Category Archives: Християнството

Ревю на книгата „Един проповедник в ада“ (Ein Priester in der Hölle)

Заглавието на книгата подсказва, че в нея ще става дума за религия, но адът, за който се говори е съвсем реален и земен. Той се намира в Близкия Изток, по-точно казано в Ивицата Гaза.

Отец Мануел МусаламВ книгата се представя разговорът между пастор Нандино Каповила и неговият бивш колега, палестинският отец Мануел Мусалам. Те обсъждат случилото се в Гaза по време на израелското нападение около Коледа 2008 година и малко след това. Отец Каповила е начело на дейността на Pax Christi Italiana в Израел и Палестина, докато отец Мануел Мусалам, роден през 1938 в Палестина, е бил пастор в продължение на 14 години (от 1995 година дo 2009) в Гaза. Днес той живее в родния Бир Заит.

Книгата започва с увод на Нандино Каповила, който носи заглавието „По-силен от войната“. Още първите редове ни пренасят в една реалност, която ние, европейците, искаме да забравим: „След края на кървавата война, бездействащите дипломати и мълчаливите медии не могат да избягат от ужасяващите цифри – повече от 5 000 ранени и 1 300 убити, сред които над 300 деца.“ В допълнение той разказва как се е стигнало до написвaнeтo на тaзи книга-разказ.

След това oтец Мусалам започва своя разказ с кратко представяне на своя живот. Роден в Палестина, той е изпратен след своето ръкополагане за духовник през 1963 в Йордания. През 1995 патриарх Михаел Сабах го изпраща в Гaза, където той отива заедно със своите родители. След пенсионирането си, той се връща обратно в родния Бир Заит.  Той разказва: „За да мога да отпътвуам от Гaза, трябваше да променя радикално моите възприятия.“ и „Първо като човек, после като палестинец и арабин, а чак след това като проповедник ще разказвам до края на дните ми какво съм видял и преживял по време на престоя ми в този затвор Гaза.“

Блокадата, която доведе до засилване на екстремизма

Той разказва за израелското ембарго, което се засилва през 2006 година, когато Хамас поемат властта в Гaза и описва колко много всекидневието на хората е било повлияно от таза „блокада“: „Газта за готвене получавахме на капки. Нямаше нито ток, нито бензин, нито дърва за горене.“
С конкретни примери той обяснява ефекта на блокадата върху живота и социалните котакти на хората.
На въпроса как са преминали изборите през 2006 той отговаря (самият той твърди, че не е привърженик на Хамас): „Хамас бяха избрани демокраитчно и след изборите външните международни наблюдатели на изборите заявиха, че коректността и прозрачността по време на тези избори е била за пример.“
Според него, екстремната ситуация след пълната блокада на Гъза от страна на Израел е довела до засилването на позициите на екстремистите в Ивицата.

Животът на християните в Гaза

Когато е запитан каква е ролята на християните в Гaза, той разказва, че в Ивицата живеят 3 500 християни.
Различните християнски общности в Гaза, протестанти, католици и православни, работят тясно свързани заедно. Тeхните сгради са отворени за цялото население, независимо от вяра. Той кририткува християните в чужбина, които се „молят за и помагат на християните“: „Нашият поглед на нещата е различен; когато получаваме помощи от църквите по света, ние ги разделяме с мюсюлманите, с нашите братя, тъй като идваме от един народ.“
Съществуването заедно на християни и мюсюлмани е eдна от основните теми в разказа на проповедника. Той не се изморява да повтаря, че отношенията между двете групи палестинците са много добри, те празнуват заедно празници, а в християнските училища се учи Кoрана, така както в държавните училища се учи за католическата религия. „Ние се отнасяме към всички деца и ученици по еднакъв начин, за нас няма значение религията им“. Християните не се чустват заплашени от Хамас, те се опитват да имат положителни взаимоотношения.

Войната на войници срещу цивилни
Операция „Излято олово“, разказва той, е била подготвяна с дни. Например, чужденците са били призовани от своите посолства да напуснат Ивицата дни преди атаката, а на всички международни организации е било забранено влизането в Гaза.

След това читателите научават как Гaза е била нападната по въздух и суша от изралеската войска. „Когато войската дойде, сухопътните части, всичко на расзтояните от един километър от границата бе изравнено със земята.“ Tой описва каквo ce e cлучилo c житeлите: „Това не бе война на войници срещу войници, а война на войници срещу цивилно население.“ Той критикува и медиите, които до голяма степен са заели позиция без да познават подробностите. Въпреки това осъзнава, че журналистите почти са нямали възможност да видят случващото се със собcтвените си очи. Той описва оръжията, които Израел е използвал и заради които e бил критикуван от Amnesty International, тъй кaто cред тях e имaлo фосфорни бомби. Hапомня през цялото време, че не се е правило разлика между цивилни и активисти, че жени и деца са станали жертва на нападението.

С много лични и прочустващи думи отец Мусалам описва и дава примери за ситуацията на хората в Гaза по време и след 22-дневното нападение и критикува отношението на израелските военни. Той призовава света да предприеме нещо, за да се сложи край на несправедливостта. „Бъдете информирани, опитайте се да разберете как стоят нещата. Несправедливостта може да бъде разбрана само, когато човек познава историята на тези земи. Но преди всичко: стига вече! Направете нещо! Ваш морален дълг е да предприемете нещо!“.

Ситуацията днес
На 18 януари 2009 войната е обявена за приключила, но ситуацията в Ивицата почти не се променя. Хлябът, например, пак трябва да се внася, лиспват и други основни храни, както и строителни материали за ремонтиране на унищожените сгради.

