Архиви

Кампанията „Добре дошъл в Палестина“ за втора поредна година

За втора поредна година палестински активисти организираха кампанията „Добре дошли в Палестина“. Миналата година публикувах статия на един организаторите, Сам Бахур, в която той описва целта и същността на кампанията:

Повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли 2011 по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” (“Welcome to Palestine”).

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинение идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчерпаха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

След като Израел не промени тази своя политика на изолация на окупираното население, на 15 април 2012 активисти от цял свят се насочиха към летище Бен Гурион, за да участват в „Добре дошли в Палестина“. Голяма част от тях бяха спрени още преди да се качат на самолета за Тел Авив, а повечето от тези, които успяха да стигнат до летището бяха арестувани. Арестувани бяха и израелските активисти, които ги чакаха, за да ги посрещнат на летището.

Израелска активистка бива арестувана при опита си да посрещне международните гости-участници в кампанията. Снимка: UPI/Debbie Hill

За повече подробности, може да посетите официалната страница на кампанията http://welcometopalestine.info/, да прочетете статията от блога на една българка, която е била доброволка в Западния бряг или да видите репортажа на The Real News Network:

Междувременно ми се иска да споделя част от един доста ироничен анализ на израелския колумнист в The Jerusalem Post, Гершон Баскин:

Толкова усилия, за да бъдат спрени група идеалисти, про-палестински активисти, които искат да влязат в „единствената демокрация в Близкия изток.“ Какъв успех.

Ако аз бях участник в тази кампания, сега щях да се смея истерично.

Вижте тези израелци, те изпратиха Read the rest of this entry

Advertisements

Израелските сили за сигурност преместват фокуса си от въоръжената палестинска съпротива към преследванетo на мирни активисти

AlterNet статия на Jesse Rosenfeld
Абдула Абу Рахма бе задържан за 16 месеца в затвор заради организиране на демонстрации против анексирането на палестинска земя от страна на Израел.

Стъпвайки в родното си село Билин, за пръв път след 16 месеца престой в затвора, един от лидерите на народната съпротива, Абдула Абу Рахма бе посрешнат като герой от своето семейство, съселяни и поддръжници.

Влизайки в дома си, на чийто стени могат да се видят снимки на Ясер Арафат и арестувания по време на Втората интифада лидер Маруан Баргути, Абу Рахма определи като смесени чуствата, които изпитва, връщайки се от затвора отново в палестинското ежедневие под окупация.

Абу Рахма по време на съдебно заседание

“Мнoгo съм щастлив да бъда с приятелите и семейството си, но същевременно съм тъжен, защото много хора все още са в затвора без да имат възможност да видят своита семейства  и приятели. Това ме прави нещастен, защото аз смятам, че всички палестинци трябва да бъдат освободени,” каза той.

Това бе първото публично изявление на водещата фигура на палестинските мирни демонстрации, които продължават вече 6 години, след като за последно го видяхме в препълнената съдебна зала през януари, когато вместо да бъде освободен след цели 12 месеца затвор, присъдата му бе удължена.

Първата присъда той получи декември 2010 година – 12 месеца затвор за организиране на демонстрации срещу строежа на стената и анексирането на палестински земи в Западния бряг. В последствие присъдата бе удължена с още 4 месеца след обжалване от страна на военната прокуратура. Европейски дипломати, които присъстваха на делото публикуваха в отговор изавление, в което определят Абу Рахма за  “затворник на съвестта” и осъждат задържането му.

Случаят на Абу Рахма е един от най-явните примери за промяната в приоритетите на Израел относно сигурността – от преследване на въорежената палестинска съпротива усилията на израелци се насочват към преследване на палестински и израелски активисти, участници в народните протести.

Това стана пределно ясно по време на делото и обжалването на прокуратурата. Когато се опитах да стигна до палестинския активист преди началото на самото дело, за да получа коментар от него, хората от охраната започнаха видимо да нервничат и веднага се намесиха, не позволявайки на Абу Рахма да каже дори една дума.

Първите признаци на този нов израелски приоритет датират от 2007 година, когато началнкът на Шин Бет, Ювал Дискин, изпрати писмо до организация, която защива правата на израелските палестинци. Дискин заяви, че Израелските служби за сигурност възнамеряват да „спрат подривните дейности на лица, които целят да навредят на еврейския и демократичен характер на държавата Израел, дори когато техните действия се извършват с демократични средства.“

Тази стратегия бе разширена през декември 2010, когато министър председателят Нетаняху заяви, че Израел ще “използва всички средства, с които разполога“ за да “делегитимизира делигитимизаторите“. Read the rest of this entry

Видео от ареста на 11-годишно палестинско дете

В статия от 1 февруари, озаглавена Надеждата свършва тук: Децата в затвора започнах болезнената тема за палестинските деца затворници.

Те биват арестувани, взимани насила от техните родители и разпитвани не в присъствието на адвокат или на роднина. А след това биват задържани във военен затвор за възрастни. Те остават травмирани за цял живот.

