Category Archives: Източен Ерусалим

Отговорът на Израел след приемането на Палестина за страна-наблюдател в ООН

Вчера Израел обяви, че спира превода на данъци и митнически такси, които събира вместо палестинските власти, в отговор на успешната молба на палестинските власти за получаване на статут на страна-наблюдател в ООН.
Израел ще запази повече от 100 милиона долара този месец като наказание за молбата пред ООН стана ясно тази неделя.
“Нямам намерение да преведа данъците на паластинските власти този месец”, е заявил финансовият министър Йовал Стайниц пред израелско радио.

Друго наказание, което Израел обяви още в петък, са одобрените планове за строителство на 3 000 жилища в окупираните територии.

Повече подробности за този проект може да разберете от следния текст. Той, както и включените в него карти, са на Ир Амим (“Градът на нациите” или “Градът на народите”), НПО, която фокусира дейността си върху Ерусалим в контекста на израело-палестинския конфликт. Ир Амим цели да превърне Ерусалим в по-жизненоспособен и справедлив град за палестинците и израелците, които го делят:

В отговот на палестинската молба за държавност, израелското правителство е решило да съдейства на плановете за строителство на жилища в земя, известна като зона Е1, намираща се на североизток от Ерусалим. Проектът цели да свърже анексирания Източен Ерусалим с едно от големите поселения, Маалех Адумим, като по този начин ще направи създаването на цялостна палестинска държава на практика невъзможно.

Зона Е1

Е1 (съкращение от “East 1”) е термин, използван от министерството на жилищната политика за земи, намиращи се на изток от границите на ерусалимската община, върху хълмовете между Маалех Адумим и Ерусалим. Зоната се намира на север от главния път, свързващ Ерусалим с Маалех Адумим и граничи с палестинските градове Аната, Абу Дис, Азария и А-Заим. Е1, който покрива около 12 000 дунама (или 12 кв. км), е част от плануваната територия на Маалех Адумим. Основната пътна артерия между северната и южната част на Западния бряг минава през Е1.

В последните години Израел започна да застроява и установява израелци в района. Планат за развитие на Е1 включва преместването на щаба на полицията за Западния бряг (или Юдея и Самария) от сегашното им местоположение, и изграждането на поне 3 500 жилищни единици, голям търговски център, парк, гробища, хотели и др. Плановете за Е1 не споменават по какъвто и да е начин местното палестинско население.

Строителството в района Е1 започна през 2004 година под контрола на Read the rest of this entry

Advertisements

Някои мътрви имат право да почиват в мир завинаги, други – не!

Днес попаднах на статия в израелския вестник “Аарец“, озаглавена “Историческото еврейско гробище в Яфа ще получи нов живот“. В статията се съобщава, че местна организация планира да инвестира 10 милиона израелски шекела в старо еврейско гробище в Яфа, с цел то да бъде превърната в туристически обект и по този начин запазено като историческо и културно богатство. Самото гробище съществува от 1840 година, а последното погребение в него е било извършено 1986 година.

С какво тази новина привлече вниманието ми? Четейки за тази инициатива, целяща запазването на еврейската история и култура чрез превръщането на 170-годишно гробище в туристическа забележителност, не можех да не си спомня за една друга израелска инициатива – унищожаването на най старото гробище в Йерусалим – мюсюлманското гробище Мамила, което датира от седми век и върху което днес Израел е построил парк, паркинг, училище, футболно игрище, подземен паркинг и шосе, а от скоро се строи и Музей на толерантността (подробности може да прочетете в статията ми от миналата година Музей на толерантността върху останките на друг народ).

Ерусалим

източник
Факти и данни за Ерусалим
Население:
– общ брой: 773 800 (2009)
– 65 процента израелски граждани
– 35 процента палестинци (2010)
– заселници в Източен Ерусалим: 192 000 (2009)
Между 1967 и 2006 година, Израел е отнел правото на пребиваване на около 8 269 палестинци от Ерусалим

Бедност:
– 41 процента от жителите на Ерусалим живеят под границата на бедността
– 65 процента от палестинските семейства живеят под границата на бедността (2010)

Планиране и строителство:
– През 1967 Израел анексира 71 кв.км. земя. От тях, шест и половина кв.км са били част от арабския Източен Ерусалим, докато останалите 64.5 са принадлежали към 28 палестински градове и села в съседство.
– На палестинците е позволена да строят върху седем процента от площта на Ерусалим.
– До 2007 година строителството на разделителната стена е довело до конфискуването на земя, принадлежаща на 19.2 процента от палестинските семейства в Ерусалим.

Ерусалим според международното право
Според разделителния план на ООН от 1947 година, Ерусалим е трябвало да бъде международен град и не е бил включен нито в предложената арабска, нито в предложената израелска държава. Повечето страни и досега не са признали Ерусалим за столица на Израел, много не признават града и за част от Израел.

През 1967 Израел административно анексира земите, принадлежащи към Източен Ерусалим; през 1980 израелското правителство официално анексира Източен Ерусалим. ООН, както и Организацията на Червения кръст, смятат Източен Ерусалим за територия под военна окупация, a палестинските жители на Източен Ерусалим са защитени от Четвъртата Женевска Конвенция.
Международната общност е против действията на Израел в Източен Ерусалим. През 1967 година Генералната асамблея на ООН приема резолюция 253, с която осъжда “мерките, взети от Израел с цел да променят статуса на града” и ги смята за невалидни.

През 1968 Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 252, в която се казва, че “всички законови и административни мерки и действия, извършени от Израел, включващи присвояването на земя и палестинска собственост, които допринасят за промяна на статуса на Ерусалим” са невалидни.

