Архиви

Документалният филм “Голямата кражба на книги“

На 15 май палестинците отбелязват тяхната Накба (Катастрофа). Обикновено този ден се свързва с физическата загуба – загуба на дом, собственост, препитание.
Провокирана от документален филм, който гледах вчера, ми се иска днес да припомя за един често забравян аспект от щетите на Накбата – културната загуба.

Преди Катастрофата да разпръсне палестинския елит из целия свят, градове като Ерусалим, Хайфа и Яфа са били ядрото на културната и политическа дейност. Добре образования елит е публикувал вестници, списания, книги, поетичните и интелектуалните клубове процъфтявали, а кафенета са били места за обсъждане на важни въпроси. Всичко това рязко се е променило през 1948 г. и сега е почти напълно забравена глава от палестинската културна история.

В статия от ноемрви 2010 година представих проекта The Great Book Robbery, в който група палестински и израелски интелектуалци и хора на изкуството се опитват да разкрият скрита досега глава от историята на палестинската Катастрофа, а именно систематичната кражба на повече от 60 000 палестински книги. Повече може да прочетете в самата статия.
Преди броени дни бе и официалната премиера на документалния филм към проекта. Той вече може да бъде гледан и онлайн от всички интернет потребители.

Автор на филма е Бени Брунер, холандски и израелски гражданин. Ето какво той казва за проекта:

„Taзи история е наистина значителна, тук става дума не само за кражбата на 60 000 книги, но за разрушаването на една култура. Това е истинското последствие от случилото се, това е нещо важно и е нужно да се говори за него. И ако е възможно, трябва да се положат усилия за спасяването на изгубената култура, разрушена през 1948 година.“

Като първа стъпка към спасяване на изгубената култура ви предлагам да се запознаете с нея, като гледате филма. Обещавам, че няма да съжалявате:

Advertisements

Freedom in Palestine

Световни музиканти решиха да запишат песен в подкрепа на палестинския народ. Песента се казва ‘FREEDOM FOR PALESTINE’ и ще бъде пусната като сингъл в Обединеното кралство след шест седмици. Оригиналната песен и три нейни ремикса (сред които и ремикс на български ди-джей) може да бъдат чути в ютуб или предварително поръчани в iTunes.

Самият проект се нарича OneWorld и е подкрепян от организациите War on Want, Palestine Solidarity Campaign, Jews for Justice for Palestinians, A Just Peace for Palestine, Friends of Al Aqsa, Israeli Committee Against House Demolitions UK, Stop the War Coalition, Trust Greenbelt и A.M.Qattan Foundation. Всички печалби ще отидат в британската благотворителна организация War on Want, която с тях ще подкрепи проекти в Палестина.
Това е тяхното официално послание:

Палестина е в криза. Днес палестинците се сблъскват всеки ден с нарушение на човешките права и живеят смачкани в бедност, в бежански лагери и под израелска окупация. В отговор на тази несправедливост, група от международни музиканти създаде песента Свобода за Палестина.

Целта на песента „Свобода за Палестина“, плод на въображението на члена на Faithless Дейв Рандъл, е да достигне официалните британски класации, за да може посланието за справедлива борба за основни човешки права на палестинския народ да преодолее цензурата на големите медии (например през февруари месец BBC Radio 1xtra цензурира думата Палестина от песен на британския музикант Mic Righteous) и достигне до възможно повече хора.

Британският журналист Jody McIntyre припомня, че

песента „Свобода за Палестина“ е естественото продължение на все по-големия прилив на хора на изкуството, които говорят открито срещу израелската окупация. През последните години групи като Faithless и Massive Attack, както и изпълнители като Елвис Костело и вече покойният Гил Скот-Херон, всички те отмениха своите пътувания до Израел в подкрепа на засилващата се кампания за бойкот. Те са вдъхновени от борбата за свалянето на апартейда в Южна Африка, водена от смели и решителни южноафриканци, но подкрепена от световно движение за бойкот.
Изглежда, че евентуалната победа на палестинската съпротива е неизбежна. Единственият въпрос за нас е как можем да подкрепим палестинците в борбата им? Както Гил Скот-Херон би казъл: „Революцията няма да бъде предавана по телевизията, революцията ще бъде на живо …“

Да видя дали се усмихвам

Мейтал е лекар и медицински офицер в израелската армия. След като описва как почистването на телата на убити палестинци се е превърнала в рутинна част от нейната работа, тя разказва за един определен спомен, който все още я преследва: когато позира за снимка до един от почистените трупове.

