките на границите на Израел от преди 1967 година.
Израелец седи на една от масите, върху която са сервирани хумус и зехтин. Той е показан в образа на наивния либерален светски израелец.
След като намира зехтина за много вкусен, той пита един от двамата арабски сервитьори (те също са показани в стереотипен и мамещ образ) как зехтинът е бил произведен.

Арабският сервитьор му казва как зехтинът е бил произвеждан по един и същ начин от “хилядолетия”. Докато той говори, видеото обаче показва кадри с религиозни заселници, които използват модерни технологии за правене на зехтин, вместо палестинци, които да берат маслини и да правят от тях зехтин.

Накрая на видеото израелецът изяжда своето ядене, мислейки, че е ял вкусен палестински зехтин. Но тогава двамата сервитьори отиват в кухнята и започват да се шегуват с факта, че зехтинът всъщност е произведен от заселници. Тогава камерата показва еиткетът на бутилката, върху който на иврит е написано “Зехтин Бинямин, студено-пресован.”

Да припомним: Опитите на Израел да разруши палестинските маслинови дървета и култура.
Израелските заселници и израелската държава постоянно разрушават палестински маслинови дървета, а заселниците често атакуват палестинците, докато се грижат за дърветата или по време на беритба. За повече информация – няколко примера.

Но в това няма нищо ново. След като ционистите прогонват по-голямата част от палестинското население от страната през 1948 година, те е трябвало да решат какво да правят с маслиновите горички, пръснати из цялата страна. Ето какво Мерон Бенвенисти си припомня в своята книга Sacred Landscape (2000):
“Първоначално официалните лица, отговорни за еврейските поселения смятаха, че производството на зехтин може да се превърне в доходоносен бизнес, но бързо стана ясно, че еврейският селскостопански сектор не е подготвен за производство, което изисква толкова много ръчен труд. Погрижиха се за и култивираха само част от маслновите дървета, докато по-голямата част от тях бяха изоставени. Десетки хиляди дунами от маслинови дървета са били изкоренени, за да се освободи място за други посеви.“ (165)

Именно в този исторически контекст, както и в контекста на случващото се насилие и терор днес, заселниците се опитват да си присвоят и грижата за маслиновите дървета.

Заселниците си присвояват откраднатата палестинска култура
На края на видеото е показан следният текст:

Еврейските фермери се завърнаха в планините на Бинямин и Шомрон, за да отглеждат с любов маслинови дървета, така както това са правили техните прадеди преди хиляди години.
Маслиновите дървета обхващат 3 000 дунама и с тях се произвеждат 500 тона зехтин на година.

Кой стои зад това видео?
Както вече споменахме, видеото е представено от “Matteh Regional Council,” но на края на видеото е показано логото на онлайн фирма за връзки с обществеността, която се казва Рогатка. В страницата на компанията се казва:
Наши клиенти са Jerusalem Center for Public Affairs, Likud, ‘Latma’ – и други.
Jerusalem Center for Public Affairs е тинк танк (мозъчен тръст) за военните институции в Израел, именно от там тръгва израелската НПО „Монитор“, екстремна група, която отправя клевети и атакува израелци, палестинци, евреи и други, които критикуват Израел.

Latma е „сатирично“ уеб-базирано шоу, управлявано от Каролин Глик, редактор във вестника Ерусалим пост. Но шоуто вместо да се концентрира върху производството на сатира, по-скоро разпространява видеа, които подбуждат към ислямофобия и расизъм, включително скорошно видео, в което се разпространява лъжата, че ​​в Норвегия мюсюлманини са в оснавата на „епидемия от изнасилвания“.

И разбира се „Ликуд“ е политическата партия на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Рогатка, изглежда, е един от ключовите им източници за пропаганда в Израел.

Заключение:

Целта на това видео – насочено към израелците – е първо да убеди местното население, че маслиновите дървета, подобно на земята, са принадлежали винаги единствено и само на евреите, може би видеото ще бъде последвано и от кампания насочена към международната общественост. Но като цяло е част от кампанията, целяща да ‘изтрие’ палестинците, да разруши тяхната култура и да обяви всичко, което е останало за “еврейско”.

Още видеа, които документират заселническите атаки върху фермери и разрушаването на маслинови дървета:



За един от тези “малки“ инциденти в Палестина…

В началото на тази година няколко медии разпространиха данни, според които палестинците са били жертва на 228 засленически нападения. Следвщия разказ е за едно такова нападение, то се е случило преди няколко дни и не е част от тези 228, за които медиите съобщават.

Тежко въоръжени израелски заселници

Автор на статията е Джеф Халпър, израелец, роден в Америка, защитник на правата на палестинците и основател на организацията, която се противопоставя на израелската политика за разрушаване на палестински домове (The Israeli Committee Against House Demolitions):

„Тази сутрин получих обаждане от Джауди Джабер, палестински приятел от долината Бака, намираща се близо до Хеброн. Заселници от Кириат Арва, голямо селище, построено върху неговата земя, буквално над дома му, са хвърлили голямо количество скали и камъни по къщата му, както и изгорили колата му.