Операция „Излято олово“ е била само една стъпка от продължавaщото от десетилетия прогонване и потискане спрямо палестинците. Погазването на човешките права е навсякъде – на летищaтa, на контролно-пропускателните пунктове, на улицата. Има улици, по които право да се движат имат само израелски заселници и войници, но не и палестинци…“. Радикализирането на част от хората е логично последствие на всички тези унижения и потъпквания на правата, смята отецът.

Разговорът продължава с анализ на ситуацията в Гaза днес и опитът на Израел да обезсили Хамас. Една от основните последици е обедняването в Гaза, много хора са станали бездомни, днес им се налага да продават накити и други подобни лични предмети, за да могат да изхранват семействата си. Повторното изграждане на унищожените жилища е невъзможно, защото Израел позволява само вноса на основни храни. Бежанците са подпомагани от ООН, но тази подкрепа стига само за десет дни. Същевременно ужасът от войната все още преследва хората, те се страхуват от повторни атаки непрекъснато. Палестинският отец критикува липсващата помощ за мнoгoто трамватизирани палестинци, голяма част, от които са деца. Той обвинява най-вече западните страни, които допускат всичко това да се случва.

Бъдещото
„Ако моят народ можеше да мечтае“ е заглавието на една от последните глави на книгата. Отец Мусалам пояснява, че не само палестинците в Гaза и Западния бряг са жертва на несправедливост. Според него тези, които са в диаспора или имат израелски паспорти имат не по-малко проблеми. Той смята, че създаването на две държави няма да бъде решение на конфликта. По-скоро трябва да се върнем до положението в самото начало, когато евреи, мюсюлмани и християни са живеели заедно. Едно двудържавно решение на конфликта ще раздели палестинците на три части – Гaза, Западен бряг и Израел.
„Като християнин и палестинец се моля на Израел да промени най-накрая реалността, не може да чакаме повече, времето е срещу нас.“
Той разказва как учениците от един клас са обсъждали заедно какво всеки от тях трябва да учи навън, за да може след това да се върне и заедно да изградят и подобрят своята родина. Същевременно много младежи мечтаят да идат в чужбина и никога да не се върнат.
––––––––-

източник на статията е http://diefreiheitsliebe.de

Advertisements

Християнски обичаи и ритуали в Палестина

Автор на статията е отец Рафик Хури, преподавател в семинарията към Латинската патриаршия в Бейт Джала:

Нациите и общностите изразяват своята култура и усещания чрез своите традиции, обичаи и народни практики. Като част от националното наследство, традициите се развиват постепенно и спонтанно като резултат на съзнателното и несъзнателното социално общуване, както и като резултат на преживяното от дадена нация през годините. Традициите играят значима роля в живота на нациите – те обединяват хората, определят тяхната индентичност и са от важно занчение за интегрирането на отделния индивид в рамките на една общност.

Подобно на хората от останалите нации по света, палестинският народ притежава богато разнообразие от народни традиции и обичаи, които отразяват тяхната религия и представят тяхната колективна духовност като един народ. През последните 2000 години, палестинските християни са развили своята собствена група обичаи, които са повлияни от религията им. В тази статия искам да ви запозная с някои от традициите, обичаите и практиките, които са свързани с християнската общност в Палестина. Те могат да бъдат разделени на три категории: свещени места, религиозни празници и свещени ритуали.

Свети места
Палестинските християни живеят в земите, в които Христос е живял, проповядвал и разпространявал своето учение. Поради това е нормално, че голяма част от техните традиции и практики са повлияни и оформени от светите обекти, намиращи се в близост до тях. Църкви са били построени върху свещените земи като символ и напомняне за живота на Христос и Дева Мария; най-важните от тези обеките са църквата Рождество Христово във Витлеем, йерусалимската църква „Възкресение Христово“ и църквата Благовещение в Назарет.

Поклонението до тези свещени обекти е започнало около преди две хиляди години, скоро след появата на самото християнство. Палестинските християни посещават тези места, за да се поклонят и бъдат благословени от Бог, те палят свещи в църквите, за да бъдат спасени както техните собствени души, така и душите на техните роднини. Молят се на свеците, за да може Господ да им даде това, от което се нуждаят. Дори националните празници са пряко свързани със светите обекти. Това са обществени празници, в които цари атмосфера на щастие и радост. Палестинските християни в Палестина, както и тези пръснати по света, са запазили здрава връзка със светите обекти. Всеизвестно е, че когато палестинци дойдат от чужбина на посещение на роднини, първото, което те плануват да направят, е да посетят свещените обекти, които те смята за източник на благодат и благословия.

Параклиса на Млечната пещера във Витлеем

В допълнение към трите църкви, които вече споменах, има и други значими обекти, които биват посещавани от вярващите, сред тях са параклиса на Млечната пещера във Витлеем, Светилището на св. Георги в Лод, Св. Илия в Хайфа, планината Тавор и други. Например, Млечната пещера, намираща се близо до църквата Рождество Христово във Витлеем се посещава най-вече от майки, които имат трудности при кърменето на своите бебета. Майките търсят помощта на Дева Мария, която, според вярванията, е кърмела Исус на това място.

Палестинските християни посещават свещените обекти, целуват свещените камъни, молят се и палят свещи. Всеизвестно е, че семействата предпочитат да покръстят децата си или да се омъжат в едно от тези свещени места. Трябва да отбележим, че ограниченията, наложени от Израел за влизане в Йерусалим, както и строящата се разделителна стена, не позволяват на повечето палестински християни да посещават източниците на техния духовен и религиозен живот (в допълнение към източниците на техния социален, икономически у културен живот).

