Category Archives: Палестинска култура

Християнски обичаи и ритуали в Палестина

Автор на статията е отец Рафик Хури, преподавател в семинарията към Латинската патриаршия в Бейт Джала:

Нациите и общностите изразяват своята култура и усещания чрез своите традиции, обичаи и народни практики. Като част от националното наследство, традициите се развиват постепенно и спонтанно като резултат на съзнателното и несъзнателното социално общуване, както и като резултат на преживяното от дадена нация през годините. Традициите играят значима роля в живота на нациите – те обединяват хората, определят тяхната индентичност и са от важно занчение за интегрирането на отделния индивид в рамките на една общност.

Подобно на хората от останалите нации по света, палестинският народ притежава богато разнообразие от народни традиции и обичаи, които отразяват тяхната религия и представят тяхната колективна духовност като един народ. През последните 2000 години, палестинските християни са развили своята собствена група обичаи, които са повлияни от религията им. В тази статия искам да ви запозная с някои от традициите, обичаите и практиките, които са свързани с християнската общност в Палестина. Те могат да бъдат разделени на три категории: свещени места, религиозни празници и свещени ритуали.

Свети места
Палестинските християни живеят в земите, в които Христос е живял, проповядвал и разпространявал своето учение. Поради това е нормално, че голяма част от техните традиции и практики са повлияни и оформени от светите обекти, намиращи се в близост до тях. Църкви са били построени върху свещените земи като символ и напомняне за живота на Христос и Дева Мария; най-важните от тези обеките са църквата Рождество Христово във Витлеем, йерусалимската църква „Възкресение Христово“ и църквата Благовещение в Назарет.

Поклонението до тези свещени обекти е започнало около преди две хиляди години, скоро след появата на самото християнство. Палестинските християни посещават тези места, за да се поклонят и бъдат благословени от Бог, те палят свещи в църквите, за да бъдат спасени както техните собствени души, така и душите на техните роднини. Молят се на свеците, за да може Господ да им даде това, от което се нуждаят. Дори националните празници са пряко свързани със светите обекти. Това са обществени празници, в които цари атмосфера на щастие и радост. Палестинските християни в Палестина, както и тези пръснати по света, са запазили здрава връзка със светите обекти. Всеизвестно е, че когато палестинци дойдат от чужбина на посещение на роднини, първото, което те плануват да направят, е да посетят свещените обекти, които те смята за източник на благодат и благословия.

Параклиса на Млечната пещера във Витлеем

В допълнение към трите църкви, които вече споменах, има и други значими обекти, които биват посещавани от вярващите, сред тях са параклиса на Млечната пещера във Витлеем, Светилището на св. Георги в Лод, Св. Илия в Хайфа, планината Тавор и други. Например, Млечната пещера, намираща се близо до църквата Рождество Христово във Витлеем се посещава най-вече от майки, които имат трудности при кърменето на своите бебета. Майките търсят помощта на Дева Мария, която, според вярванията, е кърмела Исус на това място.

Палестинските християни посещават свещените обекти, целуват свещените камъни, молят се и палят свещи. Всеизвестно е, че семействата предпочитат да покръстят децата си или да се омъжат в едно от тези свещени места. Трябва да отбележим, че ограниченията, наложени от Израел за влизане в Йерусалим, както и строящата се разделителна стена, не позволяват на повечето палестински християни да посещават източниците на техния духовен и религиозен живот (в допълнение към източниците на техния социален, икономически у културен живот).

Религиозни празници

Светите обекти често биват свързани със светите празници, най-вече с Коледа и Великден. На Коледа стотици хиляди християни се събират във Витлеем, който бива украсен с разноцветни светлини, коледни дървета и фигури на Дядо Коледа. Целят град се превръща в коледен базар и става източник на голяма радост за семействата. По време на коледните тържества Ерусалимските патриарси посещават Витлеем.

Палестински момичета скаути водят Коледното шествие. Повече снимки:http://english.sina.com/world/p/2009/1224/295391.html

Латинският патриарх посещава града на 24 декември, гръцкият православен патриарх на 18 януари, а францисканците на 5 януари, когато се чества празникът на Богоявление. Влизането на патриарха се извършва по организиран начин. Патриархът напуска резиденцията си в Ерусалим, воден от конна полиция, така делегацията пристига във Витлеем, където са посрещани от кметовете, областните управители и държавните служители от градовете Витлеем, Бейт Сахур и Бейт Джала. След това всички, водени от момчета и момичета скаути, се насочват към площада Рождество Христово, където патриархът се среща с известни дейци от Витлеем и съседните градове и села. След това те отиват в църквата „Рождество Христово“, където започват религиозните обреди. Коледните тържества са огромно събитие във Витлеем, председателят на Палестинската автономия присъства на среднощната литургия, защото Коледа е не само християнски празник, но се е превърнала и в национален празник, който се празнува от целия палестински народ.

