Category Archives: Затворници

„Моя скъпа Ламар, прости ми“

„Моя обичана Ламар, прости ми, защото окупацията ме отведе далеч от теб, отне ми удоволствието да бъда с моето първородно дете, за което винаги съм се молел на Бог – да те видя, да те целуна, да бъда щастлив с теб. Това не е по твоя вина, такава е нашата съдба като палестински народ – нашият живот да бъде разделен от този на нашите деца, да бъдем раздалени един от друг и да имаме мизерен живот. Нищо не е цяло в нашия живот, заради тази несправедлива окупация, която дебне от всеки ъгъл на живота ни, животът ни е превърнат в непрекъснато преследване и мъчение. Въпреки факта, че не съм бил с теб и не съм чул гласа ти, че не съм видял как растеш и как ходиш из къщата, въпреки, че бях лишен от моята роля на баша на дъщеря ми, ти ми даваш цялата сила и надежда – когато видях снимката ти с майка ти, как седите в протестната палатка, ти беше толкова спокойна, гледаше в почуда хората и като че ли търсеше баща си, разглеждайки моите снимки, които те бяха закачили около палатката, сякаш питаше защо баща ми не се връща. Усетих, че си с мен, вътре в съзнанието и чуствата ми, като че ли си непоколебима част от сърцето ми, както и кръвта, която тече във вените ми, ти отвори всички врати за мен и видях ясно небе около мен, както и чух детински глас след това дълго мълчание.
Read the rest of this entry

Реклами

Гладни за свобода и справедливост

Двама палестински затворници, Билал Диаб и Таел Халахлах, гладуват в знак на протест вече повече от 70 дни (или по-точно казано от 1 март 2012 насам). Над 1500 други палестински затворници се включиха в тяхната гладна стачка няколко седмици по-късно – на 17 април.
Едно от основните искания на затворниците е да бъде спряна практиката на административно задържане. В своя публикация до медиите израелската неправителствена огранизация Бтселем описва административното задържане в израелските затвори по следния начин:

„Задържане без съдебно дело, с цел да бъде спрян даден човек от извършването на действие, което би могло да навреди на обществената сигурност … административното задържане не цели да накаже някого за вече извършено действие, а да предотврати възможна бъдеща опасност.“

Бтселем определя прилагания от Израел метод за незаконен, защото:

„на задържаните не се казват причините за тяхното задържане или обвиненията срещу тях. Въпреки, че те биват изправени пред съдия, доказателствата срещу тях остават в тайна и не са показани нито на тях, нито на адвокатите им. Тъй като обвиняемите нямат достъп до доказателствата, те не могат и да ги оборят.
Задържаните също така не знаят кога ще бъдат освободени. Въпреки че максималният срок за административно задържане е шест месеца, то може да бъде подновявано безкрайно много пъти.“

В статията още се пояснява:

„През годините Израел е задържал под административен арест хиляди палестинци за период от няколко месеца до няколко години… По време на Втората интифада над 1000 палестинци са били държани като административни затворници едновременно.
Според международното право административното задържане е допустимо само в крайни случаи, само когато всички други средства за предовратяване на дадена опасност са неприложими.“

Диаб, на 27-годишна възраст, който е от село Кафр Рай, близо до Дженин, е в административно задържане от 8 месеца въз основа на твърдението, че той е член в организацията Ислямски джихад. Халахлах, на 34, който е от Хирсан, село близо до Хеброн, е в административно задържане от юни 2010 г.насам, отново заради предполагаем активизъм в Ислямски джихад. Диаб и Халахлах са започнали своята гладна стачка на 1 март 2012 г. в знак на протест на подновяването на административното им задържане. До вчера те бяха хоспитализирани в израелска болница. Лекари от организацията Физици за чевешките права Израел (PHR – Physicians For Human Rights) са поискали да ги посетят и прегледат. Но до момента това не им е било позволено. В изявление до медиите днес те съобщават, че са шокирани да разберат, че

вчера, на 72-рия ден от своята гладна стачка, Диаб е бил преместен обратно в клиниката на затвора. Вчера бе денят, в който Международният комитет на Червения кръст издаде съобщение до пресата, в което призовава Израел да прехвърли и други затворници, намиращи се на гладна стачка, в болница.“

Вместо това, те са върнали Диаб в затвора. Организацията на израелските лекари също така допълва:

Клиниката към затвора не е достатъчна за професионалното лечение на човек в гладна стачка. За да може да бъде спасен при изпадане в критично състояние, той трябва да бъде хоспитализиран.

Брой административни затворници през годините. Източник: Бтселем

Според данни на БТселем в момента 308 палестинци са под административно задържане, като 31 процента са с този статус вече от период от шест месеца до една година, 34 процента – от една до две години.
Израелската организация призовава Израел да освободи затворниците или да ги съди в честен процес и припомня, че повечето задържани се намират в Израел, което е в нарушение на международните закони, а посещенията на техните семейства са или ограничени, или напълно невъзможни.