През 1980 Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 476, с която отново се потвърждава, че “всички законови и административни мерки и действия от страна на Израел, окупиращата сила, които целят да променят характера и статуса на свещения град Ерусалим нямат законова стойност и представляват нарушение на Четвъртата Женевска конвенция, която защитава цивилното население по време на война, както и че представляват сериозна пречка за постигането на пълен, справедлив и траен мир в Близкия Изток.”

През 2004 Международният съд обяви, че “избраният маршрут на стената създава впечатлението, че това са спорни незаконни мерки … които водят до допълнителни промени в демографския състав на окупираните палестински територии.“

Израел твърди, че е получил суверенитет върху западната част на града през 1948 година. След напускането на британците, земите са останали без управление и по време на войната, твърди Израел, те са взели контрол над Западен Ерусалим по легален начин на самозащита. Освен това, Израел смята, че според международното правя няма основание за подкрепа на статута corpus separatum за град Ерусалим. Израел смята, че това е било необвързващо предложение, което никога не е било материализирано.

Израел също така не признава резолюциите на ООН от след 1967 година, както и позицията на Международния съд, обвинявайки ги, че са част от международните институции, които са предубедени спрямо Израел.

Източен Ерусалим
В разделителния план на ООН от 1947, Йерусалим е обявен за „corpus separatum“, тоест градът е трябвало да бъде поставен под специален международен режим, управляван от ООН. Въпреки това, в резултат на войната от 1948 г., Израел налага контрол над 85% от града, днес известни като Западен Йерусалим. Йорданската армия получава контрол върху 11% от земите на града, предимно на изток. Останалите четири процента се смятат за „ничия земя“.

Между 64 000 и 80 000 палестинци са били насилствено изгонени от домовете си от Западен Ерусалим и 40 съседни села; голямата част от тези села са били разрушени от израелските сили, за да се попречи на завръщането на жителите. Имотите, домовете и имуществото на палестинците, които са избягали, се смятат за „изоставени“ според израелски закон от 1950 г., благодарение на който собственост се прехвърля в ръцете на държавата Израел.

Останалите 15% от Ерусалим, включително и Стария град, остават в палестински ръце, докато не са били превзети от Израел по време на войната от 1967 г.

След като „обединява“ града, Израел започва да прилагат сложна поредица от политики и регламенти, с които цели да контролира или да експулсира останалата част от палестинското население, така че да изгради силно еврейско мнозинство в града.

Въпреки изискванията на международното право, резолюциите на ООН и значението на Йерусалим за мирния процес, Израел до този момент отказва да преговаря относно статута на Ерусалим с международни органи или с Палестинската власт.
Всъшност, Израел прави точно обратното. Веднага след приключване на конфликта през 1967 годинс, Израел започва да строи поселения и анексира части от Източен Ерусалим, както и да премества цивилно население, което е в противоречие с Член 49 от Четвъртата женевска конвенция, в която се казва, че “на окупиращата сила не е позволено да премества части от своето цивилно население в територии, които окупира.”

Освен това, израелското правителство е институционализирало режим на систематична дискриминация, потисничество и господство срещу палестинското население в града. Този режим включва дискриминация при разпределението на общински ресурси, конфискация на земя, разрушаване на къщи, политическо потисничество и отнемане на правот на пребиваване на палестинците в Йерусалим.

Израелски заселнически селища и квартали
Израелските поселения в наречения от Израел Велик Йерусалим, включващ не само Източен Ерусалим, но и съседните квартали, построени върху земи от Западния бряг, оформят четири големи кръга около Стария град:
1) стария град и еврейския квартал
2) районът около стария град, наречен от Израел “свещения басейн (the holy basin)”;
3) около анскиращата граница
4) извън границите на анексиращата линия.

В допълнение, някои поселения са построени, за да свържат Западен Ерусалим с хълма Скопий. Тези поселения са известни като барях или “централни” поселения.

Забелязват се четири фази в заселническата политика в стария град на Ерусалим, започанли с разрушаването на мароканския квартал, Харат Ал-Магарба, за да може да се построи площада с размери от 20 000 кв.м. до Стената на плача. По време на втората фаза, която е продължила от 1968 до края на 70-те, Израел разширява Еврейския квартал като конфискува палестинската и мюсюлманска собственост между Арменския и Мароканския квартал – палестинските жители са били прогонени от домовете им, а на тяхното място са били настанени еврейски заселници. Като резултат от тези мерки, еврейският квартал днес е четири пъти по-голям на размери от периода преди 1948 година.

Третата фаза, която продължава и до днес, започва в средата на 80-те години и е свърана с изграждането на израелски поселения в сърцето на мюсюлманския квартал. Четвъртата фаза е свързана с обществената подкрепа, дадена на заселниците в стария град от членове на израелските правителства, започвайки с Ариел Шарон, който по време на управлението си като министър на жилищното строителство, закупува лично жилище в мюсюлманския квартал.

Израел въведе своята идея за „Свещения басейн“ (понякога наричан и Историческия васейн) по време на преговорите в Кемп Дейвид през юли 2000 г. Този басейн обхваща Стария град на Ерусалим и близките населени места – в Елеонския хълм(At-Tur), хълма Сион, града на Дейвид (квартала Силуан), долината Кедрон, гробницата Shimon HaTzadik и квартала Шейх Джара – където се намират места, свещени за евреи, мюсюлмани и християни.

Поселенията в този район са обикновено оградени и охраняеми, намирайки се в сърцето на палестинските квартали. Те са част от опита от страна на израелското правителство, в сътрудничество с заселнически организации, за създаване на факти на земята – низ от селища, които в крайна сметка ще обграждат Стария град, изолирайки го по този начин от палестинското население в Източен Ерусалим.

