Архиви

Шест често срещани погрешни схващания за Газа, които са били валидни през 2011 година

източник

На шесто място: Блокадата за нуждите на цивилните е премахната и само ограничения свързани със сигурност са останали

Газа не е изолирана от останалата част на света така, както е била преди няколко години, но тя все още е откъсната от Западния бряг и е трудно да се намерят убедителни съображения за сигурност, които да оправдаят това. Например, Израел забранява на студентите да пътуват от Газа до Западния бряг. Израел не позволява да се продават стоки от Газа в Западния бряг или Израел, докато в същото време позволява на износа от Газа за Европа, но само ако стоките са прехвърлени през израелските летища и пристанища.

Освен това Израел налага ограничения върху вноса на строителни материали в Ивицата Газа. Влиянието от това ограничение се усеща повече от международните организации, отколкото от местното самоуправление, което получава нужния цимент, чакъл и стомана от тунелите. Текущите ограничения затрудняват икономиката в Газа, но те също така разделят семейства едно от друго, както и възпрепятстват достъпа на жителите на Газа до висше образование и възможността да бъдат обучени в силно необходими сфери.

На пето място: Израел дава на Газа пари от такси, електричество и вода.

Вярно е, че Израел дава на жителите на Газа ток и вода. Но само ако „дава“ означава „продава“. Израел също не „дава“ пари от такси на жителите на Газа – всъщност дава пари от данък, който събира от тяхно име, въпреки че понякога тези пари се дават с голямо закъснение.

На четвърто място: Докладът на Палмър стигна до заключението, че блокадата е била законна

Комисията Палмър реши да не разглежда законността на цялостното затваряне на Ивицата Газа и реши само, че морската блокада, наложена на ивицата Газа, е законна. В своя доклад Комисията включи препоръка към Израел да продължи облекчаването на ограниченията за движение “с идеята да премахне блокадата изцяло, както и да облекчи неустойчивото хуманитарно и икономическо положението на цивилното население„.

На трето място: Газа има граница с Египет, така че Египет трябва да се грижи за ивицата

Преди шест месеца бяха публикувани десетте основни причини защо откриването на контролно-пропускателен пункт на тази границиа не е достатъчно. Списъкът все още е валиден, но ето и основната теза от него: Дори ако Египет напълно отвари своя контролно-пропускателен пункт за движение на хора и стоки, това няма да доведе до решение за проблема с ограничението на движение между Газа и Западния бряг.

На второ място: Израел напусна Газа, но всичко, което получи в отговор бе ракети „Касам“

Изстрелването на ракети „Касам“ срещу цивилни е неоправдано военно престъпление. Това е ясно. Но трябва да се има предвид, че изстрелването на ракети не започна веднага след оттеглянето от ивицата Газа и че четири години и половина блокада не са направили нищо, за да се намали заплахата от ракети, изстреляни от Газа в Израел, ако не вярвате, прочетете това.

А колкото се отнася до оттеглянето, Израел премахна своите постоянни военни бази и цивилни поселения от ивицата Газа, но дали това наистина доведе до край на израелския контрол над Газа? Попитайте който и да е палестинец от Газа дали наистина чувства, че Израел „не присъства“ в живота им. Няма да се наложи да мисли дълго преди да отговори отрицателно. Израел контролира възможността на палестинците в Газа да учат в Западния бряг, контролира износа на стоки, риболова, обработването на селскостопански земи и посещенията на роднини. Вярно е, че е трудно да си представим контрол на територия без постоянно физическо военно присъствие, но точно това е уникалната ситуация в Газа днес.

И на първо място: Жителите на Газа гласуваха за „Хамас“, така че те заслужават това, което им се случва

Победата на Хамас на парламентарните избори през 2006 г., или малко след „оттеглянето“, бе посрещната с изненада. Днес, повече от пет години след като изборите бяха проведени, те все още се използват като извинение за блокадата.

Преди всичко е важно да се подчертае, че международното право забранява колективното наказание на цивилното население и това е не без основателна причина. Опитът от миналото ни учи, че цивилното население, независимо от неговите политически убеждения, трябва да остане „непокътнато“. Този принцип трябва да бъде уважен в Газа, в Израел и във всички други места по света, в които има конфликти.

Kолективното наказание на цивилното население

Докато сме на темата за изборите, за да бъдем точни трябва да спомен, че „Хамас“ спечели избори, които не бяха проведени само в Ивицата Газа, но също така и в Западния бряг и Източен Ерусалим. И всъщност повече от една година след изборите, през юни 2007 г., „Хамас“ пое контрола на ивицата Газа.