Не мога да не цитирам американския специален докладчик на ООН по въпроса за спазването на човешките права на палестинците и професор по международно право в университета в Принстън Ричард Фалк (който междудругото е евреин, или както ционистите предпочитат да наричат хора със съвест като него – „самомразещ се евреин“). Той започва своята статия „The Massive Palestinian Hunger Strike: Traveling below the Western Radar“ с думите:

Някой би ли се съмнявал, че ако имаше гладна стачка с участието на повече от 1500 затворници, в която и да е друга страна по света, само не и в Палестина, западните медии нямаше да бъдат обсебени от случващото се? Щяха да говорят за това всеки ден, да показват случващото се от всички ъгли, включително и да отбелязват тежките последствия, които толкова дълго продължаващо гладуване може да има върху физическото състояние на протестиращите, щяхме да гледаме и слушаме мненията на уважавани доктори и активисти от организации за спазването на човешктие права….
Въпреки драмитичния развой на събитята, до днес реакциите на западните правителства и медии, както и дори на ООН, са доста оскъдни…“

Ето и снимки от протести в подкрепа на задържаните гладуващи палестинци:

Палестински християни и мюсюлмани се молят заедно по време на специална служба в доминиканския манастир Сент-Етиен в Ерусалим в солидарност с хилядите палестински затворници, които са на гладна стачка, 8 май, 2012 г.

Палестинско християнско момиче, облечено с тениска със снимката на баща ѝ, Рами Фадайел, който е политически затворник и е на гладна стачка в продължение на повече от 22 дни

Самира Халаби държи свещи и снимката на своите четирима сина, които са държани в израелски затвор, по време на специална служба в манастира Сен Етиен в Ерусалим

Френски министър определя палестински затворник за “защитник на човешките права“

Палестинският организатор на мирни протести Басем Тамими бе арестуван от израелската армия през март тази година и е в затвора и досега. Тамими, баща на четири деца от Наби Салех, е бил обект на израелските сили за сигурност от началото на невъоръжените протести в селото преди няколко години. Палестинците в Наби Салех настояват за връщането на земите, които са им били отнети от армията и от заселниците от близкото поселение Халамиш.

Тамими по време на едно от съдебните заседания

Миналата седмица, Ален Жупе, френският министър на външните работи и европейските въпроси, е изпратил писмо до Френско-палестинската асоциация за солидарност, в което той изразява дълбоката си загриженост във връзка с обвинителния акт и затварянето на Тамими:

“Господин Тамими, който е бил арестуван на 24 март е обвинен в пет престъпления. Три от тези обвинения се основават на военен указ, който отказва правото на демонстрации на всички палестинци под военна окупация, право, което обаче е всепризнато от световната общност.
Загрижен съм за положението на Тамими точно толкова, колкото сте загрижени и Вие. Европейският съюз е запознат с този случай и смята г-н Тамими за защитник на човешките права и ненасилствен демонстратор. Официален демарш бе представен на израелските власти от главния представител на Делегацията на Европейския съюз в Тел Авив. В него се споменава и европейската подкрепа за правото на мирни демонстрации в палестинските територии.
Що се отнася до въпроса на колонизацията, която г-н Тамими осъжда, аз ви напомням твърдата си позиция, че Франция е също осъжда този тип действия, които ние наскоро квалифицирахме като „провокация“. Колонизацията е в противоречие с международното право и е пречка за мира.“

източник

Не пропускайте да прочетете превода на речта на Тамими ппо време на едно от изминалите съдебни заседания.

Човешкото лице, скрито зад статистическата бройка – 2 част

Хазем Елаиди е от бежанския лагер Магази в Газа. Като младеж той е обичал да чете. През лятото е помогал в магазина на баща си, но в крайна сметка оставял работата и вместо това предпочитал да чете веcтници и новини от света. Той е бил високо интелигентен и добре осведомен млад човек, който се е интерсеувал да знае какво се случва по света. Всеки, които го е познавал, признава, че той е имал голям потенциал. Той е бил харесван и уважаван от хората, благодарение на своята благочестивост. Следвал е химия в университета Ан-Нажах в Западния бряг, но след като в началото на първата интифада посещава семейството си в Газа, границите биват затворени и той не може да се върне в университета. По този начин завършва образованието му.

Младежка снимка на Хазем Елаиди

По време на първата интифада Израел има политиката да изпраща заповеди на случайни млади палестински мъже да се явят на разпит. По време на разпита се очаква те да докладват на израелските длъжностни лица. Обикновено такива призовки за разпит не означават нищо, но когато Хазем отива, се оказва, че в неговия случай става дума за повече от рутинен разпит. Той е задържан административно за срок от три месеца, в което време израелците се опитват да съберат обвинения срещу него. Два дни преди той да бъде освободен, двама затворници, които са били измъчвани, разказват подобни истории за Хазем. Тогава политиката диктува, че, ако двама души дадат сходни показания, лицето, към което те се отнасят трябва да си признае. След като е бил бит и изтезаван, Хазем признава неверни твърдения и е осъден на четири последователни доживотни присъди без да има право на справедлив процес.

Племенницата на Хазем, Фида, познава чичо си чрез тайни телефонни разговори. Мобилните телефони, разбира се, са забранени в местата за лишаване от свобода, но такива се намират като контрабандни. След като прекарва една зима в Газа, Фида публикува разказ, в който подчертава как любовта към затворен роднина не може да бъде победена и успява да премине дори през студените стени на затвора.