На Великден Ерусалим се превръща в море от хора. Палестинските християни, както и християните от целия свят, минават по улиците на светия град, носейки големи кръстове на раменете си. Te ходят по стъпките на Исус по улицата Виа Долороса, минавайки покрай всичките 14 станции, които им напомнят за агонията на Христос.

Една от най-важните процесии е тази на Цветница, седмица преди Великден. Вярващите носят палмови и маслинени клони, докато минават от Вифания до църквата Св. Анна, пеейки специални химни. Свещеният неделен ден след Възкресение Христово има важно значение, особено за източно-православните християни. Вярващите, събрали се пред Църквата на Божи гроб с радост палят свещи от огъня, който според вярванията се запалва от Светия гроб. Младите хора пеят религиозни и национални песни, преминавайки през улиците на стария град на Ерусалим, палейки свещите на хората, които срещат. Чрез запалените свещи (познати като жив огън в България) огънят бива пренесен до останалите градове и села в Палестина (и по целия православен свят).

Религиозните празници също са свързани с популярни храни. На Великден, например, християните правят и ядат специални сладки, наречени каак и мамул. Те се правят от грис с пълнеж от фурми или орехи. Според традицията, каак представлява короната от тръни на главата на Христос, а маамул представлява парчето плат, напоено с вино, което римските войници са дали на Христос, за да пие, докато е бил на кръста.

Друго традиционно ястие се нарича бурбара, кръстено е на Света Варвара, която е живяла през четвърти век и чието светилище се намира в село Деир Абуд. Християните от цяла Палестина ядат бурбара, която се приготвя от смес от пшеница, стафиди и семена на нар, накиснати в подсладения сироп на сок от кайсии, наречен камардин. В навечерието на деня на Света Варвара, вярващите носят на подноси камардин до олтара, за да бъдат благословени от свещеника. След това се прибират у дома, за да се хранят със семейството и приятелите.

Ритуали по време на кръщенета, ставби и погребения
Много традиции са свъзрани с кръщенето, което е и важно обществено събитие за интегрирането на детето в обществото на вярващите. По този повод, най-близките от семейството се събират и подаряват подаръци на кръстенето дете. Според традициите, детето трябва да плаче по време на самото кръщене, тъй като според вярващите сълзите са знак за нещо добро. Ако се случи така, че детето остане тихо по време на церемонията, баба му обикнвоено го ущипва, за да се разплаче. Обикновено след края на ритуала, семейството на покръстенето дете поканва роднини и приятели на обяд или вечеря в специална зала или в своя дом.

Има много социални традиции, свързани със сватбите. Преди да започне самата църковна церемония в църквата, се провеждат няколко важни социални обичая, които показват значението на брака за палестинските християни. Тези практики включват: изрисуването на булката с хенна, избръсването на брадата на младоженеца в присъствието на най-близките му приятели, както и вечерни празненства с много песни и танци преди самата сватба.

Според обичая и най вече в селските райони, тези практики са продължавали седем дни и седем нощи, като те са включвали и различни социални дейности, като например надбягване с коне. В градските райони сватбите са продължавали обикновено само един ден, заради големите разходи от една страна, но и заради промените в обществените структури от друга.

Самата сватба започва с това как булката напуска дома на баща си. На нея се дава сума пари като жест на солидарност с нейното семейство, тъй като сватбите струват много пари. По пътя от дома на младоженеца към църквата, зефа (zeffa) или шествие с роднините на младоженеца минава из улиците на селото. Приятелите и роднините на младоженеца се събират и ескортират младоженеца до църквата, държейки го не техните рамена, танцувайки и пеейки празнични песни. Песните изразяват щастие, социална интеграция и религиозни чувства, които младите са наследили от своите предци. В двора на църквата, тълпата се събира за последен танц и песен преди да влязат в самата църква. В края на церемонията вътре в църквата, кумът хваща младоженеца и го хвърля във въздуха три пъти. След края на церемонията, семейството на младоженеца кани семейството на булката и близките приятели на банкет. Седмица по-късно се провежда фрад, което е обществено събиране на двете семейства в първата неделя след светбата. След като младоженците се върнат от сватбеното им пъешествие, местният свещеник приветства новото семейство като членове на голямото църковно семейство.