Избори не са се провеждали в Газа от 2006 г. насам и дебатът между различните политически движения в Газа продължава. Един от начините за следене на този дебат е чрез анкети, като тези, публикувани от Палестинския център за политически поучвания (Palestinian Center for Policy and Survey Research). Например, анкета от декември 2011 г показва, че ако изборите за Палестински законодателен съвет се проведат сега, „Хамас“ ще получи 35% от гласовете, а „Фатах“ – 43%. Струва си да припомним и нещо друго – повече от половината от населението на Газа е под възрастта за гласуване. Как децата могат да бъдат обвинявани за резултатите от избори, в които те не участват?

Реклами

Друг вид жилищна криза (актуализирана)

Докато израелските жители протестират, построили палатки из цялата страна, разочаровани от високите цени на жилищата в Израел, в Газа различна на вид жилищна криза продължава да се разгръща, но тя остава незабелязана за повечето израелци, включително и за тези, които протестират за социална справедливост и право на жилище в Израел.

"Израелски протестиращи (Photograph: Uriel Sinai/Getty Images)

Според израелската организация Gisha – Legal Center for Freedom of Movemen, жилищната криза в Газа е в резултат на няколко фактора. Те включват, но не се ограничават до, следните:

– Тригодишната пълна забрана на вноса на строителни материали от юни 2007 г. до юни 2010 г.. Изчислено е, че всяка година са нужни около 13 000 нови жилища, за да бъде задоволено търсенето съгласно естествения прираст.
– Пълното или частичното унищожаване на над 60 000 домове по време на операция Излято олово (дек 2008/ян 2009)
– Продължаващите ограничения върху икономиката на Газа, което води до ниска покупателна способност и до това повечето хора да не могат да си позволят да закупят материали, които се били внесено през незаконни тунели.

Обявените от Израел през юни 2010 г. „облекчения“ (внос на иначе забранени материали и строителни дейности като част от международни проекти, одобрени от Палестинската автономия) не са помогнали осезаемо в облекчаването на жилищната криза в Газа, тъй като международните агенции (само те получават разрешение от Израел да строят), са насочили услията си основно в справянето с други неотложни нужди – изграждането и ремонтирането на разрушени болници, училища, клиники, гражданска инфраструктура и т.н.

Процъфтяващата подземна търговия с Египет успява да внесе забранени строителни материали. Тези които могат да си позволят материалите, които влизат през тунелите, ги изплозват за изграждане или ремонт на домовете си, както и за строежа на няколко хотели и курорти. Тази търговия обаче е незаконна и рискована, а материалите доставени чрез нея са по-скъпи от тези, които биха могли да бъдат закупени от Израел или от Западния бряг.

Според данни на Shelter Cluster, от домовете, които са били напълно разрушени в Газа – 3 502, по време на операция „Излято олово“, плюс 953 по време на други военни операции, както и при други обстоятелства – само 198 са били отново построени (това означаца само .04%). От тези с по-големи щети, приблизително 43% са били ремонтирани.

Организацията завършва статията със следното искане:

Ние не искаме Израел да построи нови жилища в Газа или да предостави средства за изграждането на жилища на достъпни цени. Ние просто искаме Израел да вдигне блокадата на ивицата Газа, така че жителите да могат да се справят със собствената си жилищна криза.

––-
Почти 24 часа след като публикувах тази статия прочетох послание, което ми дава малко повече надежда в искренността за социална справедливост на протестиращите израелците. Или поне на част от тях.
Една от палатките стана доста популярна през последните часове, дори се сдоби със собствена Фейсбук страница и само до момента има 587 фенове.

Палатка 1948


Палатката се казва “1948“ – името не е случайно, това е годината, в която държавата Израел е създадена. Това е посланието на протестиращите в нея:

We are a group of Palestinian Arab and Jew citizens that believe in shared sovereignty in the state of all its citizens. Instead of thinking about separation and constrains, we think of the possibility of joint existence.

Since foundation of the state – Israeli policy of divide and rule, prevents real change and produces boundaries for deep social demands. If we work together we can only benefit.

What do we want?

We want this struggle to deal with housing shortage among Arabs and Mizrachi Jews in Israel, both in large cities and in the villages.

We want to end Judaization of Arab neighborhoods and stop the “development” of neighborhoods by building luxury complexes.

We want to stop the eviction of Palestinian families as it happens almost every day in Jaffa, Lod, Ramla and elsewhere in Israel and the Occupied Territories.

