Category Archives: 1

Историята зад снимката, спечелила отличието Уърлд Прес Фото за 2012 година

От скоро и аз минах в групата на начинаещите фотографи. Разучавайки една толкова необятна тема като фотографията, чета най-различни страници и форуми по темата, сред тях е и http://www.dpreview.com/. Преди около седмица там беше публикувана новината, че снимка на шведския фотограф Пол Хансен е спечелила престижната награда World Press Photo за 2012. Това не ме учуди, вече бях видяла в няколко други медии новината и снимката, както и прочела повече подробности относно заснемането на кадъра победител.

Погребение в Газа - палестински мъже носят телата на две малки деца, които са били убити по време на нападението на Газа през ноември 2012 година

Погребение в Газа – палестински мъже носят телата на две малки деца, които са били убити по време на нападението на Газа през ноември 2012 година

Това, което ме порази бе, че дори и във форум за дигитална фотография коментарите под снимката бяха изпълнени с познатите клишета и обвинения. Снимката не може да бъде истиснка, Хамас заедно с местни и чуждестранни фотографи създава фалшиви снимки, децата нямат рани по главите, следоватлено не са умряли по посечения в заглавието начин, вместо това те са били използвани като жив щит, такива снимки печелят конкурси по политчески причини, защото целия свят мрази Израел…

Когато видиш нещо, което те кара да се чувстваш некомфортно и противоречи на твоите убеждения, най-лесното е да го отхвърлиш като измислиш свои доводи, били те и чиста фантазия. Осъзнавайки, че това ще направят не само посетителите на http://www.dpreview.com, реших да споделя в блога историята, която стои зад снимката.

Двете деца на снимката са двама братя – 2-годишният Сухайб Хиджази и неговият 4-годишен брат Мохамед Хиджази. Мъжете, които ги носят са техните опечелени чичовци, мъртвото тяло на баща им може да бъде видяно в задния фон на снимката.

“Силата на тази снимка се намира в контрастта между гнева и мъката на възрастните и невиността на децата”, коментира Майу Мохана, член на журито, пред АП. “Това е снимка, която няма да забравя”.

Организацията Human Rights Watch публикува обстоен доклад, в който разследва щетите и жертвите в Газа, които са били причинени от израелските въздушни удари по това време. Докладът включва и историята на двете деца от снимката:

На 19 ноември в около 7:30 вечерта къщата на семейство Хиджази, намираща се в блок 8 в бежанския лагер Джабалия, е ударена. Малката двуетажна къща е почти напълно разрушена, докато в нея са се намирали 10 члена на семейството.

Ударът убива Фуад Хиджази, 46-годишен домоуправител на гимназиалното училище Хамад, заедно с двете му деца, Мохамед, на 4, и Сухайб, на 2 години. Жена му Амна е била ранена, заедно с трима от синовете и една от дъщерите им.

Една от оцелелите, Нур Хиджази, на 18, разказва, че е била вкъщи заедно с родителите си, четирима братя и една сестра, когато къщата им е била ударена:
“Мохамед и Сухайб бяха в една стая с баща ми. Останалите бяхме в друга стая и гледахме телевизия. В 7:30 всичко около нас стана червено и изведнъж цялата къща се срути върху главите ни. Един от съседите ни ме откара в болницата. Бях в болница Кама Адуан четири дни. Имам счупени кости, няма нужда от операция, но е много болезнено. Докторите ми казаха, че трябва да лежа поне един месец.”

Видео от къщата на семеиство Хиджази, заснето след атаката, показва работници, които изваждат телата на Фуад, Мохамед и Сухайб.
Къщата на семеиство Хиджази е била проверена от Human Rights Watch на 28 ноември, когато тя е била потънала в руини. Съседните сгради в иначе гъсто населения раион са били с леки щети, само една от тях е била по-сериозно разрушена от едната страна. Видяното подсказва, че израелските въздушни сили са хвърлили бомба върху къщата. Human Rights Watch не е открила муниции в обекта.

Съсед, живеещ от другата страна на една много тясната улица, разказва, че не е чул изстрелването на ракети от дома на семейството по време или преди атаката. Нямало е други експлозии в раиона през тази нощ, разказва той. Той и други съседи недоумяват защо точно дома на Хиджази е бил улучен, твърдейки че семейството няма вразки с военните групировки в Газа. Един от синовете на Фуад е бил убит по време на израелска атака преди пет години, разказа ни друг съсед, но тои е бил цивилен, убит по случайност.

Израелските военни не са правили заявления относно специални атаки в Джабалия по това време. Израелският информационен центар за разузнаване и тероризъм е заявил, че трите жертви са “незамесени” цивилни.

А ето как авторът на снимката коментира преди АП:

Тази награда е най-голямата, която мога да получа в моята професия. Много съм щастлив, но и тъжен. Семейството загуби две малки деца, а майката е в безсъзнание в болницата.
Заснемането на подобни събития е много сложно. Трудно е да предадеш емоциите, да обясниш какво се случва. Светлината не бе достатъчна и имаше много хора.
Но в тясната уличка светлината се показа иззад сградите, тогава забелзях, че именно това е мястото, където се вижда процесията от хора…Тогава имах възможност да заснеме погребалното шествие в дълбочина при наличие на светлина.