Тя също така обръща внимание на условията, на които затворниците са подложени, и унижението, от което те редовно страдат. От 2007 г. насам, Хазем не е получил нито едно семейно посещения като част от широкото колективно наказание за палестинците в Газа, на които им е забранено да видят своите близки зад израелски решетки.

Хубавата новина е, че Хазем Еляди е освободен като част от сделката за затворническа размяна между Хамас и Израел. След 21 години в израелските затвори, той се върнал обратно в Газа в ръцете на болната си майка. Попитах Фида как ще минат честванията в родния им дом. Тя отговори:

Снимка от посрещането на Хазем

„Доколкото знам всеки роднина, който имаме – няма значение колко далечен роднина – ще дойде, за да го посрещне. Предполагам, че над 200 души ще се съберат. Ще бъде хаос! Няколко животни ще бъдат заклани и ще има голям празник. Жените вероятно са се готвели в продължение на дни, правили са сладкиши, за да раздадат на семейството, приятелите и съседите. Моите роднини ще се пътуват в автобуси до град Газа, за да празнуват и приветстват затворниците. След това ще отидат в къщата на чичо ми, където нашият матриарх, баба ми, живее. Те са украсили къщата дни по-рано. Подобно на сватбените празненства, празникът вероятно ще започне по залез слънце и ще продължи през цялата нощ. “

Фида е студент по право в Тексас. Тя отчаяно желае да може бъде в Газа, за да посрещне обратно чичо си и да стане свидетел на щастието, изписано върху лицата на нейното семейство в Газа, когато видят Хазем свободен.

„Иска ми се с всяка частица от моето същество да мога да бъда там с тях. За първи път от няколко седмици, аз няма да се прекарам 8 часа в библиотеката след края на лекциите. Вместо това ще ида направо вкъщи, за да мога заедно с майка да проведа видео чат с роднините в Магази и Деир Ил Балах (друг бежански лагер). Аз ще говоря с чичо ми в 16:00 тексаско време, тоест ще бъде 12 ч. в Газа.

Фида ще отпразнува излизането на чичо си по свой начин. Тя е направила сладки за 90 състуденти от класа по право. Така не само че студентите ще се насладят на сладките, но и ще отварят очите си за тежкото положение на палестинските затворници, може би ще разберат поне малко какво означава освобождението за техните семейства.
източник Life on Bir Zeit Campus
––––––––––––-

Следващият текст е превода на разказа на Shahd Abusalama от Газа за за едно от посещенията му на седмичните протести, организирани от семействата на държаните в израелските затвори палестинци от Газа:

“Когато влязох в сградата на Червения кръст в понеделник миналата седмица, стара жена седеше в ъгъла, едва забелижимо. Тя бе подпряла с ръце главата си, затваряйки често очи без да говори. Бръчките по лицето й, скръбното ѝ изражението, както и счупенената рамка, в която държеше снимка, ме накараха да се запътя към нея.

Опитах се да говоя с нея, но не получих отговор. Отговори ми едва след като започнах да говоря много високо и я хванах за ръце. Осъзнах, че тя почти не вижда и не чува.

“Кой е мъжът на снимката?” попитах високо.

“Това е синът ми Фарес, моят скъп син. Той няма да бъде освободен. Аз съм много болна и скоро ще умра. Миналата нощ прекарах в болница. Защо не освободиха и него, че да може да даде смисъл на последните ми дни след като 22 години вече съм без него? Искам да прегърна сина ми преди да умра,” каза тя, докато горчиви сълзи се стичаха по бузите й.

Не беше лесно да я успокоя, не е трудно човек да си представи колко дълбоки са раните й. Огледах се наоколо, опитвайки се да разбера кой е придружил жената до палатката. Не можех да си предсатвя, че тази възрастна, почти сляпа и глуха жена е дошла сама. Оказа се обаче, че е било именно така.

Мечтател, който никога не се предава
След като започанх да разпитвам хората наоколо, се запознах с жена, която изглежда, че я познаваше. Каза ми, че старата жена, Ум Фарес (Майката на Фарес) живе в Beach Камп. Съпругът й е починал преди години и няма кой да се грижи за нея. Трудно ми бе да повярвам, че тази стара жена, която едвам може да ходи, чува и вижда, живее сама. Ядосах се И попитах как може да оставят горката жена без да я помогнат. Но жената ме успокои като ми каза, че група момичета се редуват да я посещават. С облекчение се зарадвах, че все още се намират грижовни хора и обещах да се присъединя към тях.

Жената ми каза, че когато веднъж седяла с Ум Фарес в нейния скромен дом, възрастната жена изведнъж я помолила да ѝ донесе лист хартия и да напише писмо до сина й.

“Скъпи Фарес, когато бъдеш освободен, ще избера най-красивата булка в Палестина. Ще построим голяма къща, в която ще живея заедно с теб и децата ти. Бъди силен и дано с божията воля скоро бъдеш свободен,” диктувала тя, докато сълзите се стичали по лицето й. Бедната жена не можела да осъзнае, че това може да се случи само в мечтите й. Тя е мечтател, който никога не се отказва.