Социалните традиции са свързани и с погребението на мъртвите. Вярващите се събират, за да изразят своята мъка, но и своята вяра във възкресението и вечния живот. Хората се събират в дома на умрелия, за да изкажат своите съболезнования на опечелените роднини. Тази традиция носи утеха за роднините. Сервира се само черно кафе без захар, а хората, след като изпият поднесенето им кафе, обикновено казват “Нека Господ бъде милостив с него”, както и “Нека имате дълъг живот”. След самото погребение члеовете на семейството се събират, за да ядат заедно храната на “жалостта”, която обикновено се поднася от един от опечалените роднини. Къщата на опечалените остава отворена три дни след погребението, за да може семейството на умрелия да не остава само. Съболезнованията свършват на третия ден, когато в църквата се провежда специална молитва. Една от традициите повелява мървтият да бъде погребан, покрит с булото на Христос, парче плат, използвано специално по този повод. Освен това, преди да покрият ковчега, свещеникът хвърля парчета пръст върху мъртвото тяло и го полива със зехтин. За палестинците, зехтинът е символ на живота, използвайки го, хората изразяват своята вяра във вечния живот.

В заключение трябва да се каже, че има много традиции и обичаи, които се еднакви и за мюсюлманите, и за християните. Всички традиции водят своето начало от дълбокото минало, те изразяват много специални социални отношения, разбира се, те имат и специфични религиозни особености. Например, традициите при погребението на мъртвите, както и звуците на радост по време на сватба, са еднакви при мюсюлманите и християните.

Реклами

Коледа в Палестина

Tуристи посещават църквата Рождество Христово във Витлеем, където се провежда тържественото богослужение на Бъдни вечер. Подготовката за християнския празник вече е започнала в библейския град в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е роден. 10 декември, 2011 - AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Палестински общински работници украсяват на 10 декември 2011 г. коледното дърво на централния площад във Витлеем, докато минаре на джамия се вижда на заден план. Подготовката за Коледа е вече започнала в библейския града в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е бил роден. AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Жена снима съпруга с двете им деца пред украсената коледна елха по време на годишната церемония на запалването на светлините на коледното дърво на централния площад във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Общ изглед към централния площад до Църквата Рождество Христово, която е смятана за родното място на Исус, заснет по време на годишната церемония по запалване на светлините на коледната елха в град Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Коледното дърво AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

Християнска поклонничка се моли в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011

Християнска поклонничка пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 16 декември, 2011(AP Photo/Bernat Armangue)

Палестинско дете пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011 REUTERS/Mohamad Torokman

Палестинска жена в традиоционни дрехи пали свещ в църквата 15 Декември 2011

Фойерверки и Коледното дърво във Витлеем REUTERS/Mohamad Torokman

Фойерверки и коледното дърво във Витлеем

Палестински скаути маршируват и свирят по време на годишната церемония по запалването на светлините на коледната елха във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Мюсюлманка снима сцената на Рождество Христово в църквата Рождество Христово в град Витлеем на 17 декември, 2011 г. AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

10 забележителности в Палестина

Сара Ървинг е автор на новия пътеводител Bradt guide to Palestine. Това е нейната статия за guardian.co.uk , в която тя представя десет от местата, които туристите в Палестина трябва да посетят:

За повечето хора думите Палестина и Западния бряг не предизвикват асоциация с понятието туристическа дестинация. Но нека оставим на страна съществуващите стереотипи: забраната за пътуване до Западния бряг бе премахната преди няколко години, а в Палестина ще бъдете посрещнати с топлина и възторг. Там, върху малка площ се намират повече исторически, религиозни и културни обекти отколкото може би навсякъде другаде по света, а малкият размер означава, че е напълно възможно да посетите повечто забележителности без да се налага да пътувате дълго. Няколко нови туристически организации, сред които и такива за походи или обиколки с колело също помагат да превърнат запознаването със зашеметяващия пейзаж на Палестина и чудесната храна във все по-лесно начинание.

По-голямата част от пътуващите до Палестина посещават страната около Коледа, когато във Витлеем идват хиляди вярващи за Празничната вечерна литургия. Лидерите на различните християнски деноминации водят шествието от Ерусалим през главния площад, докато деца скаути свирят празнични мелодии с гайди. За религиозните туристи Коледа и Великден ще бъдат основните причини да посетят Палестина, но всъщност цените са по-ниски, а настаняването се намира по-лесно през другите месеци на годината.

Пътуването из Западния бряг е доста лесно, благодарение на неофициалната, но доста широко разпространена мрежа от таксита за споделяне. Най-дългото ви пътуване вероятно ще бъде от административната столица Рамала (с космополитни ресторанти, нощни клубове и официални центрове за изкуства) до северния град Дженин. Това пътуване може да отнеме само час и половина, ако израелските контролно-пропускателни пунктове по маршрута са отворени. Чуждестранните посетители са все още достатъчно малко на брой, така че общите таксита са чудесен начин да се срещнете с местни хора. Много палестинци говорят поне малко английски и са много щастливи да практикуват знанията си с чужденци – един разговор, който често завършва с покана за пиене на сладък арабски чай или даването на полезни телефонни номера.