Религиозни празници

Светите обекти често биват свързани със светите празници, най-вече с Коледа и Великден. На Коледа стотици хиляди християни се събират във Витлеем, който бива украсен с разноцветни светлини, коледни дървета и фигури на Дядо Коледа. Целят град се превръща в коледен базар и става източник на голяма радост за семействата. По време на коледните тържества Ерусалимските патриарси посещават Витлеем.

Палестински момичета скаути водят Коледното шествие. Повече снимки:http://english.sina.com/world/p/2009/1224/295391.html

Латинският патриарх посещава града на 24 декември, гръцкият православен патриарх на 18 януари, а францисканците на 5 януари, когато се чества празникът на Богоявление. Влизането на патриарха се извършва по организиран начин. Патриархът напуска резиденцията си в Ерусалим, воден от конна полиция, така делегацията пристига във Витлеем, където са посрещани от кметовете, областните управители и държавните служители от градовете Витлеем, Бейт Сахур и Бейт Джала. След това всички, водени от момчета и момичета скаути, се насочват към площада Рождество Христово, където патриархът се среща с известни дейци от Витлеем и съседните градове и села. След това те отиват в църквата „Рождество Христово“, където започват религиозните обреди. Коледните тържества са огромно събитие във Витлеем, председателят на Палестинската автономия присъства на среднощната литургия, защото Коледа е не само християнски празник, но се е превърнала и в национален празник, който се празнува от целия палестински народ.

На Великден Ерусалим се превръща в море от хора. Палестинските християни, както и християните от целия свят, минават по улиците на светия град, носейки големи кръстове на раменете си. Te ходят по стъпките на Исус по улицата Виа Долороса, минавайки покрай всичките 14 станции, които им напомнят за агонията на Христос.

Една от най-важните процесии е тази на Цветница, седмица преди Великден. Вярващите носят палмови и маслинени клони, докато минават от Вифания до църквата Св. Анна, пеейки специални химни. Свещеният неделен ден след Възкресение Христово има важно значение, особено за източно-православните християни. Вярващите, събрали се пред Църквата на Божи гроб с радост палят свещи от огъня, който според вярванията се запалва от Светия гроб. Младите хора пеят религиозни и национални песни, преминавайки през улиците на стария град на Ерусалим, палейки свещите на хората, които срещат. Чрез запалените свещи (познати като жив огън в България) огънят бива пренесен до останалите градове и села в Палестина (и по целия православен свят).

Религиозните празници също са свързани с популярни храни. На Великден, например, християните правят и ядат специални сладки, наречени каак и мамул. Те се правят от грис с пълнеж от фурми или орехи. Според традицията, каак представлява короната от тръни на главата на Христос, а маамул представлява парчето плат, напоено с вино, което римските войници са дали на Христос, за да пие, докато е бил на кръста.

Друго традиционно ястие се нарича бурбара, кръстено е на Света Варвара, която е живяла през четвърти век и чието светилище се намира в село Деир Абуд. Християните от цяла Палестина ядат бурбара, която се приготвя от смес от пшеница, стафиди и семена на нар, накиснати в подсладения сироп на сок от кайсии, наречен камардин. В навечерието на деня на Света Варвара, вярващите носят на подноси камардин до олтара, за да бъдат благословени от свещеника. След това се прибират у дома, за да се хранят със семейството и приятелите.

Ритуали по време на кръщенета, ставби и погребения
Много традиции са свъзрани с кръщенето, което е и важно обществено събитие за интегрирането на детето в обществото на вярващите. По този повод, най-близките от семейството се събират и подаряват подаръци на кръстенето дете. Според традициите, детето трябва да плаче по време на самото кръщене, тъй като според вярващите сълзите са знак за нещо добро. Ако се случи така, че детето остане тихо по време на церемонията, баба му обикнвоено го ущипва, за да се разплаче. Обикновено след края на ритуала, семейството на покръстенето дете поканва роднини и приятели на обяд или вечеря в специална зала или в своя дом.

Има много социални традиции, свързани със сватбите. Преди да започне самата църковна церемония в църквата, се провеждат няколко важни социални обичая, които показват значението на брака за палестинските християни. Тези практики включват: изрисуването на булката с хенна, избръсването на брадата на младоженеца в присъствието на най-близките му приятели, както и вечерни празненства с много песни и танци преди самата сватба.

Според обичая и най вече в селските райони, тези практики са продължавали седем дни и седем нощи, като те са включвали и различни социални дейности, като например надбягване с коне. В градските райони сватбите са продължавали обикновено само един ден, заради големите разходи от една страна, но и заради промените в обществените структури от друга.

Самата сватба започва с това как булката напуска дома на баща си. На нея се дава сума пари като жест на солидарност с нейното семейство, тъй като сватбите струват много пари. По пътя от дома на младоженеца към църквата, зефа (zeffa) или шествие с роднините на младоженеца минава из улиците на селото. Приятелите и роднините на младоженеца се събират и ескортират младоженеца до църквата, държейки го не техните рамена, танцувайки и пеейки празнични песни. Песните изразяват щастие, социална интеграция и религиозни чувства, които младите са наследили от своите предци. В двора на църквата, тълпата се събира за последен танц и песен преди да влязат в самата църква. В края на церемонията вътре в църквата, кумът хваща младоженеца и го хвърля във въздуха три пъти. След края на церемонията, семейството на младоженеца кани семейството на булката и близките приятели на банкет. Седмица по-късно се провежда фрад, което е обществено събиране на двете семейства в първата неделя след светбата. След като младоженците се върнат от сватбеното им пъешествие, местният свещеник приветства новото семейство като членове на голямото църковно семейство.