Не съм сигурна точно кога беше, но в един момент започнах много да се срамувам от тази снимка. Не казах на никого за нея, скрих, че тя съществува. Опитах се да я забравя. Но бих искала да я видя отново. За да видя дали изглеждам различно. Искам да видя дали се усмихвам.

Това е момент от израелския документален филм “Да видя дали се усмихвам“, излъчен за пръв път през 2007 година. В него шест млади жени, служили в палестинските окупирани територии говорят открито и директно за своите спомени и преживявания – шокиращи моменти на небрежност, незрялост и загуба на самоконтрол на младежи, изпратени да бъдат войници.

Войната променя хората: личности се променят, морални приницпи се изгубват, слагат се маски, които да скрият болката и травмата от това, което си сторил. Филмът повдига въпроси за израелско-палестинския конфликт. Не създава ли военната служба повече гняв и възмущение, или може би поражда разбиране и съчувствие?
Ще покаже ли някога Мейтал снимката с палестинския труп на своите деца? Какво ще им каже?

Филмът в четири части със субтитри на английски:

Палестина празнува случилото се в Египет

Палестинци се радват на случилото се вчера в Египет (Nick Marouf, Feb 11 2010, Manara Circle)

Ник Маруф, палестино-американец, живеещ в момента в окупираните територии пише в своята страница http://ramallahonline.com

Мабрук Египет. Поздравления Египет. Палестинците и гражданите по цял свят се радват и празнуват този голям ден в историята. Падането на 30 годишното управление на президента Мубарак е знак за едно ново начало в Близкия изток. Приблизително 500 палестинци празнуваха в Рамала – аплодирайки, пеейки и възхвалявайки египтяните за историческото им постигане на свобода. Гледаме с оптимизъм напред и очакваме много повече арабски страни да продължат да се борят за справедливост, достойнство и демокрация. Да, това е промяна, в която ние вярваме! Да, в Близкия изток може да има демокрация! И да, в Близкия изток ще има демокрация!

Видео от ареста на 11-годишно палестинско дете

В статия от 1 февруари, озаглавена Надеждата свършва тук: Децата в затвора започнах болезнената тема за палестинските деца затворници.

Те биват арестувани, взимани насила от техните родители и разпитвани не в присъствието на адвокат или на роднина. А след това биват задържани във военен затвор за възрастни. Те остават травмирани за цял живот.

Тези деца не са въоръжени. Те не са терористи. Това е видео от ареста на едно от тях, 11-годишния Карим Тамими:

То е засенето в палестинското село Наби Салех през януари. Една сутринта след като войници и полицаи току що са завършили нападение на палестинска къща, двама служители на гранична полиция изскачат от полицейски микробус.
Видеото показва 11-годишният Карим Тамими, който тича към майка си.

Служителите на гранична полиция улавят детето и се държат с него сякаш е възрастен човек. За секунди той вече се намира в полицейската кола и бива откаран към неизвестно място. Майка му плаче, удряйки с ръце прозорците на полицейския микробус.

Арестът на Карим е бил част от стратегия за прилагане на натиск спрямо 14-годишния му брат Ислям, който е бил арестуван в нощно нападение предната вечер. Целта е била Ислям да признае за вярно всичко, което следователите са искали да чуят от него.
Стратегията проработила и Карим е бил освободен по-късно същата вечер.

След този арест говорителят на армията предупредил медиите и обявил вTwitter, че още един „търсен заподозрян“ е бил арестуван за да бъде разпитан. Той не споменава, че този търсен заподозрян е бил 11-годишно дете.

Християните в Газа

Днес е Коледа за повечето православни християни по света, включително и за тези, които живеят в Западния бряг и Газа.
Това е разказ за това как те се чустват на този свят за тях ден.