Самата кола не бе нищо особено, очукано старо Пежо от 1979 година, но то бе от жизненоважно значение за семейството му. Джауди го използва за да може да отвежда болната си 90-годишна майка в болницата, тъй като не може да си позволи линейка всеки път щом се наложи. В дъждовните дни той също така кара и взима децата си от училище, които иначе изминават всеки ден 4 мили пеша, минавайки през скалисти планински пътеки, а не рядко биват и атакувани от израелските заселници в района, понякога дори с бейзболни бухалки. Когато имаше нещо, което може да продаде (макар че след като израелските власти унищожиха всичките тръби за напояване миналата година, повечето от отглежданите от него култури – домати, краставици и грозде – изсъхнаха и умряха), той нареждаше зеленчуците в колата си, за да ги откара до пазара в Хеброн. Колата е „ръцете и краката на семейството“, ми каза той с тих и отпаднал глас.

Това е един от тези “малки” инциденти, за които световната общественост рядко разбира, част от всекидневното насилие, което палестинците от всички възрасти са принудени да живеят с. “Не си спомням дори един-единствен ден, в който да съм бил щастлив”, ми каза наскоро Джауди. През 2001 година той се бе опитал да построи малък дом за жена си и децата им върху семейни земи в близост до къщата на родителите му, но той е бил разрушен през 2002 година от израелските власти, една от 26 000 палестински къщи разрушени в окупираните територии от 1967 насам след като Израел отказва да дава на палестинците разрешителни за строеж.

Домът на брата на Джауди, Ата, е бил разрушаван три пъти. Един петъчен ден през януари 2000 година заселници са превзели дома на Ата, изгонили семейството и останали там за Шабат (пазени от полицаи), след това, събота вечерта, те запалили огън в дома, осквернили надписа с цитат от Курана над входната врата и избягали. Никoй не е бил арестуван.

Ако някой се опита да ви каже, че Израел не е отговорен за етническо прочистване или че това, което прави е в името на “сигурността”, то тогава ги запознайте със семейство Джабер. Много хубави хора (Джауди и Ата говорят свободно английски), чийто жени Аиша and Рудина ще ви почерпят с вкусна маклуба, а децата им са умни и фотогенични – но знайте, вие ще бъдете сред истински герои. Те са изплашени, наранени, травматизирани, тъжни, обеднели и потиснати, но въпреки това са останали “сумуд” – твърди в своята позиция да не напуснат земите си. Семейството ще преодолее трудностите. Те имат силата да издържат на всяко насилие, несправедливост и болка, която израелското правителство, заселниците и апатичното израелско население им причиняват. В действителност, техни са раменете, върху които нашият свят се държи.

Само едно нещо може да ги повали. Това не е нито американската “супер сила”, чийто конгрес и администрация са про-израелски, нито европейските правителства, които нямат смелостта да се борят за спазването на човешките права, за които иначе така често говоорят, но ние. Ние можем да повалим семейство Джабел, ако ги изоставим, ако ние, добрите и привилегировани хора запазим мълчание. Представете себе си, застанали до Джауди и изгорялата му кола. Какво ще направите за да му помогнете? “

Ерусалим

източник
Факти и данни за Ерусалим
Население:
– общ брой: 773 800 (2009)
– 65 процента израелски граждани
– 35 процента палестинци (2010)
– заселници в Източен Ерусалим: 192 000 (2009)
Между 1967 и 2006 година, Израел е отнел правото на пребиваване на около 8 269 палестинци от Ерусалим

Бедност:
– 41 процента от жителите на Ерусалим живеят под границата на бедността
– 65 процента от палестинските семейства живеят под границата на бедността (2010)

Планиране и строителство:
– През 1967 Израел анексира 71 кв.км. земя. От тях, шест и половина кв.км са били част от арабския Източен Ерусалим, докато останалите 64.5 са принадлежали към 28 палестински градове и села в съседство.
– На палестинците е позволена да строят върху седем процента от площта на Ерусалим.
– До 2007 година строителството на разделителната стена е довело до конфискуването на земя, принадлежаща на 19.2 процента от палестинските семейства в Ерусалим.

Ерусалим според международното право
Според разделителния план на ООН от 1947 година, Ерусалим е трябвало да бъде международен град и не е бил включен нито в предложената арабска, нито в предложената израелска държава. Повечето страни и досега не са признали Ерусалим за столица на Израел, много не признават града и за част от Израел.