Социалните традиции са свързани и с погребението на мъртвите. Вярващите се събират, за да изразят своята мъка, но и своята вяра във възкресението и вечния живот. Хората се събират в дома на умрелия, за да изкажат своите съболезнования на опечелените роднини. Тази традиция носи утеха за роднините. Сервира се само черно кафе без захар, а хората, след като изпият поднесенето им кафе, обикновено казват “Нека Господ бъде милостив с него”, както и “Нека имате дълъг живот”. След самото погребение члеовете на семейството се събират, за да ядат заедно храната на “жалостта”, която обикновено се поднася от един от опечалените роднини. Къщата на опечалените остава отворена три дни след погребението, за да може семейството на умрелия да не остава само. Съболезнованията свършват на третия ден, когато в църквата се провежда специална молитва. Една от традициите повелява мървтият да бъде погребан, покрит с булото на Христос, парче плат, използвано специално по този повод. Освен това, преди да покрият ковчега, свещеникът хвърля парчета пръст върху мъртвото тяло и го полива със зехтин. За палестинците, зехтинът е символ на живота, използвайки го, хората изразяват своята вяра във вечния живот.

В заключение трябва да се каже, че има много традиции и обичаи, които се еднакви и за мюсюлманите, и за християните. Всички традиции водят своето начало от дълбокото минало, те изразяват много специални социални отношения, разбира се, те имат и специфични религиозни особености. Например, традициите при погребението на мъртвите, както и звуците на радост по време на сватба, са еднакви при мюсюлманите и християните.

Ние трябва да се върнем или историята на Икрит

Фида Джирис е палестинска писателка и автор на книгата Our Small Life (издадена 2011 г), колекция от кратки разкази на арабски, описващи живота в селищата в Галилея. Това е нейна статия, публикувана първоначално в This Week in Palestine:

„Не искам да бъркам в старите ми рани…“, каза Махер Дауд, потомък на бежанци от Иркит, докато карахме към мястото, където някога се е намирало селото на родителите му. Аз се извиних, защото ми бе ясно колко тежко за него бе това посещение.

Иркит е едно от 350-те палестински села, които са били напълно разрушени и етнически прочистени от Израел през 1948 г., на жителите от селото е забранено да се върнат в домовете, вместо това, те са били превърнати в рамките на една нощ във вътрешни бежанци в собствената си страна.

Махер, 43, е омъжен за братовчедка ми Нижад, като те живеят в Мииля (Mi’ilya), село в Галилея. Те редовно пътуват с кола до Икрит, чиято църква е всичко, което днес е останало от селото, за да участват в религиозни чествания по Коледа и Великден, както и за да посетят мъртви роднини в гробището на Икрит. Поводът за посещението ни този път е мрачен: Майката на Махер почина преди две години, а ние сме тук, за да посетим гроба ѝ по случай Разпети петък, както е обичаят сред палестинските християни.

Пътуването с кола до Икрит отнема само двадесет минути от моето село, Фасута (Fassouta). И двете се намират в Галилея: на север от историческа Палестина, на няколко километра от ливанската граница. По време на „Войната за независимост“ на Израел през 1948 г., или на Накба (Катастрофа), както наричат този период от историята палестинците, жителите на Окрит и Бирам, съседно на Икрит село, са били прогонени от домовете им поради “съобръжения за сигурност,“ предполага, че за да може Израел да защити своята северната граница. Жителите на Икрит са били превозени с автобуси до село Рама, двадесет километра на юг в Галилея, както им е било казано, че това ще бъде само за няколко седмици, докато ситуацията със сигурността се успокои, след това те щели да може да се върнат. Но те никога не са се върнали.

На Бъдни вечер през 1950 г. израелската армия взривява всичките къщи в Иркит, своевременен „коледен подарък“, целящ да изгони всички християнски жители на селото. Баща ми, момче на 12 по това време, е видял дима, който се е издигал над селото в далечината, и бързо съобщил на Тумех, един мъж от Иркит, който също е бил намерил убежище във Фасута. Очите на Тумех се напълнили със сълзи.

През 1951 г. израелският Върховен съд постановява, че на селяните трябва да бъде позволено да се върнат „стига да не е издаден извънреден указ“ срещу това. Правителството реагира бързо и издава такова постановление срещу евакуираните от Иркит палестинци. През 1953 г. взривяват къщите на Бирам, оставяйки само църквите на двете села неразрушени. Две години по-късно кражбата е завършена: землището на двете села – около 16 000 дунама (4000 дка) в Икрит и 12 000 дунама (3000 декара) в Бирама, е отчуждено за създаване на еврейски селища, които са там и днес: Дори Менахем, Шломи и Щула.

Бях чела за това преди, как Израел хладнокръвно и безмилостно е унищожил около 350 палестински села и прогонил близо 700 000 палестинци по време на Накба. Бях посетила вече друго такова село, Сухмата, така че бях подготвена за това, което очаквах да видя. Но това не намали моето вълнение, когато братовчедка ми прошепна: „Ето го. Селото започва тук.“

„Селото“, за което тя говореше, че „започва“ всъщност представляваше малка купчина развалини край пътя. Махер побърза да отбележи църквата на върха на хълма в далечината. „Това е Икрит“, каза той.

Табела, сочеща къде се е намирал разрушения дом на семейство от Икрит.

Почуствах същото разбиващо неверие, което изпитах, когато един стар роднина ми посочи хълм, покрит с дървета, и ми каза: „Ето го. Това е Сухмата.“

Действителносъъа е напълно сюрреалистична: всичко, което виждате са храсти и дървета, гъста зеленина, която е характерна за пустинята на Галилея. Малки купчини с отломки, разпръснати наоколо са само малка причина да смятате, че тези, които са ви довели тук, не са умопомрачени или халюциниращи.