We want to end the discrimination of the Palestinian Arabs in the rental and purchase of real estate, which became “legitimate” in the Israeli- Jewish society, as the “Letter of Rabbis” showed us.

We want to change the land policy in Israel, so it will address the historical justice to Palestinian population. No more land confiscation, no more house demolitions. We live here together, it’s time we start to internalize it.

We want to talk about discrimination in state institutions, education, health, culture.

We require recognizing the basic right of the Palestinians in Israel and in the Occupied Territories to set their own lifestyles.

We want to emphasize, there can be no social justice while this state occupies and oppresses Palestinians, and justice should be to all. In Addition, many of the state resources are allocated to the occupation: by establishing walls and barriers, that embitter the life of the Palestinian people, or by securing and supporting settlements. Occupation takes a lot of money, which can be used to improve the life of the Jewish and Arab population in Israel and the Occupied Territories

Moving and brave words.

Добре дошъл в Палестина – стига да можеш да влезеш

Статия на Сам Бахур за guardian.co.uk:
Израелската заплаха да откаже достъп до Палестина на чуждестраннни посетители е едновременно тревожеща и плашеща. Нашият протест ще бъде цунами от гражданско неподчинение?

Израел систематично е нарушавал редица палестински права: правото на завръщане, правото на свободно движение, правото на достъп до вода, правото на образование, правото на достъп до страната (да не се бърка с правото на бежанците да се върнат) и т.н.

А правото на палестинците да посрещат гости от чужбина е последното нарушение, което може да добаваим в дългия списък. Забраната свободно да посрещат посетители от чужбина е колкото тревожна, толкова и плашеща, особено за страна, която твърди, че е единствената демокрация в Близкия Изток.

Израел заплашва да попречи на палестинците, живеещи под окупация, да посрещнат гости от чужбина. Не става дума за петте милиона палестински бежанци, на които Израел отказва да позволи да се завърнат по домовете си, след като са били прогонени със сила или са напуснали, водени от страх. Вместо това, проблемът сега са чужденци, които просто искат да посетят окупираните територии, техният достъп до Израел е отказан.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

И така, повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” („Welcome то Палестине“). Делегации от Франция, Великобритания, Белгия, Швеция, Германия, САЩ, Япония и няколко африкански страни се очаква да пристигнат.

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинени идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчераха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Най-голямото бездействие идва от Държавния департамент на САЩ, въпреки факта, че Израел дискриминира на границите си най-вече американски граждани.

Но играта на бездействието е към своя край. След като държавните водачи не успяват, хората поемат случващото се в свои ръце. Именно хора като тези, които искат да дойдат в Палестина през тази седмица, както и тези, които се опитват да достигнат блокираната от Израел ивицата Газа по море, или тези, които живеят в Палестина и се съпротивляват срещу окупацията ден след ден, доказват на историците още веднъж, че историята е направена от истински хора, които имат усет за човечеството и смелост да се жертват.

• Сам Бахур е един от координаторите на кампанията.
–––––––

А това е посланието от Laura Durkay, която смята да участва в седмицата на международна солидарност в Палестина заедно със стотици други международни активисти в окупирания Западен бряг и Източен Ерусалим:

“Инициативата включва и масов полет до летище Бен Гурион на осми юли. Стотици активисти плануват да пристигнат на този ден и ако всичко протече по план, те смятат да не лъжат пред израелските служители на сигурността за целта на тяхното посещение.

Може би ще кажете „Ти си луда.Те ще ви депортират, тъй че ще похарчите всички тези пари и време на празно.“

Вярно е, че има възможност да бъдем депортирани. Няма как да окажем контрол върху действията и решенията на израелските власти. Но дори това да стане, не мисля, че стореното от нас, ще бъде напразно.

Разбрах за тази акция преди месеци. Подобно на много хора смятах, че това е страхотна идея, но се страхувах да не бъда депортирана и най-вече да не загубя правото си да влизам в Палестина за в бъдеще, което е особено важно за мен в тези критични времена.

Но тогава дойдоха дните, в които се отбелязва палестинската Накба (15 май) и Накса (5 юни) и разбрах, че седем мои приятели ще бъдат на борда на американската лодка, плаваща към Газа. Така акцията започна да добива все по-ясен вид като важно предизвикателство към израелския апъртайд, с времето осъзнах, че точно аз съм правилният човек да бъда част от това предизвикателство.