Никoй не е оставял толкова дълбоко впечатление, колкото тази жена. Моля се да получи възможността да види своя син преди да умре и й обещах никога да не я оставя сама. Има хора, които никога няма да я забравят, нито сълзите й по продължаващото задържане на нейния скъп син.“
–––––––––
Име: Мажде Махмуд За’акик
Семеен статус: Разведен, баща на две деца
Професия: Учител
Възраст: 41 години
Националност: Палестинец
Адрес: Беит Омар
Местонахождение: Задържан в израелски затвор
Обвинение: мирна съпротива срещу окупацията и защита на човешките си права

Мажде Заакик

Историята на неоговото задържането започва на 25 август 2011 – по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. Мажде постеше. Денят на задържането бе събота, ден, в който обикновено отиваме да протестираме – мирен марш срещу заселническите селища и израелската разделителна стена. Нашето оръжие се състоеше от силата на правотата, знамена, добра воля, мечти, надежди, справедливостта на нашата кауза и защитата на палестинските човешки права и хуманността като цяло.

Тези хуманитарни оръжия тероризират израелската окупационна армия, чийто войници, добре въоръжени с истински оръжия, ни очакваха. Бяхме придружени от десетки израелски и международни мирни активисти, които искат да помогнат мир, свобода и справедливост да настъпи за палестинци и израелци, както и за нас, жителите на Беит Омар, чиято земя е почти напълно отнета от израелксата окупация и заселници.

Когато се приближихме до поселението Карми Цур, което е построено върху земя, принадлежаща на земеделци от Беит Омар, израелските войници ни нападнаха, използвайки сълзотворен газ, гумени патрони и дори стреляйки по нас с живи амуниции. Имаше и пострадали сред демонстрантите от удари на войниците, както и от задушаване след вдишване на газ.

Седем демонстранти бяха арестувани – петима чужденци и израелски активисти, както и двама палестинци. Петима бяха освободени по-късно същата вечер, един испански активист бе освободен след два дни, а седмия арестуван, Мажде Заакики, член на Националния комитет срещу стената и заселниците в Беит Омар, остана в затвора. Той всъщност бе арестуван след края на протеста. Мажде седеше в една кола, когато изведнъж войници дойдоха, изведоха го от колата, арестуваха го, удрайки и обиждайки го.

След като това се случи решихме да посетим семейството на Мажде: Касам е на 5 години И страда от загуба на слуха, за това посещава училището за деца с увреждания в Хеброн.

Касам

Котаиба е на три години.

Котаиба

Веднага щом пристигнахме в дома им, Касам извика “Къде е баща ми?”
Не знаехме какво да отговорим. Един от нас каза, че е отишъл по работа И ще се върне след няколко дни, но за това пък ще донесе подаръци със себе си. Касам обаче отговори гневно “Отведете ме при татко, не искам подаръци, искам татко” и започна да плаче.

Почуствахме се много безсилни, за това просто излезнахме с надеждата, че Мажде ще бъде освободен скоро И ще може да се върне при децата си. Но окупационната армия отказа да го освободи, въпреки че досега няма повдигнато обвинение. Мажде ще прекара три месеца зад решетки без да има присъда или обвинение. Единственото негово престъпление е, че се опита да защити своите права, своята родна земя, своята мечта да живее свободно и с достойнство заедно с децата си, подобно на останалите хора по света.

Автор на текста е Йунес Арар, координатор на комитета за народна съпротива срещу стената и заселниците.

Човешкото лице, скрито зад статистическата бройка – 1 част

Западните медии се опитват да превърнат палестинските политически затворници в статистическа бройка, докато не спират да показват човешкото лице на един израелски войник. През изминаващия месец видяхме много кадри от освобождението на израелския войник Гилад Шалит, чухме и прочетохме редица разкази за живота му, спомени и снимки от детството му, докато стотиците палестинци, които бяха освободени в замяна останаха само като суха статистика – сякаш те нямат детство, родители, които с нетърпение чакат да ги прегърнат, деца, които в много случаи дори са нямали възможността да ги опознаят, но които се нуждаят безкрайно много от родителската им подкрепа. За това ще споделя с вас имената и кратката история на някои от освободените и неосвободените палестински политически затворници.

Крис Бандак, палестински християнин от Витлеем е бил само на 21, когато е бил отвлечен от израелските окупационни сили. Той бе освободен, след като бе прекарал последните 9 години в израелски затвори заради неговата съпротивителна дейност срещу колониалната окупация. Но сделката означаваше той да бъде преместен в Газа.

Крис Бандак и църквата Рождество Христово

В интервю за Ал-Кудс Бандак заяви, че няма роднини в Газа, но откакто е пристигнал там, той се чуства сякаш всички хора в Газа са негови роднини.

Крис Бандак в Газа


Той подчертава, че различните групи за съпротива, включващи „Фатах“ (неговата група), левите групи и ислямските групи се отнасят с уважение и по един и същи начин както с християните, така и с мюсюлманите, за тях всички са палестински другари. Той също така заяви, че окупаторите третират местните жители с една и съща жестокост, независимо от тяхната религия. Той обясни колко болезнено е да се оставят толкова много приятели в израелските затвори.

Майката на Крис до неговата снимка - въпреки че той е свободен, те не могат да бъдат заедно

Ибтисам Елеисауи, палестинска мюсюлманка от Ерусалим е била отвлечена преди 10 години от окупационнните сили.