Докато изкачвахме криволичещия път с колата на Махер, аз забелязвам купчини прясни развалини от страни. Той ми обясни: Read the rest of this entry

Тежкото положение на палестинските християни

На 9 март 2012 в американското списание The Wall Street Journal бе публикувана статия на израелския посланик в САЩ Майкъл Орен, озаглавена „Israel and the Plight of Mideast Christians“ (превод: Израел и тежкото положение на близкоизточните християни).

Редица палестински християни, сред които свещеници и лидери на палестински духовни организации, са били потресени от прочетеното, което те определят като „неистина“, „манипулация“ и „пропаганда“.

Организацията на палестинските християни Kairos Palestine публикува официален отговор на статията, който бе озаглавен „Майкъл Орен не може да говори от името на палестинските християни“. В текста се казва:

В този неточен и манипулативен текст, Орен, посланик на Израел в САЩ, обвинява палестинските мюсюлмани за тежкото положение на палестинските християни. Истинската причина обаче е друга – незаконната израелска окупация.

Противно на неговите твърдения, тежкото положение на палестинските християни е причинено главно от окупацията, която систематично нанася щети върху всички палестинци, ограничава нашето движение, конфискува земята ни, унищожава нашата икономика и нарушава нашите права – включително и най-основното право на достоен живот.

Ние сме особено обезпокоени от твърдението на Орен, че намаляването на палестинската християнска общност се дължи на лошо отношение от страна на палестинските мюсюлмани. Този вреден анализ умишлено пренебрегва основното политическо потисничество, което еднакво пречи и на християни, и на мюсюлмани. Ако разгледаме, например Витлеем, изграждането на все по-големи израелски селища, ограничаването на движението, наложено от разделителната стена, както и конфискацията на палестински земи – предимно християнска собственост в района на Витлеем – са накарали много християни да напуснат. В момента едва 13% от площта на Витлеем е оставена на палестинските жители.

Ние също така поставяме под въпрос опитът на Орен да представи държавата Израел като толерантна спрямо християните – твърдение, чиято погрешност ние преживяваме всеки ден. Орен започва своя текст с описание на графити на „Хамас“, изписани по стените на витлеемската църква през 1994 година. Но той със сигурност няма да спомене графитите на иврит („смърт на християните“, „Исус е мъртъв“ и „price tag“, [1]), изписани по стените на църквите в Йерусалим само преди няколко дни.

Статията на Орен трябва да бъде анализирана, не забравяйки корена на проблема, който той отказва да спомене. Например, когато той споменава Църквата Рождество Христово във Витлеем, която е била обитавана и разграбена от въоръжени мъже, Read the rest of this entry

На посещение в две палестински църкви

Това са два разказа на канадски духовник, който в момента се намира и пише от Палестина в блога http://thominpalestine.wordpress.com/. В тях той описва две свои посещения в две църкви в Западния бряг:

Църквата на добрия пастир, Наблус

Църквата на добрия пастир

Това е англиканска църква, тъй че литургиите, химните и молитвите ще бъдат познати на християните англикани, само че са на арабски.

Църквата отвътре

Най-отличителен в църквата бе един по-възрастен мъж, който седеше на една пейка и носеше хубава червена кърпа кефия. Той бе облечен в западен стил и комбинацията с кефията изглеждаше едновременно странна и прекрасна, тъй като повечето други хора в това общество бяха облечени много западно. Реших, че би било грубо да го снимам в църквата, но снимката по-долу ще ви помогне да разберете за какво говоря.

Християнската общност в Наблус съществува от векове, в момента се състои от около 700 – 800 души, разделени между гръцката православна, католическата и англиканската църква. Отец Ибрахим е свещеникът на две малки англикански конгрегации – църквата Св.Филип в Наблус и Църквата на добрия пастир в Рафидия, квартал в Наблус, където повечето християни живеят. Той също така ръководи едно училище, в което се обучават и християнски, и мюсюлмански деца. Когато училището е било открито през 1848 г. е имало 21 ученика: 8 християни, 5 мюсюлмани, 5 самаряни и 3 евреи. Самарянската общност все още съществува в Наблус.

Отец Ибрахим ни напомни колко е трудно пътуването за палестинците. „Християните от цял ​​свят могат да дойдат за поклонение в Ерусалим или Назарет, но ние не можем да отидем там. Нужно е издаването на разрешително, но е рядкост всички членове на едно семейство да получат такова през една и съща година.“

Отец Ибрахим говори с убеждение за това къде той вижда Бог по време на своята работа. Той говори много за премахването на бариерите и  за това, че е нужно да се научим да се уважаваме и разбираме взаимно. В този ред на мисли той предполага, че Бог работи в с всички, които искат да изградят мостове между народите и че същевременно Бог се противопоставя на всички, които изграждат стени и контролно-пропускателни пунктове. Това убеждение го кара да отхвърля двудържавното решение на конфликта, което според него ще се провали в дългосрочен план. Неговият страх е, че ако двете държави бъдат създадени във вражда, то те ще продължат да бъдат врагове и след това.

Отец Ибрахим

За него има само един път напред за палестинците и израеците – създаването на една държава. Той твърди, че има пет основни проблема между израелците и палестинците: граници, заселници, вода, Ерусалим и бежанците и всеки от тях може да бъде преодолян чрез създаването на една държава. Той дори предполага, че всички тези проблеми ще изчезнат, ако от Западния бряг и Израел бъде направена  една държава и на всички жители се дадат равни граждански права. Границите между двете страни ще изчезнат и по този начин този проблем се решава; заселническите селища ще бъдат трансформирани от колонии  в съседни села и градове, водата ще трябва да бъде управлявана правилно и да се поделя по равно между всички граждани на тази нова държава, бежанците ще могат да се завърнат и да живеят там, където някога са живяли, а Ерусалим ще бъде свят град за всички и всеки ще може да се моли там по свой начин.