Тези деца не са въоръжени. Те не са терористи. Това е видео от ареста на едно от тях, 11-годишния Карим Тамими:

То е засенето в палестинското село Наби Салех през януари. Една сутринта след като войници и полицаи току що са завършили нападение на палестинска къща, двама служители на гранична полиция изскачат от полицейски микробус.
Видеото показва 11-годишният Карим Тамими, който тича към майка си.

Служителите на гранична полиция улавят детето и се държат с него сякаш е възрастен човек. За секунди той вече се намира в полицейската кола и бива откаран към неизвестно място. Майка му плаче, удряйки с ръце прозорците на полицейския микробус.

Арестът на Карим е бил част от стратегия за прилагане на натиск спрямо 14-годишния му брат Ислям, който е бил арестуван в нощно нападение предната вечер. Целта е била Ислям да признае за вярно всичко, което следователите са искали да чуят от него.
Стратегията проработила и Карим е бил освободен по-късно същата вечер.

След този арест говорителят на армията предупредил медиите и обявил вTwitter, че още един „търсен заподозрян“ е бил арестуван за да бъде разпитан. Той не споменава, че този търсен заподозрян е бил 11-годишно дете.

8 ареста като подготовка за идващата Коледа във Витлеем

Ал-Уаладжа е палестинско село, което се намира на 4 км от Витлеем и 2 км от Зелената линия, която се приема за международно призната граница на Западния бряг.
Около половината земя на селото, в което иначе живеят над 2 000 палестинци, е била конфискувана от съседните израелски колониални селища Хар Гило и Гило.

Самото село също е разделено на две части – Стара Уаладжа, която е напълна под израелски котнрол и Уалажа, която е под палестински.
Строящата се Израел разделителна стена е планувано да мине през селото и по този начин да направи разделението постоянно. Но това не е всичко, стената ще обгради селото от всички страни, превърщайки го в затвор с единствен изход, който ще бъде контролиран от израелски войници.

Карта на Ал Уаладжа

В момента Висшият съд все още не се е изказал оконачателно дали строежът на стената в и около селото трябва да продължи. Междувременно жителите на Ал Уаладжа, подкрепяни от други активисти се опитват с мирни протести да се противопоставят на кражбата на земите.

Toва е разказ за случилото се в селото вчера:

Този следобед около 14:30 Мазин (Професор Мазен Кумсийех е палестински християнин, израснал в Америка и който в момената преподава в Университета във Витлеем) каза, че трябва да отидем до Ал Уаладжа веднага. Той каза, че току що му са се обадили от селото за да кажат, че израелски булдозер се намира в част от селото, различна от мястото, в което вече една година израелци незаконно строят стената.

Ние се намирахме във Витлеемския университет по това време. Оставихме всичко, с което се занимавахме и бързо тръгнахме към селото. Когато пристигнахме на мястото, булдозерът беше спрял работа, а наоколо имаше десетина войници и частни служители по сигурността. Видяхме, че там са се събрали и 20-ина селяни, които бяха успяли да постигнат временно спиране на работата на булдозера в очакване на по-нататъшни инструкции.

Булдозерът и част от войниците

Тридесет минути по-късно един военен говорител дойде да говори със селяните на арабски. Той дойде заедно с още въоръжени сили – с тях военните станаха около 50-60, или в пъти повече от броя на присъстващите селяни.

Ако съм разбрал правилно краткия превод на Мазин, израелският говорител каза, че тяхната работа се основава на нареждането от 2006 г. (но това нареждане вече не е валидно, защото в момента се чака решението на Висшия съд).

Така че дейността на булдозера бе възобновена, а войниците започнаха да изблъскват хората надалеч и да арестува тези, които бяха в близост до булдозера. Докато снимах палестински мъж, който войниците арестуваха, изведнъж забелязах, че и Мазин бива заобиколен от войници, докато той се опитваше да им каже нещо (вероятно, че не разполагат с никакви валидни документи за работа и че не нямат право да възобновяват дейността си.) Точно в този момент те решиха да го арестуват. Това беше около 15:20, по-малко от час, след като бяхма пристигнали Аз само успях да снимам как го отвеждат на разстояние. След това, за изключително малко време, израелски войници арестуваха още палестински селяни – общо осем, между тях имаше възрастни господа, двама тийнейджъри, както и Шийрин Ал Арадж, която познавах като местен активист от селото.

Ширийн се опитва да се противопостави при арестуването си

Успях да да се свържа с Мазен по телефона едва след два часа, когато проведохме кратък разговор. Той ми каза, че са задържани извън Витлеемския пропускателен пункт 300 в момента. Един израелски войник на име Almog Kahalani е бил много груб с тях. Той е удрял двама млади палестинци, което е довело до болки в стомаха. Войниците са били много груби и с Шийрин. Трима от тях са с метални белезници, а той и останалите са били вързани с пластмасови белезници, но толкова здраво, че са имали проблеми с кръвообръщението. Белезниците на един от младежите са били вързани непоносимо здраво, но израелските войници са отказали да ги разхлабят.