През последните години се появиха и нови хотели, къщи за гости, хостели и програми за домашен престой в Западния бряг. Това прави пребиваването в Палестина по-лесно, без да се налага да сте обвързани с хотелите за поклонници в Рамала или Витлеем. Вместо това като туристи можете да дадете реален принос за укрепването на изолираната селска икономика.

Признавам, че туризмът в Палестина е все още изправен пред много предизвикателства, не на последно място израелските гранични власти, които контролират всички пътища в Западния бряг. За международните пътници, преминаването през контролно-пропускателни пунктове за Западния бряг при Каландия и Витлеем обикновено е лесно. Обявяването на намерението ви за посещение на Западния бряг при кацане на летище „Бен Гурион“ или сухопътно пресичане на границата от към Йордания често обаче може да доведе до разпит, който продължава с часове. Гости с печати от страни като Ливан, Сирия или Иран може да преминат през дълги разпити или пълен отказ за влизане в страната от израелските граничари. Газа е друг въпрос, външното министерство на Великобритания съветва всички туристи да не посещават Ивицата. От посетителите обикновено се изисква журналистическа или дипломатическа акредитацияза да преминат в Газа през Израел.

Себастия Read the rest of this entry

Печалбата от търговията със зехтин в Западния бряг може да бъде удвоена, ако израелските ограничения бъдат премахнати

„Физически бариери, като контролно-пропускателните пунктове и блокади на пътищата, възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат палестинската селскостопанска продукция да достигне до вътрешните, израелските и международните пазари.“
Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International

Статия на Oxfam International от 15 октомври 2010:

В доклад от миналата година на организацията Оксфам се подчертава, че докато секторът за производство на зехтин носи доходи и заетост в окупираните палестински територии (ОПТ), многобройни пречки, вариращи от липсата на инвестиции в земеделието до нарастващото насилие от страна на заселниците, подтискат истинския потенциал на този отрасъл.

Според докладa, палестинският зехтин, известен като един от най-добрите в света, стига да е приготвен съгласно високите стандарти, има потенциала да спечели пазарите за био и екологични стоки, както и тези за честна търговия.

Докладът „Пътят към маслиновото земеделие: предизвикателствата пред развитието на производството на зехтин в Западния бряг“ подчертава как този сектор, който в момента носи до 100 милиона долара годишна печлаба за някои от на най-бедните палестински общности, може да донесе до един милиард печалба, и по този начин светло бъдеще за палестинската икономика, при условие, че реализира пълния си потенциал.

Палестински фермери по време на бертиба на маслини в Западния бряг. Photo: Valerian Mazataud

„С ограничени инвестиции и малки промени в методите на селскостопанско производство, палестинските фермери, които отглеждат маслини може да удвоят своите доходи“, обяснява Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International. „И все пак, такива инвестиции ще имат малък ефект, освен ако Израел, който окупира Западния бряг от 1967 г. насам, не спре да ограничава достъпа на палестинските фермери до тяхната земя и средства за препитание, както и до чуждите пазари“, добавя той.

Физическите бариери като контролно-пропускателни пунктове и блокади на пътищата възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат на палестинската земеделска продукция, включително маслини и зехтин, да стигне до местни, израелски и международни пазари. Поради присъствието на многобройни израелски селища и постове, които са незаконни според международното право, в Западния бряг, заселническите атаки и тормоз срещу палестинските маслинови фермери са често срещани, но значително се увеличават по време на прибиране на реколтата.

Палестинец се опитва да потуши пожар, запален от еврейски заселници близо до палестинското село Хауара и еврейското поселение Ицхар в северната част на окупирания Западен бряг на 1 юни, 2009.

Докладът също така призовава палестинските власти и донори да подкрепят палестинските производители на зехтин и техните семейства чрез увеличаване на инвестициите в сектора. Липсата на адекватни ресурси и неефективното управление, в комбинация с фактори като околната среда и лошите методи на производство, водят до спиране на развитието на сектора.

Като част от проект, финансиран от Европейския съюз, „Оксфам“ работи в партньорство с местните организации за подобряване на количеството и качеството на зехтина, произведен от 30 ферми в Западния бряг, така, че продуктите да получат сертификат за органични продукти. По-високите цени на изкупуване в тази печеливша пазарна ниша ще помогне на палестинския зехтин да бъдат конкурентоспособен, въпреки високите разходи при производството му и пречките пред търговията, които иначе го поставят в неблагоприятно конкурентно положение.