Неговото виждане ми се стори дълбоко християнско и много наивно. Аз не съм сигурен, че мога да си представя то да проработи, защото има толкова много страх и недоверие и от двете страни на границите, но това е много по-добра мечта, към която може да се стремим, вместо да позволяваме  често повтаряния термин “сигурност“ да унищожава душата на израелците и сърцето, ума и тялото на палестинците.

––––––––––––––––––––-
Свети Николай в Бейт Джала

Беит Джала се намира на юг от Витлеем. Ако се изкачите по един стръмен хълм, ще стигнете до православната църква Св. Николай. Там пихме кафе и разговаряхме с местния свещеник, който се възстановява от операция на сърцето, и сина  му Нидал.

Православната църква Св. Николай

Св. Николай е патронът на Беит Джала, а православната църква Св. Николай е била построена върху пещерата, в която се вярва, че светецът е живял по време на четирите си години престой в Светите земи през 4 век.

В църквата се намират няколко икони, нарисувани от Йан Ноулс, иконограф от Великобритания, който реставрира икони в няколко палестински църкви. Останах най-впечатлен от иконата на св. Николай. Иконата на този древен светец ме накара да се замисля, да се почуствам приет, но и притеснен. Подозирам, че и светецът би се притеснил за палестинските християни в тази общност.  Живот за тях тук е труден.

Свети Николай

Попитах Нидал как окупацията се е отразила върху живота му. Той нямаше желание да отговори. Каза  ми, че Израел го смята за терорист. На петнадесет години е хвърлял камъни по израелски войници, които са били превзели селото, тогава е бил арестуван, вкаран в затвор и измъчван. По време на престоя му в затвора, са му предложили $20 000, както и покриването на всички пътни разходи и нужни документи, само за да напусне Палестина и се премести да живее в друга държава. Единственото условие е било никога да не се върне. Това е било преди 23 години. Това лято, когато баща му е бил в болница в Ерусалим поради операция на сърцето, на него му е било отказано разрешение да го посети, тъй като е смятан за заплаха за сигурността.

Нидал

Според мен Нидал е добър човек. Работи като дърводелец. Мечтае да живее на място, в което всички хора (християни, мюсюлмани и евереи) ще живеят своя живот мирно и пълноценно, както и ще могат да се молят на своя Бог свободно и в съотвествие със своите традиции. За него има разлика между евреи и израелци. Той е готов да живее заедно с евреи, но за него израелците са голяма заплаха. За него Израел се стреми да унищожи палестинските християни.

Нидал и Йан ми напомниха, че християнската общност тук е останала силна и жива през 1400-те години мюсюлманско управление. През това време християнската общност е съставлявала 10% от палестинското население, но само в рамките на 40-те години израелска окупация, християните в Палестина са намелили до по-малко от 2% от населението. Нидал ми поясни, че Беит Джала е християнско село от векове, но от началото на израелската окупация много хора са имигрирали, тъй като животът става все по-труден. Той ми каза, че в селото в момента живеят 8 000 души, но в Чили живеят 80 000 имигранти с корени от селото, които обаче вече не могат да се върнат.
В края на града, на границата между Витлеем и Ерусалим, Йан ми показа едно от нещата, които правят живота на местните толкова труден. Осем метрова стена от бетон. Почти всеки ден няколко хиляди души се редят на опашка с часове сутринта, за да преминат през пропускателния пункт на път за работа. Тази снимка е направена на 100-ина ярда от главния пропускателен пункт между Витлеем и Ерусалим.

Стената

Йан ми обясни какво означават някои от символите, изобразени върху иконата. Дева Мария е бременна и страда. От нейната дясна страна се виждат три древни маслинови дръвчета, които са оцелели, символизирайки силата на вярата, надеждата и благотворителността. Под изображението на Дева Мария е нарисуван входа към Йерусалим, важен град за трите основни религии в този край на света. До него има ключ, които символизира тези, които очакват да се завърнат в домовете си. Домове, които те са били принудени да напуснат и в които не им е разрешено да се върнат от 1948 година насам. Върху стената са закачени и няколко чифта обувки, които представляват тези, които са се отказали от обувките си, защото вече нямат собствена земя, върху която да ходят.

Дева Мария, която ще помогне да премахнем стената

–––––––––––––––

Повече интересни статии може да прочетете в блога Thom in Palestine

Коледа в Палестина

Tуристи посещават църквата Рождество Христово във Витлеем, където се провежда тържественото богослужение на Бъдни вечер. Подготовката за християнския празник вече е започнала в библейския град в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е роден. 10 декември, 2011 - AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Палестински общински работници украсяват на 10 декември 2011 г. коледното дърво на централния площад във Витлеем, докато минаре на джамия се вижда на заден план. Подготовката за Коледа е вече започнала в библейския града в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е бил роден. AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Жена снима съпруга с двете им деца пред украсената коледна елха по време на годишната церемония на запалването на светлините на коледното дърво на централния площад във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Общ изглед към централния площад до Църквата Рождество Христово, която е смятана за родното място на Исус, заснет по време на годишната церемония по запалване на светлините на коледната елха в град Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Коледното дърво AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

Християнска поклонничка се моли в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011

Християнска поклонничка пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 16 декември, 2011(AP Photo/Bernat Armangue)

Палестинско дете пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011 REUTERS/Mohamad Torokman

Палестинска жена в традиоционни дрехи пали свещ в църквата 15 Декември 2011

Фойерверки и Коледното дърво във Витлеем REUTERS/Mohamad Torokman

Фойерверки и коледното дърво във Витлеем

Палестински скаути маршируват и свирят по време на годишната церемония по запалването на светлините на коледната елха във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Мюсюлманка снима сцената на Рождество Христово в църквата Рождество Христово в град Витлеем на 17 декември, 2011 г. AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

Молитва сред маслинови дървета, които скоро могат да бъдат загубени

източник The National

Въпреки че бетонените основи и телените мрежи още не са разделили маслиновите площи от техните собственици, израелската разделителна стена е довела до разединение сред малката християнска общност в района.