През 1968 г. Израел започва изграждането на “централните“ поселения, за да свърже Западен Йерусалим с хълма Скопий. Тези селища, също така, развалят териториална цялост между арабските квартали, намиращи се в непосредствена близост до Стария град, разделяйки търговския център на Източен Ерусалим от арабските квартали в северната част на града.

През 1973 г. Израел започна изграждането на заселнически квартали в рамките на общинската граница на Ерусалим, за да създаде еврейско мнозинство, както и бариера между палестинското население в града и палестинците извън общинските граници.

Разпределение на ресурси и средства
В повечето палестински квартали в Източен Ерусалим липсва основна инфраструктура, например тротоари и улични лампи, а много палестински жители не са свързани към отпадъчната система.

Въпреки че палестинците представляват 35 процента от населението на града и макар че плащат по-високи такси от еврейските си съграждани, те получават по-малко от 10 процента от бюджета на града. Например, през 2003 година Източен Ерусалим получава само 8.7 процента от бюджета, тоест всеки палестински жител е получил една петта от полученото от еврейските жители на Ерусалим.

Както таблицата показва, това не е случайност, а в резултат на специална политика. Във всеки отрасъл на общинския бюджет, еврейското население получава лъвския пай от инвестиции, доката на палестинците се дава много по-малко, отколкото заслужават.

Западен Ерусалим Източен Ерусалим
Население: 65% 35%
Тръби за отпадъчни води, шосета, тротоари: 90% 10%
Обществени паркове: 95.5% 4.5%
Басейни за плуване: 91% 9%
Библиотеки: 92.3% 7.7%
Спортни съоръжения: 93.8% 6.2%
Площадки за игра: 99% 1%

Конфискация на земя и собственост
От 1967 насам Израел е конфискувал земи за строителството на нови заселнически селища, които обграждат града в кръг. В много случаи земите са обявени за зелени площи (или площи за отдих) преди да бъдат конфискувани.

Израел също така се възползва от закона за отсъстващия собственик от 1950 година, който дава на държавата контрол върху всяка собственост, която определи за „изоставена“ след войната от 1948 година. Тази политика влиза в сила в анексираните части на Ерусалим – земи са конфискувани в стария град и в квартала Силуан. Тези земи са първо дадени на т.нар Попечител на собственост без собственик (Custodian for Absentee Property), а след това на заселнически организации.

В допълнение Израел прилага и политика на връщане на еврейска собственост в Източен Ерусалим обратно на собствениците, без обаче да прилага съшатата практика за арабската собственост в западната част на града. Земи и собственост в стария град, в кварталите Силуан и Шейх Джара са били конфискувани под предлога, че са били еврейска собственост преди 1948 година. В много случаи, най-вече в стария гад, евреите са живеели в тези жилища под наем преди 1948 година.

Строежът на разделителната стена е също важен щом става за конфискуване на земя. До 2007 година стената води до конфискуването на земи, принадлежащи до около 19,2 процента на палестински семейства в Ерусалим. По време на окупацията, Израел е присвоил над 60 000 дунама (60 000 кв. км.) палестинска земя от окупиран Източен Ерусалим, която е дадена изцяло и само на евреи. Това представлява грубо казано 86.5 процента от цялата площ на окупиран Източен Ерусалим.

Разрушение на жилища
Източен Ерусалим е определен за “окупирана територия” от ООН, както и от Червения кръст (International Committee of the Red Cross). Поради това разрушавнето на палестински жилища е назаконно според член 53 от Четвъртата Женевска конвенция, която позвлява такива действия само, ако са “абсолютно наложителни поради военни операции”.

Основната причина за разрушаването на палестински жилища в Източен Ерусалим обаче е липсата на разрешителни за строеж. В повечето палестински квартали няма градскo зониранe, а на палестинците се позволява да строят само върху седем процента от Ерусалим (или 12 процента от Източен Ерусалим). В допълнение, Израел предпочита и подкрепя строителството на големи мнoгoфамилни жилищни сгради, извършено от строителни компании, като поставя непосилни такси за частно строителство.
Например, палестинско семейство ще трябва да плати 110 000 шекела за разрешително за строежа на къща с размер 200 кв.м., без да се включват разходите за тръби, архитект или адвокати.

Поради това много палестинци в Ерусалим са принудени да строят без разрешителни. Израел издава заповеди за разрушаване, които нямат краен срок и които не се прилагат веднага. Постоянната заплаха от разрушаване създава огромно обществено и психологическо напрежение сред палестинските семейства и обществото като цяло.

Политическо потискане
Полицията и останалите държавни институции не отгаварят на нуждите на палестинското население в Източен Ерусалим, където прилагането на закона на практика не съществува. Израелската полиция извършва забележително ограничаване на палестинското политическо изразяване, като същевременно пази израелските заселници. Докато полицията игнорира палестинтските оплаквания, когато става дума за обществената им сигурност, общностните организатори и политически лидери са често преследвани от израелските власти.

Присъствието на израелски заселници в палестинските квартали, както и прилагането на политика, която цели да защити това присъствие, допълва чуството на несигурност и уязвимост сред палестинците.

Когато заселниците използват физическо насилие срещу палестинските граждани, последните твърдят, че полицията не прилага закона и не наказва заселниците. Палестинците също така се оплакват от нежеланието на полицията да разследва случаи, в които палестинска собственост е била вандализирана от заселници.

Същевременно на всички палестински политически партии и организации е забранено да извършват дейност в Ерусалим, забранено е и членството в такива партии или организации. Тези, които станат членове на палестински политически организации рискуват да бъдат осъдени на дълъг престой в затвора или да бъдат експулсирани, а правото им на пребиваване в родния им град да им бъде отнето.
Дори палестинският флаг е забранен в Източен Ерусалим.

