Архиви

Кампанията „Добре дошъл в Палестина“ за втора поредна година

За втора поредна година палестински активисти организираха кампанията „Добре дошли в Палестина“. Миналата година публикувах статия на един организаторите, Сам Бахур, в която той описва целта и същността на кампанията:

Повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли 2011 по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” (“Welcome to Palestine”).

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинение идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчерпаха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

След като Израел не промени тази своя политика на изолация на окупираното население, на 15 април 2012 активисти от цял свят се насочиха към летище Бен Гурион, за да участват в „Добре дошли в Палестина“. Голяма част от тях бяха спрени още преди да се качат на самолета за Тел Авив, а повечето от тези, които успяха да стигнат до летището бяха арестувани. Арестувани бяха и израелските активисти, които ги чакаха, за да ги посрещнат на летището.

Израелска активистка бива арестувана при опита си да посрещне международните гости-участници в кампанията. Снимка: UPI/Debbie Hill

За повече подробности, може да посетите официалната страница на кампанията http://welcometopalestine.info/, да прочетете статията от блога на една българка, която е била доброволка в Западния бряг или да видите репортажа на The Real News Network:

Междувременно ми се иска да споделя част от един доста ироничен анализ на израелския колумнист в The Jerusalem Post, Гершон Баскин:

Толкова усилия, за да бъдат спрени група идеалисти, про-палестински активисти, които искат да влязат в „единствената демокрация в Близкия изток.“ Какъв успех.

Ако аз бях участник в тази кампания, сега щях да се смея истерично.

Вижте тези израелци, те изпратиха Read the rest of this entry

Реклами

Добре дошъл в Палестина – стига да можеш да влезеш

Статия на Сам Бахур за guardian.co.uk:
Израелската заплаха да откаже достъп до Палестина на чуждестраннни посетители е едновременно тревожеща и плашеща. Нашият протест ще бъде цунами от гражданско неподчинение?

Израел систематично е нарушавал редица палестински права: правото на завръщане, правото на свободно движение, правото на достъп до вода, правото на образование, правото на достъп до страната (да не се бърка с правото на бежанците да се върнат) и т.н.

А правото на палестинците да посрещат гости от чужбина е последното нарушение, което може да добаваим в дългия списък. Забраната свободно да посрещат посетители от чужбина е колкото тревожна, толкова и плашеща, особено за страна, която твърди, че е единствената демокрация в Близкия Изток.

Израел заплашва да попречи на палестинците, живеещи под окупация, да посрещнат гости от чужбина. Не става дума за петте милиона палестински бежанци, на които Израел отказва да позволи да се завърнат по домовете си, след като са били прогонени със сила или са напуснали, водени от страх. Вместо това, проблемът сега са чужденци, които просто искат да посетят окупираните територии, техният достъп до Израел е отказан.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

И така, повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” („Welcome то Палестине“). Делегации от Франция, Великобритания, Белгия, Швеция, Германия, САЩ, Япония и няколко африкански страни се очаква да пристигнат.

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинени идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчераха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Най-голямото бездействие идва от Държавния департамент на САЩ, въпреки факта, че Израел дискриминира на границите си най-вече американски граждани.

Но играта на бездействието е към своя край. След като държавните водачи не успяват, хората поемат случващото се в свои ръце. Именно хора като тези, които искат да дойдат в Палестина през тази седмица, както и тези, които се опитват да достигнат блокираната от Израел ивицата Газа по море, или тези, които живеят в Палестина и се съпротивляват срещу окупацията ден след ден, доказват на историците още веднъж, че историята е направена от истински хора, които имат усет за човечеството и смелост да се жертват.

• Сам Бахур е един от координаторите на кампанията.
–––––––

А това е посланието от Laura Durkay, която смята да участва в седмицата на международна солидарност в Палестина заедно със стотици други международни активисти в окупирания Западен бряг и Източен Ерусалим:

“Инициативата включва и масов полет до летище Бен Гурион на осми юли. Стотици активисти плануват да пристигнат на този ден и ако всичко протече по план, те смятат да не лъжат пред израелските служители на сигурността за целта на тяхното посещение.

Може би ще кажете „Ти си луда.Те ще ви депортират, тъй че ще похарчите всички тези пари и време на празно.“

Вярно е, че има възможност да бъдем депортирани. Няма как да окажем контрол върху действията и решенията на израелските власти. Но дори това да стане, не мисля, че стореното от нас, ще бъде напразно.