Израелските власти се очаква да построят част от 760-километровата разделителна стена през Кремисан, област между окупирания Източен Ерусалим и Западния бряг.
От една страна ще останат палестинските християни, които притежават селскостопански земи, 3000 дунама от които (300 хектара) ще останат от другата страна на стената. От израелската страна ще остане и кремисанския манастир от 19ти век и неговите монаси, които притежават винарна. Въпреки продължителни петиции и протести, проведени от притежателите на земите и духовни служители, монасите, които са родени в чужбина и изпратени тук от ватиканския салезиански орден , запазват мълчание.

„Те имат бизнес тук, произвеждат вино, тъй че предполагаме, Read the rest of this entry

Палестинските християни без право на достъп до светите места в Ерусалим по време на Великден

превод на посланието на Махер Абухатер от Рамала, Западния бряг:

Докато християните по света се готвят да празнуват Великден, палестинските християни в Западния бряг и ивицата Газа могат само да им завиждат, защото те могат да посетят и да се поклнят свободно пред светите християнски места в Ерусалим, за разлика от палестинците, които дори и да живеят само на километри от Светия град, не могат.

Тъй като Израел анексира и отряза Източен Ерусалим от останалата част от окупираните палестински територии, палестинските жители на Западния бряг и ивицата Газа са длъжни да получат разрешение от израелската армия, за да могат да влязат Ерусалим.

Ситуацията се влоши в началото на 21 век, вече има доста по-строги ограничения, висока 20 фута бетонова стена е построена около целия Източен Йерусалим и така се блокира достъпът на палестинските мюсюлмани и християни до техните свети места в Ерусалим и Стария град.

„За християните, Страстната седмица в Ерусалим има специална духовна връзка“, се казва в изявление, издадено от християнската общност в Западния бряг. „Старият град, портите и пътищата, Елеонският хълм, църквата Божи гроб са еднакво важни за палестинските християни от Газа и Западния бряг, както и за поклонниците от всички краища на света, които без проблеми могат да посетят тези свети места. Ние искаме да се присъединим към нашите християнски братя в богослуженията, водещи до Възкресението, най-светия празник в християнството.“

Но за християните в Западния бряг и ивицата Газа достигането до Йерусалим дори и по време на празници се е превърнало в привилегия, а не в духовно право. За да стигнат до Ерусалим, всички палестински жители на Западния бряг и Газа, независимо от възраст и религия, трябва първо да получат разрешително, издадено от израелското военно правителство.

Тези разрешения не се получават лесно. Те обикновено се издават на болни хора, опитващи се да получат лечение в Ерусалим или израелски болници, или на бизнесмени. Често те се дават на работници, защото Израел се възползва от евтината работна ръка от Западния бряг и ивицата Газа. Но за хора, които искат да посетят роднини, живеещи в Източен Йерусалим или просто да се разходят из Стария град, да се помолят в техните свети места, разрешителните са крайно недостатъчни.

Във всяка страна, която зачита и прилага свободата на вероизповеданието, поклонници на различни религии живеят с вярата си и могат свободно да се молят, без ограничения от страна на управляващите органи „, казват в изявление християните. „Тази година в Ерусалим, както и през последните десет години, това не е така. Окупационната сила отрича свободния достъп до светите места за поклонение на християните и мюсюлманите“, се казва в изявлението.

„Местните вярващи … смятат наложените им ограничения за нарушение на основните човешки права и религиозната свобода, както и за нарушение на … вековните религиозни традиции на местните християни, живеещи в тази земя“, се казва още в изявлението.

Въпреки, че Израел започна отскоро да издава между 2000 и 3000 разрешителни за християни по време на Коледа и Великден, броят им остава недостатъчен в сравнение с броя на палестинските християни, от друга страна разрешенията се издават само на възрастни семейни хора, а не на млади и неомъжени. Християните трябва да кандидастват чрез своите църкви, за да получат разрешение, процес, които според тях самите се извършва на принципа „първи дошъл, първи получил“.

„Тази система за полчуаване на разрешително от страна на Израел е в очевидно нарушение на Всеобщата декларация за правата на човека и други международни спогодби и договори, които Израел е подписал,“ казва християнската общност. „Ние отхвърляме налагането на квотната система за достъп до нашите църкви.“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Ето така изглежда едно от въпросните разрешителни. Шокиращото в него е, че е то е издадено на едно бебе…Jenny Baboun, палестинска блогърка от Витлеем, публикува снимката на разрешителното на връх Цветница, заедно със следния коментар:

Ако ние, християните от Светите земи, не се изправим, за да защитим нашето право на достъп до Ерусалим точно както Исус Христос е правил това, то нашите деца и внуци никога няма да имат възможността дори да посетят Стария град. Ако едно невръстно дете има нужда от разрешително сега, най-лошото тепърва предстои.

Разказ за тъжния опит на група християни от Витлеем да стагнат до Ерусалим по време на Цветница 2005 година.

Същевременно, в средата на изминаващата седмица над 50 000 евреи посетиха необезпокоявани Хеброн в окупираните Палестински територии. Те нямат нужда от разрешително, напротив, били са придружавани и подкрепяни лично от един от израелските министри, Израел Кац, който е заявил пред тях:

Масовото посещение на Хеброн е нашия отговор на няколкото леви активисти, които се събраха в Тел Авив, за да обявят подкрепата си за създаването на Палестинска държава – празна и безсмислена декларация.