Била съм два пъти в Палестина на “свидетелски” мисии. Видяла съм със собствените ми очи какво се случва в действителнсот. Но приключих с етапа, в който отивам там само за да бъда свидетел. Още при последното ми посещение бях основно разпитвана от израелските служители, а откато съм се прибрала пиша и говоря открито в публичното пространство за Палестина, използвайки пълното ми име. Това ме кара да вярвам, че вероятно ще бъда разпитвана независимо колко предпазлива ще се опитам да бъда и да представя себе си като “турист”, това дори може само да ядоса служителите и да ме депортират поради опит за лъжа.

Трябва да отбележа, че напълно подкрепям активисти, които избират да не кажат пълната истина относно своето посещение в Палестина, само и само да могат да влязат и помогнат за преборването на апъртайдната система. Това е стандартна политика и смятам, че трябав да продължим с нея. Но въпреки това се вълнувам от възможността да опитаме този нов път.

Нещо интересно се случи, когато се записах да участвам в акцията. До тогава летището Бен Гурион винаги е било едно от най-малко любимите места за мен. Но след като се записах да участвам в акцията изведнъж се освободих от моите страхове. Контролираните от Израел граници са ужасно място. Te са фабрики, които произвеждат унижение, които дехуманизират и принуждават да стигаме до срамно расово профилиране. Обиконовено, международните активисти и самите палестинци приемат да бъдат подложени на тази система, защото тя е нужното зло, неписаната цена, която трябва да се плати, за да се сдобият с входна виза за Палестина.

Но има нещо толкова прекрасно в идеята да можеш да се противопоставиш на системата, да бъдеш част от мирен граждански акт на неподчинение. Това освобождава всеки инстинкт за непокорност, импулсът, който привлича хора от всички точки на света в Палестина и ги приканва да участват в това масово действие. Перспективата да бъдеш депортиран сам безсмислена и депресираща. Перспективата да бъдеш депортиран заедно със стотици други хора, които са решили да се противопостваят на расистката израелска репресивна политики звучи като нещо, което заслужава да бъде направено.

Красотата на това действие е в това, че до сега то винаги е целяло изолация, а сего се превръща в нещо колективно, масово действие на солидарност. Цялата система от разпити, задържане, затвор и депортиране е предназначена да изолира пристигащия на летището колкото е възможно повече, да се създаде впечатлението, че той или тя е напълно сам срещу тази изключително мощна репресивна машини. Масовото гражданско неподчинение напълно подкопава и обръща тази силна функционалност, което е една от причините Израел да вижда такава голяма заплаха в актове на невъоръжена гражданска съпротива.

Не че някой от нас иска да бъде депортиран. Ние не искаме това. Напротив, искаме да получим разрешение за влизане в Палестина, да можем да пътуваме свободно, за да посетим нашите палестински приятели, това е всъщност универсално човешко право. Но ние нямаме илюзии щом става дума за системата, която стои на пътя ни.

Обичам Палестина. Обичам хората, които съм срещала там, палестинци и израелци, които се борят за палестинското национално освобождение и създаване на страна, в която всеки ще може да живее в справедливо мир с равни права. Да бъдем поканени – и приветствани – в една такава героична борба за нас е голяма чест. Но ме боли, когато мисля за въможността да ми бъде забранено да се върна там в продължение на години.

Но реално, какво оправдание имам да държи токова много на възможността ми да влизам в Палестина, когато достъп е отказван на толкова много палестинци? Когато палестинските бежанци от Ливан трябваше да се изправят срещу израелски снайперисти, само за да зърнат родината си? Когато наскоро бе установено, че 140 000 палестинци от Западния бряг са загубили правото си да се върнат у дома, просто защото те са имали смелостта да живеят, работят или учат в чужбина?

Израел се предизвикана на всички граници. Ако палестинските бежанци имаха смелостта да минат през минни полета, както и хората на борда на Свободната флотилия 2 са готови да посрещнат израелски командоси и флота по вода, защо ние да не можем да се изправим срещу апарата за сигурност на летището. Йала, нека отидем в Палестина.“

Сезонът на ягодите в Газа

Тази седмица израелското министерство на отбраната обяви „началото на експортния сезон“ в ивицата Газа. „Eкспортният сезон“ е свързан с продължаването на краткосрочна програма – от засаждането на културите до тяхното разпространение – спонсорирана от холандското правителство. Програмата дава възможност на няколко земеделски производители в Газа да продават ягоди и цветя на европейските пазари. Досега през тази седмица 7 камиони са напуснали Газа.