––––––
Статията се базира на данни от Washington Post и Huffington Post

Образованието в долината на река Йордан

Основната причина поради която палестинските училища в долината на река Йордан получават почти никаква финаснова помощ е това, че почти 95% от долината е част от т.нар. зона C, което означава, че образование там е отговорност на Израел, а палестинските власти не са в състояние да направят каквото и да е за училищата.
Това е статия на американски доброволец, който в момента живее в Окупираните територии и пише в блога notes from a medinah.

Образованието предпазва свободата повече отколкото една цяла армия. -Едуард Еверет

Когато Израел окупира плодородната долина на река Йордан през 1967 г., 320 000 палестинци са живеели в региона. През последните 40 години Израел провежда постепенно етническо прочистване, което цели силнота намаляване на броя на палестинците, живеещи в долината като подготвка палестинската земя да бъде анексирана.

Израел използва това, че почти 95% от долината на река Йордан се намира в т.нар. зона С (в тази зона Израел има пълен административен и военен контрол) като средство за прогонване на палестинците от долината и разширяване на анексираните територии.

36 колониални селища в долината на река Йордан са конфискували голяма част от плодородните земеделски земи като контролират и всички източници на прясна вода

Днес, Палестина има контрол на само 135 кв. км от иначе простиращате се върху 2400 кв. км долина, докато Израел осигурява живота на 9400 заселници в долината и е конфискувала повече от половината територии за военни цели. От 1967 г. насам Израел е успяла да намали палестинското население в долината с цели 82,5%, днес там живеят само 56 000 палестинци.

Израелски контролен пункт позволява достъп единствено на палестинци с адресна регистрация в долината

В допълнение към бавното насилствено напускане на палестинското население, палестинците, които продължават да пребивават в долината срещат големи трудности.

Съществуващите сериозни ограниченията за движение, труд и търговия са изолирали палестинските общности, поради това много от тях живеят в голяма бедността. Процентът на бедност в долината на река Йордан достига до 60% в сравнение с 46% в останалата част на Западния бряг и 70% за Газа.

Въпреки икономическите трудности в Ивицата Газа, причинени от израелската блокада, доклад на Save the Children UK разкри, че бедността в някои части на долината на река Йордан е по-голяма, отколкото в повечето части на Газа. Този ужасяващ стандарт на живот, наложен на палестинците от израелската окупация, има катастрофални последици за палестинската образователната система в региона.

Важна характеристика на израелската окупация в долината на река Йордан е активната борба срещу палестинското развитие от всякакъв вид. В допълнение към отказ за даване на разрешителни за палестинско строителство, Израел систематично унищожава палестинските сгради в долината.

Организацията Peace Now е документирала, че между 2000 и 2007 г. едва 6% от палестинските молби за строителство са били приети, а в тези седем години, 91 разрешителни са били предоставени на палестинците, докато за евреите са били одобрени и построени 18 472 жилища. В същото време, 1 663 палестински структури са били разрушени в сравнение със 199 в незаконните селища на заселнците. Палестинските училища също не са успели да избягат от тежката ръка на израелската окупационна политика.

Палестиснките ученици са принудени да посещават училища без електричество, а понякога и палаткови такива.

В палестинските общности в долината на река Йордан има 38 училища, които обслужват над 13 000 ученици. В почти всички училища липсва нужната инфраструктура и учебна база, като същевременно молбите за изграждане на нови училища, които да обслужват по-отдалечените общности се отхвърлят.

В допълнение към заплахата от разрушаване, училища обикновено не получават и съответното разрешение от израелските окупационни сили за извършване на необходимите ремонтни дейности, котио да задоволят основните разпоредби за безопасност.

В действителност, основни строителни проекти като тоалетни или детски площадки са извършени незаконно и подлежат на събаряне. Това силно ограничава възможността на училищата в долината на река Йордан да предоставят адекватно образование за палестинските деца. От 135 държавни училища в зона С, само 24 се считат за напълно отговарящи на стандартите.

Тази година над 13 000 палестински деца в долината на река Йордан посещават училище в палатка, каравана или барака.

Съдебното заседание на Върховния съд относно стената в Ал-Walaja

В понеделник, 8-ми ноември, след двучасово раздлежгдане на случая, Върховният съд на Израел отложи решението си относно строежа на стената в Ал-Walaja (село близо до Витлеем) с още 45 дни. Те все още не могат да вземат решение поради факта, че пътят, по който стената вече се изгражда, е изцяло частна собственост и принадлежи на палестинските селяни. Съдът изчаква палестинската земя да бъде официално конфискувана преди да вземе решение, но за сега постанови, че булдозерите може да продължат разкопаването на предложения от тях път за стената, докато строителството е временно замразено.