През 1967 Израел административно анексира земите, принадлежащи към Източен Ерусалим; през 1980 израелското правителство официално анексира Източен Ерусалим. ООН, както и Организацията на Червения кръст, смятат Източен Ерусалим за територия под военна окупация, a палестинските жители на Източен Ерусалим са защитени от Четвъртата Женевска Конвенция.
Международната общност е против действията на Израел в Източен Ерусалим. През 1967 година Генералната асамблея на ООН приема резолюция 253, с която осъжда “мерките, взети от Израел с цел да променят статуса на града” и ги смята за невалидни.

През 1968 Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 252, в която се казва, че “всички законови и административни мерки и действия, извършени от Израел, включващи присвояването на земя и палестинска собственост, които допринасят за промяна на статуса на Ерусалим” са невалидни.

През 1980 Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 476, с която отново се потвърждава, че “всички законови и административни мерки и действия от страна на Израел, окупиращата сила, които целят да променят характера и статуса на свещения град Ерусалим нямат законова стойност и представляват нарушение на Четвъртата Женевска конвенция, която защитава цивилното население по време на война, както и че представляват сериозна пречка за постигането на пълен, справедлив и траен мир в Близкия Изток.”

През 2004 Международният съд обяви, че “избраният маршрут на стената създава впечатлението, че това са спорни незаконни мерки … които водят до допълнителни промени в демографския състав на окупираните палестински територии.“

Израел твърди, че е получил суверенитет върху западната част на града през 1948 година. След напускането на британците, земите са останали без управление и по време на войната, твърди Израел, те са взели контрол над Западен Ерусалим по легален начин на самозащита. Освен това, Израел смята, че според международното правя няма основание за подкрепа на статута corpus separatum за град Ерусалим. Израел смята, че това е било необвързващо предложение, което никога не е било материализирано.

Израел също така не признава резолюциите на ООН от след 1967 година, както и позицията на Международния съд, обвинявайки ги, че са част от международните институции, които са предубедени спрямо Израел.

Източен Ерусалим
В разделителния план на ООН от 1947, Йерусалим е обявен за „corpus separatum“, тоест градът е трябвало да бъде поставен под специален международен режим, управляван от ООН. Въпреки това, в резултат на войната от 1948 г., Израел налага контрол над 85% от града, днес известни като Западен Йерусалим. Йорданската армия получава контрол върху 11% от земите на града, предимно на изток. Останалите четири процента се смятат за „ничия земя“.

Между 64 000 и 80 000 палестинци са били насилствено изгонени от домовете си от Западен Ерусалим и 40 съседни села; голямата част от тези села са били разрушени от израелските сили, за да се попречи на завръщането на жителите. Имотите, домовете и имуществото на палестинците, които са избягали, се смятат за „изоставени“ според израелски закон от 1950 г., благодарение на който собственост се прехвърля в ръцете на държавата Израел.

Останалите 15% от Ерусалим, включително и Стария град, остават в палестински ръце, докато не са били превзети от Израел по време на войната от 1967 г.

След като „обединява“ града, Израел започва да прилагат сложна поредица от политики и регламенти, с които цели да контролира или да експулсира останалата част от палестинското население, така че да изгради силно еврейско мнозинство в града.

Въпреки изискванията на международното право, резолюциите на ООН и значението на Йерусалим за мирния процес, Израел до този момент отказва да преговаря относно статута на Ерусалим с международни органи или с Палестинската власт.
Всъшност, Израел прави точно обратното. Веднага след приключване на конфликта през 1967 годинс, Израел започва да строи поселения и анексира части от Източен Ерусалим, както и да премества цивилно население, което е в противоречие с Член 49 от Четвъртата женевска конвенция, в която се казва, че “на окупиращата сила не е позволено да премества части от своето цивилно население в територии, които окупира.”

Освен това, израелското правителство е институционализирало режим на систематична дискриминация, потисничество и господство срещу палестинското население в града. Този режим включва дискриминация при разпределението на общински ресурси, конфискация на земя, разрушаване на къщи, политическо потисничество и отнемане на правот на пребиваване на палестинците в Йерусалим.

Израелски заселнически селища и квартали
Израелските поселения в наречения от Израел Велик Йерусалим, включващ не само Източен Ерусалим, но и съседните квартали, построени върху земи от Западния бряг, оформят четири големи кръга около Стария град:
1) стария град и еврейския квартал
2) районът около стария град, наречен от Израел “свещения басейн (the holy basin)”;
3) около анскиращата граница
4) извън границите на анексиращата линия.

В допълнение, някои поселения са построени, за да свържат Западен Ерусалим с хълма Скопий. Тези поселения са известни като барях или “централни” поселения.

Забелязват се четири фази в заселническата политика в стария град на Ерусалим, започанли с разрушаването на мароканския квартал, Харат Ал-Магарба, за да може да се построи площада с размери от 20 000 кв.м. до Стената на плача. По време на втората фаза, която е продължила от 1968 до края на 70-те, Израел разширява Еврейския квартал като конфискува палестинската и мюсюлманска собственост между Арменския и Мароканския квартал – палестинските жители са били прогонени от домовете им, а на тяхното място са били настанени еврейски заселници. Като резултат от тези мерки, еврейският квартал днес е четири пъти по-голям на размери от периода преди 1948 година.