„Ако Палестинската автономия, Израел, международната общност, както и донори и неправителствени организации, ако всички те свършат своята част и инвестират в палестинския зехтин, по този начин те ще инвестират и в по-стабилно и сигурно бъдеще за палестинския народ“, казва Хобс.
=============================

Бележки на автора:

  • Около 45% от земеделската земя в Западния бряг и Ивицата Газа е засадена с около 10 млн. маслинови дръвчета, с потенциал да произвеждат до 34 000 тона зехтин в една добра година и само 5000 тона в лоша, като средното количество, което е било произведено годишно между 2001-2009 е било около 17.000 тона.
  • При добра реколта този сектор произвежда 15-19% от палестинската селскостопанска продукция. Това е еквивалентно на около 160-191 милиона долара. Маслините и зехтинът са един от основните палестински продукти за износ.
  • Маслиновите насаждения осигурява заетост и доходи за около 100 000 фермери.
  • Приблизително 95% от маслините се използва за направата на зехтин, а останалата част за трапезни маслини и сапун.
  • Местният пазар е основният потребител на палестинския зехтин, средно 12.000 тона годишно. Палестинският зехтин понастоящем се изнася за страните от Персийския залив, Европа, Северна Америка и Източна Азия. През 2008 г., 2 352 тона зехтин са били изнесени от окупираните територии (около 13% от продукцията) в допълнение към 787 тона маслини.
  • През първите шест месеца на 2010 г., Организацията на обединените нации съобщи, че стотици дунами земеделска земя и хиляди маслинови дървета и други култури са били повредени след нападения на заселници. Израелската неправителствена организация Yesh Din, която е и партньор на „Оксфам“, наскоро публикува изследване, в което твърдят, че не са намерили нито един случай, в който израелските власти да са предприели действия за привеждане под отговорност на засленици, извършили подобни нападения.

Опитай чай от заатър и ми се обади на сутринта

Късна неделя сутрин, тъкмо е време за приготвяне на обяда, когато моят палестински приятел се провиква от кухнята:
“Имаме проблем…много голям проблем!“
Изплашена отивам в съседната стая, очакваща да разбера, че някой от електро уредите се е развалил, вместо това големият проблем се оказва друг – забравили сме да купим лимони!

Тази случка ми напомни статия, която бях чела ден по-рано и с която съм напълно съгласна, не само заради случката от тази сутрин, но и защото лично съм била лекувана с чайове и извари от специални билки. Ето я и самата статия, в която американката Ева Батрлет пише от Газа за лимоните, чесъна и още нещо.

“На палестинците сякаш им е вродено да знаят кои храни и билки са най-подходящи според ситуацията, времето, заболяването или празника.

Разбира се, средностатистическият палестинец знае много повече от мен. Когато миналата година страдах от неприятна инфекция на синусите, не ми дадоха нито капики за нос, нито други медикаменти. Вместо това или ми даваха да ям лимони, или ме караха да ги натъпкам в носа ми и да вдишам. Бе доста болезнено, но за това пък невероятно успешно.

Снимка от Gabriele aka Yellow.Cat under a CC licence.

Лимоните са естествен лечител на различни заболявания и са много полезни за имунната система. Не е изненадващо, че лимонът е съставка на повечето палестинския ястия: хумус, печен патладжан, салати, както и се добавя щедро при приготвянето на пиле и риба, поднеся се като изцеден сок, или просто се обелва и яде (като че е портокал).

Лимонът и другите цитрусови дървета са цъфтели свободно в Газа до преди около десетилетие, когато израелски булдозери започват кампания за унищожаването на почти всички дървета, раждащи плодове, ядки и маслини по границата на Газа.

Чесънът е друг лечител, които може да открием в повечето палестински храни, той също ми бе даден, когато бях болна, смесен с лимон и магданоз.

Но докато тези цитруси и зеленчуци са често срещани по света, в Палестина има билки и растения, дори и плодове, които никъде другаде не съм срещала, или ако съм, то те са били в друг вид и са били използвани само за хранене.

Заатърът, който още е известен като вид дива мащерка, обичайно расте из хълмовете в окупираните палестински територии, като се намира доста по-трудно в Газа. Той се среща в различни варианти, трите основни видове са: цели листа се пекат с тесто за хляб, от му листата се прави чай или се използва като билкова смес, която се порсъва върху натопен в зехтин хляб.

Италианска домашна пица и палестинският вариант - тесто поръсено със заатър и сирене.

Тук научих, че заатърът е полезен за паметта, както и че прочиства стомаха.

Mерамие е друга дива билка, която доколкото знам се използва само за правенето на чай. Чаят от тази билка е по-различен от всеки друг чай, който съм опитвал. Той е преди всичко полезен при проблеми със стомаха, както и за да се отървем от неприятни газове.