Коледна служба в Църквата на Светото семейство в Газа (снимка: Ева Бартлет)

„Опитваме се да бъдем щастливи и да празнуваме със семействата си Коледа, но атмосферата не е толкова весела като в другите части на света“, казва Хосам Тауил.
„Ние сме от Палестина и нашият живот не е лесен: живеен под окупация, под обсада, не ни е позволено да посещаваме свещения за нас град Витлеем“, продължава Тауил, който е член на Европейския парламент в Газа.

Бендали Тарази е също християнин, живеещ в град Газа. „Ние празнуваме Коледа, както можем. На първата сутрин на Коледа, семейството ми и аз се молим в църкватa, а след службата посещаваме нашите роднини, накрая се прибираме за празничен семеен обяд. “

Подобно на повечето палестинци в Газа, Тарази страда от живота в затвора, в който се намира – Газа е под обсада и постоянната заплаха.

„Всичко е трудно тук, за всички палестинци, а не само за християните. Ние живеем заедно в огромен затвор, не само сме заключени, но сме и под пълна обсада, почти никой или нищо не може да влезе или излезе от Газа. Същевременно постоянно има нови израелски бомбардировки и разрушения.“

Израелските власти обявиха, че на 500 християни от Газа са издадени разрешения да посетят Витлеем тази Коледа. Но Тауил обяснява какво точно се крие зад тази новина.

Между тези 500 има както православни християни, така и католици. Католиците празнуват на 25 декември, а православни празнуват на 7 януари. Те трябва да пътуват заедно, тоест на тези, които празнуват през януари, са дадени разрешения да отидат във Витлеем преди самия празник. Голяма част пък от тези християни, които биха искали да посетят Витлеем на 25-ти, не се получи разрешение.

Витлеем и Йерусалим са два от най-свещените града в Палестина, както за християни, така и за мюсюлмани, но те не могат да ги посещават.

„Израелските окупационни власти не позволяват на християните от Газа да отиват във Витлеем на Коледа, точно както не позволяват на мюсюлманите да посещават Ал Кудс (Ерусалим) по време на Рамазана“, казва Тауил.

Постигането на разрешение за пътуване не е лесно.
„Желаещите трябва да бъдат по-възрастни от 35 години, което веднага елиминира по-голямата част от жителите на Газа“, обяснява Тауил. „Израелските окупационни сили произволно решават кой може да излезе и кой не, независимо от тяхната възраст или дори, когато имат разрешение.“

Палестинските семейства в Газа страдат и от други неприятни последици на обсадата и военните атаки.

„На практика всяко семейство е загубило член от семейството си. Може би детето им лежи в израелски затвор или е умряло от израелските атаки, или е бил болен, но е умрял, защото не е могъл да получи лечение заради блокадата“, казва Тауил.

Обсадата и последвалата от нея катастрофа на икономиката на Газа означават, че семействата нямат пари и средства, за да празнуват Коледа като останалите християни по света.

„Нямаме работа, нямаме пари, не можем да купим подаръци и специални храни, които да допринесат за празничното настроение“, казва Тауил.

Тауил не е съгласен и с твърденията за съществуваща враждебност между мюсюлмани и християни. „Мюсюлманите имат същите проблеми, каквито имат и християните в Газа. Ние живеем заедно, като съседи, под една и съща обсада, окупация и страдаме от израелските атаки по един и същи начин.“

Ахмед Махди е мюсюлманин от град Газа, койот има християнски съседи. „Ние сме добри приятели с нашите съседи и ги посещаваме по време на християнските празници“, казва Махди. “А те ни посещават по време на нашите мюсюлмански празници. Ние се чувстваме като едно семейство.“

Подобно на Махди, Тауил и други християни отбелязват свещените мюсюлмански празници.

„Ние сме с тях на мюсюлманските празници, празнуваме с тях сякаш е наш празник. Ние не чувстваме разлика между мюсюлманите и християните в ивицата Газа.“

„Окупацията не позволява свободата на религиите, различни от юдаизма. Освен че ни забраняват да посещаваме нашите свети места, израелците нападат и унищожават нашите джамии и църкви „, отбелязва Хосам Тауил.

Ахмед Махди има следното желание: „Просто искам тази година да е по-добра за християните в Палестина и навсякъде по света, християните да могат да празнуват и да се радват на този свят ден.“
––––––––
А това е кратък репортаж за един палестински духовник в Газа – отец Мусалам.