Отнемане на правото на пребиваване
През годините демографският характер на Ерусалим се е превърнал в основен фактор при планирането и развитието на града. От 1967 година Израел се стреми да осигури стабилно еврейско мнозинство в Ерусалим като цяло и особено в Източен Ерусалим за да попречи на реализацията на националните стремежи на палестинците в града.

През 1973 израелското правителство е определило, че еврейското население в Ерусалим трябва да бъде 73,5 процента, докато ареабското 25,5. По-късно тези пропорции са били променени на 72 към 28, а след това на 70 към 30 процента. Очаква се, че до 2020 година палестинското население ще представлява 40 процента от населнието на града.
Основното предизвикателство за израелските демографски стремежи е от една страна голямата по размери израелска емиграция от Ерусалим, а от друга – високата раждаемост сред палестинците. Въпреки усилията да повишат еврейската имиграция в Ерусалим, палестинското население расте три пъти повече от еврейското.

Таблицата показва, че през последните десет години еврейското население намалява, докато палестинското се увеличава.

Година Израелци Палестинци Общо
1967 195,700 67,609 263,309
1987 340,000 135,000 475,000
1990 378,200 146,200 524,400
2000 530,400 218,800 758,300
2009 479,756 294,044 773,800

Не намирайки по какъв друг начин да се справят с това предизвикателством, израелците предложиха политически мерки, които целят да намалят със сила палестинското присъствие в града.

Според израелските закони, на палестинските жители е позволено да живеят и работят в рамките на Израел без допълнително разрешително; получават държавни услуги като здравна осигуровка и имат правото да гласуват по време на местни избори, но не и на парламентарни избори. Те нямат паво на паспорт, за да пътуват в чужбина трябва да кандидатстват и получат разрешително или Документ за пътуване. Ако имат деца и един от родителите не е жител на Ерусалим, детето не се признава автоматично за жител на Ерусалим, вместо това родителите трябва да кандидатстват за правото на събиране на семейството, за да могат да живеят заедно.

В допълнение, според израелските закони правото на пребиваване може да бъде отнето, ако жител прекарва повече от седем години в друга държава, ако получи правото за постоянно пребиваване в друга държава или ако стане гражданин на друга държава. Палестинците, които учат в чужбина, често страдат от тези клаузи, което води до принудителна раздяла от техните семейства.

От 1967 до края на 2006 година Израел е отнел правото на пребиваване на около 8 269 палестинци от Ерусалим. Загубата на това право означава, че те нямат право да живеят в Ерусалим, да получават социални услуги и да пътуват в рамките на Израел.

Изолация на Ерусалим
Изолацията на палестинското население на Източен Ерусалим от останалите палестинци в Западния бряг е част от плана за анексиране на града. Благодарение на тази изолация градът е превърнат от палестинска ‘де факто’ столица в група палестински острови в рамките на еврейски град.

Изолацията на арабския Източен Ерусаслим се извършва по три начина: заселническите селища се строят между палестинските квартали на Ерусалим и Западния бряг, както и чрез магистрали, които се използват главно от заселници и разделителната стена.

Поселенията ефективно изолират палестинското население в Източен Ерусалим от палестинското население в Западния бряг.
Тези селища оставят големите пролуки между палестинското население в Ерусалим и това в другите области на Западния бряг, за това спомагат и изграданите обходни пътища и разделителната стена.

Изграждането на обходни пътища свързва заселническите слеища едно с друго, но същевременно ефективно допринася за разпадането на връзката между палестинските селища, разделяйки палестинските градски центрове от околните села,  както и ограничавайки възможностите за тяхното развитие.

В допълнение, се създават нови географски факти:
* Това представлява де факто анексиране на „общинските“, както и по-голямата част от „съседните“ заселнически селища.
* Част от палестинското население в Източен Ерусалим се намире от грешната страна на разделителната стена.

Разделителната стена разделя селските общности от земята им, която е останала от другата страна не стена. В резултат на затруднения достъп на фермерите до земите им, се наблюдава спад в селскостопанската продукция и поминък.

В допълнение, стената около поселението Маале Адумим, което се простира на изток от Ерусалим, минава през 45% от Западния бряг по широчина, ефективно разделяйки по този начин южната част на Западния бряг от северната, както и от областта около Ерихон, където се намира единственият гранично-пропускателен пункт, който палестинците имат право да използват.

Ерусалим през погледа на шестима местни

Тези шест видеа са част от проекта на израелската органиация Бтселем и британския вестник The Guardian, в който те дават видео камера на шестима жители на Ерусалим – четирима палестинци и двама израелци. Вижте живота в светия град през техните очи.

Вижте как 12-годишните близанци Муна и Мохамед живеят в квартала Шейх Джара, Източен Ерусалим, след като заселници са се нанесли в предната част на дома им. Вижте какво е да живееш със заселници:

Израснала в Западен Ерусалим, Сара Бенинга е един от водачите на група израелски активисти, които подкрепят палестинските жители на Ерусалим. Желанието на Сара е един ден децата ѝ да не израснат с илюзиите, с които тя е била отгледана в големия дом с красива арабска архитектура в един от най-скъпите ерусалимски квартали:

Абд ал-Фатах живее в наследени земи в ханаанска пещера на края на общинската граница на Ерусалим. Израелски бизнесмени възнамеряват да изградят ново заселническо селище в земите му. Във видеото той записва своята битка, за да запази правото си да живее в земите си.

Таер Куирш е 14-годишният палестинец, който живее в мюсюлманския квартал на Стария град в Източен Йерусалим. Семейството му са последното палестинско семейство, останало в техния блока, след като заселническа организация я купува и се премества да живее там.

Еврейско-израелски археолог ни отвежда на алтернативна обиколка из „Градът на Давид“ – археологически обект и туристическа атракция в центъра на Ерусалим, собственост на израелската заселническа организация Елад

Палестинецът Зухеир поставя камери за видеонаблюдение около дома си за да документира сблъсъците между заселниците, местните палестински жители и силите за сигурност. Кадри, заснети на камерата му противоречат на официалното обяснение за убийството на местен жител от охраната на израелските заселници.