Току що освободената Ибтисам Исауи (втората от лява) ходи, прегърната от дъщерите си при пристигането ѝ в родния Йерусалим (REUTERS/Ammar Awad)


Тя има 6 деца. Най-малката от тях е била само на 6 месеца, когато нейната майка е била откарана в затвора и тя е плакала най-много при тяхната среща след освобождението на Ибтисам, когато най-накрая е получила възможността да започне да опознава майка си. Най-голямата дъщеря на Ибтисам се е омъжила само седмица преди освобождението ѝ. Болката да не можеш да присъстваш на сватбата на дъщеря си, да не видиш как децата ти растат, е била голяма.

И отново снимка на Ибитсам Исауи и две от дъщерите ѝ в очакване да прегърнат майка си за пръв път от много време


Името Ибистам означава „усмивка“, но тази смела жена е виждал много малко усмивки през последните 10 години. Сега тя се е върнала обранто в родния Ерусалим, само за да стане свидетел на повишеното колониално строителство и усилията да превърнат Йерусалим в „еврейски“ като етнически изгонят местните хора. Тя казва, че е щастлива да бъде със семейството си, но е тъжна, че толкова много хора са останали все още зад решетките.

Ибитсам Исауи с част от семейството си след завръщането си вкъщи


–––––––––––––––––

Мажд Зиада е бил тийнейджър, когато е бил арестуван от израелските окупационни сили. Това се е случило в разгара на втората интифада през 2002 г. По време на своята колективна кампания на арести, израелската армия задържа Мажд, било е една от вечерите на израелската инвазия на градовете Рамала и Ал Бирех. Тогава той е бил на 19 години.

Преди да бъде арестуван, Мажд се е радвал да играе баскетбол в един от водещите клубове в Рамала. С избухването на втората интифада, обаче, животът за него става по-свиреп. Той загубва най-добрия си приятел, който е бил убит от израелски войници, самият Мажд също е бил използвана като човешки щит, когато е бил принуден да ходи пред израелски танкове. Точно преди полагането на училищната матура (tawjehi), окупиращата армия нахлула в дома му и го отвлича, вкарвайки го в джип. Неговото семейство не знае нищо за местонахождението му или състоянието му цели петдесет дни след арестуването му. След това научават от вестниците, че той е бил бит в ареста.

Снимки от детството на Мажд Зиада

Още когато е бил на четири години, Мажд става свидетел на ареста на своя политически активен баща Махмуд. Тогава той е казал на баща си: „Не се притеснявай, татко, аз ще се грижа за майка ми и малката ми сестра.“ В отсъствието на баща му, майка му е работила за да издържа младото семейство. Тя оставила на Мажд грижата за бебето Рая, той я хранел и я е слагал да спи. Баща му е бил в затвора общо седем пъти, но нито веднъж не е бил осъден. Благодарение на неясната политика на административно задържане е „законно“ да бъдеш арестувн и задържан за произволен период от време, без изобщо да се знае причината за задържането.

Мажд и една от сестрите му пред родния дом


В интервю от 2009 г. Махмуд Зиада си спомня: „Израелски войници претърсиха дома ни, след което ми сложиха белезници и ме заведоха с военен джип. Когато се качвах в джипа моят пет годишен син Мажд извика през прозореца „Татко Махмуд, не губи кураж!“
Мажд е придружавал майка си на посещения в затвора, ходел е с нея и на национални събирания. По време на демонстрации той е викал национални лозунги и пеел народни песни.

Първоначално, за ролята си на шофьор след стрелба по пощальон в заселническо селище, Мажд е бил осъден на 15 години затвор, въпреки факта, че пощальонът се е оказал палестинец и не е искал да повдигне обвинение. След неговоата жалба, военният съд (която съди всички палестински затворници) му дава допълнително 15 години за предизвикателното изявление, което той дава:
„Аз не вярвам в този съд, защото той е несправедлив. Аз съм против окупацията и ще продължавам да се противопоставям на нея, така че давайте и ме съдете. Ще се присъединя към моите братя и сестри в затвора и ще приема това за почетен знак.“

Мажд година след арестуването му и днес


Но това не е всичко … двама от останалите трима, които са участвали в тази атака, вече са били освободени (включително действителният стрелец).
Мажд страда от животозастрашаваща болест. Той е загубил слуха в дясното си ухо, поради остро възпаление на ухото, което е би могло да бъде предотвратено, ако той е бил получил адекватна медицинска помощ. Има огромен риск болестта да се разпространи и в останалата част от тялото му, което ще има фатален край, поради това той отчаяно се нуждае от операция.

На семейството му се предоставя рядко разрешение да го посетят в затвора. По време на първите седем години от лишаването му от свобода само най-малката му сестра Хурия е могла да го посещава, тъй като е била непълнолетна. След като тя навършва шестнадесет, посещенията стават по-трудни. След това само майка му получава разрешение да го посещава веднъж на няколко месеца. Миналата година бащата на Мажд най-накрая също е получил разрешение.
Сестра му Хурия казва: „Не мога да прегърна брат ми Мажд вече цели десет години заради израелската окупация. Когато Мажд бе хвърлен в затвора, аз бях на 12, сега съм на 22.“
Мажд Махмуд Ахмад Зиада е все още в затвора и е на гладна стачка. Може да го подкрепите като подпишете петицията за неговото освобождеаване.

