Архиви

Дългоочакваната реч на Обама … отново разочарова

Вчерашната реч на Обама бе чакана с много надежда от жителите на арабските страни. И докато до голяма степен Обама обяви подкрепата на САЩ в демократизирането на арабски страни и осъди използването на сила срещу демонстранти, той реши да не включи палестинците към тази група араби, а вместо това да се обърне към тях отделно, в края на речта си.

Той се обърна не към арабски народ, който се бори за демократично и свободно бъдеще, а към палестинците като демографска заплаха за държавата Израел, с която САЩ има “общо приятелство, което е дълбоко закоренено в общото минало и общи ценности“: “факт е, че броят на палестинците, които живеят на запад от река Йордан става все по-голям. С разрастващите се технологии на Израел ще бъде все по-трудно да се защитава“ каза амариканският президент и заключи, че поради тази причина “постоянната окупация“ не може да продължи – свободата и сигурността на палестинците са без значение. По този начин израелско-палестинската част от речта остана изключена от принципите и препоръките, свързани с правата на човека, които президентът представи в речта си преди това.

Защото докато сегашният конфликт означава за израелците “да живеят в страх, че децатаим могат да бъдат разкъсани на парчета на автобусната спирка или от ракета, изстреляна в дома им, както и болка от това да знаят, че другите деца в региона се обучавани да ги мразят“, то за палестинците този конфликт означава само и единствено “ да страдат от унижението на окуапцията и никога да не са живеели в собствена страна“. Президент Обама сякаш забравя за статитистиките, които показват, че окупацията не означава само унижение за палестинците, но и загуба на свобода на движение, на всички човешки права и много случаи дори смърт – убитите палестинци, включитено и убитите палеситнски деца, са в пъти в повече от израелските жертви на конфликта. И въпреки това г-н Обама е загрижен единствено за сигурността на Израел: “Нашият ангажимент към сигурността на Израел е непоклатим,“ заяви той и допълни “Що се отнася до сигурността, всяка държава има право на самозащита, и Израел трябва да бъде в състояние да се защитава срещу всяка заплаха.“

Американският еврейски блогър Ричард Силвърстайн коментира:

Тук отново виждаме, често повтаряното твърдение, че израелската военна сила е използвана за защита на израелската сигурност, а не като окупатор и нападател, който убива на воля. Къде е признанието, че Палестина също се нуждае от защита от израелското насилие? Къде е признаването на необходимостта от балансирано присъствие на сили за сигурност, които да вземат предвид нуждите и на двете страни? Защо настоява, че Израел „сам“ трябва да бъде гарант за сигурността? Защо отказва да признае нужата от международно присъствие на сили за сигурност за създаването на така нужното чувство на сигурност и от двете страни?

За пълен анализ на речта препоръчвам отличната статия на Али Абунимах

Палестина празнува случилото се в Египет

Палестинци се радват на случилото се вчера в Египет (Nick Marouf, Feb 11 2010, Manara Circle)

Ник Маруф, палестино-американец, живеещ в момента в окупираните територии пише в своята страница http://ramallahonline.com

Мабрук Египет. Поздравления Египет. Палестинците и гражданите по цял свят се радват и празнуват този голям ден в историята. Падането на 30 годишното управление на президента Мубарак е знак за едно ново начало в Близкия изток. Приблизително 500 палестинци празнуваха в Рамала – аплодирайки, пеейки и възхвалявайки египтяните за историческото им постигане на свобода. Гледаме с оптимизъм напред и очакваме много повече арабски страни да продължат да се борят за справедливост, достойнство и демокрация. Да, това е промяна, в която ние вярваме! Да, в Близкия изток може да има демокрация! И да, в Близкия изток ще има демокрация!