Преминаването на през израелски пропускателен пункт – една обикновена сутрин

Разказ на Ален Саломон и Катя Саломон за New York Times

Току-що се върнахме от едноседмичното ни посещение в Израел и Палестина. Ние организираме фестивал за камерна музика в Югозападна Франция и се интересувахме от възможността да вкючим израелски и палестински студенти в майсторските ни класове.

Нямахме никакви проблеми да достигане от Ерусалим до Рамала с градски транспорт. Но имахме проблеми по пътя на връщане. Стигнахме до Каландия, пропускателния пункт между Рамала и Ерусалим, в 9:30 сутринта на 11 март, петък. Решихме да слезем от автобуса с всички останали, въпреки че като чужденци можеше да са останем вътре.

Бяхме потресени от това, което видяхме: грозни циментови структури, бодлива тел, камери. Като се наредихме на опашка за да минем, можехме да видите една израелска жена-войник жена в едни бетонен бункер да се взира в нас. Пред нас имаше тунел, през който може да премине само едно лице. В края му има въртящ се турникет, която се контролираше по електронен път.

Като влязохме в този тесен тунел, се вгелдах в бодливата тел. Ние сме евреи, доплака ми се. Как е възможно хора, които са преминали през такива страдания, да причиняват това огромно унижение и сплашване на други хора?

И след това бяхме обзети от страх. Ако случайно настанеше паника или имаше пожар, щяхме да всички бъдем стъпкани, защото нямаше как да се избяга. Припомних си болезнените истории за жени, раждали тук, някои изгубели бебета си.

След като минехме през тесния коридор, влизахме в малко помещение, отново с метална въртяща се врата. Много от нас бяха мокри, тъй като бе валяло през нощта, а беше и студено. Там нямаше чак толкова много чакащи, но само един или двама души можеха да минат на всеки 10 минути.

Нямаше пейка в това малко помещение, деца или възрастни хора нямаше как да седнат и да починат. Едно дете започва да плаче, друго се оплака, че краката му са замръзнали, защото е с мокри ботуши. Стари жени започнаха да питат мъжете пред тях да ги пуснат да минат първи, но мъжете отказаха. Те искаха да успеят да намерят свободни места преди времето за молитва в джамията Ал-Акса в Ерусалим.

Започнахме да говорим на английски с хората около нас. Не криехме, че сме евреи. Двойка с детето ни показа, че имат час за консултация в болница по обяд, но е малко вероятен да успеят да ситгнат целта на време, въпреки че чакат от 09:30, заедно с нас. След като стана обед няколко мъже започнаха да се връщат назад, защото беше твърде късно за молитви.

В 12:10 нашия ред най-накрая дойде. Минавайки можехме да видим хората, които контролираха въртящата се врата. Имаше няколко млади израелски войници вътре. Те сякаш се забавляваха много добро, смееха се като обикновени младежи. Искаме да повярваме, че те не са имали представа за моралните и физически страдания, които техният прекалено бавен контрол и мудност нанасяха. Но дали не изпълняваха заповеди за забавяне на преминаването през пункта петък сутрин, за да се ограничат мъжете, които идват да се молят в Ерусалим? Или може би за да попречат на хората, които искат да прекарат уикенда заедно със своите семейства?

Човек може лесно да си представим чувствата на възмущение, които изпитвахме, минавайки през всичко това. Това отношение е неоправдано от гледна точка на сигурността, то е унизително, нечовешко и неразбираемо, защото идва от народ, който иска да бъде възприеман като демократичен.
––––––––––––––––––

Ален Саломон е бивш професор по архитектура в Колумбийския университет и президент на фестивала за камерна музика в Югозападна Франция. Катя Саломон оглавява асоциацията, която поддържа библиотеките в най-големия европейски затвор Fleury-Mérogis.

Заплашен с депортиране от Ерусалим

В този пореден случай заплешеният с депортиране не е политически затворник, военен или друг тип агитатор, но основателят и уредникът на обикновена книжарница в Ерусалим, като за сега няма обявена специална причния за депортирането му.

Книжарницата на Мунтер Фахми се намира в хотел American Colony в Ерусалим; като част от литературния живот на Ерусалим, тази книжарница е смятана за една от най-добрите в региона.

От там пазаруват елитни чуждестарнни интелектуалци, тъй като в хотела със 120-годишна история са гостували много известни личности – от Уинстън Чърчил до Греъм Грийн и Йоан Баез. Но книжният магазин е обичан и от местните хора. Фахми е приятел и партньор в наскоро създадения Палестински литературен фестивал (Palestine Festival of Literature), който представя пред палестинската публика местни, регионални и международни писатели и творци. Досегашните участници включват имената на Суад Амири, Келър Месуд, Найуан Дарвиш и Естер Фройд, както и много други.

Фахми също така притежава една от най-големите колекции от книги свързани с историята и политиката в Близкия изток. Няма да е пресилено да се каже, че кножарницата на Фахми е един от културните стълбове в Ерусалим.

На пръв поглед проблемът на Фами изглежда бюрократичен. Фахми е палестинец, роден през 1954 година в Ерусалим. Той обаче се премества в Щатите, когато става на 21 години. След 20 години в Америка, в които той получава американско гражданство и се омъжва за американка, той се връща в родния си град, повлиян от подписването на договора в Осло.