93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор

Нов доклад на израелската неправителствена организация B’Tselem разкрива за първи път официалните данни за отношението на израелската военна съдебна система спрямо палестинските непълнолетни младежи в Западния бряг: 93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор. Това включва 19 деца под 14-годишна възраст, които съгласно цивилните израелски закони не могат да бъдат държани в ареста.

Същевременно съгласно доклада, публикуван на 18 юли, правата на палестинските непълнолетни деца, които са бли заподозрени за хвърляне на камъни в Западния бряг, са били нарушавани през целия процес на наказателното правосъдие.

Докладът предоставя за първи път пълни официални данни за палестинските непълнолетни лица, които са били съдени за хвърляне на камъни в последните шест години, като се базира на десетки съдебни дела, на интервюта с 50 палестински непълнолетни деца, които са били арестуван по подозрение за хвърляне на камъни, както и на интервюта с техните защитници.

Израелското законодателство, подобно на това в много други страни, осигурява на непълнолетните лица, заподозрени в извършването на престъпления, допълнителни защити при самия съдебен процес. В Западния бряг, израелското военно право (прилага се само върху палестинците, а не и върху заселниците, които живеят в същите територии) осигурява много малко такива защити. Дори и след създаването на военния съд за младежи през 2010 г., непълнолетните лица биват съдени почти по същия начин като възрастните.

Графика на статическите данни (източник: B'Tselem)

Ето част от статистическите данни, включенни в доклада, които са предоставени от службата на говорителя на IDF (израелската армия) и се отнасят за периода 2005-2010 (всички се отнасят до малолетни или пълнолетни лица, които са били обвинени за хвърляне на камъни):

– във военните съдилища в Западния бряг по обвинения за хвърляне на камъни са били съдени 835 палестински младежи . Тридесет и четири от тях са били на възраст 12 до 13 години, 255 са били 14 до 15 години и 546 са били между 16 и 17.
– само един непълнолетен е бил оправдан през това време (0.11% от общия брой). Това е степен на осъждане, която е далеч по-висока от дори най-високата степен на осъждане в Израел.
– от 642 случая, за които B’Tselem получи подробна информация, 624 (97 процента) са завършили със споразумение, а само в пет от случаите (0,77%) се е провело пълното дело. В Израел, около половината от наказателните дела завършват със споразумение.
– 19-те непълнолетни лица на възраст между 12 и 13 години, които са били осъдени за хвърляне на камъни, са излежали присъда от няколко дни до два месеца. В Израел е забранено да се налага каквото и да е лишаване от свобода на дете под 14-годишна възраст.
– 26% от непълнолетните деца на възраст между 14 и 15 години и около 59% от непълнолетните лица между 16 и 17 години излежават присъда от четири месеца или повече.

Въпреки, че хвърлянето на камъни от малолетни и непълнолетни е изключително често срещано престъпление в Западния бряг, израелските официални лица не бяха в състояние да предоставят точни данни за обхвата на явлението и за броя на лицата, които са пострадали от хвърлянето на камъни.

Нарушението на правата на малолетните и непълнолетните започва от момента на техния арест и разпити. Непълнолетните често са арестувани по средата на нощта и отведени на разпит сами, без да им бъде позволено да се консултират с адвокат или дори с техните родители, а родителите не са допускани да присъстват при разпита. Често те са третирани с насилие.

Нарушаване на правата им продължава и по време на хода на съдебно дело. Съдиите заповядват по-голямата част на непълнолетните лица да бъдат държани в ареста до края на наказателното производство, принуждавайки ги по този начин да се съгласят на споразумение. Това е така, защото дори ако непълнолетният в крайна сметка е оправдан, той ще е прекарал по-дълъг период от време в ареста по време на пълния съдебен процес, отколкото ако той се е признал за виновен със споразумение.

Военната съдебна система приема лишаването от свобода като основно средство за наказания на непълнолетни, и едва ли не смята, че няма други опции. Докато са лишени от свобода, непълнолетните не получават почти никакви посещения от страна семейството, като същевременно се сблъскват с многобройни ограничения върху възможността им да завършат образованието си.

Всички официални органи са добре запознати с реалността, описана в доклада. И въпреки това, с изключение на декларации от няколко съдии, които призовават за необходимостта да се прилагат и в тези случаи принципите на израелското младежко право, и които описват, че изпитват дискомфорт от определени действия на полицията или армията, реално не се предприемат действия за преустановяване на нарушението на правата на малолетните и непълнолетните. Малките промени, направени във военното законодателство по време на създаването на младежкия съд, са крайно недостатъчна.

B’Tselem настоятелно призовава властите да променят незабавно военното законодателство, за да може то да съответства с разпоредбите на израеслките закони за младежта.

Освен това, възрастта на зрялост, която в момента са определя от военното право като само 16 години, трябва да се промени на 18, така както е в Израел.