Saffa и анексирането на палестинска земя

Saffa е палестински селскостопански район, намиращ се до незаконното еврейско селище Bat Ayn. Земеделските производители в Saffa са често обект на насилие и тормоз от страна на заселниците.

Тази седмица израелските военни не са позволили на фермери от долината Saffa да обработват своята земя. Вторник сутринта в 8 часа Ali Ahmed Thalj Aady и Hani Nimr Aady и техните семейства са отишли да работят на полето, но там са били спряни от група израелски войници. Войниците не им позволили да работят, а вместо това ги задържали за 5 часа на слънцето без вода. Било им е казано, че земята е “нерегистрирана“ и че ако се върнат отново ще бъдат арестувани.

Инцидентът се е случил малко след ареста на 6-има международни активист миналата неделя, които са придружавали фермери в същия район. На активистите също е било казано, че се намират върху неристрирана земя и са били заплашени са арест, ако се завърнат.

Фермерите в района на Saffa са жертва на продължаващ тормоз от страна на заселниците от селището Bat Ayn, както и от страна на израелската армия. В следствие на серия от атаки през 2009 година редица фермери са били ранени и голяма част от земята им унищеожена, същевременно заповеди, обявяващи земите за забранена военна зона не им позволяват да се грижат за посевите през по-голямата част от годината. През февруари 2010 година военните са съобщили, че земята е обявена за държавна, което всъщност означава, че са я анексирали към земите на колониалното селище Bat Ayn.

Всички фермери притежават документи, които доказват, че те са собственици на земите и че са ги обработвали в продължение на десетилетия.

Видео от арестуванато на международните активисти:

video also.

Repair education, repair the world!

A това е посланието на Fatma al-Sharif пред foreign policy.
Газа – Когато юни тази година (след завършилото със смъртни случаи нападение на Флитилията за Газа) Израел обяви, че ще облекчи блокадата над цивилното население на ивицата Газа, в мен почти се породи надежда.

Аз съм палестински адвокат за правата на човека и живея в Газа. По-рано тази година бях приета да уча за мастърска степен в Университет Birzeit в Западнаия бряг в специалността Human Rights and Democracy Studies (Човешките права и демокрация). Преди “олекотяването“ на блокадата, се бях опитвала многократно да получа разрешение от изр. власти да напусна Газа за да посещавам лекциите в университета, но такова така и не получих. Но дали промяната, която Израел обяви, ще ми даде най-накрая възможност да ходя на училище?

Това лято, подкрепена от израелски и палестински хуманитарни организации, а именно Gisha и Al Mezan, изпратих петиция до Израелския Висш Съд, в която молех да ми позволят да пътувам до моя университет. Но съдът се съгласи със заповедта на израелските военни, според която “олекотената“ блокада не включва проямана в политиката, съществуваща от 2007 година насам и която позволява само “извънредни хуманитарни случаи“ да получават разрешение да напуснат Газа. Което означава, че “да“ получават само болни пациенти, отговарящи на дадени условия. Но студенти като мен, които търсят по-добро образование получават отказ.

Първоначално Египет сътрудничише на тази политика и също не позволяваше преминаванто на студенти през граничния пунк в Рафа (там е южната граница на Газа), но това се промени след юни тази година и все повече студенти могат да напуснат Газа от там и да идат да учат в чужбина. Но това не е от полза за студентите като мен, които сме се записали в университет в Западния бряг. Дори ако пътуваме през Египет и Йордания, Израел пак няма да ни позволи да влезем в Зап. Бряг.

Програмата в университета Birzeit е уникална: нито един университет в Газа не предлага такава, магистратура в областта на човешките права няма и в нито една съседна арабска държава. Но моят случай не е нещо необичайно. От 2000 година насам, Израел забранява на всички палестински стуеденти от Газа да учат в Зап. Бряг – забрана, която оказва негативно влияние на тези като мен, които дори Израел признава, че не представляват заплаха за сигурността. По този начин отрича правото на хиляди студенти да отидат от Газа в Зап. Бряг за да учат специалност, които университети в Газа не предлагат – такива са стоматология, ветеринарна медицина, окупационна терапия, медицинско инженерство и опазване на околната среда за напреднали.