В книжарницата

Но пристигайки на летището в Тел Авив, Фахми получава лоша новина – той разбира, че неговата лична карта за постоянно пребиваване (след войната през 1967г. всички араби, живеещи в Източен Ерусалим, получават такива карти вместо израелско гражданство, въпреки, че градът бива анексиран) вече не е валидна и че поради това той може да се върне в родния си град само като турист, използвайки американският си паспорт. Именно това е и правил повече от 15 години.

(Правото на пребиваване бива отнето, ако даденият жител отсъства за дълъг период от време или ако стане притежател на чужд паспорт; израелските граждани от друга страна могат да напускат страната за неограничен период от време без това да значи отнемане на гражднаство или други техни права).

Фахми разказва, че преди две години властите са започнали да правят проблеми при издаването на виза, а миналият месец вътрешното министерство го е информирало, че неговата виза, която изтича на 3-и април, няма да бъде удължена. Фахми е опитал по различни пътища да възвърне своите права, но усилията му за сега остават без успех. Петицията в негова подкрепа е получила стотици подписи, много от подписалите се коментират затварянето на книжарницата и несправедливото евентуално депортиране на Фахми с болка и гняв:

“Депортирането на Фахми е не само нарушение на човешкото право на пребиваване, но и на свободата на словото. Израел представя себе си пред международните медии като демократична нация, използвайки своите културни и интелектуални лица, за да привлича туристи в страната. Това депортиране разваля и дискредитира този образ.”

“Мунтар Фахми е централна част от културния живот на Източен Ерусалим. Намерението той да бъде депортиран от града е едновременно абсурдно и вредно. Аз лично, както и Zed Books ще направим всичко, което е по силите ни, за да подкрепим него и кампанията за оставането му.”

“Това е част от колонизиращата политика на Израел в Източен Ерусалим, както и част от опита им да изтрият палестинската история. Надявам се Мунтар Фахми и неговата жизненоважна книжарница да останат на мястото, към което принадлежат – Ерусалим.”

Но все пак остава неясно какъв ефект, ако въобще има такъв, тази подкрепа към Фахми ще има върху неговата съдба, имайки в предвид крайно десните управляващи и тяхната политика. Но ако желаете да го подкрепите, може да подпишете следната петиция.

Палестинско семейство загубва битката за дома си срещу американски милионер

10 март 2010 guardian.co.uk

Семейство Хамдалах пред дома си в Източен Ерусалим Photograph: Quique Kierszenbaum за Guardian

След 11-годишна съдебна битка между палестинско семейство и американския милионер Ървинг Московиц, израелският съд издаде заповед, според която палестинското семейство трябва да освободи стая от дома си.

На палестинското семейство, което живее в Източен Ерусалим, бе заповядано да освободи стаята, в която живеята, за да се нанесе в нея еврейски заселник.

Ахмед Хамдалах, на 33 години, трябва да премести всички мебели и лични вещи до понеделник или ще бъде глобен да плати сумата за наемането на работници, които да свършат тази работа. Новият притежател на стаята ще бъде предпазван от въоръжени гардове.

Семейство Хамдаллах живее в къшатта в Раз ал-Амуд от 1952 г. Пристойката, в която Ахмед, съпругата му Амани и тяхното дете Язан живеят днес е било допълнително построено в средата на 80-те години на миналия век.

Но земята, върху която е построена къщата, е била закупена през 1990 от Ървинг Московиц, бизнесмен от Флорида, продавач е бил еврейският собщевник от преди 1948 г. Московиц е похарчил милиони долари за закупуването на собственост в Източен Ерусалим, която да предостави след това на радикални еврейски заселници в палестински квартали.

Хамдаллах казва, че предпочита да разруши пристройката, от която се открива гледка към Купола на скалата и Елеонския хълм, отколкото да я даде на заселниците.

„Смятате ли, че мога просто така да им дам къщата? Няма да им позволя да живеят в дома ми,” каза той пред Гардиан. „Но нямам силата да променя нещата. Много ми е трудно, в момента ми е трудно дори да говоря, да ям или да ходя на работа.”

Амани, неговата съпруга, допълни: „Нямаме резервен вариант, няма къде другаде да идем.“ И обясни, че останалата част на къщата вече е препълнена от останалите членове на семейството.

Семейство Хамдаллах е дошло да живее в Раз ал-Амуд след като е избягало от село близо до Рамле по време на войната през 1948 година. В момента от двете страни на къщата им се намира Маале Зеитим, жилищна кооперация, която също е собственост на Московиц и в която около 100 еврейски семейства живеят. Къщата на семейство Хамдалах пречи за пълното разширяване на Маале Зеитим.
реклама на жилища, давани под наем в кооперацията, изрично се посочва, че те могат да бъдат дадени “само на религиозни семейства“.)

Ерусалимският съд отсъди през 2005 година, че семейството може да остане да живее в построеното преди 1989. Но според Шломо Лекер, израелкският адвокат на семейство Хамдалах, адвокатите на Московиц са продължили да оказват натиск за прогонване на палестинците от пристойката и двора, и съдия-изпълнителите тази седмица са изпратили предизвестие за напускане на палестинците в понеделник.

„Таза група заселници е силно решена да прогони семейството и за това опитват всеки възможен трик,“ допълни адвокатът. „Сега се получили заповед, която им позволява да дойдат в къщата и да се преселят в двора и стаята.“

Лекер заяви, че ще обжалва решението.

Даниел Луря, говорител на Атерет Цохеним, организация, която се бори за еврейско заселване в Източен Ерусалим, заяви: „Става дума за една от най-важните области за евреите в исторически И религиозен план. Евреите имат правото да живеят във всеки квартал. Фактът, че светът не осъзнава този проблем е проблем на самия свят.“

Около 200,000 израелски евреи живеят в Източен Ерусаилм, който бе превзет от Израел през 1967, а по-късно анексиран. Заселването в окупирани или анексирани територии се смята за незаконно от международното право.