Тук има също и мента и джинджифил, които се срещат и извън Палестина, те са полезни за имунната система, кръвното налягане, сърцето и т.н.

Има и анасон, които съм използвала за печене и преди да дойда в Палестине, но едва тук научих от една възрастна лечителка, че помага на храносмилането, при болки в стомаха или при кашлица.

Поляна с палестински билки, снимката е на Eva Bartlett

А има и различни видове билки и семена, чийто имена на английски просто не знам: шомар, амура и еклийл джебел са някои от тях. Те са полезни за здравето, като са особено подходящи за диабетици, асматици и хора със сърдечни проблеми.

Основните знания за храни или напитки, които са полезни в различните ситуации и при различни заболявания, се допълват от историята на билкови продавачи и лекари.

В Газа има клиники за алтернативна медицина, някои от тях са законни, доакто при други персоналът реално не е завършил съответното медицинско образование. Но това, което най-много ме впечатли досега, е знанието за алтернативни и билкови лекарства, което се предава от поколение на поколение и се споделя без такса.

“Това е наше задължение пред Господ биха казали повечето палестинци “ , но това всъщност е част от традиционно щедрото палестинско общество, останало такова въпреки обсадата и окупацията.“

Отбелязването на палестинската Накба (Катастрофа) във Витлеем

На 15-и май палестинците по целия свят отбелязват – тяхното прогонване от родните им земи, което те наричат Накба (арабската дума за катастрофа). Преди, по време и след войната от 1948 година, около 750 000 палестинци са напуснали домовете си и им е било забранено да се върнат. Израелският историк Илан Папе описва този трагичен период от палестинската история в своята книга “Етническото прочистване на Палестина“ (превод на първа глава на книгата може да намерите тук).

Американска блогърка, която живее във Витлеем описва отбелязването на деня Накба в родния град на Исус:

Палестинци на път за отбелязването на Накба във Витлеем. На стената е изписано “Любовта побеждава“

Отбелязването на Накба не цели само да припомни какво се е случило тогава, преди 63 години, но е и вид символична борба срещу това, което се случва днес. Хора на жените от Витлеем постигне това чрез музиката. Ние всички отидохме до центъра за справяне с конфликти Уиам, намиращ се в сянката на разделщата стена, и слушахме как те пеят палестински песни на детската площадка – някои от песните бяха традиционни народни песни, други бяха написани от жените в хора в отговор на ситуацията в родните им земи.

В началото на деня, войниците бяха враждебно настроени към нас, на членове на нашата група бе забранено да рисуват нови графити върху стената.
(Произведения на изкуството, както и музиката, са популярен инструмент на съпротива тук)
В края на изпълнението те обаче бяха отворили прозорците на кулата, за да слушат.

Сумая – дъщерята на маслиновите дървета

Сумая Фархат НасърСумая Фархат-Насър е родена през 1948 година в малкото селце Бирзеит близо до Рамала. Тъй като семейството ѝ изгубва основния източник на препитание до преди 1948 година – поле с цитрусови плодове, върху което днес е построено летище Бен Гурион – детството на Сумая е свързано с много лишения и бедност. Баща ѝ е принуден да търси работа като шофьор в Йордания, а майка ѝ се грижи сама за нея и останалите ѝ братя и сестри.

Сумая намира спасение в училището-пансион Талита Куми, намиращо се близо до Витлеем. Училището е ръководено от немски християнски мисионери, в него християнски момичета биват обучавани не се само да четат и пишат, да готвтят и шият, но и на дисциплина, на сдържаност и прилично поведение. В своята автобиографична книга “Мащерка и камъни“ тя описва как в пансиона към училището е трябвало да говорят три дни само на немски, три дни само английски, единствено в неделя на момичета е било позволено да говорят на родния арабски език.

Сумая признава, че е било трудно да живее отделена от семейството си, което много обича, принудена да спазва строгите правила на възпитателките, но е знаела, че придобитите знания ще помогнат на цялото ѝ семейството да се спаси от бедността.

И се оказва права – след като завършва успешно средното си образование, от училището ѝ предлагат да иде да следва в Германия, за да може да работи като учител след това. Сумая без колебаене приема предложението, но дядо ѝ, който е глава на семейството е против – до сега нито едно момиче на 18 години не е пътувало само в Европа, това е напълно против традициите и порядките в консервативната палестинска провинция през 60-те години на миналия век.

Но макар и само 18-годишна, Сумая се доказва като решителна и смела млада дама, и успява да убеди дядо си, че това правилното решение е да ѝ позволи да следва в Германия. И така, малкото селско момиче попада в Хамбург, където всичко е ново за нея – непознатата храна, градския транспорт, къщите с червени покриви, улиците, които изглеждат толкова еднакви, че лесно губиш ориентация, както и самите отношения между хората. В книгата си тя споделя, че в началото всеки път щом видела млади хора да се целуват на улицата, тя затваряла очи и се молела на Господ да им прости този грях.