Разбрах за тази акция преди месеци. Подобно на много хора смятах, че това е страхотна идея, но се страхувах да не бъда депортирана и най-вече да не загубя правото си да влизам в Палестина за в бъдеще, което е особено важно за мен в тези критични времена.

Но тогава дойдоха дните, в които се отбелязва палестинската Накба (15 май) и Накса (5 юни) и разбрах, че седем мои приятели ще бъдат на борда на американската лодка, плаваща към Газа. Така акцията започна да добива все по-ясен вид като важно предизвикателство към израелския апъртайд, с времето осъзнах, че точно аз съм правилният човек да бъда част от това предизвикателство.

Била съм два пъти в Палестина на “свидетелски” мисии. Видяла съм със собствените ми очи какво се случва в действителнсот. Но приключих с етапа, в който отивам там само за да бъда свидетел. Още при последното ми посещение бях основно разпитвана от израелските служители, а откато съм се прибрала пиша и говоря открито в публичното пространство за Палестина, използвайки пълното ми име. Това ме кара да вярвам, че вероятно ще бъда разпитвана независимо колко предпазлива ще се опитам да бъда и да представя себе си като “турист”, това дори може само да ядоса служителите и да ме депортират поради опит за лъжа.

Трябва да отбележа, че напълно подкрепям активисти, които избират да не кажат пълната истина относно своето посещение в Палестина, само и само да могат да влязат и помогнат за преборването на апъртайдната система. Това е стандартна политика и смятам, че трябав да продължим с нея. Но въпреки това се вълнувам от възможността да опитаме този нов път.

Нещо интересно се случи, когато се записах да участвам в акцията. До тогава летището Бен Гурион винаги е било едно от най-малко любимите места за мен. Но след като се записах да участвам в акцията изведнъж се освободих от моите страхове. Контролираните от Израел граници са ужасно място. Te са фабрики, които произвеждат унижение, които дехуманизират и принуждават да стигаме до срамно расово профилиране. Обиконовено, международните активисти и самите палестинци приемат да бъдат подложени на тази система, защото тя е нужното зло, неписаната цена, която трябва да се плати, за да се сдобият с входна виза за Палестина.

Но има нещо толкова прекрасно в идеята да можеш да се противопоставиш на системата, да бъдеш част от мирен граждански акт на неподчинение. Това освобождава всеки инстинкт за непокорност, импулсът, който привлича хора от всички точки на света в Палестина и ги приканва да участват в това масово действие. Перспективата да бъдеш депортиран сам безсмислена и депресираща. Перспективата да бъдеш депортиран заедно със стотици други хора, които са решили да се противопостваят на расистката израелска репресивна политики звучи като нещо, което заслужава да бъде направено.

Красотата на това действие е в това, че до сега то винаги е целяло изолация, а сего се превръща в нещо колективно, масово действие на солидарност. Цялата система от разпити, задържане, затвор и депортиране е предназначена да изолира пристигащия на летището колкото е възможно повече, да се създаде впечатлението, че той или тя е напълно сам срещу тази изключително мощна репресивна машини. Масовото гражданско неподчинение напълно подкопава и обръща тази силна функционалност, което е една от причините Израел да вижда такава голяма заплаха в актове на невъоръжена гражданска съпротива.

Не че някой от нас иска да бъде депортиран. Ние не искаме това. Напротив, искаме да получим разрешение за влизане в Палестина, да можем да пътуваме свободно, за да посетим нашите палестински приятели, това е всъщност универсално човешко право. Но ние нямаме илюзии щом става дума за системата, която стои на пътя ни.

Обичам Палестина. Обичам хората, които съм срещала там, палестинци и израелци, които се борят за палестинското национално освобождение и създаване на страна, в която всеки ще може да живее в справедливо мир с равни права. Да бъдем поканени – и приветствани – в една такава героична борба за нас е голяма чест. Но ме боли, когато мисля за въможността да ми бъде забранено да се върна там в продължение на години.

Но реално, какво оправдание имам да държи токова много на възможността ми да влизам в Палестина, когато достъп е отказван на толкова много палестинци? Когато палестинските бежанци от Ливан трябваше да се изправят срещу израелски снайперисти, само за да зърнат родината си? Когато наскоро бе установено, че 140 000 палестинци от Западния бряг са загубили правото си да се върнат у дома, просто защото те са имали смелостта да живеят, работят или учат в чужбина?