В докалд на ЕС относно Източен Ерусалим, който стана обществено достояние през декември, се предупреждава, че заселниците там, водени от идеологически подбуди, застрашават възможността за постигане на мир. „Ако настоящата тенденция не се спре възможно най-скоро, превръщането на Източен Ерусалим в бъдеща столица на палестинската държава става все по-невероятно и невъзможно да се случи“ се казва в доклада.

На път за работното място

Контролен пункт, Витлеем, окупирания Западен бряг, 4-ти Декември, 2010 година (IPS)

5 сутринта е. Но за 3 500 палестински работници тежкият работен ден е започнал преди няколко часа.

Млади и стари мъже се блъскат да минат през тесния изход, широк едва един метър, с извисяващи се железни лостове от двете страни. Някои се опитват да се промъкнат напред в опашката от хора през дупка в покрива.

Пункта до Витлеем

„Да бъдеш в затвора е по-лесно!“ вика един човек гневно. Той е строител от Хеброн. „Само магаретата са принуждавани да стоят по този начин! Дори останалите животни нямат нашата съдба.“

„Те нямат никакво уважение към нас. Ние сме човешки същества, а не животни!“ , добавя един електротехник, чийто дом е във Витлеем. „Никой човек не трябва да бъде поставян зад решетките по този начин. Не е правилно!“ Те предпочитат да не съобщят имената си.

„Аз трябва да бъде на работа в седем, а не в осем или десет! Ако закъснея, израелският ми шеф ми казва:“ Можеш да се прибереш вкъщи, не се нуждаят от теб повече. “

Това е израелската окупация – битка за оцеляване на хора, наредени на опашката при пункта.

Всичко това за да заработят малко повече от 200 шекела (около 50 долара) на ден. Някои чакат на опашката още от 3 часа сутринта. И те трябва да платят сами за своята храна и транспорт до и от работата си в Израел (60-80 шекела).

Един след друг пристигат микробуси до контролно-пропускателния пункт в близост до осем-метровата бетонена стена за сигурност. Работниците се втурват да се наредят на опашката, а микробусите се връщат обратно в Западния бряг за да вземат повече работници.

Този пропускателен пункт отделя Витлеем от Ерусалим.

Двата свещени града са в непосредствена близост един от друг. Вече пет години откакто палестинците от двете населени места са откъснати едни от други, разделени от лабиринта от стени и наблядателни кули… и от тази несвята опашка от хора. Read the rest of this entry

Заличаване на следите: останките на палестинско село ще бъдат превърнати в луксозен квартал

Още един пример как палестинската история бива изтривана от страна на Израел – този път не става дума за физически разрушения, защото земята ще бъде ограбена благодарение на правителствени планове и частни предприемачи. От една страна премахването на останките на това село е загуба на забележително архитектурно богатсвтво (който е успяло да се спаси от израелските булдозери цели 63 години), но още по-голямо е значението на случващото се за „голямата картина“ на историята: Израел методично ликвидира голяма част от историята на Палестина преди 1948 година – повече от 400 завладяни арабски села са били разрушени след 1948 г. – докато през това време се “преизгражда“ еврейската история в Палестина. Това е особено вярно за района на Ерусалим, където „битката на разказите“ продължава да бъде в челните редици на окупацията.

Други скорошни примери в Ерусалим са Хотел Шепърд и продължаващата борба за гробището Мамила. А сега е ред на останките от село Лифта, което се намира в близост до Деир Ясин, символът на Палестинската Накба (Трагедия).

Лифта днес

Това е статия на Nir Hasson за вестник Аарец

Якув Одех, на 67 години, се разхожда сред руините на арабското село Лифта, което се намира на входа на Ерусалим, не забелязвайки новите квартали и магистрали, които го заобикалят. Той не вижда тунела, който се разкопава над него, нито тайният маршрут за евакуация на лидерите на страната.

Одех не забелязва и надписа „Смърт на арабите“, написан на входа на село, нито арабската версия на името, което някой е заличил от знака на входа. Той вижда селото такова, каквато е съществувало до преди март 1948 г., преди да бъде напуснато от своите палестински жители.

„Семейството на Али Бадр живееше тук, а тук бе къщата на Мохамед Салах“, казва той, докато се разхожда из Лифта. За него селото е не само къщите, които са успели да останат запазени около селския извор с вода. За него селото включва и останките от къщите в квартала Ромема в Ерусалим, район, върху който днес са построени нови жилища. Също така включва и селското училище, което днес служи като ултра-ортодоксално учебно заведение и се намира на входа на Ерусалим.

„Моите корени са тук. Моето аз е от тук. Никога няма да мога да забравя това“, казва той.

Сега останките на селото са застрашени от промени поради специалния характер на
място. Преди две седмици израелската администрация за земите обяви публичен търг за
строителство в Лифта, който трябва да превърне това изоставено палестинско село и популярно място за пешеходен туризъм в луксозен жилищен квартал. Те са се ангажирали да запазят къщите и внимателно да ги възстановят. Планува се къщите да бъдат превърнати в ресторанти и галерии.

Одех нарича този план за реконструкция втора Накба (арабската дума за „катастрофа“).

Архитект Габриел Кертес, който е проектирал плана за Лифт заедно с Шмуел Гроаг и Шломо Арънсън, заяви, че реконструкцията е най-доброто нещо, което може да се случи на селото.

„Едната възможност е нищо да не се прави, което означава, че селото ще изчезне. Нашият подход е друг, той обхваща съхраняване и възраждане. Планът съдържа щателни правила, които гарантират опазването и даването на разрешителни за строителна дейност, само след като паметниците останат запазени и всичко е направено под надзора на органите за опазване на архитектурното богатство“, казва той.