Третата фаза, която продължава и до днес, започва в средата на 80-те години и е свърана с изграждането на израелски поселения в сърцето на мюсюлманския квартал. Четвъртата фаза е свързана с обществената подкрепа, дадена на заселниците в стария град от членове на израелските правителства, започвайки с Ариел Шарон, който по време на управлението си като министър на жилищното строителство, закупува лично жилище в мюсюлманския квартал.

Израел въведе своята идея за „Свещения басейн“ (понякога наричан и Историческия васейн) по време на преговорите в Кемп Дейвид през юли 2000 г. Този басейн обхваща Стария град на Ерусалим и близките населени места – в Елеонския хълм(At-Tur), хълма Сион, града на Дейвид (квартала Силуан), долината Кедрон, гробницата Shimon HaTzadik и квартала Шейх Джара – където се намират места, свещени за евреи, мюсюлмани и християни.

Поселенията в този район са обикновено оградени и охраняеми, намирайки се в сърцето на палестинските квартали. Те са част от опита от страна на израелското правителство, в сътрудничество с заселнически организации, за създаване на факти на земята – низ от селища, които в крайна сметка ще обграждат Стария град, изолирайки го по този начин от палестинското население в Източен Ерусалим.

През 1968 г. Израел започва изграждането на “централните“ поселения, за да свърже Западен Йерусалим с хълма Скопий. Тези селища, също така, развалят териториална цялост между арабските квартали, намиращи се в непосредствена близост до Стария град, разделяйки търговския център на Източен Ерусалим от арабските квартали в северната част на града.

През 1973 г. Израел започна изграждането на заселнически квартали в рамките на общинската граница на Ерусалим, за да създаде еврейско мнозинство, както и бариера между палестинското население в града и палестинците извън общинските граници.

Разпределение на ресурси и средства
В повечето палестински квартали в Източен Ерусалим липсва основна инфраструктура, например тротоари и улични лампи, а много палестински жители не са свързани към отпадъчната система.

Въпреки че палестинците представляват 35 процента от населението на града и макар че плащат по-високи такси от еврейските си съграждани, те получават по-малко от 10 процента от бюджета на града. Например, през 2003 година Източен Ерусалим получава само 8.7 процента от бюджета, тоест всеки палестински жител е получил една петта от полученото от еврейските жители на Ерусалим.

Както таблицата показва, това не е случайност, а в резултат на специална политика. Във всеки отрасъл на общинския бюджет, еврейското население получава лъвския пай от инвестиции, доката на палестинците се дава много по-малко, отколкото заслужават.

Западен Ерусалим Източен Ерусалим
Население: 65% 35%
Тръби за отпадъчни води, шосета, тротоари: 90% 10%
Обществени паркове: 95.5% 4.5%
Басейни за плуване: 91% 9%
Библиотеки: 92.3% 7.7%
Спортни съоръжения: 93.8% 6.2%
Площадки за игра: 99% 1%

Конфискация на земя и собственост
От 1967 насам Израел е конфискувал земи за строителството на нови заселнически селища, които обграждат града в кръг. В много случаи земите са обявени за зелени площи (или площи за отдих) преди да бъдат конфискувани.

Израел също така се възползва от закона за отсъстващия собственик от 1950 година, който дава на държавата контрол върху всяка собственост, която определи за „изоставена“ след войната от 1948 година. Тази политика влиза в сила в анексираните части на Ерусалим – земи са конфискувани в стария град и в квартала Силуан. Тези земи са първо дадени на т.нар Попечител на собственост без собственик (Custodian for Absentee Property), а след това на заселнически организации.

В допълнение Израел прилага и политика на връщане на еврейска собственост в Източен Ерусалим обратно на собствениците, без обаче да прилага съшатата практика за арабската собственост в западната част на града. Земи и собственост в стария град, в кварталите Силуан и Шейх Джара са били конфискувани под предлога, че са били еврейска собственост преди 1948 година. В много случаи, най-вече в стария гад, евреите са живеели в тези жилища под наем преди 1948 година.

Строежът на разделителната стена е също важен щом става за конфискуване на земя. До 2007 година стената води до конфискуването на земи, принадлежащи до около 19,2 процента на палестински семейства в Ерусалим. По време на окупацията, Израел е присвоил над 60 000 дунама (60 000 кв. км.) палестинска земя от окупиран Източен Ерусалим, която е дадена изцяло и само на евреи. Това представлява грубо казано 86.5 процента от цялата площ на окупиран Източен Ерусалим.