източник B’Tselem

Израелските сили за сигурност преместват фокуса си от въоръжената палестинска съпротива към преследванетo на мирни активисти

AlterNet статия на Jesse Rosenfeld
Абдула Абу Рахма бе задържан за 16 месеца в затвор заради организиране на демонстрации против анексирането на палестинска земя от страна на Израел.

Стъпвайки в родното си село Билин, за пръв път след 16 месеца престой в затвора, един от лидерите на народната съпротива, Абдула Абу Рахма бе посрешнат като герой от своето семейство, съселяни и поддръжници.

Влизайки в дома си, на чийто стени могат да се видят снимки на Ясер Арафат и арестувания по време на Втората интифада лидер Маруан Баргути, Абу Рахма определи като смесени чуствата, които изпитва, връщайки се от затвора отново в палестинското ежедневие под окупация.

Абу Рахма по време на съдебно заседание

“Мнoгo съм щастлив да бъда с приятелите и семейството си, но същевременно съм тъжен, защото много хора все още са в затвора без да имат възможност да видят своита семейства  и приятели. Това ме прави нещастен, защото аз смятам, че всички палестинци трябва да бъдат освободени,” каза той.

Това бе първото публично изявление на водещата фигура на палестинските мирни демонстрации, които продължават вече 6 години, след като за последно го видяхме в препълнената съдебна зала през януари, когато вместо да бъде освободен след цели 12 месеца затвор, присъдата му бе удължена.

Първата присъда той получи декември 2010 година – 12 месеца затвор за организиране на демонстрации срещу строежа на стената и анексирането на палестински земи в Западния бряг. В последствие присъдата бе удължена с още 4 месеца след обжалване от страна на военната прокуратура. Европейски дипломати, които присъстваха на делото публикуваха в отговор изавление, в което определят Абу Рахма за  “затворник на съвестта” и осъждат задържането му.

Случаят на Абу Рахма е един от най-явните примери за промяната в приоритетите на Израел относно сигурността – от преследване на въорежената палестинска съпротива усилията на израелци се насочват към преследване на палестински и израелски активисти, участници в народните протести.

Това стана пределно ясно по време на делото и обжалването на прокуратурата. Когато се опитах да стигна до палестинския активист преди началото на самото дело, за да получа коментар от него, хората от охраната започнаха видимо да нервничат и веднага се намесиха, не позволявайки на Абу Рахма да каже дори една дума.

Първите признаци на този нов израелски приоритет датират от 2007 година, когато началнкът на Шин Бет, Ювал Дискин, изпрати писмо до организация, която защива правата на израелските палестинци. Дискин заяви, че Израелските служби за сигурност възнамеряват да „спрат подривните дейности на лица, които целят да навредят на еврейския и демократичен характер на държавата Израел, дори когато техните действия се извършват с демократични средства.“

Тази стратегия бе разширена през декември 2010, когато министър председателят Нетаняху заяви, че Израел ще “използва всички средства, с които разполога“ за да “делегитимизира делигитимизаторите“. Read the rest of this entry

Палестински мирен активист на свобода след 16 месеца в израелски затвор

Абдула Абу Рахме, един от палестинските организатор на седмичните мирни демонстрации в село Билин, Западния бряг, бе освободен от затвора в понеделник (14 март), след като излежа 16-месечна присъда за „подбуждане“.

Абу Рахме по време на едно от съдебните заседания

Абу Рахме първоначално бе обвинен в „притежаване на оръжие“, въз основа на това, че е събирал изстреляните по време на демонстрациите бутилки сълзотворен газ от израелската армия към демонстрантите. Това обвинение бе по-късно променено в „подстрекаване“, като обвинителите се базираха на показанията на млади тийнейджъри, които са били разпитвани без присъствието на родител или адвокат, и според техните думи са били измъчвани или им е бил оказван психологически натиск от израелската армия.

Десетки привърженици чакаха Абу Рахме с часове пред затвора Офер, близо до Рамала в централната част на Западния бряг. Сред тях бяха израелци, палестинци и международни мирни активисти, които развяваха знамена и плакати с лика на Абу Рахме.

След като излезе от затвора, той веднага прегърна и целуна децата си. А след това каза на публиката, че планира да продължи мирната борбата срещу отнемането на земя от родното му село. Той каза: „Нямам намерение да се прибера у дома и да седна там лениво. В действителност, за мен лишаването от свобода, бе достатъчно дълга заглушаща пауза. Нашата кауза е справедлива, тя е се основава на стремежа ни към свобода и равенство, и аз възнамеряват да продължат борбата за достигане до тях както и преди. “

Ненасилствената борба в село Билин започна през 2003 г., като израелската армия започна да строи електрифицирани огради, анексирайки обработваема земеделска земя. Тогава селяните, включително Абу Рахме, започват организирането на седмични мирни демонстрации всеки петък, противопоставяйки се по този начин на изграждането на Анексиращата стена върху земята им. 14 демонстранти са били убити от израелските сили от начало на тези мирни демонстрации.

Повече стати и материали по темата.

Един ден в Палестина със семейство Амирех

В тaзи част от поредицата си за Палестина, Линда Ренхам-Кук говори със семейство Амирех, което се бори срещу изграждането на разделящата стена в родното им село Нилин – и поради това лежали в затвора и прострелвани:

Саид Амирех, за разлика от мен, не живее на свобода. Саид, на 18 години, живее в Палестина, в село на име Нилин. Неговият дом се намира под израелска окупация.