Както бе случаят с всяка година от юни 2007 г. насам, износът на цветя и ягоди е изключение, което доказва правилото. Докато през 2005 г. палестинските жители на Ивицата са изнасяли около 70 камиона на ден в Израел, Западния бряг и чужбина, и докато Израел обеща в Споразумението от 2005 г. Относно движението и достъпа (Agreement on Movement and Access) да разрешава всекидневното преминаване на 400 изходящи товарни автомобили от Газа от юни 2007 г., то в действителност само 262 камиона, превозващи стоки, са напуснали Газа от тогава до днес – или средно на ден една трета камион.

Общият износ е обобщен в следната таблица:

Камиони напускащи Газа средно на ден в периода 14 юни 2007 г. - 1 декември 2010

Тази година Министерството на отбраната обеща да повиши нивата на износ: до 10 камиона на ден от ягоди и цветя през зимата, като за първи път от 2007 г. насам в рамките на холандския проект Израел обмисля позволяванаето на износ на чери домати и червени чушки. Общата забрана за износ на мебели, дрехи и други земеделски продукти се запазва.

Следователно не е изненадващо, че две трети от заводите в Газа не работят или работят при минимален капацитет, а безработицата е около 40%.

Продължаването на общата забрана за износ повдига въпроса за искреността на обявеното от Израел облекчаване на ограниченията за стоки, влизащи и напускащи Газа. А именно, че ще бъдат ограничени само тези, които са необходими за справяне с проблемите на сигурността.

Ако Израел може да провери камионите, натоварени с ягоди и цветя, защо не може да провери и стоките, произведени от фабричните работници в Газа, тъй както бе преди юни 2007 г.?

Друго ограничение, което има още по-малко ясна връзка със сигурността, е отказът на Министерството на отбраната да позволи на жителите на Газа да продават продуктите си в Израел, Западния бряг и Йордания, както те правихи преди 2007-ма година.

Ако камиони с цветя минават през Израел по пътя им към Европа, защо Израел отказва да им позволи да продължат до Западния бряг и Йордания или до магазините за цветя в самия Израел?

Поради забраната на Израел за изпозлването на въздушното пространство на Газа или териториалните води, граничните пунктове с Израел са единственият изход за експортирането на стоки.

Photos: Mohammed AzaizaPhotos: Mohammed Azaiza

Може би Министерството на отбраната започва да прилага плана, обявен от министъра на външните работи Авигдор Либерман: да се затворят пропускателните пунктове между Израел и Ивицата Газа херметически, с което да се блокира всякакъв достъп между Газа и Западния бряг.

Вместо да бъдат продадени в Израел, Западния бряг или Йордания (основните пазари за селскостопанска продукция в Газа до преди 2007 г.), ягодите и цветята от Газа трябва да бъдат превозвани на дълго и скъпо разстояние – до Холандия. Така фермерите оставят с малка печалба.

Photos: Mohammed Azaiza

Наскоро Либерман обяви, че „ние, естествено, ще се радваме, ако се намерят купувачи, които се интересуват от закупуване на стоки от Газа“ и „ние сме готови да си сътрудничим с всеки, който проявява интерес да инвестира пари и да създава пазар за продуктите от Газа“.

Ето, министър Либерман, пазар има, не е нужно да се инвестират пари, просто е нужно да се отворят пропускателните пунктове!

––––-
източник

––––––

Статия на същата тема от март 2010 година
Няма да се откажем от полетата ни с ягоди – борбата на фермерите в Газа

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Няма да се откажем от полетата ни с ягоди – борбата на фермерите в Газа

източник Palestine Monitor

Основното желание на фермерите в Газа – да изкарват прехраната си чрез земеделие и да предават занаята на следващото поколение, така както е било прието за правилно винаги в палестинската култура, става почти невъзможно тези дни. Традиционно, професията се предава от баща на син, защото връзката на всеки палестинец с бащината земя е особено силна. До преди Израел да наложи блокада на 14–километровата ивица Газа през 2007 г., земеделските производители са можели да осигурят добър живот за себе си и семействата си чрез износа на карамфили и ягоди и отглаждането на зеленчуци за местния пазар.

Днес обаче синовете виждат как бащите им се борят на нивата само за да могат да свържат двата края и поради това са принудени или да търсят допълнителна работа, или да изберат напълно различно бъдеще за себе си и семействата си – в същото време, бащите им се нуждаят от тях във фермата повече от всякога, тъй като вече не могат да си позволят да наемат допълнителна помощ.
Read the rest of this entry