Разрушение на жилища
Източен Ерусалим е определен за “окупирана територия” от ООН, както и от Червения кръст (International Committee of the Red Cross). Поради това разрушавнето на палестински жилища е назаконно според член 53 от Четвъртата Женевска конвенция, която позвлява такива действия само, ако са “абсолютно наложителни поради военни операции”.

Основната причина за разрушаването на палестински жилища в Източен Ерусалим обаче е липсата на разрешителни за строеж. В повечето палестински квартали няма градскo зониранe, а на палестинците се позволява да строят само върху седем процента от Ерусалим (или 12 процента от Източен Ерусалим). В допълнение, Израел предпочита и подкрепя строителството на големи мнoгoфамилни жилищни сгради, извършено от строителни компании, като поставя непосилни такси за частно строителство.
Например, палестинско семейство ще трябва да плати 110 000 шекела за разрешително за строежа на къща с размер 200 кв.м., без да се включват разходите за тръби, архитект или адвокати.

Поради това много палестинци в Ерусалим са принудени да строят без разрешителни. Израел издава заповеди за разрушаване, които нямат краен срок и които не се прилагат веднага. Постоянната заплаха от разрушаване създава огромно обществено и психологическо напрежение сред палестинските семейства и обществото като цяло.

Политическо потискане
Полицията и останалите държавни институции не отгаварят на нуждите на палестинското население в Източен Ерусалим, където прилагането на закона на практика не съществува. Израелската полиция извършва забележително ограничаване на палестинското политическо изразяване, като същевременно пази израелските заселници. Докато полицията игнорира палестинтските оплаквания, когато става дума за обществената им сигурност, общностните организатори и политически лидери са често преследвани от израелските власти.

Присъствието на израелски заселници в палестинските квартали, както и прилагането на политика, която цели да защити това присъствие, допълва чуството на несигурност и уязвимост сред палестинците.

Когато заселниците използват физическо насилие срещу палестинските граждани, последните твърдят, че полицията не прилага закона и не наказва заселниците. Палестинците също така се оплакват от нежеланието на полицията да разследва случаи, в които палестинска собственост е била вандализирана от заселници.

Същевременно на всички палестински политически партии и организации е забранено да извършват дейност в Ерусалим, забранено е и членството в такива партии или организации. Тези, които станат членове на палестински политически организации рискуват да бъдат осъдени на дълъг престой в затвора или да бъдат експулсирани, а правото им на пребиваване в родния им град да им бъде отнето.
Дори палестинският флаг е забранен в Източен Ерусалим.

Отнемане на правото на пребиваване
През годините демографският характер на Ерусалим се е превърнал в основен фактор при планирането и развитието на града. От 1967 година Израел се стреми да осигури стабилно еврейско мнозинство в Ерусалим като цяло и особено в Източен Ерусалим за да попречи на реализацията на националните стремежи на палестинците в града.

През 1973 израелското правителство е определило, че еврейското население в Ерусалим трябва да бъде 73,5 процента, докато ареабското 25,5. По-късно тези пропорции са били променени на 72 към 28, а след това на 70 към 30 процента. Очаква се, че до 2020 година палестинското население ще представлява 40 процента от населнието на града.
Основното предизвикателство за израелските демографски стремежи е от една страна голямата по размери израелска емиграция от Ерусалим, а от друга – високата раждаемост сред палестинците. Въпреки усилията да повишат еврейската имиграция в Ерусалим, палестинското население расте три пъти повече от еврейското.

Таблицата показва, че през последните десет години еврейското население намалява, докато палестинското се увеличава.

Година Израелци Палестинци Общо
1967 195,700 67,609 263,309
1987 340,000 135,000 475,000
1990 378,200 146,200 524,400
2000 530,400 218,800 758,300
2009 479,756 294,044 773,800

Не намирайки по какъв друг начин да се справят с това предизвикателством, израелците предложиха политически мерки, които целят да намалят със сила палестинското присъствие в града.

Според израелските закони, на палестинските жители е позволено да живеят и работят в рамките на Израел без допълнително разрешително; получават държавни услуги като здравна осигуровка и имат правото да гласуват по време на местни избори, но не и на парламентарни избори. Те нямат паво на паспорт, за да пътуват в чужбина трябва да кандидатстват и получат разрешително или Документ за пътуване. Ако имат деца и един от родителите не е жител на Ерусалим, детето не се признава автоматично за жител на Ерусалим, вместо това родителите трябва да кандидатстват за правото на събиране на семейството, за да могат да живеят заедно.

В допълнение, според израелските закони правото на пребиваване може да бъде отнето, ако жител прекарва повече от седем години в друга държава, ако получи правото за постоянно пребиваване в друга държава или ако стане гражданин на друга държава. Палестинците, които учат в чужбина, често страдат от тези клаузи, което води до принудителна раздяла от техните семейства.