Войниците току-що бяха премахнали пластмасовите белезници, (но не и металните, с които бяха закопчани трима от арестуваните, един от тях е Шийрин) и затова Мазин бе в състояние да използва ръката си и да говори с мен по телефона. Теса били помолени да подпишат лист хартия (не знам какво е било съдържанието му, но е било на иврит, който никой от тях не разбира). Но всеки от тях е отказал да подпише. Така са били посъветвани от палестински адвокат, който е присъствал там. Те са се опитали да обяснят на войниците, че нарушават международното право, но войниците са отговорили, че не им пука (всъщност са използвали по груб израз) за международното право и арестуваните, а само за изпълнението на поставените заповеди. Мазин им казал, че и германските войници само са изпълнявали заповеди по време на нацисткия режим. Израелските войници отговори, че германските войници до сега да са ги убили, а не просто арестували.

Час по-късно Мазин се свърза отново с мен и ми каза, че са били прехвърлени в Атарот (аз не знам къде е това, но според по-осведомени познати ми казаха, че е близо до Рамала.) Там те чакат да се явят пред съдия. Студено им е и са гладни. Израелският персонал ги е напръскал със студена вода, но след това са казали, че това е било неволно.

Друго, което Мазин ми каза е, че е имало трима арестувани от Дженин при тях, така че сега те са общо единадесет задържани в Атарот.
Мазин ме помоли да призова хората да включат жителите на Ал Уаладжа в молитвите си. Трябва да се гордеем от ненасилствената съпротива и усилията на селяните там.

Израелски блогър представи тази тревожна новина под заглавието ISRAELI SOLDIERS PREYING IN BETHLEHEM FOR CHRISTMAS. Както забелязвате вместо PRАYING (се молят) той използва думата PREYING (преследват, плячкосват). Колкото и несъвместима с духа на Коледа да е тази дума, то тя напълно отговаря на случилото се вчера следобед на 4 км от Витлеем.

Тази сутрин Мазин съобщи, че заедно с още двама души е бил освободен, останалите са все още в ареста.
Всички снимки

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 2

След като през август съобщих за палестинеца Абдала Абу Рама, който бе осъден на 1 година затвор, осем месеца след задържането си, за подбуждане и организиране на незаконни демонстрации в Западния бряг.

Тази седмица е ред на Адийб Абу Рама.
Адийб Абу Рама е шофьор на такси от село Билин в Западния бряг и известен със своята отдаденост на ненасилствената съпротива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената, която отделя палестинците от техните градини и полета. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвора. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.
Интервю със съпругата му може да прочете тук.
През юли тази година първа инстанция на Съда го осъжда на една година затвор, миналия ден обаче присъдата е била увеличена на 18 месеца от Военния апелативен съд.
Простата сметка показва, че престоят на Адийб в затвора надвишава с 3 месеца първоначалната присъда от една година, за това не е учудващо, че военният апелативен съд я е увеличил с още 6 месеца.

Аз лично винаги свързвам Адийб със следното видео. Един млад мъж, “въоръжен“ единствено с болка в сърцето и горчивата истина в уста се изправя срещу десетина въоръжени израелски младежи.

Няколко месеца след заснемането той бива арестуван. Защо?
Според израелският преподавател в университета Бен Гурион в Тел Авив Неве Гордон:

Ясно е, че стратегията е да се арестуват всички лидери и да бъдат обвинявани в подбудителство. Целта, разбира се, е да се сложи край на мирната народна съпротива в селата и да се смаже веднъж завинаги Палестинското движение за мир.

Живот без Адийб – разказ на съпругата му, останала сама с децата си

източник

Адийб Абу Рама, шофьор на такси от село Билин в Западния бряг, е известен със своята отдаденост на ненасилствената сърпотива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвор без присъда и дело. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.

Адийб се радва на победата в съда през септември 2007 година

Ето и репортаж от интервю, проведно със съпругата му, Фатма Абу Рама.

Фатма и пет от деветте деца са се събрали във всекидневната стая на бъдещия им зет. Къщата е напълно оборудвана, но стерилността, която цари там, подсказва, че не е обитаема. Доха, която е на 19, ще се премести да живее там след сватбата си, но бракът се отлага, докато баща ѝ Адийб бъде освободен. Умора, гняв и отчаяние се четат в очие на Фатима, те се потвърждават от думите ѝ, призовавщи Господ да помогне на семейството ѝ. Няколко пъти тя обяснява, че няма информация за състоянието на съпруга си, което много е трвожи и изнервя..

Съпругът ми го няма вече почти 9 месеца. На 10 юли 2009 година Адийб участва в седмичната демонстарция в Билин, на този ден войниците го сграбчиха и арестуваха. Официлано бе обвинен в подтикване към насилие. Истината е, че те го арестуваха не за друго, а защото участваше в демонстрациите срещу грабежа на земя, Read the rest of this entry