Израел се предизвикана на всички граници. Ако палестинските бежанци имаха смелостта да минат през минни полета, както и хората на борда на Свободната флотилия 2 са готови да посрещнат израелски командоси и флота по вода, защо ние да не можем да се изправим срещу апарата за сигурност на летището. Йала, нека отидем в Палестина.“

Saffa и анексирането на палестинска земя

Saffa е палестински селскостопански район, намиращ се до незаконното еврейско селище Bat Ayn. Земеделските производители в Saffa са често обект на насилие и тормоз от страна на заселниците.

Тази седмица израелските военни не са позволили на фермери от долината Saffa да обработват своята земя. Вторник сутринта в 8 часа Ali Ahmed Thalj Aady и Hani Nimr Aady и техните семейства са отишли да работят на полето, но там са били спряни от група израелски войници. Войниците не им позволили да работят, а вместо това ги задържали за 5 часа на слънцето без вода. Било им е казано, че земята е “нерегистрирана“ и че ако се върнат отново ще бъдат арестувани.

Инцидентът се е случил малко след ареста на 6-има международни активист миналата неделя, които са придружавали фермери в същия район. На активистите също е било казано, че се намират върху неристрирана земя и са били заплашени са арест, ако се завърнат.

Фермерите в района на Saffa са жертва на продължаващ тормоз от страна на заселниците от селището Bat Ayn, както и от страна на израелската армия. В следствие на серия от атаки през 2009 година редица фермери са били ранени и голяма част от земята им унищеожена, същевременно заповеди, обявяващи земите за забранена военна зона не им позволяват да се грижат за посевите през по-голямата част от годината. През февруари 2010 година военните са съобщили, че земята е обявена за държавна, което всъщност означава, че са я анексирали към земите на колониалното селище Bat Ayn.

Всички фермери притежават документи, които доказват, че те са собственици на земите и че са ги обработвали в продължение на десетилетия.

Видео от арестуванато на международните активисти:

video also.

Алтернатива срещу терора на заселниците

Както вече писах със започването на беритбата на маслини се увеличават и нападенията на заселници.
Изминалата седмица заселници превзеха със сила палестински дом и изгониха живеещото в него семейство.

Всички тези зверства, извършени от израелските екстремисти в името на национализма и религията трябва да бъдат осъдени.
Но както отбелязва Seth Freedman в статия за британския “Гардиън“, за щастие има и добри израелци – стотици израелски доброволци се събират в знак на солидарност с палестински фермери всяка седмица за да им помагат. Естествено, тези безкористни хора не могат да поправят грешките на окупацията или да върнат към живот обгорените и изкоренени палестински дървета, но те могат и те предлагат съществена алтернатива.

Организации като Равини за правата на човека и Хора без граници неуморно организират групи от израелци и международни посетители за подпомагане на земеделските производители. Придружих група от доброволци в петък за да видя от първа ръка начина, по който евреите и арабите се обединят под знамето на мирното съвместно съществуване, и това бе едно от най-окуражителните ми посещения тук, а аз съм идвал в Израел и Палестина не веднъж.

Няма скрита причина или полза – целта е изключително – осигуряването на свободен труд на земеделските производители близо до Qalqilya, които благодарение на военните заповеди не могат да работят необезпокоявани своите земи. Техните маслинови насаждения са извън границите на селото им, благодарение на маршрута на разделителната стена, която пресича земите им, а армията позволява на само трима от членовете на семейството да преминат оградата за да имат достъп до собствените им култури – трима човека са твърде малко за да да се свърши работата.

Групата е съставена от 20 млади израелци, някои родени в Израел, а други имигранти от Великобритания, Америка и Австралия. Срещата ни е в ранните часове при гара Arlozorov в Тел Авив, те са се отказали от почивните си дни за да изпълнят тази мицва (заповед): да обичат ближния си – въпреки, че всъщност религията е далеч от основния мотив за по-голямата част от доброволците.

Те работиха в продължение на часове в пек. Въпреки работят заедно със земеделския производител и двама от синовете му, вниманието беше насочено към събиране на реколтата, а не в превръщането на този ден във взаимна любов между израелци и палестинци; такъв диалог е нужен, но това не бе мястото за него.

За всяка врата между израелци и палестинци, която се затваря след хулиганските атаки на заселниците, друга се отваря чрез хора като тези активисти.