От 1967 до края на 2006 година Израел е отнел правото на пребиваване на около 8 269 палестинци от Ерусалим. Загубата на това право означава, че те нямат право да живеят в Ерусалим, да получават социални услуги и да пътуват в рамките на Израел.

Изолация на Ерусалим
Изолацията на палестинското население на Източен Ерусалим от останалите палестинци в Западния бряг е част от плана за анексиране на града. Благодарение на тази изолация градът е превърнат от палестинска ‘де факто’ столица в група палестински острови в рамките на еврейски град.

Изолацията на арабския Източен Ерусаслим се извършва по три начина: заселническите селища се строят между палестинските квартали на Ерусалим и Западния бряг, както и чрез магистрали, които се използват главно от заселници и разделителната стена.

Поселенията ефективно изолират палестинското население в Източен Ерусалим от палестинското население в Западния бряг.
Тези селища оставят големите пролуки между палестинското население в Ерусалим и това в другите области на Западния бряг, за това спомагат и изграданите обходни пътища и разделителната стена.

Изграждането на обходни пътища свързва заселническите слеища едно с друго, но същевременно ефективно допринася за разпадането на връзката между палестинските селища, разделяйки палестинските градски центрове от околните села,  както и ограничавайки възможностите за тяхното развитие.

В допълнение, се създават нови географски факти:
* Това представлява де факто анексиране на „общинските“, както и по-голямата част от „съседните“ заселнически селища.
* Част от палестинското население в Източен Ерусалим се намире от грешната страна на разделителната стена.

Разделителната стена разделя селските общности от земята им, която е останала от другата страна не стена. В резултат на затруднения достъп на фермерите до земите им, се наблюдава спад в селскостопанската продукция и поминък.

В допълнение, стената около поселението Маале Адумим, което се простира на изток от Ерусалим, минава през 45% от Западния бряг по широчина, ефективно разделяйки по този начин южната част на Западния бряг от северната, както и от областта около Ерихон, където се намира единственият гранично-пропускателен пункт, който палестинците имат право да използват.

Още една жертва на тероризма

Равин е бил убит вчера от израелските окупационни войници близо до Хеброн след като е отказал да спре на един от пропускателните пунктове. По-късно е решено той да бъде обявен за жертва на тероризма(?!). Изникват два въпроса:
1) Дали ако той беше палестинец и беше убит по погрешка щеше да бъде обявен отново за жертва на тероризъм. Опасявам се, че новината щеше да гласи – Палестинец бе убит при опит да извърши терористичен акт близо до Хеброн.
2) След десетина години, когато подробностите за този инцидент бъдат забравени, а останат само основните статистически данни, какво ли ще си помислят хората, които ги четат: дали няма да заключат, че жертвата на този “терористичен акт“ = жертва на нападение от палестинци?
.

Според френски официален документ поселението Маале Адумим е част от „Окупирана Палестина“

Във временния френски паспорт на жител на поселението, намиращо се близо до Ерусалим, е написано Окупирани палестински територии под страна на пребиваване.

Източник Der Spiegel

21 годишен жител на Маале Адумим, който притежава и френско гражданство, с изненада е открил, че според своя временен френски паспорт той е жител на “Окупираните палестински територии”. Еди е роден в Израел, но като син на френски имигранти е кандидатствал за френски паспорт, тъй като смята да учи във Франция. След като е попълнил необходимите документи във френското консулство в Ерусалим, на път за вкъщи той е забелязал нещо странно.
„Документът съдържаше всички мои данни, личен номер, адрес, но държавата Израел липсваше“, разказва Еди пред израелския вестник Йедион Ахронот.

„Много се ядосах,“ продължава той. „Исках да се върна и да им кажа, че не искам техния паспорт. Знаех, че французите са анти-семити, тъй че нямаше да бъда изненадан, ако бяха написали ‘Маале Адумим, Палестина’, но те избраха много по-грубата формулировка “Окупирана Палестина”.

За всеки външен наблюдател формулировката “Окупирана Палестина” е повече от очаквана и нормална. Териториите са окупирани според международното право и приети за такива от цялата международна общност. Изключение прави единствено държавата Израел, чийто жители и управници сякаш живеейки в свой надуваем балон, определят ако не за част от Израел, то тогава за “спорни”. Подобно на повечето израелци, Еди и кметът на Маале Адумим за сега остават непреклонни и отказват да приемат действителността.

Кметът на поселението Борис Гросман :
„Тези територии не са взети от палестинците, защото такова нещо не съществува. Това е израелски и еврейски град, чийто произход е споменът в Библията и не принадлежи на арабите. Жалко е да видим нация, която определя себе си за приятел на Израел, да подкрепя палестинците и реториката, която пречи на мирния процес.“

„Щях да се съглася с тях, ако живеех в аутпост, но Маале Адумим е най-големият град в Юдея и Самария (така израелците в съответствие със своята паралелна действителност наричат Западния бряг), но моят град ще остане завинаги в териториите на Израел като част от всяко бъдещо решение на конфликта,” е заявил Еди.