През 1967 година, след като печели Шестдневната война, Израел окупира Западния бряг, в който се намира и родното село на Сумая. Тъй като е далеч от родното място, Сумая изпитва голям страх – от една страна се притеснява какво се е случило със семейството ѝ, от друга се страхува как и дали ще успее да се прибере вкъщи. Надявайки се, че в църквата ще намери успокоени, тя посещава както всяка неделя седмичната служба, но остава поразена от думите на пастора “Нека благодарим на Господ. Той стори едно чудо: Израел спечели войната.“  Наранена от тези думи и пълното игнориране на страданието на палестинския народ, тя решава да на посещава повече тази църква.

Всъщност, в книгата си тя заключава, че престоят ѝ в Германия ѝ e помогнал да разбере колко далечни са европейските християни от палестинските такива, и колко по-близки като поведение, нрави и традици са мюсюлманите. Не случайно по време на нейна лекция вчера, на която имах щастието да присъствам лично, тя заяви, че е и християнка, и мюсюлманнка … просто палестинка.

Сумая има късмет и успява да се прибере навреме, за да запази правото си на постоянно пребиваване в Западния бряг. Двама от братята ѝ и една от сестрите ѝ нямат този късмет и са принудени да живеят в чужбина, като могат да посещават семейството си и родния дом много рядко и само след дълга и сложна процедура за получаване на пропуск през границата с Йордания.

Въпреки трудните условия в окупираните територии, след като завършва образованието си, Сумая решава да се върне да живее в родното село, където се омъжва за Мунир, който също е християнин, току що завършил следване в Холандия.  Двамата започват да преподават в университета Бирзейт, като междувременно с любов отглеждат трите си деца – момче и две момичета.

Сумая има издадени три книги, в които подробно описва живота под окупация и усилията ѝ като жена и пацифист от една страна за постигане на мирно решение на конфликта, а от друга за подобряване на положението на жените. Една от първите ѝ задачи е било да организира курсове по първа помощ и най-вече по четене и писане за възрастни жени. И когато окупационните сили забраняват на жените да използват свободните класни стаи в селското училище след края на учебните занятия, една от жените се изправила и заявила:

“Няма да се оставим просто така да ни подтискат и смятат за глупави, ние искаме да се изучим и ще се борим за това. Ние, палестинските жени сме като магданоза, колкото повече хората се опитват да го отскубнат от земята, толкова по-силен става той.“

И предлага групата да провежда заниманията си в нейното жилище.

Същевременно, Сумая се бори за постигането на мир – в Ерусалим се запознава с еврейката Гила Свирски, която от своя страна също търси диалог с палестинците. Двете жени посещават заедно демонстрации и се застъпва за правата на жените в своите страни. Сумая управлява и център за жени в Източен Ерусалим от 1997 до 2001 г., в който израелски и палестински жени работят заедно за постигане на мир. Заради военните блокади на пътищата и обявяването на вечерен час, тя има големи трудности да влиза в Ерусалим и поради това е принудена да подаде оставка от поста си на управител на центъра през 2001 година.

Сумая и израелският активист за мир Ури Авнери

Защо разказвам историята на Сумая? На първо място, защото книгите ѝ ме плениха – четейки ги станах част от живота на тази дребна на ръст, но с огромно сърце и силна по дух жена. На 10-ти декември 1990 година 15 годишният ѝ син Анис бива прострелян в крака от войници, докато се връща от училище. Вместо да извикат линейки или да го откарат в болница, войниците първо го бият, а след това решават да се забавляват, като го карат да казва на иврит Гулани балагани – Гулани са най-добрите на запад. Всеки път щом сгреши с произношението, го удрят в лицето. Питат го за имена на съученици и приятели, а Анис им се моли да го откарат в болница, защото изпитва голяма болка. Отговорът е “Ще кървиш, докато умреш.“ След като родителите му разбират от свидетели за случилото се, те успяват да се свържат с познати в Израел, обаждат и се на палестински доктори, които от своя страна звънят на израелски колеги и така след много телефони обаждания и молби, едва в 8 и половина вечерта Анис е откаран в болницата в Рамала. Той споделя по-късно с майка си:

“Мамо, виждах смъртта пред очите ми, но знаех, че ще победя. Сам се учудвах, че още съм жив и това ми даваше сила. Войниците ми се струваха толкова детински с опитите си да ме ядосат, например като режеха с нож дрехите ми. Колкото по-зле се отнасяха с мен, толкова по-малко се страхувах, че ще умра.“

Три години по-късно, Анис е арестуван, първо го обвиняват, че членува в ПЛО, след това, че е член на Хамас. След пет месеца все пак го освобождават. Сумая споделя, че това е бил най-трудният период в живота ѝ, изпаднала е в депресия и в паничен страх. Но въпреки това е продължила и продължава да се бори по мирен път за постигане на мир, не случайно и е носител на редица европейски и международни награди за мир.