Одех днес се занимава с дейности за спазване на правата на човека, но в миналото е бил член на Народния фронт за освобождение на Палестина, бил е дълго време в затвор.
Той е бил на осем, когато семейството му е избягало от Лифта. Бившият му дом се издига над извора в центъра на селото.

Съдбата на Лифта може да се определи като аномалия. Сред стотиците палестински села изоставени през 1948 г., това е единственото, което не е било нито унищожено, нито презаселено. Селата Ейн Карем и Ейн Ход, например, са също запазени, но са населени от евреи.

Одех и други хора смятат останките на 55-те жилища в Лифта като един вид паметник на палестинското общество от преди войната на Израел за независимост. След като селото е било изоставено, таваните на сградата са били умишлено унищожени, за да възпрепятстват нарушители, но някои бездомни се установяват да живеят там.

Една от сградите е превърната в къща, в която вече 20 години е настанена успешна програма за млади наркомани. Директорът на програмата каза вчера, че той не знае какво ще се случи с тях, когато реконструкцията на селото започне.

Според плана, в пространството между запазениет домове в селото ще бъдат изградени 212 луксозни жилища и малък хотел. Израелци и палестинци, посветени на опазването на Лифта са против този план, защото за тях това значи края за последното арабско село по рода си.

Одех заяви: „Нашата мечта е да има мир и да можем да се върнем в селото ни. Има достатъчно място в Палестина за всички. Това са нашите домове. Ние сме родени тук. Ние сме родени, дишайки въздуха тук и ние имаме право да се върнем.“

Не всички противници на предложения проект споделят стремежите на Одех и останалите наследници на живялите в селото палестинци. Архитект Гади Ирон смята Лифта за обект на световното културно наследство, което следва да бъде запазено. Той нарича селото „Райска градина“ от потоци и овощни дървета, красиви пейзажи и обекти, запазили чертите на палестинската архитектура.

Ирон заяви: „Лифта е по-важен от Тадж Махал от гледна точка на своята красота и своето средиземноморско наследство. Тадж Махал е кич, докато в Лифта няма кич…“
Той предлага селото да бъде запазено като архитектурен музей.

Дипломати от ЕС призовават Източен Ерусалим да бъде смятан за столица на бъдеща палестинска държава

В нов доклад ръководителите на 25 дипломатически мисии на ЕС в Ерусалим и Рамала призовават Европейския съюз да се отнася към Източен Ерусалим като към столица на бъдещата палестинска държава.

Европейските дипломати препоръчват на служителите и политиците от ЕС да отказват посещения на израелски правителствени служби, които се намират отвъд демаркационната линия.

В доклада на дипломатите се разглежда също така възможността за предотвратяване на влизането на „заселници от Източен Ерусалим, които се държат насилствено“ в страни от ЕС. В областта на търговията, се препоръчва насърчаването на бойкота на израелски продукти от Източен Ерусалим.

Първата част на доклада разглежда подробно изграждането и разширяването на заселнически жилища в Източен Ерусалим, което е в нарушение на правата на човека на палестинските жители в източната част на града, както и неравнопоставеността в областта на образованието и медицинските услуги, достъпни за палестинците.

Европейската критика на израелската политика в окупираните територии и най-вече в Източен Йерусалим не е нещо ново. Новото в доклада са препоръчаните мерки свързани с бойкот и санкции срещу Израел.

Например, документът предлага при посещение на високопоставени представители на ЕС да не се използват израелски хотели и транспортни компании, работещи в Източен Йерусалим, както и че археологическите обекти, експлоатирани от „про-заселнически организации“ (вижте видео за основната такава организация, която прави разкопки в “Града на Давид“) да не бъдат посещавани.

Докладът предлага да бъде въведено етикетиране на произхода на продукти, идващи от поселенията и продавани в ЕС „, както и гражданите на ЕС да бъдат информирани „за финансовите рискове, свързани с закупуване на имот в окупирания Източен Йерусалим.“

Дипломатите също препоръчват на ЕС да насърчи Израел да позволи повторното отваряне на офиси на Палестинските власти в Източен Йерусалим, което ще е в съответствие с пътната карта. Израел затвори офисите на тези институциите по време на втората интифада.

Дипломатите от ЕС са призовани да изразяват своята голяма загриженост по време на срещи с високопоставени израелски представители за състоянието на службите за спешна помощ в арабските части на Източен Ерусалим, се казва още в доклада.

Служители на ЕС трябва да присъстват по време на разрушения на палестински къщи или евакуацията на палестинците от домовете им, както и на съдебните заседания по тези въпроси, както и да бъде „осигурена намесата на ЕС в случаи, в които палестинци са арестувани или заплашени от израелските власти за провеждането на мирни културни, социални или политически дейности в Източна Ерусалим“.

Докладът препоръчва също така Европейският съюз да „насърчи арабските страни да признаят мултикултурното измерение на Ерусалим, включително еврейското и християнското му наследство.“

В доклада се посочва, че политиката на ЕС по отношение на Източен Йерусалим се основава на принципите, посочени в резолюция 242 на Съвета за Сигурност на ООН и най-вече на недопустимостта на придобиване на територии със сила. В съответствие с международното право, ЕС счита Източен Йерусалим за окупирана територия и никога не признала израелския Основнен закон от 1980 (Йерусалим, столица на Израел), които анексира Йерусалим като „пълно и неделима“ столива и променя общинските граници. Това е в съответствие с Резолюция 478, в която Съветът за сигурност реши да не признае този основен закон и други действия, които „се стремят да променят характера и статута на Ерусалим“.
(по материали от www.haaretz.com)
––––-

Миналия ден по време на официално посещение в Аман, руският президент Медведев също обяви, че “евентуалната цел ще бъде създаването на модерна, единна и суверенна Палестинска държава с Източен Ерусалим като нейна столица“.