Очевидно нищо не подлежи на преговори. Ерусалим е неделима израелска столица, кварталът Гило е част от Израел, заселническото селище Ариел е част от Израел…За какъв мирен процес говорим тогава. Къде се очаква палестинците да създадат нормално функционираща държава…може би не луната

коментира читател от Австралия под статията в интернет страницата на израелския вестник.

Народната предсатвителка в Кнесета Лиа Шемтов (от партията Yisrael Beiteinu) също определя използваното название за “неправилно”.
„Маале Адумим е неразделна част от държавата Израел,“ казва тя, като след това отбелязва, че е виждала същото название в други френски докменти, издадени на жители, живеещи в Източен Ерусалим, отново отвън Зелената линия.

Печалбата от търговията със зехтин в Западния бряг може да бъде удвоена, ако израелските ограничения бъдат премахнати

„Физически бариери, като контролно-пропускателните пунктове и блокади на пътищата, възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат палестинската селскостопанска продукция да достигне до вътрешните, израелските и международните пазари.“
Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International

Статия на Oxfam International от 15 октомври 2010:

В доклад от миналата година на организацията Оксфам се подчертава, че докато секторът за производство на зехтин носи доходи и заетост в окупираните палестински територии (ОПТ), многобройни пречки, вариращи от липсата на инвестиции в земеделието до нарастващото насилие от страна на заселниците, подтискат истинския потенциал на този отрасъл.

Според докладa, палестинският зехтин, известен като един от най-добрите в света, стига да е приготвен съгласно високите стандарти, има потенциала да спечели пазарите за био и екологични стоки, както и тези за честна търговия.

Докладът „Пътят към маслиновото земеделие: предизвикателствата пред развитието на производството на зехтин в Западния бряг“ подчертава как този сектор, който в момента носи до 100 милиона долара годишна печлаба за някои от на най-бедните палестински общности, може да донесе до един милиард печалба, и по този начин светло бъдеще за палестинската икономика, при условие, че реализира пълния си потенциал.

Палестински фермери по време на бертиба на маслини в Западния бряг. Photo: Valerian Mazataud

„С ограничени инвестиции и малки промени в методите на селскостопанско производство, палестинските фермери, които отглеждат маслини може да удвоят своите доходи“, обяснява Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International. „И все пак, такива инвестиции ще имат малък ефект, освен ако Израел, който окупира Западния бряг от 1967 г. насам, не спре да ограничава достъпа на палестинските фермери до тяхната земя и средства за препитание, както и до чуждите пазари“, добавя той.

Физическите бариери като контролно-пропускателни пунктове и блокади на пътищата възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат на палестинската земеделска продукция, включително маслини и зехтин, да стигне до местни, израелски и международни пазари. Поради присъствието на многобройни израелски селища и постове, които са незаконни според международното право, в Западния бряг, заселническите атаки и тормоз срещу палестинските маслинови фермери са често срещани, но значително се увеличават по време на прибиране на реколтата.

Палестинец се опитва да потуши пожар, запален от еврейски заселници близо до палестинското село Хауара и еврейското поселение Ицхар в северната част на окупирания Западен бряг на 1 юни, 2009.

Докладът също така призовава палестинските власти и донори да подкрепят палестинските производители на зехтин и техните семейства чрез увеличаване на инвестициите в сектора. Липсата на адекватни ресурси и неефективното управление, в комбинация с фактори като околната среда и лошите методи на производство, водят до спиране на развитието на сектора.

Като част от проект, финансиран от Европейския съюз, „Оксфам“ работи в партньорство с местните организации за подобряване на количеството и качеството на зехтина, произведен от 30 ферми в Западния бряг, така, че продуктите да получат сертификат за органични продукти. По-високите цени на изкупуване в тази печеливша пазарна ниша ще помогне на палестинския зехтин да бъдат конкурентоспособен, въпреки високите разходи при производството му и пречките пред търговията, които иначе го поставят в неблагоприятно конкурентно положение.