Този временно решение бе взето след като съдиите чуха “професионалното“ мнение на представител на израелската армия относно евентуалните последици върху селскостопанската земя от продължителните разкопки. Съдиите го попитаха дали смята, че стената може лесно да бъде преместена на друго място и земята отново използвана за отглеждане на посеви, ако окончателното решение за изграждане на стена бъде променено. Той каза, разбира се, че няма да има проблем. На делото присъства и експерт от екологична организация, който е много по-информиран по въпроса, но съдията реши да не чуе мнението ѝ, според което най-добрият вариант за селското стопанство е да се постави само ограда, а не бетонена стена.

Карта, показваща стената (вече построена и планирана да бъде построена) в района на Витлеем, село Ал Уаладжа се намира в горния ляв ъгъл е напълно заграден от лилавата линия, обозначаваща, че там се планува строеж на стената

Селяните напуснаха съдебната зала очевидно шокирани, че булдозери ще продължат разрушаването на земята им. Една жена от Ал-Walaja бе арестуван само защото си позволи да се обърне към член на армията, като му каза, че се надява, че ще може да спи добре, тъй като очевидно няма никаква представа какво е да се живее в гето. Тя беше след три часа освободена без да се налага да плаща такси.

Станахме свидетели как Върховният съд не пожела да събере повече доказателства и от двете страни по отношение на законността на изгражданетп на стена около незаконните селища Хар Gilo и Gilo, които се намират в непосредствена близост до Ал-Walaja. Единствената дискутирана тема бе близостта на стената до палестинския селото. Доводът на израелсия адвокат заяви, че заселниците внимателно са проучели позицията, височината и необходимостта от стената, както и че внимателно са разгледали редица алтернативи и това е било най-доброто решение.

Земята се използва незаконно от израелски заселници и израелските адвокати оправдават това като цитират закон, който казва, че в спешни случаи земята може да се отнема незабавно, а законосъобразността да бъде обсъждана по-късно. Въпросът за конфискацията на земя – или по-точно казано кражбата на палестинска земя – е истинският проблем за палестинците, но във фокуса на това изслушване бе смао близостта на стената до селото.

Палестинците заслужават правото на сигурност, достойно отношение, уважение и признаване не само на принадлежащото им имущество, но и на съществуването им като народ, който е част от тези земи. Стената е не само обида към човешкото им достойнство, но и символ на ционисткия апартейд и изолирането на палестинците в бантустани. Това дели, което бе съсредоточено само върху близостта на стена, отклонява вниманието от истинският проблем, а именно кражбата на земя.

Повече за ситуацията в селото плюс снимки и видео материали.

Спазването на палестинските човешки права – ключ към постигането на мир

Анализ на Anna Baltzer, an award-winning human rights activist, the granddaughter of Holocaust refugees, and author of Witness in Palestine: A Jewish American Woman in the Occupied Territories.

Надеждата за постигане на мир не е изгубена.

Когато водените от САЩ израелско-палестински преговори се провалят, перспективите за мир в Близкия Изток може да изглеждат по-лоши от всякога. От страни може да изглежда, че и двете страни отказват да правят компромиси, но реалността е различна. Като американска еврейка аз израснах с идеята, че Израел не може да направи нищо лошо, смятах, че агресивните, анти-еврейски араби са пречка за мира в Близкия изток.

Когато се запознах с палестински бежанци за първи път по време на туристическо пътуване, чух различен разказ.

Несигурна в какво да вярвам, реших да посетя Израел и Палестина, и моето мнение за случващото се там се промени.

В Западния бряг, открих система на сегрегация: отделни пътища за еврейските и палестинските жители. Срещнах се с гостоприемни, мирни и образовани хора, отделени от своите училища, овощни градини, водни източници, болници и помежду си чрез финансираната от САЩ бетонена бариера – два пъти по-голяма от Берлинската стена.

Гледах как израелски заселници, подкрепяни от правителството, прогонват палестинците от техните маслинови насаждения за да направят място за стоежа на населени места запазени само за евреи. Палестинците не могат да живеят в тези населени места построени върху земята им, защото те са християни или мюсюлмани.

Аз, от друга страна, стига да искам бих могли да се преместя да живея там следващата седмица, просто защото аз съм еврейка. Read the rest of this entry

Палестински студент и активист бит и измъчван…и след това освободен

автор Mazin Qumsiyeh, PhD
След като бе отвлечен цели 6 дни вчера нашият приятел Omar Mousa
Ala’eddin от село Al-Ma’sara, бе освободен и върнат обратно от Изралеските окупациони сили в много лошо състояние, дължащо се на побой и мъчение. Прекарахме по-голямата част от деня с него.

Oмар е студент по Агнлийска филология в Университета в Хеброн и се е връщал заедно с други студенти и двама от преподавателите им от пътуване до Рамала, където са гледали театрална постановка. При преминаването им през чекпойнт Омар попада в устен спор с един от войниците при опита си да им обясни, че едно от момичетата е забравила своя лична карта (Омар е говорел от нейно име, защото владее иврит).
Войникът го накарал да слезе от автобуса и го ударил пред очите на всички негови съученици и професори. Read the rest of this entry