Религиозна свобода в Светите земи

Ерусалим – www.asianews.it

Вътрешното министерство на Израел е отнело разрешението за пребиваване на Англиканския епископ в Ерусалим. По този начин на преподобния Сухеил Дауани се отнема правото да живее в Ерусаилм. Въпреки протести от страна на църковните власти на запад, особено от страна на САЩ, израелските власти са отхвърлили молбите за удължаване на разрешението му за пребиваване.

Епископът e роден в светите земи, където е прекарал по-голямата част от своя живот и служба, но няма право нито на гражданство, нито на законно пребиваване в Ерусалим, тъй като е роден в Наблус, Западния бряг. Родният му град е окупиран от Израел през 1967 година, но не е бил анексиран. От друга страна, Източен Ерусалим, където се намира англиканската катедрала и църковните офиси, също е бил окупиран през същата година, но е бил анексиран от Израел и Израел смята тази част от Светия град за част от своита територии (въпреки, че никоя друга държава не е признала това анексиране). По този начин епископ Давани се смята от Израел за чужденец, Read the rest of this entry

Християните в Газа

Днес е Коледа за повечето православни християни по света, включително и за тези, които живеят в Западния бряг и Газа.
Това е разказ за това как те се чустват на този свят за тях ден.

Коледна служба в Църквата на Светото семейство в Газа (снимка: Ева Бартлет)

„Опитваме се да бъдем щастливи и да празнуваме със семействата си Коледа, но атмосферата не е толкова весела като в другите части на света“, казва Хосам Тауил.
„Ние сме от Палестина и нашият живот не е лесен: живеен под окупация, под обсада, не ни е позволено да посещаваме свещения за нас град Витлеем“, продължава Тауил, който е член на Европейския парламент в Газа.

Бендали Тарази е също християнин, живеещ в град Газа. „Ние празнуваме Коледа, както можем. На първата сутрин на Коледа, семейството ми и аз се молим в църкватa, а след службата посещаваме нашите роднини, накрая се прибираме за празничен семеен обяд. “

Подобно на повечето палестинци в Газа, Тарази страда от живота в затвора, в който се намира – Газа е под обсада и постоянната заплаха.

„Всичко е трудно тук, за всички палестинци, а не само за християните. Ние живеем заедно в огромен затвор, не само сме заключени, но сме и под пълна обсада, почти никой или нищо не може да влезе или излезе от Газа. Същевременно постоянно има нови израелски бомбардировки и разрушения.“

Израелските власти обявиха, че на 500 християни от Газа са издадени разрешения да посетят Витлеем тази Коледа. Но Тауил обяснява какво точно се крие зад тази новина.

Между тези 500 има както православни християни, така и католици. Католиците празнуват на 25 декември, а православни празнуват на 7 януари. Те трябва да пътуват заедно, тоест на тези, които празнуват през януари, са дадени разрешения да отидат във Витлеем преди самия празник. Голяма част пък от тези християни, които биха искали да посетят Витлеем на 25-ти, не се получи разрешение.

Витлеем и Йерусалим са два от най-свещените града в Палестина, както за християни, така и за мюсюлмани, но те не могат да ги посещават.

„Израелските окупационни власти не позволяват на християните от Газа да отиват във Витлеем на Коледа, точно както не позволяват на мюсюлманите да посещават Ал Кудс (Ерусалим) по време на Рамазана“, казва Тауил.

Постигането на разрешение за пътуване не е лесно.
„Желаещите трябва да бъдат по-възрастни от 35 години, което веднага елиминира по-голямата част от жителите на Газа“, обяснява Тауил. „Израелските окупационни сили произволно решават кой може да излезе и кой не, независимо от тяхната възраст или дори, когато имат разрешение.“

Палестинските семейства в Газа страдат и от други неприятни последици на обсадата и военните атаки.

„На практика всяко семейство е загубило член от семейството си. Може би детето им лежи в израелски затвор или е умряло от израелските атаки, или е бил болен, но е умрял, защото не е могъл да получи лечение заради блокадата“, казва Тауил.

Обсадата и последвалата от нея катастрофа на икономиката на Газа означават, че семействата нямат пари и средства, за да празнуват Коледа като останалите християни по света.

„Нямаме работа, нямаме пари, не можем да купим подаръци и специални храни, които да допринесат за празничното настроение“, казва Тауил.

Тауил не е съгласен и с твърденията за съществуваща враждебност между мюсюлмани и християни. „Мюсюлманите имат същите проблеми, каквито имат и християните в Газа. Ние живеем заедно, като съседи, под една и съща обсада, окупация и страдаме от израелските атаки по един и същи начин.“

Ахмед Махди е мюсюлманин от град Газа, койот има християнски съседи. „Ние сме добри приятели с нашите съседи и ги посещаваме по време на християнските празници“, казва Махди. “А те ни посещават по време на нашите мюсюлмански празници. Ние се чувстваме като едно семейство.“

Подобно на Махди, Тауил и други християни отбелязват свещените мюсюлмански празници.

„Ние сме с тях на мюсюлманските празници, празнуваме с тях сякаш е наш празник. Ние не чувстваме разлика между мюсюлманите и християните в ивицата Газа.“

„Окупацията не позволява свободата на религиите, различни от юдаизма. Освен че ни забраняват да посещаваме нашите свети места, израелците нападат и унищожават нашите джамии и църкви „, отбелязва Хосам Тауил.

Ахмед Махди има следното желание: „Просто искам тази година да е по-добра за християните в Палестина и навсякъде по света, християните да могат да празнуват и да се радват на този свят ден.“
––––––––
А това е кратък репортаж за един палестински духовник в Газа – отец Мусалам.