„Ако Палестинската автономия, Израел, международната общност, както и донори и неправителствени организации, ако всички те свършат своята част и инвестират в палестинския зехтин, по този начин те ще инвестират и в по-стабилно и сигурно бъдеще за палестинския народ“, казва Хобс.
=============================

Бележки на автора:

  • Около 45% от земеделската земя в Западния бряг и Ивицата Газа е засадена с около 10 млн. маслинови дръвчета, с потенциал да произвеждат до 34 000 тона зехтин в една добра година и само 5000 тона в лоша, като средното количество, което е било произведено годишно между 2001-2009 е било около 17.000 тона.
  • При добра реколта този сектор произвежда 15-19% от палестинската селскостопанска продукция. Това е еквивалентно на около 160-191 милиона долара. Маслините и зехтинът са един от основните палестински продукти за износ.
  • Маслиновите насаждения осигурява заетост и доходи за около 100 000 фермери.
  • Приблизително 95% от маслините се използва за направата на зехтин, а останалата част за трапезни маслини и сапун.
  • Местният пазар е основният потребител на палестинския зехтин, средно 12.000 тона годишно. Палестинският зехтин понастоящем се изнася за страните от Персийския залив, Европа, Северна Америка и Източна Азия. През 2008 г., 2 352 тона зехтин са били изнесени от окупираните територии (около 13% от продукцията) в допълнение към 787 тона маслини.
  • През първите шест месеца на 2010 г., Организацията на обединените нации съобщи, че стотици дунами земеделска земя и хиляди маслинови дървета и други култури са били повредени след нападения на заселници. Израелската неправителствена организация Yesh Din, която е и партньор на „Оксфам“, наскоро публикува изследване, в което твърдят, че не са намерили нито един случай, в който израелските власти да са предприели действия за привеждане под отговорност на засленици, извършили подобни нападения.

Според израелска НПО, Израел е одобрил със задна дата кражбата на частна палестинска земя

Статия на Бцелем от 14 юли 2011 година

На 26 юни 2011 г. израелската гражданска администрация е обявила намерението си да декларира като държавна земя 189 дунама, някои от които са частна собственост, от земите на палестинското село Карут. Върху част от тези земи е построен поста Йовел. По закон, палестинските земевладелци имат право в срок от 45 дни да обжалват това решение.

Постът Йовел в началния си етап, снимка от 2001 година. Photo: B'Tselem

Постът Йовел, създаден през 1998 г., се намира западно от Карут и на юг от еврейското поселение Ели. Дванадесетте постоянни жилища са построени без разрешение, без общ план и от части върху частна палестинска земя. Декларирането на земите за държавна собственост е направено в опит да се одобри със задна дата строителството и да се отхвърлят петициите към Върховния съд от страна на палестински земевладелци и израелски организации. През септември 2005 г. израелската организация Peace Now изпрати петиция до Върховния съд като възражение за незаконното строителство в заставата, а през април 2009 г., Yesh Din също пратиха петиция до съда, този път по отношение на строителството на път до постa върху палестински земи.

Декларирането на земя за държавна сообственост от страна на Израел се базира на закон от времето на Османската империя от 1858 г, който се прилага все още в Западния бряг . Той позволява на Израел да декларира земя за „държавна“ при определени условия и само когато земята не е била обработвна в продължение на три последователни години. Израел тълкува терминът „обрабостване на земите“ по много строги начин, който е в противоречие с намерението на оригиналнното законодателство от преди век и половина. В допълнение, Израел пренебрегва основна част от османското поземлено право, според което непрекъснатото култивиране на земята в продължение на десет последователни години, автоматично я прави притежание на лицето, което я е отглеждало.

По време на британския мандат и периода на йордански контрол, обявяването на земи за държавна собственост е било рядкост и обикновено властите са предпочитали да регистрират земята на името на собствениците ѝ. От друга страна, след окупирането на Западния бряг, още през 1968 г. Израел замрази процеса на регистрация на земя и обяви 16 процента от Западния бряг, или 913 000 дунама, за държавна земя. Върху тази земи сега са построени в по-голямата си част еврейските поселения. Освен това, международното право забранява създаването на селища в окупираните територии и експлоатацията на земя в окупираната територия в полза на населението на държавата-окупатор.

Декларирането на окупирани територии за държавна собственост е явно нарушение на международните ангажименти, поети от правителството на Израел. През май 2003 г. правителството одобри план „Пътна карта“, в който се ангажира да замрази строителството в заселническите селища. Израел обеща на американската администрация на Джордж Буш, че няма да използва нова земя за изграждане на нови населени места или за разширяване на вече построени. Министър-председателят Нетаняху пое ангажимент през юни 2009 г. да не да използва земя за разширяване на селищата.

Това не е първото израелско нарушение на тези ангажименти – от приемането на Пътната карта до днес, Израел е обявил хиляди дунама земя в Западния бряг за държавна собственост, включително земя, която е предназначена за поселения, като заселническото селище Авнат в северната част на Мъртво море. Въпреки това, обявявнаето на палестински територии за държавна земи в този случай е първият път, в който Израел открито краде земя със задна дата за да озакони пост.

Опитът за одобряване със задна дата на строителството в Йовел е неправомерно и цели да даде законност на кражбата на земя. Западният бряг е пълен с подобни постове, които също са построени върху частни палестински земи без разрешително за строеж. Във всички тези случаи властите трябва да гарантират прилагането на закона. Те трябва да разрушат сградите, които са били построени в нарушение на закона и да върнат земята на законните ѝ собственици.