Отношението от страна на израелската армия към него и семействот му е потресаващо брутално.

Чрез изграждането на незаконната апъртайдна стена, се отнема една трета от земята на Нилин. Върховният съд на Израел и Международният съд в Хага определят през 2004 г. стената за незаконна.

Въпреки това, стената не е премахната, а през 2008 г. израелското правителство продължи доизграждането ѝ. Позорното в случая е, че тази стена краде голяма част от земята на Нилин.

Саид и семейството му са извор на вдъхновение. Те постоянно протестират срещу анексирането на стената. Бащата на Саид, Ибрахим Амирех, е един от лидерите на Народния комитет срещу стената в Нилин.

На 12 януари 2010 г. Ибрахим е бил арестуван от израелската армия и осъден на 11 месеца и 15 дни затвор и глоба от 9000 шекела ($ 2,330) , като му е било забранено да участва в бъдещи протести.

На семейството му са били дадени два месеца за изплащане на глобата, но те ​​не са имали достатъчно средства за да я платят. Двама други членове на Народния комитет, Хасан Муса и Зайдун Сраур, са получили същата присъда. Отношението към Ибрахим по време на неговото арестуване и престоя му в затвор е било нехуманно.

Седя, гледам новините и слушам радионовините – чувам коментатори да говорят за конфликта в Близкия Изток. Това не е конфликт, това е окупация, чисто и просто. Натъжава ме, че толкова хора много си затворят очите за ужаса на реалната ситуация.

Описвайки историята на Саид и неговото семейството, аз споделям само една от многото такива съдби и човешки истории, които разказват за жестокото, несправедливо и неоснователно отношение на Израел спрямо палестинците.

Писането за Палестина предизвиква много емоции, без значение колко безпристрастен човек се опитва да бъде. В предишна статия от тази серия за живота в Западния бряг писах за това какъв е животът в Палестина на активистите, които се борят за кауза, които малцина разбират.

В друга статия писах за живота на еврейска заселничка в Западния бряг и какво е чувството да живееш в постоянната заплаха от тероризъм. Но кой е истинският терорист?

Може ли един дом, който е построен върху окупираните територии да се нарича селище, когато той няма право да бъде там? Бих казала, както и самият Саид казва, че това са колонии, а не селища.

Не е ли показваният от медиите портрет на палестинските терористи просто разпространяване на образа, който израелското правителство иска светът да мисли, че палестинците са? Палестинците живеят в постоянно състояние на окупация. Тяхното достойнство е открадното, както и тяхната земя. Те се борят всеки ден за свобода. А Израел не тероризира ли палестинците, които все още нямат своя страна? Без суверенна страна, те не разполагат с армия, така че как може да се говори за конфликт?

По време на интервютата и кореспонденцията ми с много хора, живеещи в Палестина и окупираните територии, открих, че ми е много трудно да не чуствам състрадание към палестинците. През цялото време усещах колко много те са любезни, искрени и изобщо не озлобени, въпреки че тъгата и чувствота на загуба бяха видни от всяка тяхна дума.

За мен ставаше все по-ясно, че медийното отразяване на израелско-палестинската ситуация е небалансирано. Американската активистка Алисън Уиър, който не е нито еврейка, нито мюсюлманка откри това за себе си и създаде уеб страница „Ако американците знаеха“.

От 29-ти септември 2000 г досега са били убити 124 израелски деца от палестинци, а 1452 палестински деца са убити от израелци. Мисля, че е разумно да се твърди, че това е окупация, а не конфликт. Тази статия се фокусира върху село Нилин и окупацията, но най-вече върху едно вдъхновяващо семейство.

Саид разказва за Нилин

Read the rest of this entry

Побой води до онемяване, но все пак има надежда

източник: B’TSELEM – The Israeli Information Center for Human Rights in the Occupied Territories

През август миналата година, Муса Абу Хашхаш, представител на организацията B’Tselem в областта около Хеврон, се е срещнал с Мохамед Дабабесех. През всичките си години работа за B’Tselem, след като се е срещнал със стотици палестинци, ранени от силите за сигурност на Израел, той признава, че никога не е попадал на такъв случай.

21-годишният палестинец от Таркумя не може да говори. Поради това в продължение на три часа, той старателно е описвал на лист хартия своето свидетелство за това, което му се е случило преди четири месеца.

Част 1: Бит до онемяване
Дабабсех започва разказа си с това как е работил няколко години като строител в Израел, без разрешение, за да помогне на седемте си братя и сестри и болните си родители. На 23 април 2010 г., когато се е връщал от строителен обект в Ашкелон, един цивилен полицай е дошъл при него и го попитал откъде е. Когато Дабабсех заявил, че е от Хеврон, полицаят започнал да го удря с приклада на пистолета си. Дабабсех се опитал да избяга, но спрял, когато полицаят извадил пистолет. Полицаят го уловил отново и продължил да го удря, докато полицейски патрул не пристигнал и не откарал Дабабсех до местното полицейско управление.

Докато чакал да бъде разпитан, Дабабсех припаднал. Read the rest of this entry