Висшата образователна система в Западния бряг и Газа бе планирана като една цяла система, а Западния бряг и Газа се смятат за една територия от серия от международни споразумения, включително Oslo Interim Agreement (Oslo II) от 1995 , както и Agreement on Movement and Access. Въпреки това ни е забранено да пътуваме до Рамала (нормално пътуване без спиране и чакане на десетките пропускателни пунктове отнема само един час с кола) – отнето ни е правото на совбодно движение и правото на образование, при това във собствената ни държава.

През 2007 година израелският кабинет обяви, че тази забрана е в следсвие на това, че Хамас взе властта над ивицата Газа, което превърна Газа в „враждебен обект.“ Но по какъв начин ветеринарните лекари, зъболекарите или адвокатите за човешки права представляват военна заплаха?

Нима трябва да припомним на израелските правителствени адвокати, че колективното наказание над цивилно население е сериозно наришение на Женевската конвенция?

Нима се налага да осведомя израелските политически лидери относно негативните последици, които забраната ще породи, защото така студенти и професори ще имат ограничен достъп до информация? Тази забрана само ще задълбочи изолацията на Газа, ще направи още по-трудно за палестинците да създадат стабилно и прогресивно палестинско общество, което Израел и неговите партньори твърдят, че искат да има.

Преминаването ми от Газа в Зап. бряг за да се обучавам относно човешките права не е заплаха за сигурността на Израел. Отнеманате на правото на палестинците на образование и развитие няма как да доведе до мир. Палестинците като мен искат да създадат образовано общество осъзнаващо значението спазването на правата на човека в ивицата Газа. Най-важното е, че ние искаме да се противопоставим на нарушенията на човешките права, които са не само дело на Израел, но и вътрешните такива. Но това ще стане само ако Израел ни позволи.

––––––––––
Миналият октомври 21 годишна палестинка-християнка Berlanty Azzam бе арестувана от израелската армия и със завързани очи и ръце върната обратно от Витлеем, където учи, в Газа.
Единственото “престъпление“, което бе извършила бе, че според израелските регистри е жител на Газа, а не на Западния бряг.

Призивът на Университа във Витлеем за помощ.
Нейната история в кратко видео на Си Ен ЕН:

–––––––––––––

Повече за влиянието на затворените граници между Западния бряг и Газа върху учебния прoцес на студентите, връзките в семействата и търговията може да прочетете тук!

3аконопроект за бойкот в Калифорнинския университет Баркли – updated

На 18ти март Студентският сенат към Калифорниския университет в Баркли приема с 16 гласа за и 4 против закон за бойкотиране на компаниите, които печелят от израелската окупация на палестински земи. Президентът на сената обаче решава да сложи вето на решението. На 14ти април се провежда гласуване за отмяна на ветото, за такова са нужни 14 от 20 гласа. След 12 часови дебати се стига да резултата 13 гласа за, 6 против и един въздаржал се. Това означава, че ветото още е в сила, но не че това не може да бъде променено в следващите седмици.

Ето част от мнението на една от участничките в дебата, Cecilie Surasky, един от директорите на организацията Jewish Voice for Peace. Цялото послание може да прочетете тук.

Read the rest of this entry

Норман Финкелщайн – American Radical

American Radical е документален филм, посветен на американския учен Норман Финкелщайн. Верен син на евреи, оцелели от Холокоста, пламенен критик на Израел и американскта политика в Близкия Изток и автор на 5 провокативни книги, включително книгата „The Halocoaust Industry“. Финкелщайн непреклонно защитава позицията си, дори, когато е в центъра на несдържани дискусии, включително и след последния отказ да бъде продължена работата му в Университета DePaul в Чикаго. Някои го наричат лунатик и отвратителен самомразещ се евреин, за други той е вдъхновяващ уличен революционер. Като цяло той е дълбоко поляризирана фигура, чиято борба е родена от вроденото желание за свобода, идентичност и националност. Създателите на този филм проследяват Финкелщайн от Бейрут до Киото, из всичките му пътувания по света, където той се опитва да каже своето мнение сред критици и подръжници.
Read the rest of this entry