През 2002 г. ѝ е предложено да стане кмет на Бирзейт – тя отхвърлля предложението, защото вижда себе си като учител и просветител, а не като политически администратор. Вместо това предпочита да провежда курсове за обучение на жени и млади хора в окупираните територии, за намиране на начини за разрешаване на конфликти по мирен път, за гражданско лидерство, за човешките права, за толерантността и други. Паралелно с дейностите в окупираните територии, тя редовно изнася лекции в Германия, Австрия и Швейцария – темата им е образованието, бита, екология, правата на жените и политическата ситуация в Палестина.

Палестинската Накба … спомени в снимки

Палестинско кино – 3 част

„SlingShot Hip Hop“ e първият пълнометражен филм, посветен на палестинската хип-хоп музика. Негов автор е младата Jackie Salloum, която е родена и израснала в САЩ, но е с палестино-сирийски корени.

Джаки Салум

Във филма тя показва новото поколение – палестинските рапъри, които използват своите гласове и музика като форма на съпротива в рамките на израелско-палестинската борба. Във филма няма професионални актьори – музикантите играят самите себе си, камерата проследява техни репетиции, участия, те говорят за живота си, за мечтите си, за свoeто вдъхновение, за посланието, което влагат в своята музика.

Джаки Салум решава да почне работа по този филм след като съвсем случайно чува песен на групата DAM по радиото. Песента се казва “Meen Erhabe“ или преведено от арабски „Кой е терористът?“ Тя разказва:

Бях толкова разчуствена и вдъхновена от тези млади гласове, че реших да направя нещо свързано с музиката им.

Във филма освен DAM,  хип-хоп група на палестинци родени в Лод, днешен Израел, участват и други групи от Израел, Западния бряг и Газа. Всички те споделят една страст – музиката, с нея те успяват да изразят себе си, чуствата си, гнева си.  И именно благодарение на силата на тази своя страст се надяват да преодолеят границите и контроло-пропусактелните постове за да се срещнат и проведат голям общ концерт заедно в Рамала. Дали това обаче е възможно?

––––––––––––––––

Аджами
Филмът представя мрачен портрет на квартала Аджами в един от малкото смесени еврейско-арабски градове в Израел, ЯФа. Неделима част от живота там са наркотиците и насилието, а отношенията с полицията винаги са напрегнати.

Режисьорите на филма, палестинецът Копти и евреинът Шани, се залавят с идеята за създаване на филм за реалния живот в Яфа преди около седем години. Първо те събират лични истории и разкази от местните жители, за да бъдат използвани като основа за сценария, а в същото време решават да използват именно местни хора, а не професионални актьори за изпълнението на ролите. Поради това Копти и Шани провеждат работни семинари, продължили една година, в които участниците във филма се научават как да се държат естествено в присъствието на камера, как да импровизират и как да вникнат в своята роля. Read the rest of this entry

Палестинското кино – 2 част

Елиа Сюлейман е палестински актьор и режисьор, роден през 1960 година в Назарет. През 1982 г. той се премества да живее в Ню Йорк, но се връща в Палестина десет години по-късно за да преподава в университета Birzeit близо до Рамала.
Университетът Birzeit е една от най-големите образователни институции в палестинските територии и играе важна роля в палестинската политическа сцена. В поста си на професор в университета, Елия Сюлейман създава нов Факултет за “Кино и медии“, който е финансиран от Европейската комисия. Той също така е канен като гост-лектор в университети по целия свят.

Както при повечето палестински филми, и в неговите водеща тема е войната с Израел и живота под окупация. Но вместо да политизира представянето на трагедията и болката на своя народ, филмите на Сюлейман са по-скоро тиха комедия: колекции от стилизирани епизоди, показани в точно определен ред, често с неговото участие като актьор, но винаги без да има реплики.

Най-известният му филм е заснетият през 2002 година Divine Intervention (“Божествена намеса“), сюрреалистична комедия и модерна трагедия за израелската окупация на Палестина, със специфичен поглед към всекидневния живот. Филмът печели няколко награди, включително Международната награда на критиката (FIPRESCI), награда на журито от филмовия фестивал в Кан (2002), и наградата за най-добър чуждестранен филм от Европейските награди в Рим. Read the rest of this entry